Решение № 5800 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2336/2025 г.

Административен съд - Бургас30.06.2026reporting judge Даниела Драгнева

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Промет Стиил“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес в [населено място], обл.Бургаска, представлявано от изпълнителния директор Д. З. против решение № 32-284184/18.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас. ОСЪЖДА „Промет Стиил“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес в [населено място], обл.Бургаска, представлявано от изпълнителния директор Д. З. да заплати в полза на Агенция „Митници“ разноски по делото в размер на 216,47 евро (двеста и шестнадесет евро и четиридесет и седем евроцента). Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ:

Grounds

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на „Промет Стиил“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес в [населено място], обл.Бургаска, представлявано от изпълнителния директор Д. З., чрез адв.Т. Т. и адв.В. В., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет.5, офис „Форвис Мазарс Консълтинг“ ЕООД – адвокати против решение № 32-284184/18.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас. Прави искане да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, в това число със задължителната практика на ВАС и СЕС и съществено противоречие с процесуалния закон. Ответникът – Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Административен съд - Бургас като взе в предвид събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното: На 20.07.2023 г. с Опростена митническа декларация (ОМД) с MRN 23BG001007057276R4 (л.53 от делото), стока с описание „Стоманени заготовки с квадратно сечение /от нелегирана стомана/, съдържащи тегловно под 0,25% въглерод; р-р: 150 x 150 x 12000 мм 20, 35, 45, 4sp mod - 417 бр.; 3392304 кг.; р-р: 160 x 160 x 12000мм 3sp mod - 691 бр.; 6565577 кг.“ са декларирани за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение. За стоката е деклариран произход Украйна. В ел.д. № 18 01 000 000 „нетна маса“ за стоката е декларирано количество в размер на 9 957 881,00 кг. В ел.д. № 18 04 000 000 „брутна маса“ за стока е декларирано количество в размер на 9 979 815,00 кг. На 26.07.2023 г. към опростената декларация е подадена допълнителна митническа декларация (ДМД) с MRN 23BG001007057436R0 (л.39 от делото). За стоката, декларирана с ОМД с MRN 23BG001007057276R4 и съответстваща ДМД с MRN 23BG001007057436R0 е деклариран код по КН/код по Т. 7207 11 16/7207 11 16 00, на който съответства следното описание: „Чугун, желязо и стомана/ II. Желязо и нелегирани стомани/Полупродукти от желязо или от нелегирани стомани/Съдържащи тегловно по-малко от 0,25 % въглерод/ С квадратно или правоъгълно напречно сечение, чиято широчина е по-малка от два пъти дебелината/ Други/ С дебелина, превишаваща 130 mm“. За стоката в ел. д. 14 11 000 000 „Преференция“ от МД е деклариран код на тарифна преференция 100 „Тарифна уредба на общо основание“. Предвид декларирания тарифен код и тарифна преференция за стоката е приложима ставка на митото в размер на 0,00 %. Митническата стойност на внесената стока е декларирана в размер на 9 488 924,24 лева, определена на база договорна стойност. В нея са включени количества по 4 броя фактури издадена от PJSC KAMET-STEEL, Украйна, както следва (Таблица 1): 471,641 нето количество/МТ, на обща стойност 213 676,96 евро по фактура №94892365/12.07.2023 г. (л.43 от делото, л.402 от делото-превод); 271,678 нето количество/МТ, на обща стойност 123 970,70 евро по фактура № 94892366/12.07.2023 г. (л.44 от делото, л.404 от делото-превод); 259,092 нето количество/МТ, на обща стойност 129 610,78 евро по фактура № 94892367/12.07.2023 г. (л.45 от делото, л.405 от делото-превод); 8 955,470 нето количество/МТ, на обща стойност 4 067 914,42 евро фактура № 94892368/12.07.2023 г. (л.46 от делото, л.408 от делото превод). Включени са и разходите за международен транспорт до мястото на въвеждане в страната в размер на 618 897,11 лева (319 950,00 USD + 25 694,44 USD), посочени във фактура № 13072023-020/13.07.2023 г. (л.48 от делото, л.398 от делото-превод) и фактура №13072023-021/13.07.2023 г., издадени от Fayette international holdings ltd. (л.49 от делото, л.396 от делото-превод). Данъчната основа на стоката е определена на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС, като при определянето й, митническата стойност на стоката - 9 488 924,24 лева е увеличена с направените разходи до първото местоназначение на стоките на територията на страната по приложените към МД фактура, издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД е № 0000048354/24.07.2023 г. в размер на 94 674,10 лв. и по приложена към МД декларация от Р. П., представител на „Промет Стиил“ ЕАД от дата 26.07.2023 г., в която е посочено следното: „С настоящата декларация декларирам, че цената на транспорта на 9 979,815 мт стоманени заготовки внесени с мк A ZARA е на стойност 67 484,49 лв.“. Въз основа на така декларираната данъчна основа при вноса в размер на 9 651 082,83 лева, е изчислен дължим ДДС в размер на 1 930 216,57 лева, който е взет под отчет и заплатен при освобождаване на стоките. Със заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024 г. (л. 57 от делото), изменена със заповеди № ЗТД-1000-943/04.11.2024 г. (л.66 от делото); № ЗТД-1000-1019/27.11.2024 г. (л.72 от делото); № ЗТД-1000-143/12.02.2025 г. (л.77 от делото) и № ЗТД-1000-193/28.02.2025 г. (л.84 от делото), всички на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.84, ал.1, т.2 от Закона за митниците е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането на „Промет Стиил“ ЕАД в периода 01.01.2022 г. – 30.09.2024 г. Определени са служителите, които да извършат проверката, както и срокът за приключване й, окончателно определен на 31.03.2025 г. Всички заповеди за провеждане на последващ контрол са редовно връчени на представител на проверяваното дружество, съгласно приложените към тях разписки. В хода на проверката на жалбоподателя са връчени искания за предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки, като са изискани документи конкретно посочени, удостоверяващи счетоводното отразяване на закупени стоки, декларирани за свободно обращение в периода на проверката, както и други относими към извършения внос документи – сключени договори, договори за доставки на услуги, данни за извършени разплащания, приложени разходни норми и др. След проверка на счетоводната отчетност е установено, че покупката на стоката е отразена в Дт счетоводна сметка 301000 „Доставки на материали“ и Кт счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, номенклатурен номер 4010100028 „Чао камет-сталь“, като стойността по съставената стопанската операция съответства на стойността на декларираната цена на стоката преизчислена по валутен курс 1,95583 BGN/EUR. Дебитирана е и счетоводна сметка 302010 „Заготовки“ и кредитирана счетоводна сметка 301000 „Доставки на материали“, а стоката е заприходена с количество, което съответства на това по приложените към МД фактури за покупка на стоките. Фактурите, приложени към МД издадени от Fayette international holdings ltd и от „БМФ порт Бургас“ АД са отразени в Дт счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ и Кт счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на съответния доставчик. В хода на последващия контрол на счетоводната отчетност, в т.ч. съхраняваните митнически декларации и приложените към тях документи са установени дебитни известия и застрахователни сертификати, издадени от Аon risk solutions, както и справки за извършени транспортни услуги, в които са вписани идентификациите на транспортните средства, както и бруто тегло на стоките. Изискани са и са представени дебитни известия и приложени към тях документи, издадени от Аon risk solutions предоставени с протокол peг.№ 32-1089064/21.11.2024 г., протокол peг.№ 32-1095030/ 28.11.2024 г., с протокол peг.№ 32-1123456/19.12.2024 г. (отговор на искане № 2), с протокол peг.№ 32-53442/18.02.2025г. (л.128 от делото по отговор на искане № 5 л.125 от делото) и с протокол peг.№ 32-87021/19.03.2025 г. (отговор на искане № 6). Представени са и справки за извършени транспортни услуги, както и първични счетоводни документи, относими към тях предоставени с протокол peг.№ 32-10525/10.01.2025 г. (отговор на искане № 3), протокол peг.№ 32-26735/24.01.2025 г. (отговор на искане № 3), протокол peг.№ 32- 96922/27.03.2025 г. и с протокол peг.№ 32-98543/28.03.2025 г. От предоставените документи е установено, че сборът от стойността в застрахователния сертификат и справката за извършените транспортни услуги съответстват на декларацията, подадена от Р. П., в качеството й на представител на „Промет Стиил“ ЕАД и приложена към съответната МД. С приемо-предавателни протоколи № 32-1038566/11.10.2024 г. (л.111 от делото), № 32-1052242/23.10.2024 г. (л.119 от делото), № 32-39670/05.02.2025 г. (л.134 от делото) и № 32-53442/18.02.2025 г. (л.128 от делото) от „Промет Стиил“ ЕАД са представени допълнителни доказателства в т.ч. ГФО 2022г. и 2023г., описание на използваните програмни продукти и счетоводна политика; цена на придобиване на стоките допуснати за свободно обръщение; използвани валутни курсове; аналитични оборотни ведомости; инвентаризационни описи; декларация банкови сметки; декларации свързани лица;договори за цесия; разходни норми; хронологични регистри; обороти на складове за 2022-2024 г.; банкови извлечения;внос от доставчици извън ЕС; износ към клиенти извън ЕС; договори за доставка на услуги; първични счетоводни документи – фактури и кредитни/дебитни известия. Митническите органи са счели, че съгласно, чл.71, §.1, б.д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 разходите за застраховка следва да се добавят към митническата стойност на внасяните стоки, като е взета предвид декларираната застрахователна премия е в размер на 3 888,68 EUR. В хода на проверката е установено, че към ОМД 23ВС001007057276R4/ДМД 23BG001007057436R0 е относима застрахователна премия в размер на 1 331,98 EUR. Последната е идентифицирана посредством транспортното средство и е включена в дебитно известие № 6866983/355004*331 от 01.08.2023 г., издадено от Аоn risk solutions (л.394 от делото-превод). Дебитното известие е отразено в счетоводната отчетност по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на Aon risk solutions. Коментиран е протокол peг. № 32-39670/05.02.2025 г. (л.134 от делото), с който от проверяваното дружество е предоставена фактура № 4092023-002/04.09.2023 г. на стойност 72 000,00 USD, издадена от Fayette international holdings ltd. (л.137 от делото, л.386 от делото-превод) ), която съдържа данни за номер и дата на коносамент, идентификация на превозното средство, бруто тегло (МТ) и стойност. Фактурата е отразена в счетоводната отчетност на „Промет Стиил“ ЕАД по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ срещу кредит на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на Fayette international holdings ltd. Цитираният първичен счетоводен документ не е представен пред митническите органи при деклариране на стоката за режим допускане за свободно обращение с ОМД с MRN 23BG001007057276R4 и ДМД с MRN 23BG001007057436R0, но данните за номер и дата на коносамент, идентификация на превозно средство и количество са намерени за съответстващи на тези, декларирани с цитираните МД. Предвид декларираното условие на доставката, а именно FOB (Free on Board) PORT IZMAIL, митническите органи са счели, че разходите вписани в посочената по-горе фактура следва да бъдат включени в митническата стойност на стоките. На 27.03.2025 г. на дружеството е връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ (л.87 от делото). На 01.04.2025 г. е проведено заключително обсъждане, за което е изготвен протокол рег.№ 32-102042/01.04.2025 г. (л. 90 от делото) . С приемо-предавателен протокол рег.№ 32-109921/08.04.2025 г. от „Промет Стиил“ ЕАД са представени допълнителни доказателства по опис (л.104 от делото). За проверката е изготвен констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025 г. (л.147-377 от делото), връчен на „Промет Стиил“ ЕАД на 22.04.2025 г. Направените констатации относно вноса с митническа декларация ОМД с MRN 23BG001007057276R4 и ДМД с MRN 23BG001007057436R0, са поместени в т.ІІІ.1.9.16 от доклада (л.247-л.250 гръб от делото). При проверката е достигнато до извод, че фактура № 04092023-002/04.09.2023 г. на стойност 72 000,00 USD, издадена от Fayette international holdings ltd. (л.137, л.386 от делото-превод) не е представена пред митническите органи при деклариране на стоките за режим допускане за свободно обращение с тази МД. Посочено е, че данните за номер и дата на коносамент, идентификация на превозно средство и количество съответстват на тези, декларирани с цитираните в декларацията. Отбелязано е, че предвид декларираното условие на доставката, а именно FOB (Free on Board) IZMAIL разходите по фактурата следва да бъдат включени в митническата стойност на стоките, допуснати за свободно обращение с ОМД с MRN 23BG001007057276R4 и ДМД с MRN 23BG001007057436R0, тъй като те се приравняват на разходи до мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза, поради което на основание чл.71, §1, б.„д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 е следвало да намерят отражение при определяне на митническата стойност на внесената стока. С оглед тези констатации е прието, че митническата стойност на стоката по цитираната митническа декларация е некоректна и е определена в нарушение на разпоредбите на чл.70 и чл.71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Прието е, че следва да се измени декларираната митническа стойност, като се определи като сбор от декларираната цена на стоките в размер на 8 870 027,13 лева, декларираните разходи за транспорт до мястото на въвеждане 618 897,11 лева, стойността на застрахователната премия по дебитно известие № 6866983/355004*331 от 01.08.2023 г., издадено от Аоn risk solutions в размер на 2 605,13 лева (1 331,98 EUR), като към тях се прибави и стойността на установените разходи до място на въвеждане съгласно фактура № 04092023-002/04.09.2023 г. на стойност 128 920,32 лева (72 000,00 USD) издадена от Fayette international holdings ltd., в резултат на което е определена митническа стойност в размер на 9 620 449,69 лева (Таблица 173). Определена е и нова данъчна основа в размер на 9 775 002,68 лева, като към така определената митническа стойност са добавени разходи до първото местоназначение на стоките по разглеждания внос в размер на 154 552,99 лева. Върху така определената данъчна основа е начислен ДДС при ставка 20%, като е изчислено, че дължимият ДДС за вноса е в размер на 1 955 000,54 лева и съответно, след приспадане на вече заплатена сумата от 1 930 216,57 лева (размерът на взетия под отчет и платен ДДС при вноса), е установен ДДС за внасяне и вземане под отчет в размер на 24 783,97 лева (Таблица № 174). До дружеството е изпратено съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с изх.№ 32-211607/10.07.2025 г. (л.30-37 от делото), с което е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което се постановява неблагоприятен резултат – определяне на нов размер на задължение, по подадената ОМД с MRN 23BG001007057276R4 и ДМД с MRN 23BG001007057436R0. Посочено е, че се определя нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа, вследствие на което на основание чл.16 и чл.55 от ЗДДС се определя нов размер на дължимото ДДС, съответно и размера на ДДС подлежащо на внасяне. Определен е 30-дневен срок за изразяване на становище, след което производството да продължи с издаване на решение. Съобщението е получено на 28.07.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.38 от делото). С решение № 32-284184/18.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас (л.19-27 от делото), въз основа на констативен доклад № [рег. номер]/1/12/ 14.04.2025 г. (рег.№ 32-116564/14.04.2025 г.) по ОМД с MRN 23BG001007057276R4 и ДМД с MRN 23BG001007057436R0, е определена нова митническа стойност в размер на 9 620 419,69 лева и съответно на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа в размер на 9 775 002,68 лева, върху която е изчислено задължение за ДДС в размер на 1 955 000,54 лева, като след приспадане на заплатеното при декларирането ДДС, е определена за вземане под отчет и внасяне сума в размер на 24 783,97 лева. С решението е даден 10-дневен срок за доброволно плащане. Отбелязано е, че датата на връчване на решението е дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Установено е също, че за невнесените задължения за ДДС се дължи лихва за забава от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване за същото, както и от изтичане срока за доброволно плащане до действителното плащане на задължението. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.28 от делото) и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ 32-329684/27.10.2025 г. (л.4-6 от делото), в срока по чл.149, ал.1 от АПК. По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице, по фактура № 04092023-002/04.09.2023 г. издадена от доставчика Fayette international holdings ltd. на стойност 72 000,00 USD с левова равностойност в размер на 130 376,88 лева е издаден протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС с № 1000004422 от 043.09.2023 г. с който е начислен ДДС в размер на 26 075,37 лева върху данъчна основа в размер на 130 376,88 лв. Протоколът е включен в отчетните регистри по ЗДДС и в справката-декларация по ЗДДС с вх. № 29001110623 /13.10.2023 г. за данъчен период м.септември 2023 г. Вещото лице е коментирало, че с издаването на протокола данъкът се самоначислява чрез включване в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит и в дневника за продажби, което означава самоначисляване с нулев ефект, като в този случай ДДС задължението се изравнява с данъчния кредит и самоначисляването не води до никаква нетна промяна на ДДС-задължението или вземането на дружеството. Посочил е още, че ако посочената фактура е била представена пред митническите органи, то разходите по нея са щели да бъдат включени в митническата стойност на стоките, допуснати за свободно обращение с по ОМД с MRN 23BG001007057276R4 и ДМД с MRN 23BG001007057436R0. Митническата декларация за внос в този случай, следва да се включи в дневника за покупки по ЗДДС, тъй като ДДС е начислен и платен при вноса и вносителят има право на данъчен кредит. Основанието за ползване правото на данъчен кредит е митническата декларация, а не фактурата. Дружеството-жалбоподател няма издадено разрешение за режим на отложено начисляване на данък при внос, поради което няма как да декларира в подадения митнически документ, че ще ползва този режим. Експертът е пояснил, че при режим на отложено начисляване на ДДС, митническата декларация не се отразява в отчетните регистри по ЗДДС, съответно не е основание за начисляване на ДДС и упражняване на данъчен кредит. Основанието възниква на база издадения от вносителя протокол за само начисляване, а не на база митническа декларация в която няма посочен размер на ДДС. Уточнил е, че този алгоритъм се отнася до вносители, които имат разрешение да прилагат режим на отложено начисляване на данъка, какъвто настоящият случай не е. Относно това дали е заплатен пред органите на НАП определеният за досъбиране ДДС отново е пояснил, че при самоначисляване чрез включване на протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС в отчетните регистри по ЗДДС, ДДС-задължението се изравнява с данъчния кредит и това не води до ефективно внасяне на данък. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Решение 32-284184/18.09.2025 г. е издадено от директора на ТД Митница Бургас, който се явява компетентен орган с оглед нормата на чл.19, ал.7 от ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя писмена форма и съобразно изискванията на чл.29 от Регламент 952/2013. В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност. С обжалваното решение е приключено производство, проведено при хипотезата на чл.48 от Регламент (ЕС) 952/2013, според която за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели. В случая се касае за производство по извършване на последваща проверка, във връзка с вноса по ОМД с MRN 23BG001007057276R4/ДМД с MRN 23BG001007057436R0. В хода на това производство, митническите органи разполагат с правомощие да поправят декларацията и когато установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, те вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. В хода на производството е спазена предвидената в ЗМ процедура при провеждане на последващ контрол на основание чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ, а именно процедурата предвидена в чл.84а и сл. от ЗМ. Съгласно чл.84в от ЗМ последващият контрол е извършен въз основа на надлежно издадена заповед от директора на съответната териториална митническа дирекция, която заповед, заедно със заповедите за нейното изменение, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.83в ал.3 от ЗМ. Заповедите са надлежно връчени на дружеството, като в хода на производството е проведено заключително обсъждане, за което е изготвен протокол, съобразно изискването на чл.84к от ЗМ, като на дружеството е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Съобразно изискванията на чл.84л от ЗМ проверката е приключила с изготвяне на констативен доклад, който е надлежно връчен на „Промет Стиил“ ЕАД за запознаване. Спазено е и изискването на разпоредба на чл.22, §6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно дружеството е предварително уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация, като му е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок, от която възможност то не се е възползвало. Действително, процесната фактура за извършения транспорт на стоката е била издадена на 04.09.2023 г., след подаване на митническата декларация на 20.07.2023 г. и не е могла да бъде първоначално включена при определяне на данъчната основа на стоката предмет на вноса, но в този случай намира приложение предвидения ред за поправка на митническата декларация. Съгласно чл.173, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. по заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. По делото не се твърди и не се установява от дружеството да е подадено заявление по чл.173, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както преди образуване на административното производство по издаване на обжалваното решение, така и до приключване на съдебното дирене по делото. Ето защо, след като от дружеството не е подадено заявление за поправка на митническата декларация не следва да се обсъжда поставения въпрос дали то е било лишено от възможността да стори това с образуване на административното производство по издаване на обжалваното решение. С подаване на заявление за поправка се образува отделно административно производство, по което митническите органи могат да разрешат или да откажат заявената поправка на митническата декларация. В този смисъл евентуалния отказ да се разреши поправка на митническата декларация по своята същност представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол и е недопустимо в настоящото производство да се разглежда допустимостта на едно заявление, което не е подадено, съответно да се извършва косвен съдебен контрол на един административен акт, който не е издаден. Обжалваното решението е издадено в съответствие с материалноправните изисквания на закона, като то е мотивирано, с оглед изложените в него фактически и правни основания за издаването му. „Промет Стиил“ ЕАД е реализирал внос на стоки с произход от Украйна, които е декларирал с ОМД с MRN 23BG001007057276R4 от 20.07.2023 г., като в последствие на 26.07.2023 г. е подадена ДМД с MRN 23BG001007057436R0. В митническите декларации е декларирана обща митническа стойност в размер на 9 488 924,24 лева. В митническата стойност са включени покупната стойност на стоките 4 535 172,86 евро (8 870 027,13 лева), разходите за международен транспорт до мястото на въвеждане в страната в размер на 345 644,44 USD (618 897,11 лева), както и застрахователна премия в размер на 1 331,98 евро (2 605,13 лева). В последствие при определяне на данъчната основа, митническата стойност е увеличена с направените разходи по фактура № 0000048354/24.07.2023 г. издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД, в размер на 94 674,10 лева и сумата от 67 484,49 лева по декларация от 26.07.2023 г. или крайната декларирана данъчна основа на стоките е в размер на 9 651 082,83 лева. По включването на тези суми при определяне на митническата стойност и данъчната основа на стоките не е налице спор по делото. С процесното решение е определена нова митническа стойност на стоките, като към декларираната стойност са включени и разходите по фактура № 4092023-002/04.09.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. на стойност 72 000,00 USD (128 920,32 лева), за които е прието, че представляват разходи преди въвеждането на стоките на територията на Съюза, които не са отчетени в митническата стойност. За тази фактурата е установено, че тя е отразена в счетоводството на дружеството по дебита на счетоводна сметка 602908 „Морски/речен транспорт“ срещу кредит на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на Fayette international holdings ltd., но не е била представена пред митническите органи при деклариране на стоките. Установено е също, че данните за номер и дата на коносамент, идентификация на превозно средство и количество съответстват на тези, декларирани с цитираната МД. С включването на тези разходи е определена нова митническа стойност в размер на 9 620 449,69 лева (8 870 027,13 лева покупна стойност + 618 897,11 лева разходи за транспорт + 2 605,13 лева застрахователна премия + 128 920,32 лева по непредставената фактура). Определена е и нова данъчна основа в общ размер на 9 775 002,68 лева (9 620 449,69 лева определена нова митническа стойност + 154 552,99 лева декларирани разходи до първото местоназначение), което е довело до определяне на допълнителни задължения за ДДС над декларираните в общ размер на 24 783,97 лева, които са взети под отчет с обжалваното решение. Спорът между страните е дали разходите по фактура № 4092023-002/04.09.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd., на стойност 72 000,00 USD (128 920,32 лева), следва да се включат при определяне на митническата стойност и данъчната основа на стоките или не, след като ДДС по тази фактура е бил начислен с протокол по чл.117 от ЗДДС. Според жалбоподателя, след като ДДС по тази фактура е бил начислен, отразен и деклариран пред органите по приходите, дружеството не е длъжник за този ДДС, макар и фактурата да не е била декларирана пред митническите органи. Съгласно чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, а съгласно §2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съгласно чл.71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят:следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: (i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. В чл.72 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., са предвидени елементите които не се включват в митническата стойност, като съгласно буква „а“, при определянето на митническата стойност съгласно член 70, не се включват разходи за транспорт на внасяните стоки след въвеждането им в митническата територия на Съюза. От така на цитираните разпоредби следва извод, че всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са направени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза, следва да бъдат включени в митническата стойност на вноса, съгласно чл.71, §1, буква д), подбуква ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая не е налице спор по делото, че разходите по фактура № 4092023-002/04.09.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd., касаят транспорт извършен на стоките за които е подадена процесната митническа декларация, не са декларирани пред митническите органи и не са били включени при определяне на митническата стойност, съобразно подадената митническа декларация. Доколкото този транспорт е извършен преди въвеждането на стоките в митническата територия на съюза, свързаните с него разходи представляват част от митническата стойност на стоките предмет на внос, поради което правилно с обжалваното решение са били допълнително включени при определяне на митническата стойност, в съответствие с цитираните норми на от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В този смисъл е без значение дали по тази фактура е бил начислен ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС или не, тъй като това обстоятелство е ирелевантно. Правилно в обжалваното решение въз основа на определената нова митническа стойност е определена и нова данъчна основа при вноса на процесните стоки. Съгласно чл.54, ал.1 от ЗДДС, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Процесната митническа декларация е приета на 20.07.2023 г. и на тази дата възниква митническото задължение, съобразно нормата на чл.77, §1, буква а) и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съгласно посочените норми митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, при допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба (чл.77, §1, буква а)), като митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация (§2). След като митническото задължение е възникнало при подаване на митническата декларация на 20.07.2023 г., то с оглед нормата на чл.54, ал.1 от ЗДДС, на тази дата е настъпило и датата на данъчното събитие при вноса, съответно данъка е станал изискуем и към този момент следва да се определи данъчната основа. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДС, данъчната основа при внос по чл.16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея: 1.данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната и 2.свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Видно от цитираната норма разходите за транспорт за да бъдат включени в данъчната основа при вноса е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: - да са свързани с вноса, да не са включени в митническата стойност и да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. С изискването разходите да не са вече включени в митническата стойност на внесените стоки се избягва двойното им включване при определяне на данъчната основа на стоките – веднъж като част от митническата стойност и втори път при определяне на данъчната основа. В този смисъл в случая не е налице и двойно начисляване на ДДС, тъй като не се установява тези разходи за транспорт да са били първоначално включени при определяне на данъчната основа на процесните стоки. Действително от заключението на вещото лице се установява, че за тази фактура, свързана с извършения транспорт - доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, е издаден протокол по чл.117 от ЗДДС, който е включен в отчетните регистри по ЗДДС на дружеството, но това не е предвидено от законодателя като основание този разход да не бъде включен при определяне на митническата стойност на стоките, съответно в данъчната им основа при вноса. В този смисъл не се стига и до двойно облагане, тъй като както сочи и вещото лице начисляването е с „нулев ефект“, защото протокола е включен както в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит, така и в дневника за продажби на дружеството. Цитираните норми на ЗДДС не влизат в противоречие и с правото на Европейския съюз, тъй като съгласно чл.86 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени: а) данъци, мита, налози и такси, дължими извън държавата-членка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира; б) съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие. В случая се касае за съпътстващи разходи за транспорт, направени до първото местоназначение на територия на Република България - държавата-членка на вноса, като тези разходи не са били включени при определяне на данъчната основа, поради което и на основание цитираните норми на Директива 2006/112/ЕО, тези разходи подлежат на включване при определяне на данъчната основа на стоките предмет на вноса. С оглед на гореизложеното, законосъобразно с обжалваното решение административният орган е включил разходите по фактура № 4092023-002/04.09.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. на стойност 72 000,00 USD (128 920,32 лева) към митническата стойност на стоките предмет на внос, за които е подадена ОМД с MRN 23BG001007057276R4 и ДМД с MRN 23BG001007057436R0MRN и е определил допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 24 783,97 лева. С оглед дължимостта на главното задължение за ДДС, дължимо се явява и акцесорното задължение за лихви, като правилно с обжалваното решение е определен периода за които те са дължими, на посоченото правно основание. Съгласно чл.59, ал.2 от ЗДДС, когато по силата на митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносни мита, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата при митнически задължения е уредена в член 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013., като съгласно §1 върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2, когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. С оглед посочените разпоредби, при определяне на допълнително задължение за ДДС, в процедура по извършване на последващ контрол, за така определеното задължение се дължат и лихви както за периода от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването, така и за периода от изтичане на определения срок за доброволно плащане до окончателното погасяване на главното задължение. С оглед на изложеното решение № 32-284184/18.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас е законосъобразно и подадената срещу него жалбата от „Промет Стиил“ ЕАД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 216,47 евро (423,38 лева), от които 150,00 евро (293,37 лева) възнаграждение на вещото лице и 66,47 евро (130 лева) юрисконсултско възнаграждение. Направеното от ответника искане за присъждане на разходите за извършен превод на документи на чужд език е неоснователно и не следва да се уважава. Представените по делото документи, във връзка с превода на които са направени разходи, са част от административната преписка и са използвани от административния орган при издаване и мотивиране на обжалваното решение. Съгласно чл.14 АПК производството се води на български език, поради което представянето на документите в годен за ползване от съда вид е задължение на страната, която се позовава на тях. Разходите за превод в този случай не представляват разноски за събиране на доказателства в съдебното производство, а разходи по изпълнение на задължението на административния орган да представи административната преписка в съответствие със законовите изисквания, поради което не подлежат на присъждане по реда на чл.143 АПК. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд обективирана в решение № 4467/07.04.2021 г. постановено по адм.д.№ 2063/2021 г., определение № 3630/18.03.2021 г. постановено по адм.д.№ 2437/2021 г., определение № 10478/29.07.2020 г. по адм.д.№ 6505/2020 г., решение № 422/16.01.2023 г. постановено по адм.д.№ 6580/2022 г. на ВАС. Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас

Cited provisions

33