Решение № 354 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 376/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Фреш Кредит“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, против Решение № 23/15.10.2025 г., постановено по АНД № 48/2025г. по описа на Районен съд- Исперих, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № Р – 007128/ 19.02.2025 г на началника на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП). С това НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение на чл. 68е, ал. 2, предл. 3 във вр. чл. 68г, ал. 4 и във вр. чл. 68в ЗЗП. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от съда да отмени решението на въззивния съд, като вместо него по същество на спора да постанови друго решение, с което отмени оспореното НП. Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което твърди, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на разноски за настоящата инстанция. Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения: В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат, че на 13.12.2024 г. служители на КЗП извършили проверка на дейността на „Фреш Кредит“ ЕООД, което предоставя потребителски кредити на физически лица. При нея установили, че на 01.07.2024 г. в офиса на дружеството, находящ се в гр. Исперих, обл. Разград е сключен Договор за потребителски кредит № 0021235/ 01.07.2024 г. (Договора) с лицето Н. Д. С., като преди това не му е предоставена цялата задължителна преддоговорна информация в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) във връзка с изисканите обезпечения по кредита и обстоятелството, че при непредоставянето им ще дължи допълнително 690, 00 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Договора кредитополучателят се задължава в срок 48 часа от подписването на договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство на две физически лица или неотменима и безусловна банкова гаранция, като в случай, че не предостави в срок посочените обезпечения, ще се счита, че кредитодателят е упълномощен да сключи от името и за сметка на потребителя, в т. ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с дружество-поръчител, което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга (поръчителство) за обезпечаване задълженията на кредитополучателя, при възнаграждение за поръчителя на стойност 690 лева, платимо от кредитополучателя. В чл. 4 от Договора е уговорено, че кредитополучателят заявява сключване на допълнителен договор за предоставяне на допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя, както и ползване на финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителство, като декларира знание за обстоятелството, че ползването на допълнителните услуги не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита. Във връзка с тези договорки Н. Д. С., в качеството на длъжник на 01.07.2024 г. едновременно с кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД и с „Гаранционен фонд България“ ЕООД, като поръчител е подписала Договор за гаранционна сделка (поръчителство). Според предвиденото в този договор длъжникът (потребителят) дължи на поръчителя („Гаранционен фонд България“ ЕООД) възнаграждение в размер на 690,00 лева, платимо на месечни вноски от 115 лева, с падеж датата на вноските на кредита. В договора е посочено, че възнаграждението може да бъде заплатено и от кредитора, чрез услуга по финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги. По повод на този договор потребителят е подписал с дружеството-жалбоподател и Договор за допълнителни услуги към договора за потребителски кредит за услуга "Финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита" – обща сума 690 лева, вноски – 6, всяка от които по 115 лева. При проверка на приложения към досието СЕФ се констатира, че не се съдържа информация за изисканите при сключване на договора обезпечения/гаранции и за допълнителните разходи в размер на 690 лева, които могат да възникнат при непредоставянето им. Кредиторът е информирал потребителя за тези условия след като потребителят вече е взел търговско решение и е подписал договора за приемане на предложената му оферта. При тези данни е прието, че чрез премълчаване и несвоевременно предоставяне на тази важна и съществена информация жалбоподателят използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 във вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП и срещу него е съставен АУАН № 007128/ 14.01.2025 г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото административно нарушение на основание чл. 210а ЗЗП е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000 лв. С решението си Районен съд- Исперих е потвърдил това НП като законосъобразно. Развитите от него доводи се споделят напълно и от настоящата инстанция. АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното дружество е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Правилно са приложени и съответните материални и санкционни норми от ЗЗП. Между страните няма спор, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, както и че осъществяваната от него икономическа дейност представлява търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Според разпоредба на чл. 68е, ал. 2 във вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП заблуждаваща е всяка търговска практика, при която чрез премълчаване търговецът прикрива съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В случая е установено, че в СЕФ е записана само обща сума за връщане на кредита без посочване на сумата, която се дължи като възнаграждение на поръчителя и без уточнението, че при липса на предоставено обезпечение от кредитополучателя, то размерът на месечните вноски, респективно на цялото задължение значително ще се увеличи (с 62 %). Безспорно данните за крайната цена на продукта и погасителния план по договора за кредит са съществена информация по смисъла на чл. 68е, ал. 4 от ЗЗП, която мотивира потребителя да вземе съответното търговско решение и което вероятно не би взел при положение, че е запознат своевременно и в детайли с посочените по-горе условия. С подобен подход несъмнено се подвежда потребителя, който е взел решение, без да са му разяснени своевременно и в пълен обем всички обстоятелства относими към размера на задължението, което той поема. С оглед на това съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че на инкриминираните дата и място при извършване на дейността си „Фреш Кредит“ ЕООД е използвало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 във вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която е забранена по силата на чл. 68в ЗЗП. Ето защо правилно и обосновано е ангажирана неговата административна отговорност на основание чл. 210а ЗЗП. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 ЗАНН липсва възможност тя да бъде намалена. В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 68д, ал. 3 ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответната страна следва да се присъди дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 76, 69 евро ( равностойността на сумата от 150 лв., превалутирана по фиксирания курс 1.95583). Мотивиран така Разградският административен съд