Решение № 342 от 20.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4788/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба предявена от „Б.З“ЕАД при •• против Предупреждение № - г. на Км. на Общ.-В.а, издадено на основание чл. 28 от ЗАНН за нарушение на чл. 14 ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН. В жалбата се навеждат твърдения, че оспорваното предупреждение е нищожно, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Оспорва се изложеното в процесното предупреждение, че то е издадено и подписано от Бл.Р. К., като се сочи, че същото е издадено от трето лице, различно от посочения в него издател. Навежда се аргумент, че подписването на процесното постановление от трето лице, без същото да е индивидуализирано съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 28, ал. 2 , т. 2 от ЗАНН и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Предвид изложеното се навежда довод че вмененото нарушение не е извършено, като съставеното предупреждение следва да бъде отменено. В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от юк В. Д.а, която поддържа жалбата с наведените нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи. Въззиваемата страна се представлява от юк Х., който в заседание по същество пледира обжалваното предупреждение да бъде потвърдено. Депозира искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Дружеството-жалбоподател „Б." ЕАД с е данъчно задължено лице по смисъла на Закона за местни данъци и такси, в качеството на собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2573.9 и три сгради в имота, находящи се в гр. В., КК „Ч.", местност І, УПИ II, кв. 33 по ПУП на КК „Ч.“. Данъчно задълженото лице е предприятие по смисъла на чл.2 от Закона за счетоводството. С Решения по Протокол УС № 902/12.03.2025 г., Управителният съвет на „Б." ЕАД приел Доклада за оценка на имоти, машини, съоръжения, транспортни средства (ИМСТР) и буферен газ, собственост на „Б." ЕАД към 31.12.2024г., изготвен от „Инженерингсервиз - София" ОО, като приел в т.ч. промяната на отчетната стойност на поземлен имот с идентификатор 10135.2573.9 и три сгради в имота, находящи се в гр. В. КК „Ч.", местност І, УПИ II, кв. 33 по ПУП на КК „Ч.“. На 24.03.2025г. от дружествотожалбоподател по пощата е подадена декларация по чл. 14 ал.1,ал.4, ал. 6 и ал.9 от ЗМДТ с вх.№5305012356/24.03.2025г. /с дата на изпращащо пощенско клеймо 19.03.2025 г./, с която е декларирана промяната на отчетната стойност на посочения по-горе имот считано от 31.12.2024 г. При извършена проверка на постъпилата декларация, свид. П. К., на длъжност „инспектор“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ към Об.– В., констатирала, че „Булгартрансгаз" ЕАД е извършило нарушение на чл.14, ал.9 от ЗМДТ във връзка със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с §1, т.1 от ДРЗМДТ', във връзка с чл. 2 от ЗСч и съставила на въззивника АУАН за това, че на 24.03.2025 г. в офиса на Дирекция „Местни данъци", Община В. с административен адрес гр. В., бул. Сл. №191, сградата на Изчислителен център, подало по пощата декларация по чл.14, ал. 1, ал. 4, ал. 6 и ал. 9 от ЗМДТ с вх. №5305012356/24-03.2025 г. /дата на изпращащо пощенско клеймо- 19.03.2025г./ за деклариране промяна в обстоятелство, което има значение за определяне на данъка - настъпила промяна на отчетната стойност към дата 31.12.2024 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2573.9 и три сгради в имота, находящи се в гр. Варна, КК „Чайка", местност І, УПИ II, кв. 33 по ПУП на КК „Чайка“, като не е спазило законоустановения двумесечен срок, съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 9 от ЗМДТ и във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 04.03.2025 г. Актът е връчен на упълномощено лице на 21.05.2025 г. На 28.05.2025 г. е депозирано възражение срещу съставения акт. Въз основа на акта е издадено обжалваното предупреждение на основание чл. 28 от ЗАНН, за извършено от дружеството нарушение на разпоредбите на чл.14, ал.4 от ЗМДТ във връзка със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. В обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган приел, че срокът за подаване на информацията за настъпила промяна на отчетната стойност, имаща значение за определяне размера на данъка на данъчно задълженото лице, е до 28.02.2025г. и след като в рамките на този период, данъчно задълженото лице не е предприело действия, за подаване на информация за отчетна стойност пред Дирекция „Местни данъци", Община В., на 01.03.2025 г., с което като е депозирало декларация по чл. 14 ал. 1, ал. 4, ал. 6 и ал. 9 от ЗМДТ на 19.03.2025 г. за промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка – настъпила промяна в отчетната стойност към дата 31.12.2024 г. на поземлен имот с идентификатор 10135.2573.9 и три сгради в имота, находящи се в гр. В., КК „Ч.", местност І, УПИ II, кв. 33 по ПУП на КК „Ч.“, е нарушило разпоредбите на чл.14, ал.4 от ЗМДТ във връзка със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, но поради маловажност на случая на основание чл.28 от ЗАНН следва да се предупреди нарушителя писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. П. К.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, В хода на съдебното дирене бе установино, че в Предупреждение №5305000022/05.09.2025 г. не е положен от Бл.Р. К.-кмет на община В.. От страна на въззиваемата страна се излага твърдение, че оспореното предупреждение е подписано в условията на заместване, съгласно изписаната под подписа Заповед № К-016/01.09.2025 г. на Кмета на О. – В. от заместващото го лице П. П.. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предупреждението е издадено от компетентен орган – Кмет на Община В., което е видно и от приложените по преписката заповеди, съответно съдът не споделя възраженията на въззивника в тази насока. Действително предупреждението е издадено в условията на заместване, при което заместващият изпълнява правомощията на заместване в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Необходимостта от заместване се обосновава с обективна невъзможност на титуляра, заместникът подписва акта в рамките на правомощията на титуляра, като издаденото предупреждение съдържа бележка за заместването (посочен е номерът на заповедта, която е приложена и по преписката). Поради това, настоящият състав намира, че издаденият акт се счита за изхождащ от титуляра, макар и подписан от заместника, но отговорността за законосъобразността му носи заместникът. В тази посока съдът кредитира и заключението на вещото лице установило по безспорен начин, че подписа не е положен от кмета на общината. Съдът констатира и друг порок в съдържанието на обжалваното предупреждение, доколкото е налице несъответствие между датата на извършване на нарушението, посочена в същото, а именно - 01.03.2025 г. и посочената за такава в АУАН, въз основа на който е издаден оспорвания акт– 04.03.2025 г. Противоречие съществува, както при описанието на релевантните обстоятелства, така и по отношение на посочените като нарушени правни норми. В тази връзка, докато в АУАН се приема, че с противоправното бездействие са нарушени разпоредбите на чл.14, ал.9 от ЗМДТ във връзка със срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с §1, т.1 от ДРЗМДТ, във връзка с чл.2 от ЗСч и във връзка с чл.123, ал.1 от ЗМДТ, то в Предупреждението се квалифицира деянието като нарушение на нормата на чл. 14 ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗМДТ, като в обстоятелствената част на същото се сочи, че не е спазен срокът по чл. 14 ал. 9 от ЗМДТ във вр. с чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ. Макар ,че в адм. производство страната се защитава по фактите, в случая освен цифровото несъответствие са налице и различни факти досежно датата на извършване на нарушението. По посочения начин е ограничено правото на защита на въззивника, което на самостоятелно основание е опорочило административнонаказателното производство. Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното: Според разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2- месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Нормата на чл. 14 ал. 4 от ЗМДТ предвижда, че за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване, в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Съгласно чл. 14 ал. 9 от ЗМДТ при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, извън изброените по ал. 2 – 5, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Анализът на цитираната правна уредба сочи, че в срока по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ дружествотожалбоподател е било длъжно, при промяна на отчетната стойност на процесния имот, да уведоми за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота. В случая между страните съществува спор относно началната дата, от която следва да се отчита срокът, в който е съществувало задължението на въззивника за уведомяване на Община – В. за настъпване на промяната на отчетната стойност на процесния имот. Безспорно установено е по делото, че с решение от 12.03.2025 г. Управителният съвет на „Б.••з" ЕАД е приел промяната на отчетната стойност на имотите и сградите на процесния имот. Съгласно чл. 26, ал.1 от Устава на „Б.••з" ЕАД Управителният съвет управлява и представлява дружеството, като съгласно чл. 27, т.1 взема решенията, свързани с текущите дейности на оператора на газопреносната мрежа. В тази връзка одобрението на отчетните стойности на активите е от компетентността на Управителния съвет на дружеството, в т.ч. приемането на резултати от извършена оценка на справедливата стойност на имоти, машини, съоръжения, транспортни средства (ИМСТС) и буферен газ, нетната реализируема стойност на материалните запаси към 31.12.2024 г. на „Б.*" ЕАД и тест за обезценка (Доклад за Оценка на ИМСТР и буферен газ, собственост на „Б.••з" ЕАД към 31.12. 2024 г. и Доклад за резултатите от извършения тест за обезценка на активите, собственост на „Б." ЕАД, към 31 декември на съответната година и преглед на балансовата стойност на материалните запаси). При определяне размера на данъка върху недвижимите имоти на предприятия, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Разпоредбите, регламентиращи реда за извършване на обезценка/преоценка на отчетната стойност на активите, се съдържат в Закона засчетоводството /ЗСч/. Текстът на чл. 13, ал. 3 от ЗСч изисква последващите оценки на активите и пасивите да се извършват в съответствие с приложимите национални/международни счетоводни стандарти. Промяна на декларираните данни, декларацията следва да се подаде в 2-месечен срок, считано от датата на промяната, която е факт с акта на Управителния съвет на дружеството по отношение на новата отчетна стойност на процесния имот. От посочената дата до датата на депозиране на декларацията по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ, с която на основание ал. 9 вр. с ал. 4 на същата разпоредба Община-В. е информирана за промяната в отчетната стойност на имота не е изтекъл законоустановения срок. Поради изложените съображения съдът намира, че процесното предупреждение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. По отношение на претендираните от страните разноски, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, с равностойност от 66,47 /шестдесет и шест 0,47/ евро. Също така следва да заплати и сторените по делото разноски за изготвяне на експертно заключение в размер на 207.66 евро по сметка на РС-В.. Поради изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 2 от ЗАНН, съдът