Решение № 13010 от 30.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 41597/2025 г.

№ 20251110141597 по описа за 2025 година Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Д. Б. Д. , както следва: -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 1277.93 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №3, находящ се в гр.София, район „Красно село“, бул. „Цар Б. III“126 бл.4, вх.3, ет.1, абонатен № 263572, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 25.07.2025 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 330.57 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 10.07.2025 г.; -иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 27.96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 25.07.2025 г. до окончателното плащане; -иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 8.86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.08.2022 г. до 10.07.2025 г. Ответникът Д. Б. Д. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че се е отказал от наследството на Т.Д.К.. С Определение № 17692/12.05.2026 г. като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Н.“ АД, което изразява становище за основателност на предявените искове. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното: По иска по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС. Представен е Протокол от 29.09.2000 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор от 02.10.2002 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-68/03.06.2020 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. От приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том LLIV, дело№ 20315/01.08.1997 г. се установява, че процесния имот- апартамент №3, находящ се в гр.София, район „Красно село“, бул. „Цар Б. III“126 бл.4, вх.3, ет.1 е дарен от И.Д.К. и Т.Д.К. на М.И.К.. От Удостоверение за наследници (изх.№ УГ01-4762/30.05.2023 г.) се установи, че единствен наследник на Т.Д.К. е М.И.С./К./-дъщеря. От Удостоверение (изх.№ 102747/04.12.2023 г.) се установи и че М.И.С. се е отказала от наследството на Т.Д.К.. В тази връзка се доказа, че процесния недвижим имот- апартамент №3, находящ се в гр.София, район „Красно село“, бул. „Цар Б. III“126 бл.4, вх.3, ет.1 за въпросния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е собственост на трето лице, а не на ответника Д. Б. Д.. А и да се приеме, че по наследствено правоприемство е наследил Т.Д.К.(което е недоказано по делото),то същият е представил Съдебно удостоверение (изх.№ 72305/23.07.2024 г.), с което се е отказал от наследството на Т.Д.К.. Предвид изложеното, съдът намери за недоказано, че топлоснабдения имот е собствен на ответника (през процесния период), поради което последният не се явява потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Този извод налага отхвърляне на исковата претенция за сумата от 1277.93 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №3, находящ се в гр.София, район „Красно село“, бул. „Цар Б. III“126 бл.4, вх.3, ет.1, абонатен № 263572, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и за сумата 27.96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 25.07.2025 г. до окончателното плащане, като неоснователна и недоказана. По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. С оглед приетия извод за неоснователност на главния иск, неоснователен и недоказан остава и предявеният с исковата молба акцесорен иск за сумата от 330.57 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода о т 15.09.2023 г. до 10.07.2025 г. и за сумата от 8.86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.08.2022 г. до 10.07.2025 г. Мотивиран от гореизложеното, съдът