Решение № 14 от 8.1.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 324/2025 г.

Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК. Образувано е по жалба на Д. А. С., [ЕГН], с адрес: гр. Попово, [улица], ПК 7800, обл. Търговище, подадена чрез адвокат Я. И. Т. от АК-Велико Търново, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Велико Търново, [улица]срещу Уведомително писмо /УП/ с изх № 01-6500/2674 от 04.06.2025 г. по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство” от интервенция „Биологично пчеларство" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. за Кампания 2023г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- РА-И. И.. С оспореното УП на Д. А. С. е отказано финансово подпомагане за кампания 2023г. по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция „Биологично пчеларство“ на основание чл. 81, ал. 1 и чл. 82, т. 10 от Наредба № 9 от 26.06.2023, г. по подаденото от него Заявление за подпомагане с УИН: 25/200723/29273. и Приложение за кандидати по биологични интервенции 2023. В жалбата като основания за отмяна се навеждат нищожност на акта, поради липса на годно правно основание за неговото издаване, нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Излага се становище за липса на конкретно посочени от органа, както фактически, така и правни основания като мотиви за издаването на УП. Навежда се, че видно от Протокол от проверка на пчеларство, Регламент 2018/848, с код на оператора BG-62623 при извършената инспекция не са установени несъответствия по отношение на оспорващия. Излагат се доводи, обосноваващи че Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, не регламентира изричен срок „до“ или „към“ „31 май на годината, следваща годината на заявяване“ и доразвиването на основните правила, посредством регламентацията на чл. 82, т. 10 от Наредба № 9 от 26.06.2023г е в противоречие с Европейското право. Навежда се, че на оспорващия не е била дадена възможност от органа да отстрани съответните нередовности или да представи допълнителни доказателства, с което в административното производство са допуснати нарушения на принципа на истинност и на принципа на служебно начало. Моли се оспореното УП да бъде прогласено за нищожно, алтернативно отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващия не изпраща представител. Постъпило е Писмено становище с вх.№3182/08.12.2025г. с приложени към него Писмени бележки от процесуалния му представител адвокат Я. И. Т. от АК-Велико Търново, с което изцяло се поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи. Излагат се подробни доводи, обосноваващи липса на мотиви на органа за постановения отказ. Допълнително се излагат довод, че формалната липса на Сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848 към 31.05.2024г. не е самостоятелно и достатъчно основание за отказ, тъй като от представените по делото Протокол от проверка от 08.06.2024 г. и последващо издадения Сертификат за Биологично производство се доказва фактическо изпълнение от страна на Д. А. С. на биологичните дейности. Моли се оспорения акт да бъде прогласен за нищожен по причина, че естеството му и начинът, по който изобщо е обективиран не позволява решаването на спора по същество, алтернативно същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът по оспорването – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”- РА гр.София в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт М. А., който счита жалбата за неоснователна. Навежда, че от представеното с преписката Писмо с №10-575/28.08.2024г. на заместник-министъра на земеделието е видно, че земеделският стопанин Д. А. С. няма издаден сертификат преди 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване. Навежда, че сертификатът на оспорващия е издаден на 17.07.2024г. и касае текущата 2024г., а не 2023г., като в същия изрично е посочено с „изключение на предходния период“, което следва да се тълкува че не се отнася за процесния период. Излага становище, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия. По делото е представено и Писмено становище с рег.№01-6500/2674#2/30.06.2025г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно по делото се установява, че Д. А. С. е регистриран като земеделски производител с УРН535891. Не се спори по делото, че Д. А. С. е одобрен за участие по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство“ от интервенция "Биологично пчеларство" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. за кампания 2023 с УИН 25/200723/29273 по подаденото от него заявление за подпомагане УИН:25/200723/29273 от 14.07.2023г. Посоченото обстоятелство се установява и от представеното по делото УП с изх.№ 02-250-6500/360 от 31.05.2024г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ /стр.46 от делото/. Видно от посоченото УП одобрените за участие пчелни семейства са всички 160 броя по заявлението на Д. А. С.. От приложения по делото с преписката сертификат входиран в ДФЗ с вх.№ 02-250-6500/2946 от 30.10.2023г. /стр.31 / по дело се установява, че Д. А. С. има издаден сертификат по чл.35, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Сертификакът е издаден на 10.04.2023г. за „Производство през преходния период/ и е със срок на валидност от 10.04.2023г до 04.04.2024г. На 04.06.2025г. до Д. А. С. е изпратено оспореното УП с изх № 01-6500/2674 от 04.06.2025 г. Същото е издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ-И. И.. Видно от приложеното по делото Решение на УС на ДФ „Земеделие“, съгласно Протокол №228/07.05.2024.,т.4 от последния, длъжностното лице И. И. е избрана за Изпълнителния директор на ДФЗ. С оспореното УП с изх № 01-6500/2674 от 04.06.2025г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-И. И., на Д. А. С. е отказано финансово подпомагане за кампания 2023г. по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство“ от интервенция „Биологично пчеларство“. В УП като правни основания за отказа органът е посочил чл. 81, ал. 1 и чл. 82, т. 10 от Наредба № 9 от 26.06.2023 г. След това видно от съдържанието на УП органът е цитирал законовото съдържание на разпоредбите на чл. 81, чл. 82, т. 10, чл. 42, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 9 от 26.06.2023г. Видно от съдържанието на УП като фактически основания за издаването на отказа, органът е изложил само следното“… След извършване на административни проверки по подаденото от Вас заявление за подпомагане по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция „Биологично пчеларство" за кампания 2023 е установено, че не сте получили Сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството към 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване…“. Уведомително писмо с изх № 01-6500/2674 от 04.06.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е изтеглено от Д. А. С. от профила й в СЕУ на 09.06.2025г./стр.18 от делото/. Жалбата на Д. А. С. срещу посоченото УП е подадена в Административен съд-Търговище, чрез органа издал оспорения акт, посредством куриерска услуга на 18.06.2025г /стр.38 от делото/ и е входирана в органа с №01-6500/2674 от 19.06.2025г. От приложените по делото Договор от 01.12.2022г. и Анекс към договор от 01.12.2022г. с код № BG62623, сключен между Д. А. С. като оператор и контролиращото лице Институт за контрол на биологични продукти „Биохеллас“ АД-Гърция по делото се установява, че от 01.12.2022г. пчелините на Д. А. С. са под контрол от контролиращото лице, съгласно чл.38 и чл.39 от Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета. Срока на договора е до 20.10.2035г. От представения по делото Протокол от проверка на пчеларство, по Регламент 2018/848, с код на оператора BG-62623 /стр.14,стр.68 / съставен от контролиращото лице –Институт „Биохеллас“ по делото се установява, че на пчеларството на Д. А. С. на 08.06.2024г. е извършена инспекция. Видно от съдържанието на протокола при инспекцията по отношение на пчеларството на Д. А. С. не са установени несъответствия. По делото е представен и препис от сертификат с № BG-BIO-10.100-0001343.2024.003 с дата на издаване 03.11.2023г. /стр.123/от делото/. От последния по делото се установява, че Д. А. С. има издаден сертификат по чл.35, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848 с период на валидност от 03.11.2023г. до 03.11.2024г. Видно от съдържанието на същия сертификата е за „производство през преходния период“. По делото е представен и препис от сертификат с № BG-BIO-10.100-0001343.2024.001 с дата на издаване 17.07.2024г./стр.101 по делото/. От последния по делото се установява, че от 17.07.2024г. Д. А. С. има издаден сертификат по чл.35, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848 с период на валидност от 17.07.2024г. до 17.07.2025г. Видно от съдържанието на същия сертификата е за биологично производство на естествен мед 3000 kg. От представената от ответника справка, като приложение към Писмо №10-575/28.08.2024г. /стр.51/ се установява, че към дата на извършване на последната проверка-08.06.2024г. за Д. А. С. са налице данни, че за лицето има издаден сертификат по чл.35, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848 с период на валидност от 17.07.2024г. до 17.07.2025г. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не цени представеното по делото от ответника Писмо №10-575/28.08.2024г. на Заместник-министъра на земеделието и храните, тъй като същото касае земеделския производител П. Х. П., а не оспорващия Д. А. С.. При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: Жалбата е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес. При разглеждане на жалбата по същество по отношение на наведените доводи за нищожност на оспорения акт, както и при служебната проверка съгласно чл.168,ал.2 от АПК, съдът приема следното: Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици към които е насочен. В процесния случай съдът намира, че не е налице порок-некомпетентност на органа, издал обжалвания акт. По аргумент на чл.1 т.9 от ЗПЗП, законът урежда прилагането на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027г. Органът, оторизиран да прилага мерките и схемите, включени в Общата селскостопанска политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Съгласно чл.11а, ал.1 т.9 от ЗПЗП, разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по Стратегическия план. Съгласно чл.13, фондът подпомага финансово регистрираните земеделски стопани за изпълнение на дейностите по чл. 12 въз основа на схеми мерки и интервенции за подпомагане. Според чл.20а ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който съгласно чл.20а ал.2 от ЗПЗП организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява Разплащателната агенция . По изложените съображения съдът намира оспореното УП за издадено от материално компетентен орган. Съгласно представеното по делото Решение на УС на ДФ „Земеделие“, съгласно Протокол №228/07.05.2024 по делото се доказа и наличието и на времева компетентност за длъжностното лице И. И. към деня на издаване на УП-04.06.2025г. Обжалваното УП е издадено в изискуемата писмена форма, съдържа ясна разпоредителна част за „отказ“ от финансово подпомагане за кампания 2023г. и е подписано от издателя си. В УП ясно е посочен неговия адресат. На основание гореизложеното съдът намира, че обжалваното УП не страда от тежък порок, който да води до липса на форма. В УП в достатъчно ясна степен е посочено, че фактическото основание, въз основа на което се издава акта е липсата за заявителя Д. А. С. на сертификат по чл.35, пар.1 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството, валиден към 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване. В УП органът е посочил и правните основания за неговото издаване, а именно чл. 81, чл. 82, т. 10, чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 26.06.2023г. В тази връзка УП не страда от толкова тежък порок, който да води до липса на волеизявление на административния орган. Недостатъчната конкретизация и непълнотата във фактическите основания за издаването на акта, като мотиви на органа, водят до незаконосъобразност, но не и до нищожност. Нарушенията на материалния закон също касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т.е. не е издаден на основание на нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В процесния случай УП е издадено на основание чл. 81, чл. 82, т. 10, чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 26.06.2023г. Предвид изложеното съдът приема, че оспореното УП се явява издадено на действащо законово основание, като преценката дали са били или не са били налице материалните предпоставки за постановяването на отказа на органа за финансово подпомагане на заявителя Д. А. С. за кампания 2023г, е преценка по материална законосъобразност на УП. На основание всичко гореизложено съдът приема, че при издаване на оспореното УП не е допуснат такъв съществен порок, който да води до неговата нищожност и възраженията на оспорващия в тази насока са изцяло неоснователни. При преценка на законосъобразността на оспореното УП, както и при служебната проверка съгласно чл.168,ал.1 от АПК, съдът приема следното: Приложимата правна рамка в случая е Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. и Наредба № 9 от 26.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г., наричана по-нататък Наредбата. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата „ земеделските стопани поемат едногодишен ангажимент за изпълнение на биологичните дейности по операцията по чл. 22, ал. 2, т. 1, като периодът започва да тече от началото на годината на подаване на "заявлението за подпомагане" и изтича на 31 декември същата година. Съгласно чл.42,ал.1 от Наредбата, в приложимата и редакция, бенефициентите по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" трябва да получат сертификат по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичния статус на стопанството, валиден към 31 май на годината, следваща годината на кандидатстване. Съгласно чл.42,ал.2 от Наредбата Държавен фонд "Земеделие" извършва проверка за издадените сертификати по ал. 1 в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС. В чл.81 ал.1 от Наредбата е регламентирано, че когато при административни проверки или проверка на място се установи, че за съответните парцели, площи, пчелни семейства или пчелни стопанства не са спазени изисквания за одобрение за участие или изискванията по управление, плащанията за биологични дейности се отказват или намаляват. Съгласно чл.82 т.10 от Наредбата в приложимата и редакция ДФЗ не предоставя плащанията по съответната операция по чл. 22, когато при проверка се установи, че по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" няма валиден сертификат по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, удостоверяващ биологичен статус на стопанството към 31 май на годината, следваща годината на заявяване. Съгласно чл.34, §1 от Регламент (ЕС) 2018/848, преди пускането на пазара на продукти като „биологични" или като продукти, „произведени при преход към биологично производство", или преди периода на преход към биологично производство операторите и групите от оператори, посочени в член 36, които произвеждат, обработват, разпространяват или складират биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство, които внасят такива продукти от трета държава или изнасят такива продукти за трета държава или които пускат на пазара такива продукти, уведомяват за своята дейност компетентните органи на държавата членка, в която се осъществява дейността им и в която стопанството им е обект на системата за контрол. Според чл. 35 от Регламент (ЕС) 2018/848, компетентните органи или, когато е уместно, контролните или надзорните органи, издават сертификат на всеки оператор или група от оператори, които са подали уведомление за дейността си в съответствие с член 34, параграф 1 и спазват регламента, като сертификатът удостоверява, че дейността, за която е постъпило уведомление, съответства на регламента. Операторите и групите от оператори трябва да притежават сертификат, съгласно посоченото в параграф 1, преди пускането на пазара на продуктите, посочени в член 2, параграф 1, като биологични продукти или продукти, произведени при преход към биологично производство При тази регламентация в Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г.,в т.ч в Глава пета от последния озаглавена „Сертификация“, където систематично са поставени чл.34 и чл.35 от същия, не се съдържа норма, която да регламентира датата - 31 май на година, следваща годината на кандидатстване, като крайна дата, в която заявителят да е задължен да бъде валидно сертифициран, като преминал за съответния минимален период за преход от конвенционално към биологично производство. Съдът приема, че разпоредбите на чл.42,ал.1 и чл.82 т.10 от Наредбата, създават ограничение в противоречие на нормите и в несъответствие с целите на Регламента ЕС) 2018/848 и като такива не следва да бъдат прилагани. Пряко приложение и с предимство следва да намерят нормите на Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018г , които не регламентират крайна дата, а изискванията, които трябва да се спазят от преминаващият в преход към биологичен статус производствен процес в пчеларството. В конкретния случай безспорно по делото се доказа че от 01.12.2022г. върху пчелина на Д. А. С. се осъществява контрол от Института за контрол на биологични продукти „Биохеллас“ АД-Гърция, като същият е сертифициран като отговарящ на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848 първоначално с издаден сертификат по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848 за „производство в преход“ с валидност от 10.04.2023г. до 04.04.2024г. От представения по делото сертификат с № BG-BIO-10.100-0001343.2024.003 с дата на издаване 03.11.2023г. /стр.123/ безспорно по делото се доказва, че Д. А. С. към 31.05.2024г. е имал издаден сертификат по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848 също за „производство в преход“ с валидност от 03.11.2023г до 03.11.2024г. В последствие на Д. А. С. издаден и сертификат по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848 с валидност от 17.07.2024г до 17.07.2025г. за „биологично производство“. Следователно С. се явява с валиден сертификат по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848 за „производство в преход“ за периода по поетия от него едногодишен ангажимент за изпълнение на биологичните дейности по операцията по чл. 22, ал. 2, т. 1 от Наредбата., така и към 31.05.2024г. Едновременно с това по делото се доказа, че Д. А. С. е разполагал с валиден сертификат по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848 за „производство в преход“ и към 31.05.2024г, с което изцяло се опровергава изводът на органа в УП за липсата на такъв сертификат към 31.05.2024г на годината, следваща годината на кандидатстването. Установи се също така и че пчелинът на С. е бил предмет и на инспекция от същото контролиращо лице, като от приложения по делото Протокол по несъмнен начин по делото се доказва, че към 08.06.2024г., който обхваща и периода от 05.04.2024г. до 31.05.2024г., по отношение на оспорващия не са налице несъответствия и са били спазени изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848. Съдът приема че при така събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва по делото че земеделският производител Д. А. С. е отговарял на изискванията, свързани с условията за предоставяне на финансова помощ за кампания 2023г., в т. ч. и на изискването на чл.42, ал.1 от Наредбата и оспореното УП се явява издадено при липса на законовото основание за постановяване на отказ по чл.82,т.10 от Наредбата и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие на целите по чл.4 и чл.5 на Регламент (ЕС) 2018/848. Последните са отменителни основания по чл.146 т.4 и т.5 от АПК и достатъчни като такива за отмяна на оспореното УП като незаконосъобразно. Едновременно с това съдът намира, че в конкретният случай органът се е ограничил единствено в проверката за наличието на формалния документ, без да е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая, съгласно задължението му по чл.35, чл.7, ал.2 и чл.9,ал.2 и ал.4 от АПК. Това че разпоредбата на чл.42,ал.2 от Наредбата регламентира, че ДФЗ извършва проверка за издадените сертификати в регистъра по чл.16а,ал.1,т.1 от ЗПООПЗПЕС, не означава че органът не следва в изпълнение на задължението си по чл.35 от АПК да предприеме и други действия. Разпоредбата на чл.42,ал.2 от Наредбата регламентира една от възможностите на органа, но не ограничава последния само до нея. От представената по делото справка /стр.51/ по делото се установи, че органът на 08.06.2024 е извършил проверка и към тази дата същият е разполагал с информация за издадения трети сертификат на Д. А. С.. От входящият номер на представения в ДФЗ сертификат на С./стр.31/-30.10.2023г. по делото се установи ,че от посочената дата органът е разполагал с информация, че за оспорващия има издаден сертификат по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848 с валидност до 04.04.2024г. В УП липсва констатации на органа за наличието по отношение на С. на посочените два сертификата по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848, както и мотиви на органа защо същите не се ценят, при положение че удостоверяват спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848 от страна на заявителя С.. В УП се съдържа единствено извод на органа, че за оспорващият липсва сертификат по чл.35 от Регламент (ЕС) 2018/848 с валидност до 31.май на годината, следваща годината на кандидатстване, без посочване на конкретните фактически констатации, въз основа на които органът е извел този извод, което води и до неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта, съгласно чл.59, ал.2,т.4, във връзка с ал.1 от АПК. По изложените съображения съдът намира, че в производството по издаване на УП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на оспорващия. Последното също съставлява отменително основание по чл.146,т. 3 от АПК. На основание всичко гореизложено съдът намира Уведомително писмо с изх № 01-6500/2674 от 04.06.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ – РА гр.София за незаконосъобразно и следва същото като такова да бъде отменено. Предвид на това, че естеството на въпроса е предоставен на преценката на органа, следва преписката по УП, да бъде изпратена на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по същество по заявлението на Д. А. С., след изясняване на всички факти от значение за случая, при спазване на чл.34, ал.3 от АПК, чл.35 от АПК, чл.7 и чл.9 от АПК, конкретизиране на фактическите основания за издаването на акта и при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, по тълкуването и прилагането на относимите материалноправни разпоредби. При така следващия се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.1 от АПК, следва искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски да бъде уважено. Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. Предвид това и след като отчете, че от страна на адвокат Я. Т. е осъществено реално процесуално представителство чрез представяне на писмени доказателства и писмени становища, както и по-високата фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че така претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. в случая се явява съответен на предоставената адвокатска защита и следва да бъде уважен. Следва на Д. А. С. да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1010 лева, съставляващи платена д.т. в размер на 10 лева, платено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева, съгласно представения по делото договор за правна помощ /стр.67/. Посоченият общ размер на разноски от 1010 лева, след неговото превалутиране от левове в евро по реда на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026г., съгласно чл.3 от ЗВЕРБ е в размер на 516,40 евро.Следва разноските да бъдат възложени на юридическото лице, съгласно пар.1, т.6 от АПК. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът