Решение № 306 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 45/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ и във вр. с ППЗОП /Правилника за прилагане на Закона за обществени поръчки/. Образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Директора на Агенция за Държавна финансова инспекция /АДФИ/ - [населено място] /Л. К. П./, чрез пълномощник - гл.юрисконсулт Т. Л. Я., срещу Решение № 50/03.12.2025г., постановено по АНД № 200/ 2025г. по описа на Районен съд /РС/ - Козлодуй, с което е отменено Н. П. /НП/ № 11-01-16/11.07.2025г., издадено от касатора, с което на Б. Й. М. е наложена глоба 100 лв. за нарушение на чл. 51, ал. 5, т. 3 ППЗОП, санкционирано по чл. 141, ал. 2 вр. ал. 1 ППЗОП. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения в тези насоки и се прави искане за отмяна на решението, и потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. В с.з. не се явява представител. Преди с.з. е постъпила молба с писмени бележки от пълномощника в подкрепа на касационната жалба. Ответникът по касация - Б. Й. М. от [населено място], обл. Враца, в Отговор на касационната жалба излага становище за неоснователност на жалбата. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на решението. Иска се оставяне в сила на решението. В с.з. пред съда не се явява. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца, моли да се остави решението в сила. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законо-установения 14 - дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 50/03.12.2025г., постановено по АНД № 200/ 2025г. по описа на Районен съд - Козлодуй е отменено НП № 11-01-16/11.07.2025г. на Директора на АДФИ-София, с което на основание чл.141 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142 ал.2 от ППЗОП вр. чл. 32 ал.1 от ЗАНН на Б. Й. М., началник цех ОСП, У-ние ОСС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 51 ал.5 т. 3 от ППЗОП – затова, че на 10.07.2024г. в [населено място], обл. Враца, в качеството му на председател и член на назначената със Заповед № АД-1778/12.06.2024г. Комисия за разглеждане и оценяване на получените оферти за участие в процедура по вид „Публично състезание“, съгласно чл. 18 ал.1 т.12 от ЗОП, за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на МТП 6Kv/ 0.4 kV от електропровод „Реней“ за захранване на собствени нужди на баржи за превоз на ядрено гориво „П. атомна“ и „Наутилус“ с мощност 160 kVА“, не е положил подпис под протокол относно заседанието от 12.06.2024 г.. Съгласно чл. 51 ал. 3 т. 5 от ППЗОП – членовете на комисията подписват всички протоколи и доклади от работата на комисията. За нарушение разпоредбите на ППЗОП виновните лица и лицата допуснали извършване на нарушение, се наказват по чл. 32 от ЗААН – съгласно чл.141 ал.1 от ППЗОП. По чл. 32 ал.1 от ЗАНН наказанието е административно - глоба от 100 до 2 000 лв. В решението на РС-Козлодуй въз основа на установената по делото фактическа обстановка е прието от въззивния съд, че нарушение по чл. 51 ал.5 т. 3 от ППЗОП по отношение на конкретната обществена поръчка не е извършено. Изложени са доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП, същите са издадени от надлежно оправомощени и компетентни длъжностни лица, но са допуснати съществени проце-суални нарушения, които са абсолютно основание за отмяна на НП. Установено е, че за 10.07.2024г. не е съставян отделен протокол за работата на комисията. Съставен е бил общ протокол от всички три заседания, в който не се съдържа възможност за подпис на Б. Й. М.. Липсва самостоятелен протокол от заседанието на 12.06.2024 г. Общият протокол е изготвен впоследствие и не е доказано да е бил предоставен за подпис на жалбоподателя. Не е доказано виновно неизпълнение на задължение и поради това при липса на реална възможност за подписване не може да се ангажира административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 51, ал. 5, т. 3 ППЗОП въвежда задължение членовете на комисията да подписват протоколите и докладите от работата на комисията. Задължението обаче предполага наличието на съществуващ писмен документ, който е оформен и подлежащ на подписване протокол и реална възможност за упражняване на задължението. В случая липсва самостоятелен протокол за заседанието от 12.06.2024 г. Наличието на общ протокол, изготвен впоследствие за три заседания, не установява по несъмнен начин, че към момента на провеждане на първото заседание е съществувал документ, който жалбоподателят е следвало да подпише. В тези насоки са изложени подробни мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно, и същото е отменено. Нормата на чл. 141 ППЗОП предвижда административна отговорност за лице, което наруши разпоредбите на правилника. Санкционната норма има бланкетен характер и изисква комулативно наличие на конкретно установено задължение, конкретно неизпълнение, доказана вина.При липса на доказателства за тези елементи не може да се приеме наличие на съставомерно нарушение. На следващо място Комисията по чл. 103 ЗОП е колективен орган. Организационните действия по оформяне и администриране на документацията не могат автоматично да се вменят като лична вина на всеки член или на председателя, без доказване на конкретно поведение. Административнонаказателната отговорност е лична и изисква индивидуализирано деяние, както и не може да се ангажира отговорност само въз основа на заеманата длъжност. Доколкото вината е задължителен елемент от административното нарушение, а по делото не е установено отказ от подпис, противопоставяне на оформянето на протокол или бездействие при реална възможност за подписване, то при липса на доказан субективен елемент отговорност не може да се ангажира. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че нарушение по чл.51 ал.5 т. 3 от ППЗОП по отношение на конкретната обществена поръчка не е извършено. Изведените в тази насока изводи на въззивният съд се споделят и от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да преповтаря същите в решението и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК препраща към тях. Възраженията на касатора Директора на АДФИ-София, чрез пълномощника, в касационната жалба са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция. Тълкуването, предложено от касатора, фактически води до презумиране на вина. Според настоящия състав такова тълкуване противоречи на принципа за стриктно тълкуване на санкционните норми, на принципа „in dubio pro reo“, както и на забраната за разширително тълкуване в ущърб на наказаното лице. Възприемат се и доводите на ответникът по касация - Б. Й. М. от [населено място], обл. Враца, в писмения Отговор на касационната жалба за неоснователност на жалбата и съответно правилност и законосъобразност на решението. С оглед на изложеното решението на РС-Козлодуй е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена. Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. При този изход на спора на касатора Директора на АДФИ-София не следва да се присъждат разноски, тъй като не се дължат, а от страна на ответника по касация не са претендирани разноски. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Адм. съд - Враца, касационен състав