Решение № 18 от 24.2.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 31/2025 г.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на настъпване на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са основание за носене на отговорност от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно: извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ - 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя - ответник на 26.09.2024 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в рамките на същия са изискани допълнителни документи, които не са представени от ищеца, не е налице изплащане на застрахователно обезщетение, поради което настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.

С определение № 351/11.09.2025 г. съдът е приел за безспорни между страните следните обстоятелства: 1/съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица № BG/02/124001431739, сключена при ответното застрахователно дружество, с период на валидност от 03.06.2024 г. до 02.06.2025г., с която се покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с peг. № ВР ••• СН собственост и управляван от водача Г. Х. Н.; 2/настъпването на процесното ПТП на 24.06.2024 г. в 17:40 ч. и 3/депозирана претенция от ищеца на 26.09.2024г. пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на която в дружеството е образувана преписка по щета № 2410029792, както и че с писмо изх.№ НЩ 8818/12.12.2024г. ответникът е изискал от него допълнително документи, неизплащане на застрахователното обезщетение.

Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, в т.ч. наличието на деликт: противоправността на деянието, вината на водача на л.а. марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с peг. № ВР ••• СН - Г. Х. Н., причинната връзка между процесното ПТП и уврежданията на здравето на ищеца (вида, срока и интензивността на преживените от ищеца болки и страдания от получените при ПТП травми), както и относно размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение и дължимостта на лихвата за забава.

Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП категорично се установява от събраните по делото доказателства - КП за ПТП с пострадали лица с peг. № 300р12843/19.09.2024 г. на РУ-Мездра, Протокол за оглед на ПТП, ведно с приложен към него фотоалбум (приложени в ДП № 243/2024г. по описа на РУ-Мездра, пр.пр.№ 4386/2024г. по описа на РП-Враца, ТО-Мездра) и назначената съдебно - автотехническа експертиза. От тези доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на 24.06.2024 г.около 17:40 часа на път I-1 /Е-79/, км 159+200, общ. Мездра, обл. Враца между л.а. марка „Сеат“, модел „ИБИЗА СТ“, с рег.№ ВР••• СН управляван от Г. Х. Н. и мотопед „Априлия“, модел „Хабана 50“, с рег.№ ВР •••Р, управляван от Г. П. С.

По направеното от ответника оспорване по чл.193 ГПК на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 300р-12843/19.09.2024 г. на РУ–Мездра, съдът намира следното:

Констативният протокол за ПТП с пострадали лица се съставя по реда на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП от органите на „Пътна полиция“ при ОД на МВР. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд (Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК.; Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г., I т.о.; Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/2011 г., II т.о.) протоколът за ПТП, съставен от компетентен орган, е официален документ по чл.179 ГПК и има материална доказателствена сила относно удостоверените от него факти, доколкото същите са удостоверени от длъжностното лице в кръга на службата му, като тежестта за доказване неистинността му е върху оспорващата страна, в случая ответното дружество. Официалният документ има формална доказателствена сила, т.е. той удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване. Официалният свидетелстващ документ се ползва и с материална доказателствена сила, т.е. обвързва съда да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият издател.

В конкретния случай ответникът оспорва истинността на КП № 300р- 12843/19.09.2024 г., като се позовава на обстоятелството, че първоначално е бил съставен друг констативен ПТП с пострадали лица с peг. № 300р-10249/18.07.2024 г. с различно посочено пострадало лице.

От събраните по делото доказателства, включително разпита на свидетеля Я. К. – съставител на протокола, се установява, че първоначалният протокол е съдържал техническа грешка относно името на пострадалото лице, поради което е бил служебно анулиран след изготвяне на докладна записка и резолюция от прекия ръководител, като впоследствие е съставен нов протокол – № 300р-12843/19.09.2024 г., с коректно отразяване на данните. В тази връзка е представено писмо вх. № 6694/24.09.2025 г. от РУ- Мездра, от което е видно, че К П за ПТП с пострадали лица с рег. № 300р- 10249/18.07.2024 г. по описа на РУ-Мездра е анулиран, чрез изготвена докладна записка, поради допусната неточност. Поради тази причина е последвало изготвяне на коригиран констативен протокол с пострадали лица с рег. № 300-Р-12843/19.09.2024 г. по описа на РУ-Мездра, с приложена към писмото докладната записка.

Не се установява наличие на два едновременно действащи официални документа, удостоверяващи различни факти. Първоначалният КП за ПТП с пострадали лица с peг. № 300р-10249/18.07.2024 г. е анулиран по служебен ред, а меродавен към настоящия момент е коригираният КП за ПТП с пострадали лица с peг. № 300р12843/19.09.2024 г. на РУ- Мездра.

Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи, че процесният протокол не произхожда от компетентен орган, че подписът на съставителя е неавтентичен, че документът е подправен или че е съставен извън кръга на службата на длъжностното лице. Напротив, от показанията на свидетеля К. се установява, че същият е подписал протокола в качеството си на полицейски инспектор, въз основа на данни от АИС „Пътен контрол“, въведени от служители (Г.А. Г. и Н. Ц.В.), посетили местопроизшествието.

Самото наличие на първоначално изготвен протокол с техническа грешка не обуславя неистинност на последващия коригиран документ по смисъла на чл.193 ГПК. Поправянето на допусната техническа неточност, чрез анулиране на предходния акт и издаване на нов не представлява подправка или липса на автентичност.

Съдът отчита, че съставителят на протокола не е бил очевидец на произшествието, а е оформил документа въз основа на данни, въведени в официалната информационна система от служителите, посетили ПТП. Това обстоятелство не лишава документа от качеството му на официален, но обуславя преценка относно обхвата на неговата материална доказателствена сила. Относно механизма на ПТП и причинно-следствената връзка съдът извършва съвкупна оценка на всички събрани доказателства – свидетелски показания, съдебно-автотехническа експертиза, наказателно постановление и медицинска документация. В случая заключението на съдебно-автотехническата експертиза и показанията на свидетеля Н. кореспондират с отразеното в процесния констативен протокол относно участниците в произшествието и механизма на настъпването му.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорването по чл.193 ГПК е неоснователно и недоказано. Процесният Констативен протокол за ПТП № 300р-12843/19.09.2024 г. е съставен от компетентен орган в кръга на службата му и се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ГПК, като следва да бъде ценен в съвкупност с останалите доказателства по делото.

Съгласно чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК съдът дължи произнасяне по истинността на оспорения документ като разполага с избор да направи това с изрично определение или с решението си. Във втория случай произнасянето може да намери място в мотивите при зачитане или не на доказателственото значение на оспорения документ или в диспозитива, който в тази си част има характер на определение / арг. от Тълкувателно решение №5/14.11.2012 г. на ВКС по тълк.д.№5/2012 г., ОСГТК, Решение №135/03.06.2010г. по гр.д.№820/2009г. ІVг.о. на ВКС, Решение №66/25.04.2013г. по гр.д. №807/2012г. І г.о. на ВКС, постановени по чл.290 от ГПК, Определение №251 от 20.06.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3506/2013 г., II г. о. Определение №236 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№3088/2013 г., II г.о./. Ето защо, и предвид преобладаващата и задължителната съдебна практика, съдът следва да се произнесе в диспозитива на решението за изхода от производството по чл.193 от ГПК.

В приетото по делото експертно заключение по САТЕ вещото лице посочва, че водачът на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ е могъл да предотврати възникването на ПТП от техническа гледна точка, ако би спрял на знака Б2 преди да предприеме пресичане на кръстовището, като осигури предимство на мотопед „Априлия Хабана 50". Водачът на мотопед „Априлия Хабана 50" в условията на произшествието не е имал техническа възможност да предотврати възникването на ПТП с аварийно спиране, както и няма данни мотопед „Априлия“ с рег. № ВР•••P да е бил технически неизправен.

Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага, но по делото не е проведено насрещно доказване от страна на ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на презумпцията.

От събраните по делото доказателства – писмени, гласни и експертни – се установява по несъмнен начин противоправно поведение на водача на л.а. „Сеат Ибиза СТ“ с рег. № ВР ••• СН Г. Х. Н., изразяващо се в неспазване на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ при включване/пресичане на път I-1 (Е- 79) в района на пътния възел към с. Моравица на 24.06.2024 г. Описаното нарушение се подкрепя кумулативно от КП за ПТП с пострадали лица с peг. № 300р12843/19.09.2024 г. на РУ-Мездра, от данните за съставен АУАН и издаденото НП № 24-0300- 000340/21.08.2024 г., влязло в сила на 13.09.2024 г., както и от показанията на самия водач Н., който признава, че не е спрял на знака „Стоп“, предприел е потегляне след друг автомобил и не е осигурил предимство на движещия се по пътя с предимство мотопед, вследствие на което е последвал удар. Заключението на назначената и приета съдебноавтотехническа експертиза е категорично, че ПТП е настъпило именно поради това нарушение – автомобилът е навлязъл в кръстовището, без да изпълни задължението за спиране и пропускане, ударът е реализиран с предната дясна част на автомобила в задната част на мотопеда, а водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати произшествието при спазване на знака Б2.

При това положение съдът приема за доказан елементът „противоправност“ по чл.45 ЗЗД, тъй като поведението на водача представлява нарушение на императивни правила за безопасност на движението/ЗДвП/ и създава непосредствена опасност за участниците в движението, реализирала се в конкретния вредоносен резултат.

Налице е и причинно-следствена връзка между установеното противоправно поведение и настъпилото ПТП, респ. увреждането на пострадалия, като същата се извежда от съвпадащите данни от писмените доказателства, показанията на участникаводач и техническите изводи на САТЕ, която изрично приема пряка причинна връзка между нарушението на водача на автомобила и настъпилите вреди за пътника на мотопеда.

Вината на делинквента се презюмира по силата на чл.45 ЗЗД и не е оборена в процеса: не се установиха обстоятелства от характер на случайно събитие, непреодолима сила или друга обективна причина, изключваща виновността, като твърденията за ограничена видимост и налична крайпътна растителност не дерогират безусловното задължение за спиране и пропускане при знак Б2, а напротив – налагат повишено внимание и изчакване до осигуряване на безопасност. При установената предотвратимост на произшествието при надлежно поведение и при липса на данни за неправомерно поведение на мотопеда, релевантно към причинността, съдът приема, че водачът на лекия автомобил е осъществил виновно (най-малкото при небрежност) противоправно деяние, от което са настъпили вреди, поради което е налице деликт по чл.45 ЗЗД, а съответно – основание за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ при условията на пряк иск.

На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира, че безспорно по делото са установени причинените вреди по вид, обем и характер, както и причинната връзка с противоправното поведение на деликвента, чиито субективни действия са причина за настъпилото ПТП, при което не е оборена презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД.

При съвкупния анализ на приобщения по делото доказателствен материал, съдът намира за доказан заявения в случая деликтен фактически състав, обезвредата на последиците от който следва се възложи в тежест на ответника, предвид безспорното му качество на застраховател по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с деликвента, към деня на произшествието.

В случая постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство не е задължително за гражданския съд, тъй като то не е присъда по смисъла на чл. 300 ГПК; не установява с обвързваща сила факти за деянието и вината и гражданският съд разполага със самостоятелна компетентност да установи дали има деликт (непозволено увреждане) и дали се дължи обезщетение.

Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Настъпилите неимуществени вреди за ищеца, както и причинна връзка между деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото медицински документи, събраните свидетелски показания и изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени данни и личен преглед на ищеца, които настоящият съдебен състав кредитира като обективни, логически последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извод за доказаност на причинна връзка.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице всички посочени предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за така причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото лице.

По иска за неимуществени вреди:

Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС № 4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 3802/2008 г. на І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г. на І т о. на ВКС; решение по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС; Решение № 50148/28.02.2023 г. по т.д. № 925/2021 г. на ВКС, II т.о., Решение № 50072/01.11.2022 г. по гр.д. № 4101/2021 г. на ВКС, II г.о. и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на конкретния размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата и във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на следното:

Установените от ишеца Д. Г. С. травматични увреждания, изразяващи се в пукване на големия пищял на дясната подбедрица, вследствие процесното ПТП са причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота.

От събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ се установи, че на ищеца на 25.06.2024 г. под местна анестезия е извършена оперативна интервенция №496 - мануално наместване на счупването, с поставяне на гипсов тутор. Следоперативно е проведено медикаментозно лечение с НСПВС, антикоагулант, АБ. Изписан в добро общо състояние с нормален соматичен статус, без оплаквания. Дадени указания за контролни прегледи, ненатоварване на крайника за срок от 30 дни и придвижване с помощни средства.

Общия оздравителен период в конкретния случай е около 21 дни/три седмици/. Болките са били най-интензивни в началото на оздравителния процес, като постепенно са отшумявали.

Експерта-медик посочил, че е налице причинно-следствена връзка между причинените травми и настъпилото ПТП.

От показанията на свидетелката И.Ц.(майка на пострадалия) се установява, че след поставянето на гипсова имобилизация на Д., същият е продължил лечението си в домашни условия, като е носил гипса приблизително един месец и се е придвижвал с помощта на патерици. През този период родителите му са полагали ежедневни грижи за него. След сваляне на гипсовата имобилизация ищецът е провеждал физиотерапевтични процедури в продължение на около една седмица. Установява се също, че е изпитвал страх да натоварва увредения крайник, поради което е използвал помощни средства за придвижване.

От анализа на материалите по делото и медицинската епикриза вещото лице е установило несъответствие относно вида на превозното средство, с което се е придвижвал ищецът, като в част от документацията е посочено, че същият се е возил на тротинетка, а в друг документ – че е бил със скутер.

Според вещото лице характерът на получените увреждания сочи по-скоро на инцидент със скутер/мотопед/, тъй като при падане от тротинетка обичайно се наблюдават по-тежки травми, най-вече в областта на главата и горните крайници, каквито в конкретния случай не са установени. При скутера/мотопеда/ центърът на тежестта е по-нисък, което предполага възможност за нараняване както на горните, така и на долните крайници.

При проведения личен преглед на ищеца от вещото лице по приетата СМЕ на 28.11.2025г. се установило, че той е в добро общо състояние, без наличие на функционални дефицити. Посочва се, че при подобен вид фисури при деца обичайно не остават трайни последици, особено когато увреждането не е вътреставно. При прегледа ищецът се оплаквал единствено от болка в областта на ахилесовото сухожилие и коляното, като експерта - медик уточнил в с.з., че трайни последици при децата се наблюдават основно при вътреставни увреждания, при които може да се прояви чувствителност при промяна на атмосферното налягане, каквито в конкретния случай не са налице. При извършената рентгенография не са установени усложнения или други травматични увреждания.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази заключението на съдебно-медицинската експертиза и приетата медицинска документация от които е видно, че ищеца Д. С. е получил непълно счупване (фисура) на големия пищял на дясната подбедрица, когато е бил на14 годишна възраст към датата на процесното ПТП. Лечението е проведено консервативно, с имобилизация, като по делото се установява носене на гипс за 30 дни и придвижване с патерици, което е довело до реални битови ограничения и зависимост от родителска помощ. Оздравителният период по медицински критерии е около 21 дни (три седмици), при детската възраст и характера на увреждането, като към момента на прегледа на ищеца от вещото лице не са налице усложнения и трайни функционални дефицити.

Съдът отчита, че макар увреждането да не е изисквало оперативно лечение и да е преминало без усложнения, то е причинило на пострадалото дете болки и страдания с типичен за такава травма интензитет в началния период, както и значими неудобства вследствие на имобилизацията и невъзможността за нормално придвижване и самообслужване. По делото се установява необходимост от ежедневна помощ от родителите през периода на гипсовата имобилизация и придвижването с патерици, което при непълнолетен в юношеска възраст има по-силен интензитет на преживяване – както поради зависимостта от възрастните, така и поради ограничаването на обичайните му активности (училищни и спортни/социални контакти).

От друга страна, липсата на трайни последици, липсата на оперативна интервенция и сравнително краткият медицински оздравителен период (около 3 седмици) обективно ограничават размера на справедливото обезщетение и не позволяват приравняване на случая към хипотези на тежки, усложнени или инвалидизиращи травми.

С оглед съвкупната преценка на всички релевантни обстоятелства по чл.52 ЗЗД – юношеска възраст, 30-дневна имобилизация, придвижване с патерици и необходимост от чужда помощ, временно ограничаване на нормалния начин на живот и преживян дискомфорт/страх, но при липса на трайни дефицити и усложнения, както и при съобразяване на формираните в практиката на ВКС (Определение № 1756 от 05.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2270/2024 г., II т.о., Решение № 280 от 06.10.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 294/2025 г., I т.о и др.), стандарти при сходни случаи на временни фрактури и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 2024 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент, съдът приема, че справедливият паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 17 000 лева (8691,96 €).

Този размер съответства на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и на разбирането на ВКС, че именно съдът (а не страните) е длъжен да определи справедливото обезщетение въз основа на конкретиката на случая. Поради това искът следва да бъде уважен до размер 17000 лв. (8691,96 €), а за разликата над тази сума – отхвърлен като неоснователен, поради завишеност, предвид липсата на трайни последици и краткия възстановителен период.

Определеният размер съобразява повишената социална и психоемоционална значимост на претърпяната травма при дете в ранна юношеска възраст, без да надхвърля пределите на разумната съразмерност спрямо медицинската тежест на увреждането. Съдът отчита и липсата на ангажирани доказателства за наличие на дълготрайно психично разстройство или необходимост от провеждане на психиатрично лечение, обосноваваща извод, че настъпилите психически последици са били временни и не са довели до трайни изменения в личността на ищеца, в какъвто смисъл са и показанията на майката на ищеца, съгласно които по нейни наблюдения психическата травма е била преодоляна.

Съдът намира, че предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева (40903,35 €) следва да бъде отхвърлена като неоснователна в този размер, доколкото същият не съответства на установените по делото фактически обстоятелства и на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. От събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че ищецът е претърпял непълно счупване (фисура) на дисталната метафиза на десния голям пищял, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, лекувано консервативно чрез гипсова имобилизация и медикаментозна терапия, при оздравителен период от около три седмици, без настъпили усложнения и без трайни анатомични или функционални последици. Установи се, че към датата на инцидента ищецът е бил на 14 години и в първоначалния период е търпял болки, временни затруднения в придвижването и емоционален дискомфорт, но същите са били с ограничен интензитет и продължителност и са преодолени в рамките на обичайния възстановителен процес, без данни за трайна инвалидизация, загрозяване или продължителни здравословни ограничения. По делото не са ангажирани доказателства за развитие на трайно психично разстройство, за необходимост от специализирана психологична или психиатрична помощ, за продължително нарушение на съня, социалната адаптация или учебния процес, нито за наличие на посттравматично стресово разстройство или друга клинично установима диагноза.

При тези данни присъждането на обезщетение в размер на 80 000 лева (40903,35 €) би противоречало на принципа на справедливост и би излязло извън границите на съразмерност, формирани в съдебната практика при значително по-тежки увреждания, свързани с оперативно лечение, трайни функционални дефицити и продължителна нетрудоспособност. Настоящият случай обективно не се характеризира с подобна степен на тежест, поради което искът следва да бъде уважен частично – до размер на 17 000 лева (8691,96 €), а за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 80 000 лева (40903,35 €) да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По претенцията за лихва за забава:

Ищеца претендира присъждане на законна лихва върху обезщетение т о за неимуществени вреди, считано от 26.09.2024 г. (датата на сезиране на застрахователя ЗД "БУЛ ИНС" АД, на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ) до окончателното изплащане на обезщетението.

По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.

След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)

Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по делото писмени доказателства (заявление получено от ответното дружество на 26.09.2024 г., видно от приложената обратна разписка-л.108-111 от делото) ищецът Д. Г. С. е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за заплащане на неимуществени вреди, както и че застрахователят е образувал щета № НЩ-8818/12.12.2024г./л.112 от делото/ не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице – 26.09.2024 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за собствената си забава.

Следователно претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, считано от 26.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

Ищецът е освободен с Определение № 209/09.05.2025г. от заплащане на държавна такса по чл.83,ал.2 от ГПК/л.61 от делото/, но не и от разноски.Същият е направил разноски за възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото експертизи, а именно: 300,00 лв. (153,39 евро) за съдебно-автотехническа експертиза/л.151 от делото/ и 600,00 лв. (306,78 €) за съдебно-медицинска експертиза/л.152 от делото/, както и 5,00 лв. (2,56 €) за издаване на съдебно у-ние/л.156 от делото/ или общо 905,00 лв. (462,73 €).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане на направените разноски по съразмерност в размер на 192,31 лв.(98,33 €) за депозит за вещите лица и за издаване на съдебно у-ние.

От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

Видно от приложеното пълномощно/л.8, 68, 208 и л.285 от делото/ и договор за правна помощ и съдействие № 0000112070 от 02.02.2026г.(л.286) удостоверяващо представителна власт на адв.Н. Д. от САК се съдържа клауза за договорена безплатна помощ по чл.38,ал.2 от ЗА. Представил е удостоверение за регистрация по ЗДДС.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.

След постановяването на Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 се формира константна практика на Върховния касационен съд на Република България (в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., Определение № 4177/18.09.2025 г. по гр. д. № 1137/2025 г., III г. о., ГК, Определение № 4135/17.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1699/2025 г., III г. о., ГК и др.), съгласно която регламентираните от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери не представляват обвързващи за съда правила, а имат единствено ориентировъчен характер при служебната преценка на дължимото възнаграждение, като релевантни критерии следва да бъдат видът на спора, материалният интерес, характерът и обемът на извършената адвокатска дейност и преди всичко фактическата и правната сложност на делото. Съдът е длъжен да съобрази посоченото решение на СЕС независимо дали страните изрично са се позовали на него, доколкото с него се дава задължително тълкуване на правото на Съюза, което националният съд следва да приложи при спазване на принципа за предимство на правото на Европейския съюз пред националното право, в какъвто смисъл е и последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., Определение № 191/16.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2447/2023 г., II г. о., Определение № 376/06.02.2025 г. по к. ч. т. д. № 2613/2024 г., Определение № 374/06.02.2025 г. по к. ч. т. д. № 2606/2024 г., Определение № 381/06.02.2025 г. по к. ч. т. д. № 2834/2024 г., Определение № 206/22.01.2025 г. по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК, както и Определение № 191/21.01.2025 г. по ч. т. д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК.

В конкретния случай делото не разкрива висока фактическа или правна сложност. Процесуалният представител на ищеца е изготвил искова и допълнителна искова молба, участвал е в проведените открити съдебни заседания, ангажирал е доказателства и е извършил анализ на събраните по делото доказателствени средства. Тези процесуални действия съставляват обичайния, но пълен обем адвокатска дейност, необходим за надлежната защита на правата и законните интереси на страната, поради което положеният труд не може да бъде квалифициран като формален или несъществен. При уважен материален интерес в размер на 17000,00 лв. (8691,96 €) минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – Д.В. бр. 14 от 2025 г.) възлиза на 1 930,00 лв. (986,79 €) без ДДС, а с ДДС възлиза на 2316,00 лв.( 1184,15 €).

Ето защо, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съдът следва да присъди в полза на адв. Н. Д. от САК –пълномощник на ищеца сумата 2316,00 лв. (1184,15 €), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, платимо от ответника.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищеца е неоснователно, тъй като присъжданата сума съответства на минималния размер по Наредба № 1/2004 г. при уважения материален интерес и не подлежи на редукция по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът е направил разноски в размер на 300,00 лв. (153,39 €) – депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и 40,00 лв. (20,45 €) – депозит за призоваване на свидетел, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи заплащане на сторените разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска в общ размер на 267,75 лв. (136,90 €).

От представените по делото пълномощно (л. 83–84) и договор за правна защита и съдействие (л. 92) се установява, че ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД е възложило процесуалната си защита на адв. М. Г., който е преупълномощил адв. А. И. за осъществяване на процесуалното представителство по делото. В списъка на разноските ответникът е посочил заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 520,00 лв. с ДДС, като е представено удостоверение за регистрация по ЗДДС.

Процесуалният представител на ищеца в молба вх.№ 1002/09.02.2026г./л.284 от делото/ е направил възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ответното дружество, което съдът намира за основателно по следните съображения:

При частично уважаване на иска ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, която възлиза на 63 000,00 лв. Съгласно Наредба № 1/2004 г. минималният ориентировъчен размер на адвокатското възнаграждение при такъв материален интерес възлиза на 5 690 лв. без ДДС, съответно 6 828,00 лв. с ДДС.

При упражняване правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът извърши самостоятелна, конкретна и съвкупна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вида на спора, размера на отхвърлената част от иска (63 000 лв.), характера и обема на извършената процесуална дейност, както и фактическата и правната сложност на делото, съобразявайки задължителните указания, произтичащи от Решението на СЕС по дело C-438/22 и установената след него практика на ВКС относно неообвързващия характер на минималните размери по Наредба № 1/2004 г. Настоящото производство представлява типичен деликтен спор по чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл. 52 ЗЗД, без усложнена фактическа обстановка, без множественост на страни, без инцидентни искове или правни въпроси с повишена сложност, като доказателствената дейност се е изразила в събиране на ограничен обем писмени и гласни доказателства и изготвяне на две съдебни експертизи. При тези данни съдът приема, че минималният ориентировъчен размер по Наредбата (6 828,00 лв. с ДДС) не съответства изцяло на действителния обем и интензитет на положения адвокатски труд по конкретното дело.

При съобразяване на характера на производството, значителния, но не изключителен материален интерес, както и липсата на повишена фактическа и правна сложност, съдът намира, че справедлив и съразмерен размер на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е сумата 5 500,00 лв. (2812,11 €) с включен ДДС. Този размер представлява обосновано и пропорционално отклонение от ориентира, което съхранява баланса между значимия материален интерес и реално осъществената процесуална защита, обезпечава справедливо възнаграждение за положения труд, без да допуска неоснователно увеличаване на тежестта върху насрещната страна. Размерът е определен въз основа на индивидуализирана оценка, а не формално отклонение, поради което се явява съответен на принципите на справедливост, съразмерност и равнопоставеност на страните.

Поради това, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира възражението за прекомерност за основателно и намалява подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение на ответника на 5500,00 лв. (2812,11 €) с включен ДДС.

Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).

Следователно, доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца 680,00 лв. (347,68 €) държавна такса за иска за неимуществени вреди, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.

Сумите са посочени едновременно в левове и в евро с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, който предвижда въвеждане на еврото, като официална парична единица, считано от 1 януари 2026 г., като преизчисляването е извършено по официално фиксирания курс лев–евро.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд