Решение № 6 от 8.1.2026 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 503/2025 г.

Производството е образувано по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК . Жалбоподателите В. П. М. и Л. П. М. , в качеството си на длъжници по изп. дело № 20207480401873 по описа на ЧСИ Мая Иванова с подадена в срок жалба обжалват Постановление на ЧСИ от 29.10.2025г., с което се отказва прекратяването на изпълнителното дело срещу конституираните на основание чл. 429,ал.2 ГПК като длъжници жалбоподатели. Твърди се във въззивната жалба, че отказът на съдебния изпълнител е незаконосъобразен. Поддържа се, че жалбоподателите в качеството на наследници на С.Л.М..а са представили на съдебния изпълнител доказателства за вписани откази от наследството на П.В.П., длъжник по делото съгласно приложения изпълнителен лист, като в случая е приложима разпоредбата на чл. 57 от Закона за наследството /ЗН/, доколкото в хода на изпълнителното дело липсват доказателства С.Л. да е изявявала воля за приемане наследството на П.П. Позовават се на разпоредбата на чл. 51 ЗН и предвидените в нея последици при липса на изразена от призования към наследяване наследник да приеме наследството. Поддържа се също така, че в хода на изпълнителното производство липсва произнасяне на съдебния изпълнител за прекратяване изпълнението срещу конституирани наследници, които са се отказали от наследството, като липса такова и за конституиране на С.Л., баба на П.П. Дадени й с ПДИ указания, включително срок по чл. 51 ЗН са неясни, като ПДИ е връчена не лично на С., а на трето лице със задължения да я предаде, като се твърди липса на редовно връчване на указания по чл. 51 ЗН и липса на изтекъл срок за изразяване на воля относно приемане на наследството на П.П.или отказ от същото. Позовават се и на разпоредбата на чл. 51,ал.2 ЗН , предвиждаща последици от липса на отговор в срока по чл. 51,ал.1 ЗН. При липса на доказателства С. да е приела наследството, то конституираните след смъртта й по делото нейни наследници, жалбоподателите, са упражнили на основание чл. 57 ЗН правото й да се откаже от наследството, останало от П.П. Твърди се, че ЧСИ Мая Иванова не се е съобразила с материалната доказателствена сила на представените откази от наследство, като не разполага с правомощия да преценява действителността им. Твърди се, че съдебният изпълнител е допуснал поредица от процесуални нарушения, като неправилно е конституирал като длъжник С.Ма, неясно на какво основание, което е довело до неправилно конституиране на В. и Л. М.и като длъжници, незаконосъобразно отказва да приложи правилата на наследствена трансмисия, като не се съобразява с направените откази от наследството на П.П. Иска се отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно с указания до ЧСИ да прекрати изпълнението срещу жалбоподателите, поради неправилното им конституиране на основание чл. 429,ал.2 ГПК като длъжници. Взискателят по изпълнението хх ЕООД , при надлежно връчен препис от жалбата, не изразява становище. В обясненията си съдебният изпълнител поддържа, че С.Л.М.а е конституирана на основание чл. 429,ал.2 ГПК като наследник от трети ред на починалия длъжник, след като наследниците от предходните редове са се отказали от наследството му. На същата е връчена редовно ПДИ с даден срок по чл. 51 ЗН, като не са представени доказателства същата да е приела или се отказала от наследството, а за конституирането й като длъжник на основание чл. 429,ал.2 ГПК не е необходимо да отправя изрично волеизявление или действие, за да се приеме, че е упражнила право на наследяване, тъй като е наследник по закон. Излага съображения, че наследниците на С. не могат да упражнят вместо нея правото й да се откаже от наследството на П.П.и след като тя е била редовно конституирана като длъжник, то след смъртта й такива съгласно чл. 429,ал.2 ГПК са нейните наследници по закон. Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателите, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното: Жалбата е подадена по пощата на 17.11.2025г. от легитимирани лица – конституирани на основание чл. 429,ал.2 ГПК длъжници по изпълнението срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2,т.6 от ГПК акт на съдебния изпълнител- отказ да прекрати принудителното изпълнение , връчен им на 04.11.2025г., поради което е допустима за разглеждане. Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес. Изпълнително дело № 1873/20г. по описа на ЧСИ Мая Иванова е образувано по молба на ОББ АД въз основа на изпълнителен лист от 14.05.2008г., издаден по гр.д. № 676/2008г. по описа на Районен съд – В., според П.В.П. е осъден да заплати на ОББ АД парични вземания. В молбата за образуване на делото е посочено, че длъжникът П.В.П. е починал с искане за конституиране наследниците му съпруга М.Г. П.а и дъщеря В.П. П.а с посочен способ за изпълнение опис, оценка и публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот. С разпореждането за образуване на изпълнително дело са конституирани като длъжници на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК наследниците М.Г. П.а и В.П. П.а, на които са изпратени покани за доброволно изпълнение. С молба по делото от 07.04.2021г. М.Г. П.а е уведомила съдебния изпълнител, че се е отказала от наследството на П.П.с представени доказателства за вписан по реда на чл. 49 ЗН отказ с искане за прекратяване изпълнението по отношение на нея. Молбата е изпратена на взискателя за сведение, като няма доказателства съдебният изпълнител да е постановил прекратяване на изпълнението по отношение на този длъжник. Изискана е справка от РС В., като няма данни това да е станало по молба на взискателя, за вписан отказ от наследство от В.П., като видно от справката в особената книга по чл. 49 ЗН е вписан отказ от наследството на П.П. Отново служебно, при липса на данни в приложеното копие на изпълнително дело да е налице молба на взискателя, ЧСИ е изискал удостоверение за родствени връзки на починалия длъжник по изпълнителния лист. Установени са такива наследници от втори ред – родители В. П. М. и Н. П.а М.а. Няма доказателства в приложеното копие на изпълнително дело взискателят да е поискал конституирането им като длъжници, нито е налице акт на съдебния изпълнител за това. Връчени са им на 18.03.2022г. ПДИ. Поради прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист с разпореждане от 02.12.2022г. като взискател по делото е конституиран хх ЕООД. С молба от 06.03.2024г. В. П. М. и Н. П.а М.а са уведомили ЧСИ, че са се отказали от наследството на П. В.в П. с приложени удостоверения за вписани в РС В. № 137 и № 138/30.08.2023г. . Приложено е и удостоверение за вписан с рег. № 148/2023г. отказ от Г.В. П.а, сестра на П.П. Върху молбата е налице резолюция за заличаването на Н. и В. като длъжници. Служебно, без молба от взискателя , съдебният изпълнител е изискал от Община В. удостоверение за наследници/родствени връзка за П.П. С писмо от 20.05.2024г. от Община В. са представени на ЧСИ данни за родствени връзки и степен на родство – Приложение 1 без същото да е по образец на удостоверение за родствени връзки и подпис на длъжностно лице. С резолюция от 22.07.2024г. , не особено четлива върху молба на взискателя, е разпоредено ПДИ да се връчи на С.Л.М..а като наследник от следващ ред на П.П. На същата е връчена на 22.08.2024г. ПДИ, получена от сина й Л. П. М. като член на домакинството. С поканата за доброволно изпълнение и на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 51 от ЗН съдебният изпълнител е определил двуседмичен срок на конститурания наследник, в случай, че не е приел наследството, да заяви отказ от наследство или приемането му по опис. В дадения двуседмичен срок по делото не са представени доказателства за предприети действия от страна на конституирания наследник С.Л.М.а за отказ от наследството на П.В.П. или приемането му по опис. Насрочен е и извършен на 09.10.2024г. опис на ипотекиран недвижим имот, оценка, проведена е публична продан , като с постановление за възлагане от 30.01.2025г., влязло в сила на 04.03.2025г., и Постановление /за поправка на постановление за възлагане/ от 16.04.2025г. , влязло в сила на 16.05.2025г. имотът е възложен върху купувача М.П.Ф.. За всички действия по продажба на ипотекирания имот С.Л. е уведомявана чрез Л. М., с изключение на призовката за насрочения за 09.10.2024г. опис, получена лично. На описа същата не е присъствала. На 19.06.2025г. е извършена служебна справка относно С.Л., при която е установено, че е починала на 24.05.2025г. . С разпореждане от 23.06.2025г. е спряно на основание чл. 432 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК изпълнението по ИД № 1873/2020г., както и е дадено указание на взискателя да внесе такса по сметка на Община В. за издаване на Удостоверение за наследници. Молба от страна на взискателя за установяване и конституиране на наследници на С.Л. по делото не е налична. С писмо от 10.07.2025г. на Община В. е представено удостоверение за наследници на С.Л., като с резолюция от 14.07.2025г. като наследници на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК ЧСИ без молба от взискателя е конституирал законните й наследници – низходящи В. П. М. и Л. П. М.. Връчени са им покани за доброволно изпълнение, като с молба от 15.08.2025г. са представени Удостоверения за вписани откази от Л. П. М. и от В. П. М. от наследството, останало след смъртта на П.В.П.. С молба от 25.08.2025г. новоконституираните длъжници са поискали от ЧСИ да прекрати делото срещу тях, предвид представените откази от наследството на П.П. извършени в качеството им на наследници на С.Л.. Искане в тази насока са заявени с молби от 15.10.2025г. и от 29.10.2025г. , като на 29.10.2025г. е постановено обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати образуваното срещу Л. и В. П.и М.и изпълнително производство. Отказа е обоснова с мотиви, че същите са конституирани като наследници на С.Л., която приживе не е представила вписан отказ от наследството на П.П. Въззивният съд приема така постановеният отказ за незаконосъобразен, поради следното: Според трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл.48 от Закона за наследството наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя.Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – чл.49, ал.1 от Закона за наследството. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – чл.49,ал.2 ЗН.В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно чл.51,ал.1, изр.1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според чл. 429,ал. 2 ГПК в изпълнителния процес срокът по чл. 51 ЗН се дава от съдебния изпълнител, който има и задължението да уведоми районния съдия за изявлението на наследника, аналогично на предвиденото в чл. 51,ал.3 ЗН. По делото е безспорно, че длъжникът П.В.П., посочен в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е починал преди хх когато е подадена молбата от ОББ АД за образуване на изпълнителното дело. По делото липсва приложено удостоверение за смърт и наследници, но не е спорно, че такива от първи ред на наследяване са били съпруга М.П..а и дъщеря В. П.а, конституирани от съдебния изпълнител като длъжници на основание чл. 429,ал.2 ГПК при образуване на изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 429,ал.2 ГПК предвижда, че издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис, а когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Поради откази от наследството на П.П.надлежно вписани в особената за това книга по реда на чл. 49 във връзка с чл. 52 ЗН, призовани към наследяване по реда на ЗН са следващия ред наследници по закон, а именно родителите на П.П. които също са се отказали по предвидения в закона ред от оставеното от него наследство. Като възходяща на П.П., негова баба по бащина линия, С.Л. е конституирана като длъжник по делото с оглед качеството й на наследник от трети ред – чл. 7 ЗН. С връчената й ПДИ ЧСИ й е дал на основание чл. 51 ЗН двуседмичен срок да заяви отказ от наследството или приемането му по опис, в който срок същата не е отговорила. Последицата от липсата на изявление от призования към наследяване наследник в дадения срок по чл. 51,ал.1 ЗН е уредена в ал. 2 на същата разпоредба, а именно –ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Предвид дадения от съдебния изпълнител на С.Л. срок по чл. 51,ал.1 ЗН и липсата на изявление от нея, то същата е загубила правото да приеме наследството , оставено от П.П.и съгласно чл. 429,ал.2, изр. последно самият съдебен изпълнител е следвало да съобщи на районния съдия настъпилите при приложение чл. 51,ал.2 ЗН последици. От друга страна С.Л. е починала на 24.05.2025г. , като преди смъртта си същата не е изразила воля за приемане останалото от П.П.наследство, включително и в срока по чл. 51 ЗН, поради което и нейните преки наследници Л. и В. М.и могат да изразят воля за отказ от наследството и на по-общия наследодател П.П. – налице е наследствена трансмисия. /чл. 57 ЗН/ . По делото са представени надлежно вписани по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН откази на Л. и В. М.и като преки наследници на С.Л. от наследството на П.П. извършени при условията на чл. 57 ЗН, които следва да се съобразят от съдебния изпълнител с последица прекратяване на изпълнението срещу тях, тъй като наследодателят им С.Л. няма качеството на наследник на П.П.предвид разпоредбата на чл. 51,ал.2 ЗН и вписаните изрични откази от наследството на П.П. По силата на закона –чл. 429,ал.2 изпълнителният лист е престанал да разпростира субективните си предели спрямо С.Л., съответно спрямо преките й наследници. С.Л., конституирана като длъжник не е наследник, загубила е своята процесуално правна легитимация, не е надлежна страна, която да носи отговорност за задълженията на наследодателя-длъжник по изпълнението, поради което липсва законово основание за участието на преките й наследници като страни в изпълнителния процес. Дали вписаните по реда на чл. 49,ал.1 във връзка с чл. 52 и чл. 57 ЗН откази са действителни и са породили правни последици е въпрос, който не може да бъде разрешен в изпълнителното производство. Заинтересован да установи отговорността на наследниците на П.П.е взискателят по изпълнението, което предвид вписаните откази от наследство , следва да се извърши по общия исков ред. Предвид гореизложеното обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати по отношение жалбоподателите изпълнението се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, като съдебният изпълнител следва да съобрази материалноправните последици на вписаните по реда на чл. 49,ал.1 във връзка с чл. 52 и чл. 57 ЗН откази от наследството на П.П.и липсата на качество на наследник на С.Л., съответно на преките й наследници. Следва също така да се съобрази от съдебния изпълнител, че предвид принципа на диспозитивното начало, приложим и в изпълнителния процес, задължение на взискателя е да установи пред съдебния изпълнител кои лица са призовани към наследяване и да формира воля, че насочва изпълнението към тези лица, т. е. да направи искане за тяхното конституиране като длъжници. От приложеното в копие изпълнително дело не се установява да е налице искане на взискателя за конституиране на жалбоподателите като длъжници по изпълнението, нито такова са конституиране С.Л.. Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд