Решение № 717 от 20.4.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 119/2026 г.

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата във вр.с чл. 145 и сл. АПК. Образувано по жалба на Х. П. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], действащ чрез адв. Р. Р. от АК – Търговище със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], ет. 1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1356814/ 09.03.2026 г. на Г. И. Т. - младши автоконтрольор към РУ – Велики Преслав, ОД на МВР – Шумен. Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на приложената ПАМ. Твърди се, че към настоящия момент е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, заради липсата на каквато е била издадена ЗППАМ. Отново твърди посоченото в жалбата, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за прекратената служебно регистрация на МПС, с което навежда на извода за липса на нарушение от субективна страна. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения от него процесуален пълномощник адв. Р. Р. от АК – Търговище, който поддържа жалбата и претенцията за разноски като уточнява, че претендира присъждане на адвокатското възнаграждение. Излага доводи за липса на знание от страна на жалбоподателя за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от него автомобил предвид липсата на изпратено до него уведомление. Позовава се на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК като в тази връзка сочи, че още в деня на проверката оспорващият е сключил валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с което целта на закона била постигната и което водело до несъразмерност на наложената ПАМ. Ответникът по жалбата – К. К. – младши автоконтрольор към РУ – Велики Преслав, ОДМВР – Шумен редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Административен съд – Търговище, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Видно от приетите материали по административната преписка, на 09.03.2026 г. около 10:38 часа в обл. Шумен, общ. Велики Преслав, път Преслав – Търговище – Въбел – Здравец – Подгорица – (Дралфа Чумир) на км. 5 + 030 м., в посока от гр. Търговище към гр. Велики Преслав, Х. П. С. управлява собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред (прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 25.11.2025 г.). Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, за което е съставен АУАН с GA № 5042002/ 09.03.2026 г. от младши автоконтрольор към РУ – Велики Преслав, ОД на МВР – Шумен. При съставянето на акта в последния като иззети доказателства са описани: СУМПС [номер], СРМПС №:013719286, 2 броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Съобразявайки съставения GA № 5042002/ 09.03.2026 г., младши автоконтрольор към РУ – Велики Преслав, ОД на МВР – Шумен, упълномощен със Заповед № 372з-3276/ 04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Шумен, издава оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1356814/ 09.03.2026 г. срещу Х. П. С.. Като фактически основания за издаването на ЗППАМ органът е излага цитираната вече фактическа съвкупност, отразена в съставения АУАН, субсумирана като административно нарушение под нормата на чл. 140 ал.1 ЗДвП. При така приетите факти и на основание чл.171, т.1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП на Х. П. С. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В ЗППАМ е записано, че е отнето СУМПС [номер]. Оспорената заповед е връчена на Х. П. С. на 09.03.2026 г., лично. По приложената административна преписка е налична разпечатка от сайта на „Гаранционен фонд“, видно от която към 09.03.2026 г., 10:38 ч., превозно средство с рег. № [рег. номер], няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Служебно по административната преписка ответният орган прилога и разпечатка за л. а. с рег. № [рег. номер] като от същата е видно, че : автомобилът е с първоначална регистрация на 14.03.2016 г., към който момент има платена ЗЗ „ГО“; на 25.11.2025г. е прекратена регистрацията на това МПС поради липса на ЗЗ „ГО“ предвид постъпило от ГФ уведомление до сектор „Пътна полиция“ – Търговище на 25.11.2025г.; на 25.11.2025г. служебно е възстановена съгласно чл. 143 ал.10 ЗДвП регистрацията на същото МПС поради постъпило от ГФ уведомление за валидна ЗЗ „ГО“. Обсъдените доказателства формират фактическия извод за предсрочно прекратена ЗЗ „ГО“за управляваното от жалбоподателя МПС/като не става ясно дали това прекратяване е поради неплащане на някоя вноска/, и последвало във връзка с този факт служебно прекратяване регистрацията на МПС на основание чл. 143 ал.10 ЗДвП, както и последващо служебно възстановяване на тази регистрация с оглед сключената на 09.03.2026 г./в деня на проверката/ нова ЗЗ „ГО“. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Разгледана по същество допустимата жалба е и основателна. Този извод се налага по следните съображения: Оспореният административен акт - GPAM-1356814/ 09.03.2026 г., е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ЗППАМ по чл. 171 т.1ЗДвП се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 372з - 3276/ 04.09.2025 г. на директора на ОДМВР-Шумен, т. 1.6, като ръководител на служба за контрол, оправомощава служители в РУ – Велики Преслав, в т. ч. и заемащи длъжността „младши автоконтрольо“ да прилагат е мотивирана заповед, принудителни административни мерки по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. При тези данни следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираната му материална, териториална и времева компетентност. Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и с оглед съдържанието ѝ е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК. Съдът извърши служебна проверка относно допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Развилото се административно производство е предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП и предвид естеството му не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за неговото започване, а органът може да пристъпи към издаване на ЗППАМ при наличие на фактическите и правните основания за това. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. В случая на жалбоподателя е връчен съставеният АУАН и му е предоставена възможност да направи възражения, която същият е използвал, подавайки възражение срещу акта. Но органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил действителната фактическа обстановка, имаща значение за издаване на ЗППАМ. Обсъденото в мотивите на Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС налага да се изследва и прецени дали адресатът на акта е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, а в случая жалбоподателят навежда доводи, че не е знаел за това. Въпреки дадените от съда изрични указания до органа за депозиране на изпратени до собственика на МПС уведомления за прекратяване на застрахователния договор и липсата на такъв, както и за служебното прекратяване на регистрацията, такива данни не са постъпили по делото, а и липсват индикации този въпрос да е бил изследван в хода на административното производство. А когато собственикът на автомобила без валидна застраховка "Гражданска отговорност" не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС на това основание, то това изключва съставомерността на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Липсата на събрани данни в посочения аспект и изясняване на визираните обстоятелства биха довели до формиране на съвсем различни правни изводи по приложението на материалния закон в сравнение с хипотезата на събрани такива данни. Ето защо допуснатото процесуално нарушение на нормата на чл. 35 АПК води до издаването на акта в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и се явява съществено такова. Досежно отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК : Визираната в оспорената заповед като правно основание норма на чл.171, т.1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП е нова и е влязла в сила от 07.09.2025 г., като съгласно същата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП включва две материалноправни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – в случая нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Безспорно по делото е качеството на жалбоподателя като водач на МПС – предмет на извършената на 25.11.2025г. проверка. Относно втората предпоставка в процесната заповед е отразено, че същата е издадена поради извършено нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, който предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната разпоредба за нарушение на това правило се съдържа в чл. 175 ал.3 ЗДвП и съгласно същата наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно в случая ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, за което цитираната разпоредба на чл. 175 ал.3 ЗДвП предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство". Фактът на извършване на това нарушение е установен със съставения за целта АУАН, като в процесната ПАМ е посочено основанието за липсата на регистрация на МПС, а именно: служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба в действащата ѝ редакция /изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, в редакцията ѝ в сила от 01.08.2025г., регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Разпоредбата на чл. 574 ал. 11 КЗ, в редакцията и в сила от 01.08.2025г., предвижда, че компетентните органи по ал. 1 /които регистрират превозните средства в Република България -т. 1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т. 2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка; когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ "ГО" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. По делото не са ангажирани доказателства, а и липсват данни за изпращане на уведомление от Информационния център на основание чл. 574, ал. 10 от КЗ, а това е първата степен от предвидения в закона тристепенен механизъм на процедурата, включващ: първо - информиране на собственика по чл. 574, ал. 10 от КЗ и възможност за доброволно изпълнение на задължението за сключване на ЗЗ „ГО“; второ - информиране на компетентните органи на МВР по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липсата на валидна ЗЗ „ГО“ на МПС, предпоставяща служебно прекратяване на регистрацията му; и трето - служебно прекратяване на регистрацията. Едва при реализирането на тези три степени от посочения механизъм са налице условията за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаването на индивидуалния административен акт. В случая се доказват втората и третата предпоставка : служебното прекратяване на регистрация, основано на получено от ГФ уведомление по чл. 143 ал.10 ЗДвП, че МПС е без ЗЗ „ГО“, но липсват доказателства за реализирането на първата предпоставка. При положение, че в закона е разписана процедура за служебно прекратяване на регистрацията на ППС, едва при нейното изпълнение, управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП. Неизпълнението на задължението по уведомяване на собственика на МПС по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, лишава същия от възможността да предприеме действия за предотвратяване на дерегистрацията, сключвайки валиден застрахователен договор. Липсата на това уведомяване мотивира жалбоподателя да възрази срещу съставения АУАН за нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП, а впоследствие и да обжалва пред съда издаденото въз основа на същия наказателно постановление. С изменението на чл. 143 ал.10 ЗДвП, влязло в сила на 07.09.2025г., т.е. 3 дни преди прекратяване на регистрацията на МПС по настоящото дело, за органа по чл. 143 ал.1 т.1 ЗДвП вече няма разписано изрично задължение да уведомява собственика за прекратената регистрация, в какъвто смисъл е изтъкнат довод в писмената защита на ответника. Липсата и на такова уведомяване напълно поставя водача в положение да не знае, че управлява МПС с прекратена регистрация. Същевременно няма основания да се счита за загубило сила тълкуването, дадено в Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Независимо от последвалото законодателно изменение на нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП реализирането на нарушение от субективна страна е пряко свързано със знанието на водача за прекратяване на регистрацията, а това знание е налице след като е бил уведомен поне собственика за това. Действително този въпрос е от решаващо значение при реализиране на административнонаказателната отговорност на водача, но доколкото посочената в оспорената заповед като правно основание норма на чл. 171, т. 1 б.“з“, „гг“ от ЗДвП включва във фактическия си състав извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3, във вр. с чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, то липсата на уведомяване по чл. 574, ал. чл. 10 от КЗ и по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП силно разколебават извода за извършването на такова нарушение от субективна страна и поставят под въпрос наличието на посоченото правно основание за издаване на ЗППАМ. Въпреки че понастоящем чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не изисква изрично уведомяване, това изискване е необходимо предвид разпоредбата на чл. 574 ал.10 от КЗ и принципите на законност по чл. 4 от АПК, на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и от процесуалните изисквания на чл. 35 от АПК за постановяване на акта след изясняване на фактическата обстановка, при гарантиране правото на защита на субекта на твърдяното нарушение. Ето защо се явява необоснован извода на ответния орган за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на приложената ПАМ. От събраните доказателства безспорно се установява, че незабавно след извършване на проверката на 09.03.2026 г. е сключена нова валидна ЗЗ „ГО“ за управлявания от жалбоподателя автомобил – факт, който обуславя и служебно възстановяване на регистрацията на същия, с което обективно нарушението, заради което е издадена оспорената ЗППАМ е било прекратено. И след като целта на издадената ЗППАМ е постигната по този начин, то наложената със същата ПАМ : отнемане на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, вече придобива недопустим санкционен характер, несъвместим със заложените в чл. 22 ЗАНН цели на принудителните административни мерки (превантивна, преустановителна и възстановителна). Действието на наложената ПАМ при тези обстоятелства би противоречало и на принципа за съразмерност по чл. 6 ал.2 АПК, тъй като би засегнало права и законни интереси на адресата на акта в по – голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при нарушение на материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Относно отговорността за разноски: – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорената ЗППАМ, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която ответният орган възстановява от бюджета си деловодните разходи на оспорващия за такси, разноски и възнаграждение за един адвокат. В случая оспорващата страна е направила претенция за разноски, а такива са доказани с платежен документ за заплащане на държавна такса по делото в размер на 5.11 евро и за платен в брой адвокатски хонорар в размер 300 евро, според приложения по делото договор за правна защита, сключен с адв. Р. Р.. Воден от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл.2 АПК и чл. 143 ал.1 АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, съдът