Решение № 709 от 18.9.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 2015/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана Жалба с вх. № 5231 от 31.10.2025г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Карнобат от С. А. С. против действията на съдебния изпълнител, с които на 17.10.2025г. не е извършен въвод във владение въз основа на постановено Решение № 113/31.05.2014г., постановено по гр. дело № 710/2013г. по описа на Районен съд – Карнобат и издадения въз основа на това решение Изпълнителен лист от 22.07.2014г. Депозираната жалба е против действия на съдебен изпълнител, което подлежи на обжалване – чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК – атакува се отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Жалбоподателят – С. А. С. е взискател в образуваното изпълнително производство и има правен интерес да атакува това действие, жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок от извършване на действието (протоколът за повторен въвод във владение е изготвен на 17.10.2025г., а жалбата е депозирана на 31.10.2025г.) и дължимата държавна такса е заплатена. В изпълнителното производство са представени и доказателства, че процесуалния представител на С. С. – адвокат Гонкова-Трайкова разполага с валидно учредена представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 4 от изпълнителното производство). С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. В жалбата се посочва, че съдебният изпълнител е извършил геодезическо измерване на дата – 17.10.2025г., използващо различен метод за установяване местоположението на имота и неговата източна граница, който метод не е използван при установяване на правата му по воденото гр. дело № 710/2013г. по описа на ДСИ при Районен съд – Карнобат. В жалбата се посочва, че отразяването на имотите в действащата кадастрална карта не съответства на действителното местоположение на имотите и това е повлияло на извършеното от геодезистите измерване, което не съответства на действителните права, установени със съдебния акт. В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител е следвало да извърши измерване на място съобразно данните от скицата, приложена към съдебното решение, тъй като в рамките на изпълнителното производство не може да се извършва проверка на констатираното и прието от съда по влязъл в сила съдебен акт. Претендира се да бъде указано на съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на съдебното решение. Ответната страна по жалбата – „Си Ти Зет Лий“ ЕООД със седалище с. Д., Община К. не изразяват конкретно становище по основателността на жалбата и не представят писмено становище. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви по обжалваните действия, както и копие от изпълнителното производство. Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Производството по изпълнително дело № 239/2025г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Карнобат е образувано въз основа на депозирана молба от С. А. С. и представен към нея Изпълнителен лист от 22.07.2014г., издаден въз основа на влязло в законна сила на 10.07.2014г. съдебно Решение № 113/31.05.2014г., постановено по гр. дело № 710/2013г. по описа на Районен съд – Карнобат, по силата на което е осъдено „Си Ти Зет Лий“ ЕООД да предаде на С. А. С. собствеността и владението на североизточната част от собствения му недвижим имот, находящ се в с. Д., Община К., Област Б., представляващ дворно място с площ от 2 100 кв.м., образуващо УПИ І-160 от кв. 20 по действащия ЗРП (ПУП) на с. Д., при граници на посочения имот – изток – поземлен имот № 160, запад – улица, север – УПИ ІІ – 126 и юг – поземлен имот – 160, която е с площ от 337 кв.м. и която част е посочена, респективно – начертана в зелен цвят в скицата, приложена към заключението на вещото лице Диана Ченешева по настоящото дело, която скица е постановено да бъде неразделна част от съдебното решение. В молбата на С. А. С. за образуване на изпълнителното производство изрично се посочва, че предаването на имота въз основа на постановеното съдебно решение е извършено на 07.11.2014г. по изпълнително дело № 570/2014г. по описа на ДСИ при Районен съд – Карнобат, но преди една седмица (молбата е депозирана на 02.07.2025г.) при посещение в имота е установено, че „Си Ти Зет Лий“ ЕООД е премахнало оградата и е възстановило положението отпреди предаването на оградата и е възстановило положението отпреди предаването и изградило нова ограда, поради което и възниква основание да се претендира повторно изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист по гр. дело № 710/2013г. по описа на Районен съд – Карнобат. С Разпореждане от 02.07.2025г., ДСИ при Районен съд – Карнобат е образувал изпълнителното производство против длъжника „Си Ти Зет Лий“ ЕООД и е постановил да се изпрати покана за доброволно изпълнение на дружеството – длъжник. По делото е съставен Протокол от 30.07.2025г., изготвен от Държавен съдебен изпълнител при ДСИ, от който е видно, че на основание чл. 525, ал. 1 от ГПК и по молба на взискателя е насрочен въвод във владение на имота на 04.09.2025г. в 10.30 часа и с Разпореждане от 30.07.2025г. е назначено вещо лице – Диана Ченешева със задача – да окаже съдействие на ДСИ при извършване на повторния въвод във владение на имота, но при разговор с вещото лице Ченешева тя е посочила, че няма възможност да изпълни задачата по делото. По делото е представено Писмо от 26.08.2025г. от „Си Ти Зет Лий“ ЕООД, отправено до Държавния съдебен изпълнител, в което е посочено, че във връзка с насрочения за 04.09.2025г. въвод във владение на недвижим имот, находящ се в с. Д., Община К. е изпълнил задълженията си по изпълнително дело № 239/2025г. и отправя искане да бъде отменено извършването на въвода, а в отговор на това писмо, взискателят – С. С. е изразил становище, че задължението по делото за ответното дружество не е изпълнено, като е посочил, че е премахната само мрежата, но коловете, на които тази мрежа е била поставена били още в имота и нямало ограда между двата имота и знаци, обозначаващи действителното положение на границата. С Разпореждане от 02.09.2025г., ДСИ при Районен съд – Карнобат е допуснала извършването на оценителна експертиза и е назначила вещо лице, което да изготви тази експертиза. С Разпореждане от 23.09.2025г., Държавният съдебен изпълнител е насрочила въвод във владение на процесния недвижим имот за 17.10.2025г. и на същата дата - 17.10.2025г. по делото е изготвен Протокол за повторен въвод във владение на недвижим имот, от който е видно, че вещото лице е трасирало границите по регулация на УПИ І – 160 от кв. 20 по плана на с. Д., Община К. по скицата, която е постановено да бъде неразделна част от влязлото в законна сила съдебно решение, което подлежи на принудително изпълнение в настоящото изпълнително производство. С оглед на извършеното трасиране, вещото лице е констатирал, че спорната граница между двата имота между т. 5 и т. 6 по Протокола за трасиране съвпада в рамките на допуска с поставената и впоследствие премахната от длъжника ограда, с изключение на двата края, където отклонението е по-близо до максималната стойност на допуска, като в т. 5 е към имота на взискателя, а т. 6 е към имота на длъжника. В протокола се посочва, че вещото лице е обяснило, че имотът на взискателя по документи е с площ от 2 100 кв.м., а от оцифряването на регулационния план по трасировъчния карнет на квартала се получава площ от 2 045 кв.м. Изрично в представения по делото протокол се посочва, че предвид констатацията, че длъжникът не си е възвърнал самоволно владението на част от имота не е извършен повторен въвод във владение. На основание чл. 525, ал. 1 от ГПК когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него. От събраните по делото доказателства в изпълнителното производство, както и пред настоящата инстанция безспирно се установява, че по силата на постановеното Решение № 113 от 31.05.2014г., постановено по гр. дело № 710/2013г. по описа на Районен съд – Карнобат влязло в законна сила на 10.07.2014г. е осъдено „Си Ти Зет Лий“ ЕООД да предаде на С. А. С. собствеността и владението на североизточната част от собствения му недвижим имот, находящ се в с. Д., Община К., представляващ дворно място с площ от 2 100 кв.м., образуващо УПИ І-160 от кв. 20 по действащия ЗРП (ПУП) на с. Д., която е с площ от 337 кв.м. и която част е посочена, респективно начертана в зелен цвят в скицата, приложена към заключението на вещото лице Диана Ченешева по делото, която скица съдът е постановил да се счита за неразделна част от съдебното решение. От съдебното решение безспорно се установява, че ответното дружество е следвало да предаде на ищеца С. А. С. владението на североизточната част от собствения му недвижим имот, находящ се в с. Д., Община К., представляващ дворно място с площ от 2 100 кв.м., образуващо УПИ І-160 от кв. 20 по действащия ЗРП (ПУП) на с. Д., която е с площ от 337 кв.м. От събраните по делото доказателства не се установява, че след като това решение е било изпълнено на 07.11.2014г. по образувано към този момент изпълнително производство № 570/2014г. по описа на ДСИ при Районен съд – Карнобат (с оглед твърденията на жалбоподателя С. С., изложени в молбата за образуване на ново изпълнително производство), ответното дружество и съответно – длъжник в изпълнителното производство си е възвърнало самоволно владението на описаната да предаде част от недвижимия имот с площ от 337 кв.м. По делото няма доказателства – такива не са представени и пред настоящата инстанция относно владението от страна на ответното дружество на тази процесна част от недвижимия имот. Нещо повече – самият жалбоподател посочва в хода на това изпълнително производство (лист 33 от изпълнителното производство), че на място е установил, че е премахната мрежата между двата имота, но в имота има колове, по чиято дължина е била поставена мрежата, липсва и ограда между двата имота, както и знаци, обозначаващи действителното положение на имотната граница, а в молбата за образуване на изпълнителното дело сочи, че в имота има изградена нова ограда, която съответства на положението преди имота да бъде предаден през 2014г. – тоест изложените твърдения към момента на образуване на изпълнителното производство се променят в хода на производство. Твърденията на жалбоподателя и съответно – взискател в изпълнителното производство относно самоволното отнемане на процесната част от недвижимия имот не се установяват и от изготвеното по изпълнителното производство трасиране на имота, като вещото лице е дало становище в деня на насрочения от съдебния изпълнител въвод и от дадените пояснения от страна на вещото лице, Съдебният изпълнител е достигнала до извода, че по делото не може да се направи извод за самоволно възвръщане на владението от страна на длъжника в изпълнителното производство – „Си Ти Зет Лий“ ЕООД и поради тази причина не е извършен повторен въвод във владение въз основа на постановеното съдебно решение. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че по делото са налице само и единствено твърдения от страна на взискателя – С. С., които не се подкрепят с доказателства за самоволно отнемане на владението на процесния недвижим имот, настоящата инстанция намира, че по делото не се установява наличието на предпоставките на чл. 525 от ГПК, които да обосноват извършването на повторен въвод във владение на процесния недвижим имот, поради което и счита, че атакуваното действие на съдебния изпълнител е законосъобразно, а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение. От друга страна – с оглед наведените от жалбоподателя твърдения в жалбата, че оспорва и извършеното геодезическо измерване на имота, тъй като вещото лице е използвал друг метод за установяване на местоположението на имота и неговата източна граница, който не е използван при установяване на правата му по съдебен ред с оглед на влязлото в законна сила на 10.07.2014г. съдебно Решение № 113 от 31.05.2014г., постановено по гр. дело № 710/2013г. по описа на Районен съд – Карнобат, както и с оглед на изложените твърдения за премахната съществуваща ограда от ответното дружество и наличието на изградена нова ограда, то настоящата инстанция намира, че между страните е налице спор, който не може да бъде решен по пътя на обжалване на действията на съдебния изпълнител, тъй като се сочи, че са накърнени материални права, а те не могат да бъдат предмет на разглеждане в изпълнително производство, а от друга страна – от влизане на решението в сила през 2014г. до настоящия момент са изминали повече от 12 години и по делото няма данни за наличие на евентуални промени, които са настъпили с имотите въз основа на действащи през годините устройствени планове – обстоятелство, което също няма как да бъде установено в това производство. Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас, намира че депозираната жалба против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказ да се извърши повторен въвод във владение на имота въз основа на влязло в законна сила на 10.07.2014г. съдебно Решение № 113 от 31.05.2014г., постановено по гр. дело № 710/2013г. по описа на Районен съд – Карнобат и издадения въз основа на това решение Изпълнителен лист от 22.07.2014г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас