Решение № 142 от 13.7.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 330/2026 г.

Производството е по реда на чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА. Образувано е по жалба на адв.Г.Б., защитник на исканото лице Д. Г., срещу решение № 100/01.07.2026г. на Окръжен съд гр.Кърджали, постановено по ЧНД № 223/2026г. по описа на същия съд. Със съдебния акт първоинстанционният съд е допуснал предаване на исканото лице Д. Г. на компетентните органи на съдебните власти на Република Австрия, въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от прокурор при Прокуратура Виена, Република Австрия, с цел провеждане на наказателно преследване за престъпления, посочени в заповедта. Решението на Окръжен съд гр.Кърджали се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна, като се излагат доводи, че не са налице основанията за предаване на исканото лице. Пред въззивния съд исканото лице Д. Г. и неговият защитник поддържат жалбата с изложените в нея съображения. Правят искане за отмяна на решението на контролирания съд и постановяване на ново, с което да се откаже изпълнение на издадената Европейска заповед за арест. Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение. Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното решение, намира и приема за установено следното: ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Кърджали правилно е приел, че Европейската заповед за арест е издадена от компетентен орган на държава членка на Европейския съюз - прокурор при Прокуратура Виена, с разрешение на съдия при Областен съд по наказателни дела Виена, отдел 356 HR, Република Австрия, по дело № 717 St 7/25d, въз основа на заповед за арест от 16.06.2026г. Компетентен да се произнесе по изпълнението й е първоинстанционният съд, тъй като исканото лице Д. Г. е установено на територия, попадаща в района на съда. Европейската заповед за арест е получена в първостепенния съд от Окръжна прокуратура гр.Кърджали. Съгласно чл.38а, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА това е надлежно защитен начин, който позволява да се установи автентичността на предоставената информация. Въззивният съд споделя извода на Окръжен съд гр.Кърджали, че са спазени изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание на Европейската заповед за арест. Тя е издадена в писмена форма и съдържа задължителните данни относно самоличността и гражданството на исканото лице. Посочени са наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган. Отбелязано е, че е издадена въз основа на заповед за задържане от 16.06.2026г. на Прокуратура Виена, към дело № 37 St 23/23d. Съдържа данни относно характера и правната квалификация на престъпленията. Исканото лице Д. Г. е обвинен в извършване на няколко престъпления - участие в организирана престъпна трупа и улесняване на незаконно влизане и пребиваване на територията на Шенгенското пространство /трафик на хора/. Визирани са обстоятелствата, при които са осъществени деянията, включително време, място и степен на участие на исканото лице. Посочени са вида и размера на наказанията, до десет години лишаване от свобода, които се предвиждат по законите на издаващата държава за извършените престъпления. Първоинстанционният съд е счел, че са изпълнени изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА относно условията за прилагане на Европейската заповед за арест. Престъпните деяния, за което е издадена, съставляват престъпления и по законодателството на Република България - по чл.321, ал.2 от НК /участие в организирана престъпна трупа/ и чл.281 от НК /трафик на хора/. Различията в елементите на състава на деянията и начина, по който те са описани, са ирелеватни съгласно чл.2, ал.4 от Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки /2002/584/ПВР/ /Рамковото решение/. Според чл.2, ал.2 от Рамковото решение и чл.36, ал.3, т.1 и т.13 от ЗЕЕЗА в случая не се изисква двойна наказуемост. Правилно е прието, че не са налице предвидените в чл.39 от ЗЕЕЗА абсолютни основания за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест. Престъпленията, за които е издадена, не са амнистирани в Република България, попадайки под нейната наказателна юрисдикция. Исканото лице Д. Г. не е малолетно съгласно българското законодателство, нито към настоящия момент, нито към момента на осъществяване на деянията. Не е осъден за същите престъпления, за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на трета държава членка и е изтърпял наказанието. Пловдивският апелативен съд намира, че не са налице и визираните в чл.40 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест. За престъпленията, за които е издадена, исканото лице не е привлечено като обвиняем и не е подсъдим, няма водено наказателно производство в Република България. Давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл според българското законодателство. Няма данни Д. Г. да е изтърпял наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същите престъпления, за които е издадена заповедта. Исканото лице не е български гражданин, не живее и не е с постоянно пребиваване в страната, за да се обсъжда дали да се приеме да се приведе в Република България мярката, изискваща задържане, наложена от австрийския орган. Деянията са довършени на територията на издаващата държава членка. Българското законодателство допуска наказателно преследване за такива престъпления, извършени извън територията на страната. Налице е двойна наказуемост. Хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА са несъотносими към настоящия казус. Липсват и основания за отлагане изпълнението или за изпълнение под условия на Европейската заповед за арест по чл.52 от ЗЕЕЗА. В случая не се изисква гаранцията, предвидена в чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.5, ал.3 от Рамковото решение, тъй като исканото лице Д. Г. не е български гражданин и не пребивава постоянно в Република България. Окръжен съд гр.Кърджали законосъобразно е стигнал до извода, че издадената срещу исканото лице Европейска заповед за арест трябва да се изпълни и да се допусне предаването му въз основа на нея, с цел провеждане на наказателно преследване, при спазване принципа на особеността. Исканото лице Д. Г. не е декларирал пред първоинстанционния съд отказ от прилагане принципа на особеността. Същият не може да бъде наказателно преследван, осъден или задържан в Австрия за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта. На основание чл.64, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА, по искане на издаващия орган, първостепенният съд е иззел и предал вещи, притежание на исканото лице, изискани като доказателства - мобилен телефон „Samsung S24“, с IMEI