Решение № 3491 от 17.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5199/2026 г.

наказателно дело № 20261110205199 по описа за 2026 година , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••''“ ЕООД, ЕИК •••••••••, депозирана чрез адв. В. - САК, срещу Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-25-25КС-839 от 04.03.2026г., издадено от В. Ч. - заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, упълномощен със Заповед №СОА25-РД09-4210/28.10.2025 г. на кмета на Столична община, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 137, ал. 2 във вр. с чл. 154б, ал. 1 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ евро за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от НОДТСО. В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и за издаване на същото при допуснати нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила. Достига се до извод за едностранчиво и тенденциозно тълкуване на фактическата обстановка с аргумент за липсата на извършена пълна проверка на спорните обстоятелства от датата на процесното събитие. Изразява се категорично несъгласие с възприетите в процесното наказателно постановление констатации. Ангажират се доводи за недопустимо смесване на неприложими правни норми от различни нормативни източници. Излага се съображение за инициирано от Прокуратурата на Република България оспорване по съответния за това ред на разпоредбите на чл. 29а, чл. 154а и чл. 154б от НОДТСО. Възразява се срещу връчването на трудно четимо и химизирано копие на акта за установяване на административно нарушение, което възпрепятствало възможността за упражняване пълноценното право на защита на санкционираното лице. Излагат се твърдения за необоснованото игнориране на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Като довод за незаконосъобразност се привежда липсата на компетентност на административнонаказващия орган. Формулирано е искане за отмяна на правораздавателния акт. В условията на евентуалност се търси изменение му с намаляване на размера на наложената санкция. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В. В., който поддържа депозираната жалба с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си с твърдение за неприложимост на квалификацията „отпадък“ към превозваните от товарните автомобили на дружеството земни маси. Насочва вниманието на състава към законово уредените легални дефиниции, регламентирани в Закона за управление на отпадъците и Наредбата за отпадъците и поддържане и опазване чистотата на територията на Столична община /НОПОЧТСО/, предвид което изтъква липсата на критериите, на които следва да отговаря земната маса, за да се третира същата като строителен отпадък, а оттук да обуслови и приложение на посочената правна уредба в настоящия случай. Отправя упрек за липсата на положени усилия за установяване на собственика на процесния поземлен имот, посочен в наказателното постановление. Открива пороци и в описанието на нарушението, засегнали правото на защита. Възразява срещу съставяне на акта в отсъствието на представител на санкционираното лице и без изрично изпратена предварителна покана. Поставя под съмнение изложеното от свидетелите досежно изброяването на обектите и имотите на територията на Столична община, в които е разрешено да се депонират земни маси и строителни отпадъци. В допълнение сочи, че няма нормативно установено задължение за тази цел да се ползват само общинските депа. Въззиваемата страна - заместник- кмет на Столична община, редовно призована, се представлява от адв. П., която моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт, като правилен и законосъобразен. В своята пледоария тя излага становище за наличие на компетентност на административнонаказващия орган. Оспорва твърденията на въззивника касателно допуснати процесуални нарушения в хода на протеклото предсъдебно административнонаказателно производство. Сочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява липсата на издадено направление от което да може да се извлече информация за произхода на изкопните земни маси. Счита, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател за нарушение нормата на чл. 29а, ал.1, т. 8 от НОДТСО. Подчертава, че за местността „Бранище“ не е издадено разрешение от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), поради което и не е възможно там да се изхвърлят земни маси. Позовава се на легалната дефиниция в § 1, т. 39 от ДР на ЗУО, която урежда понятието „строителен отпадък“, като счита, че тя не е изключва и земните маси със съответен код, от които дружеството се е опитало да се освободи. При упражняване правото си на реплика, въззивникът оспорва изложеното от представителя на въззиваемата страна касателно цитираната разпоредба от ЗУО, като в допълнение поставя под съмнение както съобщеното в съдебна зала от свидетеля Н., така и обезпечаването с доказателства на всяко едно от твърденията на другата страна. Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Дружеството-жалбоподател „,,•••''“ЕООД е вписано в търговския регистър с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с Ябълково, общ. Кюстендил, ,,•••''. Негов представляващ бил управителят В.Т.М.. Предметът на дейност на юридическото лице включвал различни видове транспортни услуги. Във връзка с нейното извършване дружеството притежавало и ползвало товарен автомобил марка „,,•••''“, модел „,,•••''“, с рег. № ,,•••''. По повод постъпил сигнал в Столичен инспекторат за нерегламентирано депониране на земни маси в землището, намиращо се гр. София, район „Красна поляна“, ул. „Околовръстен път“, зад ,,•••'', срещу язовира, в посока изток, била инициирана проверка, възложена на свидетелите Ц. И. Ц., заемащ длъжност „Началник сектор“ в Столичен инспекторат към Столична община (СИСО), М. Н. Н. – „главен инспектор“ в СИСО и П. Г. И. – Чешмеджиева – „старши инспектор“ в СИСО. На 26.08.2025 г., около 10:44 часа тримата общински служители посетили посочения по- горе район, като се разположили в непосредствена близост до местността „Бранище“, район „Красна поляна“, до поземлени имоти с идентификатори №68134.1100.111 и №68134.1100.112, граничещи с дерето на река Суходолска. Мястото било фокус на вниманието на контролните органи, доколкото, според достъпваната им по служебен ред информация, то попадало извън определените за обезвреждане и/или оползотворяване на земни маси предвид липсата на издадено по реда, установен в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), разрешително за депониране на земни маси. За да не бъдат забелязани от евентуални нарушители, служителите били оборудвани за нуждите на контролната си дейност с безпилотно летателно средство - дрон, с което облитали района и заснемали движение на товарни превозни средства и хора. Ползваната техника била с марка „DJI“, модел „Matrice 4E“, собственост на Столичен инспекторат към Столична община. За нейното управление свид. Н. притежавал свидетелство, издадено след преминато онлайн обучение и важащо за категории безпилотни летателни системи A1/A3, валидно до 12.02.2030 г. По силата на нарочна заповед на Директора на Столичен инспекторат на служителя било възложено използването на дрона при извършване на проверки по повод нарушения на законовите и подзаконовите нормативни актове, за установяването на които разполагал с компетентност. При извършеното на 26.08.2025 г., около 10:44 часа облитане с дрон, в хода на контролната дейност, в описания по- горе район бил заснет товарен автомобил „,,•••'' ,,•••''“ с рег. № ,,•••'', собственост на санкционираното дружество, в момент, в който същият навлязъл, позиционирал се в границите на поземлени имоти с идентификатори № 68134.1100.111 и 68134.1100.112 и изсипал от каросерията си земни маси. Към момента на извършеното фотографиране служителите се намирали на разстояние от около 200 – 300 метра от мястото, прикривайки се от погледа на нарушителите, което им позволявало и лично да забележат насочването и разполагането на камиона на указаното място. Фиксирано чрез устройството било и оттеглянето на превозното средство след изпразване на легена. Във фотоизображенията автоматично се отразявали дата, час, GPS координати и данни за разстояние на фокусиране на мястото, от което заснемало устройството, приблизително съвпадащо и с това на местонахождение на филмираните обекти. Уредът генерирал и карта на местността, съобразно засечените спътникови данни, с отбелязване върху нея на точното място на изсипването на земните маси. Процесът по заснемане лично и непосредствено бил проследяван от свид. Н. към момента на управлението на дрона, а след приключване на наблюдението записът бил възпроизведен и пред колегите му Ц. и И.. Констатациите от проверката служителите на Столичен инспекторат оформили в протокол №КП-25-0037274 от 26.08.2025 г. След извършена допълнителна проверка било установено, че заснетият товарен автомобил с рег. №,,•••'' бил собственост на „,,•••''“ЕООД. При така установените факти свид. Ц. Ц. преценил, че е извършено административно нарушение, поради което на 04.09.2025 г. от името на директора на Столичен инспекторат до законния представител на жалбоподателя била адресирана писмена покана за явяване в сградата на Столичния инспекторат с цел съставяне и връчване на АУАН. На 19.09.2025 г., въпреки че не били получени доказателства за връчване на поканата, в отсъствието на представител или пълномощник на въззивника, срещу „,,•••''“ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №24-25КС- 839/19.09.2025 г., за това, че: „на 26.08.2025 г., около 10:44 часа, в гр. София, район „Красна поляна“, ул. „Околовръстен път“, м. „Бранище“, юридическото лице „,,•••''“ЕООД чрез товарен автомобил с ДК №,,•••'', марка „,,•••'' ,,•••''“, собственост на дружеството, изхвърля земни маси в поземлени имоти с идентификатори 68134.1100.111 и 68134.1100.112, които граничат с дерето на река „Суходолска“. Имотите, в които се изхвърлят земните маси са извън местата, определени за обезвреждането и/или оползотворяването им и притежаващи разрешение по ЗУО…“. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО). Актът бил изпратен за връчване и съответно връчен на управителя на дружеството – въззивник на 04.11.2025 г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, доводите, в които били идентични с тези, посочени в иницииращата настоящата процедура жалба. Въз основа на съставения АУАН, на 04.03.2026 г. заместник-кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ издал и атакуваното наказателно постановление № СО-ОД-Ю-25-25КС-839/04.03.2026 г., с което на основание чл. 154б, ал. 1 от НОДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на въззивника била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ евро. Санкционният акт бил връчен на нарушителя на 18.03.2026 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне. Жалбата срещу него била подадена на 23.03.2026 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване чрез наказващия орган. Горната фактическа обстановка, според съда, се установява еднозначно от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните пред съда свидетели Ц. И. Ц., М. Н. Н. и П. Г. И., както и в приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - покана с рег. № ССИ25- КП71-4161/04.09.2025г. за съставяне на АУАН, констативен протокол № КП-25- 0037274 от 26.08.2025г., цветен снимков материал, заповед № СОА25-РД09-4210/28.10.2025г. на кмета на Столична община, заповед № ССИ25-РД56-122/15.04.2025г., длъжностна характеристика за длъжността „началник-сектор“ в звено „Контрол на замърсяване от строителството“, справка за МПС по регистрационен номер, обратна разписка за връчено НП, писмени справки от Публичен регистър на лица, притежаващи документи за извършване на дейност с отпадъци, писмени отговори от СО, с вх. № 216583 и 216861 и 217843/ 07.07.2026 г., писмен отговор от район „Надежда“, с вх. № 218174/ 07.07.2026 г., писмен отговор от район „Илинден“, с вх. № 218195/ 07.07.2026 г., писмени отговори от район „Нови Искър“, с вх. № 218299 и № 218602/ 07.07.2026 г., писмен отговор от район Връбница, с вх. № 219893/ 08.07.2026 г., писмен отговор от район Младост, с вх. № 219865/ 08.07.2026 г., писмен отговор от район Сердика, с вх. № 220090/08.07.2026 г., общо адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 31.05.2026г. Чрез проведените в съдебното заседание разпити на свидетелите Ц. И. Ц., М. Н. Н. и П. Г. И. - Чешмеджиева се потвърждава в цялост изведената от съда фактическа обстановка. Показанията им следва да бъдат кредитирани като обективни, последователни, логически свързани помежду си и с останалите приобщени доказателствени източници. Разгледани в детайли, те предлагат информация относно реда, следван от контролните органи при установяването на относимите към предмета на извършваната от тях проверка факти и този, свързан със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. С достатъчна степен на обстоятелственост и конкретика свидетелите разкриват възприетото физическо състояние на поземлените имоти в местността „Бранище“, район „Красна поляна“ към датата на проверката, в частност движението и разположението на товарен автомобил в тях и извършваната от водача му дейност, изрично пояснена като изсипване на земни маси върху терен, където депонирането на такива не е било разрешено. Макар част от наблюденията на проверяващите да са били опосредени от ползваната от тях записваща техника, те не са компрометирани относно точното място на извършваната нерегламентирана дейност и нейните особености. Изводът се налага, доколкото както Ц., така и свид. Н. подчертават, че преди да пристъпят към видеозаснемане с дрона, те са наблюдавали от недалечно разстояние товарния автомобил на дружеството – жалбоподател, предоставило им възможност да формират своите възприятия, както и да ги закрепят чрез изготвянето частни записи, като нямат съмнение относно точното негово разположение в пространството. Подчертават, че познават района поради честотата на своята контролна дейност, съсредоточена изключително в тази част на гр. София. Особено последователен в тази насока е разказът на свид. Н., който именно е управлявал безпилотното устройство, през което в реално време е отразил изчислените автоматично от софтуера и визуализирани както на екрана, така и вкопирани във фотоизображенията дата, приблизителна отдалеченост на заснеманите обекти и тяхното разположение върху картата на района, GPS- координатите, извършените от камиона маневри. Категорични са инспекторите в твърденията си, че поземлените имоти, цитираните в съставения от тях констативен протокол и пренесени в АУАН и НП, не са били включени в списъка на онези, в които е било допустимо обезвреждане и/или оползотворяване на земни маси, като за тях не е било издадено разрешение по Закона за управление на отпадъците. Те поясняват, че с нужната документация разполагат само обекти, разположени значително отдалечено от територията на кв. Суходол и район Красна поляна, а именно във Враждебна и Долни Богров. Сведенията на разпитаните лица кореспондират със съдържанието на приложения по делото констативен протокол и снимките към него, генерирани от ползваната безпилотна летателна система, върху които се визуализират части от заобикалящата товарния автомобил на въззивника среда, разкриваща идентичност с описаната от контролните органи. Не се опровергават и от приобщените по делото справки – извлечения от електронен регистър, в които липсват данни за обекти за депониране на строителни отпадъци и земни маси в подлежащата на контрол територия. Писмените доказателства са от значение за изясняването на обстоятелствата по делото, допълват и служат за проверка на гласните доказателства, като са приобщени по надлежния процесуален ред. Те позволяват в пълнота да се изяснят съществени за отговорността на въззивника обстоятелства, пряко кореспондиращи със съставомерни признаци на предявеното му деяние. Съставеният констативен протокол за извършена на 26.08.2025 г. контролна дейност съдът не намира за опорочен. В него са заложени констатациите на органите при посещението им в близост до наблюдавания обект, изрично е отразен видът на разполагаемата записваща техника и фактът на нейното ползване, а съдържанието на обсъждания документ кореспондира с показанията на актосъставителя и неговите колеги. Представената по делото справка за моторно превозно средство, генерирана по регистрационен номер от системата на СДВР, към която СО разполага със свързаност, позволява „,,•••''“ ЕООД да бъде установен безспорно като притежател на процесния товарен автомобил, заснет в момента на изсипване на земни маси. Хармонират на достигнатите по- горе изводи и събраните по делото фотоизображения, приложени към констативния протокол на проверяващите. Така обсъжданите снимкови материали, противно на възраженията на въззивника, според съда се ползват с доказателствена стойност, доколкото фактът и редът на тяхното създаване, респ. обстоятелствата, които онагледяват бяха проверени с други доказателствени способи, а постигнатият резултат е положителен. Фотоизображенията, фиксирали обстановката в поземлени имоти с идентификатори 68134.1100.111 и 68134.110.112 към момента на проверката на контролните органи и свидетелстващи за вида на извършваната дейност, поставена в разрез със забраната по чл.29а, ал.1, т.8 от НОДТСО, се отличават с обозначения за време, място и система, която ги е генерирала. Макар и да се съгласява с твърдението на въззивника, че GPS-координатите, вкопирани в тях, съответстват на тези, с които се асоциира ползваната техника, този факт не опровергава индивидуализацията на мястото на нарушението. В конкретния случай се касае за заснемане в движение, под различен ъгъл и от височина, което би могло да обясни различието между координатите на заснеманите обекти и тези, с които се асоциира дрона. Част от снимките обаче са изготвени и в положение на облитащата техника, съвпадащо в цялост с географски координати на процесните поземлени имоти (42.70814, 23.23815). Все пак е нужно да се отбележи, че визуализацията на подобни индекси върху фотоизображенията е само формален, но не и задължителен белег за автентичността на снимките и реалното местонахождение на изобразените върху тях обекти, доколкото тези характеристики могат да бъдат доказана с всички възможни способи за това (в тази насока правилата на НПК, към които препраща чл.84 от ЗАНН, не съдържат ограничения). В конкретния случай, потвърждаващи заснемането именно на цитираните в констативния протокол, АУАН и НП обекти се потвърждава чрез събраните свидетелски показания, които съдът приема като добросъвестно предоставени, обективни и достатъчни от гледна точка на правилото на чл.117 от НПК. Поради това и обстоятелството, че част от метаданните, свързана с параметрите на местоположението, запазени в част от фотоизображенията, не съответстват на точните географските координати на района не променя изводите. В потвърждение на това, че върху снимките, приложени към констативния протокол са фиксирани именно поземлени имоти с цитираните в АУАН и НП идентификатори и в посочената от актосъставителя и наказващия орган местност към датата на проверката, се явяват и приложените към фотоизображенията извлечения от географски карти. В тях е фиксирано местонахождението на попадащите в обхвата на камерата на дрона обекти, които се наблюдават именно в територията на землищната граница между кварталите „Красна поляна“ и „Люлин“, в местността „Бранище“, включително и по своите географски координати. Последните са установими, както при проверка на цитираните идентификатори на имотите в официалния портал КАИС (Кадастрално-административна информационна система), така и при задаването им в публичнодостъпния ресурс на Googlemap с оглед изчисление на техните географски координати (42.70814, 23.23815), откриващи се, както бе споменато и по- горе, върху едно от цветните фотоизображения, представени от въззиваемата страна). Тук е мястото отново да се преповторят съображенията, че дори и индексите за местоположение да не съвпадат с точност и да се отклоняват към съседни територии (в частност към разположените в непосредствена близост до местността Бранище части от ж.к. „Люлин 5“, видими и на географската карта), това отклонение не би могло да компрометира представените по делото фотоизображения. Изводът се налага, доколкото, както бе уточнено, снимките са изготвяни от безпилотно устройство, издигнато на височина и заснемащо от разстояние и под ъгъл, при който процес логично се наблюдава като последица разлика в няколко десети на част от данните в координатната система, без това да води до драстична промяна в местоположението на заснеманите обекти. Както бе посочено и по- горе, водещо значение в доказателствения процес разкриват свидетелските показания, които съдът намира за последователни, пълни и непредубедени, а снимковият материал, служещ преди всичко за визуализация на заснети обекти, а не за тяхното измерване като положение в пространството, единствено ги допълва. В случая разпитаните по делото лица са категорични в показанията си, че са видели лично камионът, изсипващ пръст в съответните имоти в местността „Бранище“, разположени са били в непосредствена близост до нея и нямат съмнение относно индивидуализацията на мястото на нарушението. Не следва да се подценява и обстоятелството, че не географските координати, отличени в различните снимки са част от параметрите, с които имотите са били индивидуализирани в предявеното административно обвинение, а техните идентификатори съгласно регулационния план, които напълно съвпадат с указанията за населено място и район в него. Предвид изложените по- горе аргументи, съдът се доверява на представения по делото снимков материал в неговата цялост и го обсъжда като основа за изводите си по съществото на настоящия казус. Що се отнася до компетентността на наказващия орган, същата като факт се обосновава посредством съдържащата се към преписката Заповед № СОА25-РД09- 4210/28.10.2025 г. на Кмета на СО. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Съдът, след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП, прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Съдът намира за необходимо да уточни, че актовете за установяване на нарушенията на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община се съставят от посочените в разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата длъжностни лица. Сред техния кръг са и служителите на Столичен инспекторат, каквото качество обладава актосъставителят. Наказателното постановление е издадено от заместник - кмет на Столична община, който е оправомощен от кмета на Столична община да издава наказателни постановления, видно от приетата като писмено доказателство заповед. Съгласно правилото на чл.22, ал.5 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) наказателните постановления (за нарушения на наредбите на общинския съвет) се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата. Това процесуално правило именно е заложено и като основание за издаване на заповед №СОА25- РД09-4210/28.10.2025 г. на кмета на Столична община. Действително, разпоредбата на чл.137, ал.2 от НОДТСО предвижда: „Наказателните постановления се издават от кмета на Столична община“. От тази нейна формулировка обаче не произтича стесняване на кръга от длъжностни лица с административнонаказващи правомощия само до кмета на Столична община, доколкото подобно тълкуване би я поставило в противоречие с нормативни актове от по- висока степен, каквито са Закона за административните нарушения и наказания и ЗМСМА. Съгласно чл.47, ал.2, вр. ал.1, б.“А“ от ЗАНН „Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет“. Именно в текста на чл.22, ал.5 от ЗМСМА, цитиран по- горе, е предвидено подобно правомощие за кмета на СО по отношение овластяването на своите заместници. Противен аргумент не може да бъде почерпен и от отменителното решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС, по адм. д. № 4919/2015 г., VII о., доколкото то разглежда различна хипотеза, уредена в предходна редакция на разпоредбата на чл.137, ал.1 от НОДТСО. В своите съображения върховните съдии приемат за противоречаща на актове от по- висока степен (ЗМСМА и ЗАНН) съществувалата при оспорването втора алтернатива на текста, касаеща оправомощаването на неограничен кръг длъжностни лица от кмета на общината с правомощия по административно наказване, доколкото е бил надхвърлен стандартът, зададен от чл.22, ал.5 от ЗМСМА и чл.47, ал.2 от ЗАНН относно възможността носителят на власт да делегира своята компетентност само на заместниците си. В този смисъл и цитираното от процесуалния представител на въззивника решение на ВАС не е аргумент против подхода за определяне на наказващ орган в казуса по настоящото дело, а е изцяло в негова подкрепа (в този смисъл Решение №10913 от 19.03.2026г., по к.н.а.х.д. №599/2026г. по описа на АССГ, XXI-касационен състав и други). По изложените съображения възраженията на въззивника в противоположен аспект не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от чл. 34 ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са съдът намира, че са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Съдът констатира, че са следвани императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление (НП). Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на предявената му административнонаказателна отговорност. С оглед даденото описание на нарушението е съответна и неговата правна квалификация, поради което не се разкрива и нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Неоснователно е възражението, че връченото на дружеството копие на АУАН било нечетливо. Видно от съдържанието на подаденото по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН възражение жалбоподателят е разбрал какъв е предметът на предявеното му административнонаказателно обвинение и неговата правна квалификация, като е упражнил в пълнота своите процесуални права. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че изложената и в двата акта относима фактология удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, поради което доводите на въззивника в противоположната посока също не могат да бъдат споделени. Не се установява съществено нарушение в процедурата по иницииране на производството и санкционирането на нарушителя, което съществено да е засегнало правата на последния. Действително, по делото да не са представени доказателства за връчването на поканата за съставяне на АУАН. В тази хипотеза е бил неприложим редът на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Порокът обаче е преодолян посредством предявяване на АУАН и връчването му на представител на жалбоподателя на 04.11.2025 г., с което е било гарантирано правото му да се запознае с очертаните в акта, като иницииращ административнонаказателното производство документ, параметри на нарушението, както и да организира своята защита спрямо тях. Същият е успял да упражни и правото си на възражение, по реда на чл.44, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл и първоначално допуснатият пропуск не съставлява основание да се коментира тежък порок в процедурата, налагащ отмяна на издадения санкционен акт. Предвид изложеното, процесуалните актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. Отговорността на „,,•••''”ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 29а, ал.1, т.8 НОДТСО, като на основание чл. 154б, ал. 1 НОДТСО (при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото) на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 (две хиляди) евро. Посоченото като накърнено материално правило от подзаконовия нормативен акт въвежда забраната да се изхвърлят „строителни отпадъци и земни маси извън местата, определени за обезвреждането и/или оползотворяването им и притежаващи разрешение по ЗУО“. Санкция за несъобразяването й е предвидена в нормата на чл.154б, ал. 1 от НОДТСО (в редакцията към датата на нарушението), съгласно който на юридическо лице, което осъществи нарушение по чл.29а, ал.1, т.8 от НОДТСО, се налага „имуществена санкция“ в размер от 2800,00 до 8000,00 лева. Прочитът на цитираните подзаконови нормативни текстове налага извод, че консумирането на състава на установеното административно нарушение по необходимост изисква даденост на следните кумулативно свързани компоненти - определен вид дейност, с място на изпълнение, което не е обхванато от издадено по предвидената в Закона за управление на отпадъците нарочно разрешение и особен предмет на същата. Анализът на събраните по делото доказателства води до извод за безспорна установеност на факта, че на 26.08.2025 г., в гр. София, в границите на два поземлени имота, находящи се в град София, район „Красна поляна“, ул. „Околовръстен път“, м.“Бранище“, които граничат с дерето на р. Суходолска с идентификатори 68134.1100.111 и 67134.1100.112, от товарен автомобил марка „,,•••'' ,,•••''“ с рег. № ,,•••'', собственост на дружеството жалбоподател са били изхвърляни земни маси. Реализирането на тази дейност, съобразно императивните предписания на ЗУО, е било допустимо само в терени, определени за обезвреждането и/или оползотворяването на тези материални обекти и за които е било издадено съответно разрешение по ЗУО. Мястото, на което е заснет тежкотоварният автомобил, изсипващ земни маси, не е било обособено за тази дейност, като не е било издадено и нарочно разрешение - обстоятелство, за което сведения се черпят от свидетелските показания, събрани в хода на проведеното съдебно следствие, приобщените писмени и веществени доказателства (фотоснимки), посредством които те са проверени и потвърдени за достоверност. Както от сведенията на разпитаните по делото служители на Столичен инспекторат, така и от констатациите, в изготвения от тях протокол и снимките, приложени по делото бе изяснено, че в каросерията на камиона се наблюдава смес от пръст, пясък, чакъл и други примеси, т. е. касае се за земна маса под формата на отпадък. Видно и от представените по делото извлечения от публичния регистър на издадените разрешения за обезвреждане и/или оползотворяване на строителни отпадъци и земни маси, регламентираните такива, в частност това - в район Кремиковци, кв. "Враждебна", депо "Враждебна", стопанисвано от общинското предприятие "Софинвест", което според свидетелите е единственото на територията на гр. София, е разположено на значително разстояние от имотите, в които е установена извършваната дейност - в кв. "Суходол". Този съд не споделя основателността на възражението на жалбоподателя, че в ЗУО земните маси не са регламентирани като отпадък. Определение за "земни маси" се съдържа в § 2, т. 5 от Допълните разпоредби на Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Съгласно този текст, към тази категория се отнасят всички материали от естествен произход, добити при извършването на изкопни работи при строителството, независимо от съотношението на съдържащите се в тях скални късове, пясъци, чакъли и почви. Същевременно, земните маси попадат, както в категорията отпадъци по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО, така и в тази на „строителните отпадъци“ по смисъла на §1, т.39 от ДР на ЗУО, доколкото са включени в номенклатурата от глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 03.05.2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с чл. 1, б. "а" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с чл. 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения. Впрочем, тези техни характеристики са различими и върху приложените по делото снимки. Действително, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗУО, незамърсените почви и други земни маси, изкопани при строителни дейности, които ще бъдат използвани на друго място за строителни цели или за насипни дейности и са сигурни, че са чисти, могат да бъдат изключени от обхвата на "отпадъци" по смисъла на закона. Подобно тяхно третиране обаче е възможно само ако те отговарят на критериите за страничен продукт или за прекратяване на отпадъчния им характер. Дали материалът е незамърсен, ще бъде използван по сигурен начин и има пазар или приложение без риск за околната среда, се установява въз основа на съпровождащ документ при транспортирането му, удостоверяващ това обстоятелство. В конкретния случай в хода на протеклото административнонаказателно производство не са установени относими книжа във връзка с различия във вида на превозения товар, позволяващи изключването му от обхвата на отпадъците, като не бе установено и че такива въобще са били издавани (така и Решение № 42474 от 17.12.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 10404/2025 г. и други). Що се отнася до предложеното на вниманието на съда оспорване от Прокуратура на Република България на разпоредбите на чл. 29а, чл. 154а и чл. 154б от НОДТСО, по повод което е образувано административно дело № 9455/2025 г. по описа на АССГ, този съд, след служебна проверка през публичната платформа на горната инстанция установи, че делото е приключило с решение от 12.03.2026 г., с което искането е отхвърлено. Не е известно решението да е отменено по реда на обжалването. Налага се извод, че с влязъл в сила съдебен акт не е била прогласена нищожност на посочените правила, поради което и те се явяват част от позитивното право, подлежащо на прилагане към съответните случаи. С висока степен на убедителност формираната по делото съвкупност от материали, от които съдът извлича относимата към предмета на делото информация, предлага аргументи и за отсъствието на частни обекти в близост до и в рамките на посочените в правораздавателния акт поземлени имоти, притежаващи разрешение по Закона за управление на отпадъците и предлагащи места, определени за обезвреждане и/или оползотворяване на строителни отпадъци и земни маси. Видно и от приложените извлечения от Публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейност с отпадъци, такива обекти не са разположени на територията на район Красна поляна, в частност в местността Бранище. Липсват и данни (изводимо от отговорите на районите в Столична община) в полза на „,,•••''“ЕООД да е издавано направление за определяне на маршрут за строителни отпадъци и земни маси, съгласно изискванията на Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Не се установява друг субект извън контрола на въззивника да е използвал моторното превозно средство. Подобни твърдения не са наведени и в хода на протеклата процедура, поради което и правилно е ангажирана именно отговорността на дружеството за извършеното административно нарушение, а не на водача на заснетото моторно превозно средство. Още повече че дружеството не е посочило пред наказващия орган самоличността на водача, нито е навело твърдения, че последният е извършвал дейност за собствена сметка и на свой риск. При тези фактически данни със своите действия именно „,,•••''“ЕООД е нарушило забраната, уредена в разпоредба на чл.29а, ал.1, т.8 от НОДТСО. Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 154б, ал. 1 от НОДТСО, която препраща към визираното в чл. 29а, ал. 1, т.8 от НОДТСО правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно. Доколкото нарушението е допуснато в дейността на юридическо лице, не следва да бъде подлагана на изследване субективната страна на деянието, доколкото неговата отговорност е безвиновна /чл.83, ал.1 ЗАНН/. Настоящият съдебен състав обаче споделя възраженията на въззивника, че при индивидуализация размера на наложената имуществена санкция, административнонаказващият орган не е изследвал в пълнота всички обстоятелства по делото и не е мотивирал своето решение върху техния анализ. Предвидената от законодателя санкция за юридически лица в разпоредбата на чл.154б, ал.1 от НОДТСО (в редакцията, актуална към датата на деянието) е относително определена в границите от 2800,00 лева до 8000,00 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в размер, значително надвишаващ предвидения минимум, а именно 2000,00 /две хиляди/ евро, с левова равностойност от 3911,66 лева. Съдебният състав счита, че индивидуализирана в този размер санкцията се явява несправедлива, доколкото изложените аргументи за причините, поради които тя се определя в значително завишен размер спрямо минималния, предвиден в закона, не са свързани с конкретно установеното неправомерно проявление на търговеца в неговата дейност. Описано е, че като обстоятелства, обуславящи налагането на този размер, са взети предвид видът на изхвърляните материали, предмета на дейност на дружеството – нарушител – строителна такава и броят на незаконните сметища на територията на Столична община. Не са посочени обаче конкретните факти от обективната действителност, които са отнесени към правната сфера на юридическото лице и чиято оценка мотивира налагането на санкция в завишен размер. Подлежащите на обезвреждане или/и оползотворяване материали са предвидени в закона, като не е пояснено кои техни характеристики в конкретния казус предполагат третирането му като отегчаващо обстоятелство спрямо обикновените случаи на нарушение от вида. Броят на незаконните сметища не е обстоятелство, което може да се вмени в тежест на въззивника, нито са представени доказателства, че поведението на последния е допринесло за съществуването на този факт от обективната действителност. Що се отнася до предмета на дейност на дружеството, не става ясно с какво извършването на строителна дейност се приема за задължаващо субекта в по- висока степен да съобразява своето поведение с уредените забрани спрямо останалите субекти, които я изпълняват или са ангажирани в строителството. Не се твърди да са причинени, макар и несъставомерни вреди, свързани с по- висока степен на замърсяване на околната среда от обичайния случай на изхвърляне на материали в разрез с установените правила, които да създават сериозна опасност за здравето на гражданите. Не са представени и доказателства за съществуването на подобни обстоятелства, застрашаващи или увреждащи охранените от нормата на чл.29а, ал.1, т.8 от НОДТСО обществени отношения. Не са релевирани твърдения за допуснати други нарушения на правилата на НОДТСО, които са били констатирани по надлежния ред, респ. по повод които е упражнена вече държавна принуда посредством влязло в сила наказателно постановление. Следва да се подчертае, че към датата на нарушението се касае за първо нарушение на правните предписания, установяващи реда за движение на територията на Столична община и свързани с опазване на нейната чистота, доколкото липсват данни дружеството да е било санкционирано друг път за неизпълнение на императивни норми на НОДТСО. Няма сведения и за отправени предупреждения по реда на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл и наведените доводи за издадени други, но невлезли в сила към датата на нарушението или на санкционирането от наказващия орган наказателни постановления, които и понастоящем се обжалват пред съд, не биха могли да се обсъждат в светлината на отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото по този начин би била накърнена презумпцията за невиновност, на която се подчинява всяка наказателна процедура. Изтъкнатите в подкрепа на определения завишен размер на санкцията аргументи, свързани с формалността на нарушението и с постигане на заложените в НОДТСО цели, са изведени не върху конкретни факти, завишаващи относителната тежест на нарушението, а върху общи съждения за обществената опасност на проявеното бездействие. Последната обаче е задължителен признак от обективната страна на всяко административно нарушение и нейното осъзнаване се проявява посредством формулирането от нормотвореца на отделни състави на простъпки, реализацията на които се санкционира. Касае се за елемент от фактическия състав на нарушението, който не следва да бъде коментиран при индивидуализация на наказанието като отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства, по арг. от чл.11 от ЗАНН, вр.чл.56 от НК. Налага се извод, че в случая е допуснато нарушение на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, императивно повеляващи наказващият орган да обсъди посочените в тях обстоятелства и да мотивира своето решение за налагане на определено наказание. Проследявайки предложените в текста на обжалваното наказателно постановление мотиви относно размера на наказанието, се достига до извод, че отсъства изложен анализ на конкретната тежест на нарушението, разкриваща се от установените факти, респ. смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства, като не са приведени като примери факти, указващи необходимост да се засили държавната принуда. Не е обсъдено и имущественото състояние на санкционираното лице (в този смисъл и Решение №37133/11.11.2025 г. по дело №7376/2025 г. на АССГ, Решение №24116/12.07.2025 г., по дело №4023/2025 г. на АССГ, Решение №17988/27.05.2025 г. по дело №2125/2025 г. на АССГ, Решение №16181/13.05.2025 г. по дело №1721/2025 г. на АССГ, Решение №19445/06.06.2025 г. по дело №3108/2025 г. по описа на АССГ и други). По изложените по- горе съображения, отчитайки наличието на редица смекчаващи отговорността обстоятелства - първо нарушение, липса на предходни санкции за друго противоправно поведение и при отсъствие на отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелство, свързани с конкретно извършеното нарушение, съдът намира, че санкцията спрямо „,,•••''”ЕООД следва да бъде отмерена в размер от 700,00 /седемстотин/ евро (с равностойност в лева от 1369.08 лева), който отговаря на критериите за справедлив и пропорционален спрямо характеристиките на нарушението и данните за неговия автор. Същевременно този размер би изиграл роля на своеобразен контрамотив от бъдещи противоправни прояви и би послужил за нуждите на генералната превенция, насочвайки и други правни субекти към въздържане от подобни деяния. В случая следва да се приложи именно редакцията на санкционната разпоредба от НОДТСО, пораждаща действие към момента, доколкото същата се явява по- благоприятна при уреждане на относителните граници на имуществената санкция – подход, даден в унисон и с правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Порок във волята на административнонаказващия орган не се установява с оглед отказа му да третира случая като маловажен. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Конкретно извършваната и констатирана от проверяващите дейност от дружеството – въззивник към 26.08.2025 г., реализирана на терен, извън местата, определени за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци и без разрешение по Закон за управление на отпадъците, не отличава поведението като несъществено накърняващо охранените от материалната норма на чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО обществени отношения. С тези аргументи настоящата съдебна инстанция приема, че извършеното от дружеството разкрива типичната за съответния вид противоправни деяния степен на обществена опасност. При законосъобразно воденото административно-наказателно производство и при безспорно установено нарушение от страна на наказаното лице, обжалваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът