Решение № 417 от 7.8.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 258/2026 г.

Предявен е иск от ищеца Ф. Р. М. срещу ТП на НОИ гр. Кърджали по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на време, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., като ищцата твърди, че е работила в СДТ „••••“, гр. Кърджали, в периода от 01.07.1982 г. до 14.06.1989 г. Сочи, че е заемала длъжността „••••“, по трудов договор на пълно работно време - 8- часов работен, като полагала труд в обектите на предприятието-работодател. Твърди, че възнаграждението й било изплащано от този работодател и е било отразявано във ведомостите, които се водели при него. Твърди, че на 14.06.1989 г. трудовото й правоотношение било прекратено. За отработеното време било направено отбелязване в трудовата й книжка, като същата не е била оформена съгласно изискванията на действащата в посочения период Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. Твърди, че това обстоятелство принудило ищеца да се снабди с удостоверение обр. УП-*, с изх. № ••/07.06.2013 г., издадено от „••••“ АД, което да й послужи за пенсиониране. Сочи, че „••••“ АД се явява правоприемник на Стопанска дирекция „••••“ (СДТ „••••“), като описва отделните актове на правоприемство между двете предприятия. Твърди, че на 19.09.2024 г. ищецът подала заявление до ТП на НОИ - гр. Кърджали за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в издадено Разпореждане № ••••••••••/ 02.12.2024 г. било отбелязано, че в представената от ищеца трудова книжка № •••/ 08.07.1982 г. записът не е бил оформен по реда на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, както и че представеното от ищеца удостоверение обр. УП-* № ••/07.06.2013 г. не било издадено на въз основа на автентични първични документи. Претендира спрямо ответника да се установи трудовия й стаж за периода от 01.07.1982 г. до 14.06.1989 г. в СДТ „••••“, гр. Кърджали. Ответникът ТП на НОИ – гр. Кърджали е подал отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, като заведен при спазване на изискванията на чл. 4 и чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Възразява, че трудовата книжка на ищеца не е надлежно оформена, доколкото вписването относно твърдяното трудово правоотношение не е било удостоверено с правоъгълен печат на работодателя, което поставяло под съмнение редовността на извършеното вписване и не позволявало документът сам по себе си да установи по безспорен начин наличието на трудово правоотношение за претендирания период. Обръща внимание, че не са представени и други писмени документи от трудовото досие на лицето - заповеди за назначаване или освобождаване, личен картон, разплащателни ведомости или други първични счетоводни документи, които да удостоверяват полагането на труд през процесния период. Набляга, че в трудовата книжка на ищеца са налице различия в изписването на имената й, както и зачертавания и поправки в самата трудова книжка, които обстоятелства пораждали съмнение относно редовността на извършените вписвания и относно идентичността на лицето, за което се претендира установяване на трудов стаж. По отношение на искането на ищеца за разпит като свидетел на лицето М. А. Я. сочи, че е допустимо същата да свидетелства единствено за периода 07.07.1982 г. - 06.03.1995 г., в който е работила при същия работодател. Намира за необходимо представянето на удостоверение за идентичност на имената, издадено от компетентен административен орган по отношение на ищеца и свидетеля. Счита, че в разглеждания случай ответникът - ТП на НОИ- Кърджали с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат за сметка на ищеца. В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Д. И. от САК, като поддържа исковата молба и прави искане за изменение на петитума на иска, в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска. В съдебно заседание за ответника, се явява старши юрисконсулт З. Б., която счита иска за основателен и релевира единствено възражение по отношение на присъждането на разноски. Съдът с протоколно определение от проведеното на 09.07.2026 г. о.с.з. е допуснал изменение на петитума, чрез изменение на периода, в който се иска да бъде установено, че ищеца е работила в СДТ „••••“ – гр. Кърджали, а именно от 07.07.1982 г. до 14.06.1989 г., вместо 01.07.1982 г. до 14.06.1989 г. От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Не е спорно по делото, че дейността на СДТ „••••“, гр. Кърджали и правоприемника му „••••" АД, гр. Кърджали е прекратено и ликвидирано, и няма правоприемник. Видно от представената по делото Tрудова книжка № ••• на ищеца Ф. Р. М. същата е работила в СДТ „••••“, гр. Кърджали, без прекъсване в периода о т 01.07.1982 г. до 14.06.1989 г. , като е заемала длъжността „••••“, които обстоятелства са удостоверени с подпис и печат на работодателя. В представената по делото трудова книжка имената на ищеца са изписани по два начина, а именно като В. Р. А. и като Ф. Р. М., поради което е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № •••/07.07.2026 г., издадено от Общ. К., от което се установява, че имената са на едно и също лице. Видно от Разпореждане № ••••••••••/02.12.2024 г. на ТП на НОИ - гр. Кърджали, административният орган е приел, че записът в трудовата книжка не е оформен по реда на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС/1987 г.), а по отношение на представеното удостоверение Обр. УП-* е счел, че не представлява официален документ по чл. 179 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, предвид това, че не е издаден въз основа на автентични първични документи – ведомости за заплати, разходооправдателни документи и трудовоправна документация. Поради изложените съображения от страна на ТП на НОИ – гр. Кърджали при преценка на продължителността на осигурителния стаж и възраст на ищеца не е взет предвид периода от 01.07.1982 г. до 14.06.1989 г. , в който ищеца е заемала длъжността „••••“ в СДТ „••••“, гр. Кърджали. В тази връзка на ищцата й е било издадено удостоверение Обр. УП-•• с изх. № ••••••/26.01.2026 г. на основание чл 30, т. 1, б „г“ от Инструкция № * от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето трудов/осигурителен стаж за процесния период. По искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията й, след представяне на документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТОССР (заверени копия от трудови книжки), установяващи че поисканият свидетел е работил при същия работодател и обуславящи допустимостта на свидетелските показания, по делото е разпитан свидетелят М. А. Я., която в показанията си твърди, че през време на процесния период – от 07.07.1982 г. до шести или седми месец, ищцата е работила без прекъсване, на пълен работен ден и на пълно работно време в СДТ „••••“, гр. Кърджали в обект сладкарница „•••••“. Съдът кредитира показанията на този свидетел, като по делото е удостоверено, че през целия процесен период при един и същ работодател ищцата е работила със свидетеля М. А. Я., която е заемала длъжността „••••••“. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на посочения свидетел. По допустимостта на иска: Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска – визирани в чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона. В настоящия случай е налице правен интерес от установяване на стажа, придобит преди 31.12.1999 г., с оглед установяване на пенсионните права на лицето, тъй като стажът за горепосочения период не може да бъде зачетен за стаж при пенсиониране по представената трудова книжка, поради ненадлежното му оформяне. Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество. По основателността на иска по чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагала труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищеца е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. От представената трудова книжка се установява наименованието на фирмата, длъжността на която е работила ищеца, размера на трудовото й възнаграждение, както и датата на постъпване на работа, датата на прекратяването на трудовия договор и основанието за това прекратяване, като в необходимите графи са положени подпис на ръководителя и печат на предприятието. Следва да се посочи, че от началото на издаване на трудовата книжка, до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Ф. Р. М. със СДТ „••••“, гр. Кърджали, последователно са нанасяни данните за промяната в трудовото правоотношение, няма видими поправки и добавяния в книжката. От показанията на разпитания в хода на делото свидетел, безспорно се установяват вписаните в трудовата книжка обстоятелства, както и обстоятелството, че ищцата е работила на пълен работен ден, като липсват доказателства в обратна посока. В случая представената от ищцата трудова книжка по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР представлява писмено доказателство за обстоятелството, сочещо за вероятност ищцата да е работила в предприятието на СДТ „••••“, гр. Кърджали с правоприемник „••••" АД, гр. Кърджали в периода от 07.07.1982 г. до 14.06.1989 г., а направените записвания са удостоверени с подпис и печат на ръководителя на предприятието. Съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ „Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.“ Същата има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява писмено доказателство за изявленията, които се съдържат в нея. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че истинността на трудовата книжка не е оспорена от ответника по делото, поради което съдът намира, че от посочения недостатък на вписванията, извършени от работодателя, работникът не може да търпи негативни последици от вида да се счете, че не е работил изобщо и няма трудов стаж в същия период. Обратно, на вписаните от работодателя в трудовата книжка на работника обстоятелства законът придава удостоверителна сила. А в случая в трудовата книжка на ищцата са вписани данни за започване и прекратяване на трудово правоотношение възникнало между нея и работодателя СДТ „••••“, гр. Кърджали, върху които данни е поставен и печат на работодателя. Обстоятелството, че длъжностното лице оформяло трудовата книжка на ищеца е пропуснало да я оформи съгласно изискванията на чл. 6 от НТКТС, не представлява такова за което работникът да носи някаква отговорност, нито да е в състояние до доведе до извод, че не е работила по трудово правоотношение в описания в документа период. При така установените факти от значение за спора съдът намира, че искът е изцяло доказан и основателен. Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи в съответствие с чл. 5, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, че работодателят на ищеца е прекратил дейността си и няма правоприемник, както и че в архива на ТП на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищцата стаж. Установи се също, в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 и ал. 4 от ЗУТОССР, че Ф. Р. М., е била назначена в СДТ „••••“, гр. Кърджали, чиито правоприемник е „••••“ АД, гр. Кърджали, на 01.07.1982 г. на длъжност "••••" и е работила без прекъсвания от 07.07.1982 г. до 14.06.1989 г. (за който период е предувен иска, съгласно допуснатото изменение на иска в проведеното на 09.07.2026 г. о.с.з) или общо 6 години, 11 месеца и 7 дни на пълно работно време, през посочения период и на посочената длъжност. Гореизложеното налага извода, че претендираният от ищеца трудов стаж следва да бъде признат по отношение на ТП на НОИ-Кърджали, на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР. По отношение на съдебно-деловодните разноски: При този изход на спора, разноски се следват на ищцата с оглед даденото разрешение в ТР № */06.06.2016 г. по тълк. дело № */15 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при уважаване на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за трудов стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищцата със списък по чл. 80 ГПК претендира присъждането на 510 евро - платено в брой адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие. Доводът на ответника ТП на НОИ - Кърджали, че разноски в настоящото производство не следва да се присъждат предвид разпоредбата на чл. 9 ЗУТОССР, съдът намира за неоснователен, тъй като относимата разпоредба в случая е чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР. Сочената разпоредба освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по исковите производства за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР и е в отклонение от общото правило на чл. 71, ал. 1 от ГПК за дължимост на държавни такси и разноски по гражданските дела, но не е в отклонение от общите правила по чл. 78 от ГПК за отговорността и присъждането на направени разноски по граждански дела, както е разяснено в мотивите на посоченото Тълкувателно решение. Относно възраженията, че ТП на НОИ – Кърджали не е станало причина за изначалното завеждане на исковата претенция, а това се дължи на пасивното поведението на осигурителя СДТ „••••“, гр. Кърджали, изразяващо се в пропуска след прекратяване на дейността си да предаде за съхранение цялата си трудовоправна документация в съответното архивохранилище, съдът приема същите за неоснователни. Неоспорването на иска от ответника и изразеното становище за неговата основателност също не водят до различен извод. В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС (Определение № •••• от 13.03.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № •••/2024 г.) се приема, че в случаите, в които сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за освобождаването на ответника от отговорността за разноски. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като в основата на предявения установителен иск стои обективният факт на липca нa oфициaлни yдocтoвepитeлни дoкyмeнти зa ycтaнoвявaнe нa тpyдoвия cтaж нa лицaтa, eдинcтвeнo пpилoжим и дoпycтим e иcкoвият peд пo cпeциaлния зaкoн, т.e. този факт поражда правото на ищеца в случая да потърси правата си единствено по съдебен ред, т.е. именно ответникът е станал причина за предявяване на иска. В този смисъл е и даденото разрешение в цитираното Тълyвaтeлнo peшeниe на ОСГК BKC, в мотивите към което се посочва, че ако действителната воля на законодателя би била, особеностите на пасивната процесуална легитимация по чл. 3 от ЗУТОССР, ищците в производствата за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР да понасят тежестта на направените разноски по тези дела, респ. тази тежест и отговорността за тези разноски да не се разпределя и те да не се присъждат според общите правила на чл. 78 от ГПК /най-общо казано според изхода на делото/, то законодателят изрично би установил такова специално правило, подобно на това по чл. 9, ал. 2 от ЗУТОССР - относно разноските за исковите производства за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР. Поради изложеното претендираните от ищеца разноски в размер на 510 евро, включващи платено в брой адвокатско възнаграждение, следва да бъдат възложени в тежест на ТП на НОИ – Кърджали, като размерът му е изцяло съобразен с минималните размери, визирани в чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. Воден от горното, съдът