Решение № 296 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Карлово по дело № 953/2026 г.

Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от Н. М. Т., ЕГН: ••••••••••, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Н. З. В., ЕГН: •••••••••• и И. З. В., ЕГН: ••••••••••, трите с адрес: •••, със съдебен адрес: ••• чрез адвокат Н. Д. против З. И. В., ЕГН: •••••••••• от ••• В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетните деца Н. З. В., ЕГН: •••••••••• и И. З. В., ЕГН: ••••••••••, родени от съвместното им съжителство с майката Н. М. Т.. След раждането на първото дете родителите заживели в къщата на бащата на Н. Т. – М.Т., в с. Д., където били налице добри условия за живот и отглеждане на детето. Там живели до 2015 г., когато ответникът закупил апартамент в •••. Жилището не било в добро състояние, като ремонтът му бил извършен от М.Т.. През този период Н. Т. била в отпуск по майчинство, а ответникът работел като военнослужещ в 61-ва Стрямска механизирана бригада. През 2016 г. Н. Т. започнала работа във ••• АД – С.. Твърди се, че родителите поддържали добри отношения, като имали разногласия единствено относно възпитанието на детето, които успявали да преодоляват. Впоследствие взели решение да имат второ дете и Н. Т. отново забременяла. На •••• г. се родило второто им дете – И. З. В.. Н. Т. отново излязла в отпуск по майчинство. В този период тя получавала значителна помощ от своя баща, който извършил ремонта на жилището и подпомагал финансово отглеждането на децата. Майката на ответника също помагала в отглеждането им. След изтичане на майчинството през 2021 г. Н. Т. се върнала на работа. През 2024 г. ответникът напуснал семейството поради връзка с друга жена. С решение № 5241 от 24.12.2023 г. по гр. д. №13356/2022 г. на ПРС бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие, като съдът утвърдил постигнатото между тях споразумение. След напускане на семейното жилище между страните бил сключен договор за заем за послужване относно апартамента в г•••, ап.1, при който майката и децата останали да живеят в него безвъзмездно, а ответникът се задължил да заплаща битовите разходи. След като ответникът преустановил грижите за децата и престанал да се интересува от тях, Н. Т. предявила иск за упражняване на родителски права, местоживеене и издръжка. По образуваното гр. д. № 1354/2024 г. на КРС с влязло в сила решение родителските права били предоставени на ищцата, а ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 320 лв. за детето И. и 380 лв. за детето Н., считано от 13.06.2024 г. Обстоятелството, че следвало да заплаща издръжка от датата на подаване на исковата молба, озлобило изключително много ответника. Той отказал да я заплаща доброволно и се наложило същата да бъде събрана по реда на съдебното изпълнение. Впоследствие ответникът решил да изгони майката и децата от жилището, въпреки че съдът определил местоживеенето на децата в него и че те учели в гр. К.. На 17.03.2026 г. ответникът изпратил покана до Н. Т. да напусне жилището заедно с децата, като претендирал наем в размер на 300,00 лева със задна дата, считано от месец октомври 2024 г. Н. Т. отговорила незабавно на поканата, като заявила, че не дължи наем, и на 31.03.2026 г. заедно с децата освободила жилището. След това майката и децата отишли да живеят при нейния баща в с. Д., общ. •••. Условията в жилището били добри, но се наложило децата ежедневно да пътуват до гр. К., за да посещават училище и детска градина, което създало значителни неудобства и било свързано с постоянни разходи за гориво. Твърди се, че ответникът отказал да участва в допълнителните разходи за децата, включително за училищни занимания, медицински процедури, учебни помагала, облекло и обувки. Не предоставял средства за извънкласни дейности и за разходите за телефони. Всички разходи били поети от майката. В рамките на година и половина настъпила съществена промяна в обстоятелствата, като необходимите средства за храна, облекло и битови разходи за децата нараснали многократно, както и разходите за извънкласни дейности и пособия, за гориво, необходимо за ежедневното им превозване до училище и детска градина. Цените били изключително високи, като месечните разходи на Н. Т. за храна и гориво достигнали около 1600 евро, без да се включват останалите разходи за децата. Инфлацията била висока, а необходимите средства за нормалното отглеждане и развитие на децата нараснали значително и продължили да нарастват. Ответникът не участвал в тези разходи. Н. Т. разчитала на помощта на своя баща, който й предоставял средства, без които тя нямало да може да се справи. Заплащаната от ответника издръжка се оказала крайно недостатъчна. Той работел и получавал значително месечно възнаграждение, като нямал други деца, за които да се грижи. Въпреки това не предоставял допълнителни средства за образованието и развитието на децата. Инфлацията била галопираща, необходимите средства за нормалното отглеждане и развитие на децата значително нараснали в сравнение с миналата година и продължавали да нарастват. С оглед всико изложено, бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищците молят съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката, определена с влязло в сила Решение № 457/23.12.2024 г., постановено по гр. д. №1354/2024 г. по описа на РС К., която ответникът следва да заплаща на децата си Н. З. В. и И. З. В., чрез тяхната майка и законен представител Н. М. Т., като я УВЕЛИЧИ от 380.00 лева на 300.00 евро месечно за детето Н. З. В. и от 320.00 лева на 250.00 евро месечно за детето И. З. В., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2026 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Претендират се и разноските по делото. С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Р. Р. не взема становище по основателността на исковата молба, а само по редовността й. С допълнителна молба, приета в първото открито съдебно заседание, ответникът оспорва иска. Не оспорва твърдението, че с решение по гр. дело № 1354/2024 г. на Районен съд – К. той бил осъден да заплаща месечна издръжка на двете си деца, чрез тяхната майка Н. М. Т., в размер на 380 лева за детето Н. и 320 лева за детето И.. Решението относно издръжката влязло в законна сила на 14.11.2025 г., т.е. около 5 месеца преди подаване на исковата молба. Поради тази причина счита, че липсвал правен интерес от завеждането на настоящото дело, тъй като не било налице основание за увеличаване на издръжката. Именно срокът от влизане в законна сила на предходното решение на съда бил основанието да твърди, че искането за увеличение на издръжката било направено преждевременно, т.е. било неоснователно. Теоретично искане за увеличение на издръжката можело да се прави всеки календарен ден или месец, но това представлявало злоупотреба с право. Твърди, че сочената от ищцата по делото „галопираща инфлация“ представлявала някаква хипотетична величина и не било уточнено в какъв размер била същата. Всъщност размерът на инфлацията бил незначителен, поради което и правният интерес също бил незначителен. Твърди, че исковата молба била недопустима, тъй като представлявала злоупотреба с право. Злоупотребата с право била реализирана чрез многобройни явни и нагли лъжи в обстоятелствената част на подадената искова молба, с която ищцата не целяла получаването на защита от съда, а целта й била отмъщение, упражняване на психически тормоз върху ответника и неговото натоварване с излишни дела и съдебни разноски. Твърди, че с решението на Районен съд – К. по гр. дело № 1354/2024 г. съдът разпоредил дължимата издръжка да се изплаща от ответника чрез „Изи Пей“ АД. По въззивно гр. дело № 765/2025 г. Окръжен съд – Пловдив повторно разпоредил издръжката да се плаща от ответника чрез „Изи Пей“ АД. В подадената искова молба по настоящото гражданско дело ищцата твърдяла, т.е. признавала, факта, че дължимата издръжка следвало да бъде плащана чрез тази небанкова институция. Това станало необходимо, тъй като ищцата по делото за издръжка не посочила банковата си сметка за превод на сумите и съдът служебно определил този начин на плащане. В изпълнение на това разпореждане на съда ответникът своевременно заплатил чрез „Изи Пей“ АД дължимата издръжка в размер на 3 249,24 евро в срока, определен от съда – на 31.10.2024 г. сумата от 700 лв. за издръжка, а на 07.02.2025 г. сумата от 1 431,62 евро за издръжка и сумата от 1 459,74 евро за разноски по делото. Въпреки това ищцата отказала получаването на така изпратените парични суми чрез „Изи Пей“ АД. Към настоящия момент тези парични суми се намирали по сметките на „Изи Пей“ повече от 3 месеца. По този начин ищцата застрашавала интересите на децата и затаявала истината пред съда по настоящото дело. В резултат на това поведение ищцата се снабдила с изпълнителен лист за месечната издръжка на ответника и му наложила запор върху трудовото възнаграждение във военното формирование, в което работел, както и възбрана върху собственото му жилище. Твърди, че пред Районен съд – К. били заведени две дела – гр. дело № 690/2026 г. и гр. дело № 737/2026 г. Отделно се водели и съдебни процедури пред ЧСИ М. О. относно запорите и възбраната. В резултат на това към настоящия момент ответникът получавал минималното трудово възнаграждение и на практика му било наложеното „наказание“ от ищцата. Твърди, че за да злепостави допълнително ответника, ищцата в исковата молба формулирала множество откровени лъжи, някои от които били и клевети. Не било вярно твърдението, че при напускането на жилището от страна на ответника бил сключен някакъв договор за заем за послужване на жилището. Такъв договор не съществувал. Не съществувало и задължение на ответника да заплаща консумативните разноски. Не било вярно и твърдението на ищцата, че ответникът изгонил нея и децата от жилището. Напротив – тя сама напуснала жилището с цел впоследствие да изопачи този факт по бъдещите дела за морален и психически тормоз. С нотариално заверен отговор, рег. № 1078 от 23.03.2026 г. на нотариус Т.Р., ищцата уведомила ответника, че напуска жилището и го поканила на 31.03.2026 г. в 14:00 часа да получи чрез нотариуса ключовете. По този начин самата ищца опровергала лъжата си. Не било вярно твърдението на ищцата, че ответникът не помагал за отглеждането на децата, нито че имал връзка с друга жена. Искът за родителските права бил заведен преди напускането на жилището от ответника, тъй като той не издържал упражнявания върху него и децата му морален и психически тормоз. Твърди, че ищцата заключвала едното дете в мазето на жилищния блок. Счита, че представените с исковата молба фактури и разходни документи не били относими към спора, тъй като ищцата не сочела какво щяла да доказва с тях, а част от тези документи се отнасяли за други лица. Били представени касови бонове с неясно съдържание и предназначение. Твърди, че претендираните месечни издръжки за двете деца били завишени и не отговаряли на нуждите на децата. Завишаването било спекулативно – около 80 % по-високо от първоначално присъдената издръжка. Претенцията на ищцата не била съобразена и с възможностите на бащата и с обективната стопанска и финансова обстановка на пазара в Република България. Ето защо така предявената искова молба била недопустима и неоснователна и следвало да бъде отхвърлена изцяло като такава. Претендират се деловодни разноски. От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: От представените удостоверения за раждане е видно, че Н. М. Т. и З. И. В. са родители на родените от съвместното им съжителство малолетни деца Н. З. В., ЕГН: •••••••••• и И. З. В., ЕГН: ••••••••••. В първото открито съдебно заседание е констатирана очевидна фактическа грешка в исковата молба, на стр. 2 от която е посочено: „С решение № 5241 от 24.12.2023 година по гр.д.№ 13356/2022 година I бр.с. ПРС бракът ни бе прекратен по взаимно съгласие като съдът утвърди постигнатото между нас споразумение“. По делото не е спорно, че Н. М. Т. и З. И. В. не са сключвали граждански брак. От приложеното гр. дело № 1354/2024 г. по описа на Карловски районен съд се установява, че Н. М. Т. и З. И. В. са живели на семейни начала от 2011 г. до м. януари 2024 г. в жилище, собственост на ответника, находящо се на адрес: гр. К., •••. С Решение № 457/23.12.2024 г. родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, определено е местоживеенето им при нея, на адрес: гр. К., ••• и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 320 лева за детето И. и 380 лева за детето Н.. На З. И. В. е определен режим на лични отношения с дъщерите му, който е бил изменен с Решение №1274/14.11.2025 г. по възз. гр. д. №765/2025 г. по описа на ОС Пловдив. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено и същото в частта за родителските права е влязло в законна сила на 23.12.2025 г., а в частта за издръжката на 14.11.2025 г. Представено е удостоверение за настоящ адрес, издадено от Кметство с. Д., от което е видно, че от 08.05.2026 г. Н. М. Т. има заявен последен настоящ адрес: с. Д., ••• С исковата молба е представен нотариално заверен отговор от 20.03.2026 г., рег. № 1078, том 1, акт 58 по описа на нотариус Т.Р., адресиран от Н. М. Т. до З. И. В., получен от последния на 23.03.2026 г. срещу разписка. От съдържанието му е видно, че след отправена до Н. М. Т. покана същата е заявила нежеланието си занапред, заедно с двете им деца, да живее в притежавания от ответника апартамент, находящ се в •••, ап. 1. Посочила е, че след като ответникът се изнесъл от жилището, той го предоставил за безвъзмездно ползване на нея и децата им и до този момент не е имал претенции за заплащане на наем. Със същия документ е поканила ответника да се яви на 31.03.2026 г. в 14:00 часа в кантората на нотариус Т.Р., за да получи ключовете от жилището. От приложените към исковата молба платежни документи – фактури, касови бележки, разписки и други разходооправдателни документи, се установява, че в периода от месец ноември 2025 г. до месец април 2026 г. са извършвани разходи, свързани с обезпечаване на ежедневните потребности на домакинството и децата, включително за закупуване на дърва за огрев, заплащане на електроенергия и ВиК услуги, както и за други текущи битови разходи. Ответникът също е представил платежни документи, от които е видно, че е извършил парични преводи чрез „Изи Пей“ АД в полза на Н. Т., посочени като суми за издръжка и съдебни разноски по гр. д. №1354/2024 г. на РС К.: на 05.12.2024 г. е превел сумата от 700.00 лева с основание „плащане на издръжка за м. декември 2024 г.“; на 07.02.2026 г. е превел сумата от 1431.62 евро с основание „плащане на издръжка от м. юни 2024 г. до м. септември 2024 г.“; на същата дата – 07.02.2026 г., е превел допълнително сумата от 1459.74 евро с основание „паричен превод за възстановяване на разходи по дело 1354 от 2024 г.“. От представената кореспонденция по „В“ – неоспорена от ищцовата страна, се установява, че на 10 февруари ответникът е запитал ищцата дали ще изтегли изпратената чрез „Изи Пей“ сума, на което тя е отговорила отрицателно, а в останалата си част разменените съобщения касаят въпроси, свързани с осъществяването на личните отношения между бащата и децата и нямат отношение към предмета на спора. От представения фиш за трудово възнаграждение /л.114/ е видно, че ответникът е военнослужещ и за месец юни 2026 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер от 1945.46 евро, като от начислената сума по служебен ред са удържани 798.20 евро за „превод по сметки на други лица“. Сумата, която ответникът реално е получил по банковата си сметка за месец юни 2026 г. е 833.27 евро, след приспадане на всички удръжки /данък, аванс, вече изтеглени/удържани суми и „превода по сметки на други лица“/. Отделно от това, вече му е бил изплатен аванс по сметка в размер на 102.26 евро в рамките на месеца. Приложена е справка на Националния статистически институт /л.109/ вх. №7953/02.07.2026 г., от която се установява, че индексът на потребителските цени за месец май 2026 г. спрямо октомври 2025 г. възлиза на 104.4%, т.е. натрупаната инфлация за посочения период е в размер на 4.4%. Данни за месец юни 2026 г. към датата на изготвяне на справката все още не са били налични в НСИ. От показанията на свидетеля Н.Л.М. се установява, че познава страните по делото от лятото на 2020 г., тъй като нейната по-голямата й дъщеря и по-малката дъщеря на страните били на една възраст. По този повод поддържала приятелски отношения с ищцата, тъй като децата им посещавали една и съща детска градина и някои извънкласни дейности. С ответника никога не била имала конфликт, но към момента не контактували. Н. Т. и З. В. имали две деца, за които се грижела ищцата и тя упражнявала родителските права. От ищцата свидетелката знаела, че назад във времето ответникът бил забавял и не плащал присъдената издръжка за децата, за което бил подведен под отговорност. Доколкото й било известно, размерът на издръжката бил 320 лева за едното дете и 380 лева за другото. Н. Т. и З. В. били разделени от зимата на 2023 г., но свидетелката не знаела от кога съдът присъдил издръжката. Ищцата неведнъж споделяла, че изпитва финансови затруднения. Децата й посещавали извънкласни дейности, а освен това вече не живеели в гр. К., което налагало ежедневно пътуване и представлявало допълнителен разход. Децата имали нужда от медицински грижи, които се поемали изцяло от майката, включително посещения при стоматолог. По-голямото дете посещавало уроци по математика, а по-малкото посещавало народни танци от септември 2025 г. до юни 2026 г., като месечната такса за танците била 30 евро. За таксата за уроците по математика свидетелката не разполагала с информация. Останалите разходи били свързани с ежедневното отглеждане на децата – храна, облекло и други обичайни потребности. Свидетелката знаела от ищцата, че от месец ноември 2025 г. ответникът не подпомагал децата по никакъв друг начин освен чрез присъдената от съда издръжка. Всички грижи по отглеждането на децата, включително медицинските разходи, се поемали изцяло от майката. По-малкото дете често посещавало стоматолог, а на поголямото вече били поставени брекети. Дрехите, обувките и джобните пари за децата също се осигурявали от майката. Предстояло и по-малкото дете да стане ученичка, а за по-голямото, което вече посещавало училище, всички необходими вещи били закупувани от майката. Към момента ищцата и децата живеели в с. Д. в къща, собственост на бащата на ищцата, откъдето ежедневно пътували до училище. Преди това живеели в апартамент, собственост на бащата на ответника, за който били заведени дела за освобождаването му. Това водело до увеличаване на разходите на ищцата с оглед ежедневното пътуване, нарастващата инфлация и повишените цени на горивата. На свидетелката не й било известно ищцата да получава помощ от други лица, освен че живеела в жилището на баща си. Н. Т. неведнъж се оплаквала, че сама се грижела за децата. На свидетелката не били известни доходите й, но знаела, че работи във „•••“ АД – С. още отпреди да я познава. Децата винаги били добре облечени, като според свидетелката ищцата отделяла повече средства за тях, отколкото за себе си. Тя ежегодно ги водела на почивка, като доколкото на свидетелката й било известно, ответникът не участвал в тези разходи.На свидетелката не й било известно ответникът да бил внесъл суми за издръжка чрез „Изи Пей“, нито знаела какъв бил резултатът от тези плащания и в какъв размер били те. Посочва, че лично била виждала ищцата да закупува дрехи и обувки за децата, като заедно пазарували почти всеки месец. През 2026 г. били пазарували заедно поне четири пъти. През месец декември 2025 г., се наложило за концерт в гр. Хисаря да бъдат закупени специални обувки за децата, като свидетелката направила поръчката по електронен път, а ищцата й заплатила в брой стойността на един чифт обувки в размер на 25 евро. Свидетелката посочва, че след раздялата на Н. Т. и З. В. не се била срещала с ответника по детски площадки, заведения или магазини и не била посещавала неговия дом, а единствено дома на ищцата. При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна: По допустимустта: Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. Неоснователно е възражението на ответника, че ищците нямат правен интерес от предявяването им поради краткия период от време между влизане в сила на предходното решение относно издръжката и подаване на настоящата искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК присъдената издръжка може да бъде изменена при изменение на обстоятелствата, без законът да поставя изискване да е изтекъл определен минимален срок от постановяване на предходното решение. Следователно обстоятелството, че към датата на предявяване на иска са изминали само няколко месеца от влизане в сила на решението, с което е определена първоначалната издръжка, не обуславя недопустимост на производството, а има значение единствено при преценката дали е настъпила съществена и трайна промяна в нуждите на децата или във възможностите на родителя, която да обоснове изменение на издръжката по същество. Възраженията на ответника, че липсва изменение на обстоятелствата, че увеличението е преждевременно, както и че ищцата злоупотребява с процесуални права чрез предявяване на настоящия иск, касаят материалноправната основателност на претенциите и не засягат наличието на процесуалните предпоставки за упражняване правото на иск. Наличието или липсата на предпоставките по чл. 150 СК е въпрос по съществото на спора и следва да бъде преценено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Неоснователно е и възражението за злоупотреба с право. Самото предявяване на иск за изменение на издръжката представлява упражняване на изрично признато от закона потестативно право, а по делото не се установяват обстоятелства, които да сочат, че производството е образувано единствено с цел увреждане на ответника или постигане на противоправен резултат. Обстоятелството, че между страните се водят и други съдебни производства, не обуславя недопустимост на настоящия иск. Ето защо съдът приема, че са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове, а направените от ответника възражения засягат единствено тяхната основателност, поради което следва да бъдат обсъдени при решаване на спора по същество. По основателността: Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК. Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка. Страни в случая са бащата З. И. В. и децата му – малолетните Н. З. В. и И. З. В., представлявани от тяхната майка Н. М. Т.. По делото е безспорно, че родителските права са предоставени на майката и че към момента на завеждане на делото бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 380 лева/194.29 евро месечно за детето Н. З. В. и 320 лева/163.61 евро месечно за детето И. З. В., считано от 13.06.2024 г. В настоящия случай съдът приема, че след определяне на първоначалния размер на издръжката е настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, макар и не в степента, поддържана от ищцовата страна. От влизане в сила на решението, с което е била определена издръжката – 14.11.2025 г., до датата на подаване на исковата молба за увеличение на издръжката е изминал период от 6 месеца. Към него следва да се прибави и изминалият период до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, тъй като съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Следователно общият период е около 8 месеца. По правило подобен период сам по себе си не предполага настъпването на съществени изменения в потребностите на децата, доколкото липсват данни за промяна в здравословното им състояние или други извънредни обстоятелства, които рязко да увеличават необходимите средства за тяхното отглеждане. Независимо от това, по делото се установяват няколко новонастъпили обстоятелства, които следва да бъдат отчетени в тяхната съвкупност. На първо място, ноторно известно е, че за изтеклия период от време минималният размер на дължимата издръжка за едно дете се е променил и към настоящия момент е в размер на 303.25 лева/155.05 евро месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление 243/13.11.2025 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. На следващо място, от представената справка на Националния статистически институт се установява, че за периода от месец октомври 2025 г. до месец май 2026 г. индексът на потребителските цени е нараснал с 4,4 %, което обективно води до увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост и съответно до повишаване на средствата, необходими за ежедневната издръжка на децата. Макар този ръст сам по себе си да не е значителен, той представлява обективен икономически фактор, който съдът е длъжен да съобрази при определяне размера на издръжката. Безспорно установено е по делото, че от м. април 2026 г. майката и двете деца са променили местоживеенето си и към настоящия момент живеят в с. Д., откъдето ежедневно пътуват до гр. К. за посещение на училище и детска градина. Независимо от причините, довели до преместването им, които не са предмет на настоящото производство и не са от значение за спора по чл.150 СК, това обстоятелство обективно е довело до възникването на допълнителни ежемесечни транспортни разходи за гориво и превоз, които не са били налице при определяне на първоначалния размер на издръжката. Установява се още, че към настоящия момент децата продължават да посещават извънкласни занимания и медицински специалисти, включително стоматологично лечение, както и че с напредване на възрастта им постепенно нарастват разходите за образование, учебни пособия, облекло и обувки. Това представлява естествено развитие на потребностите им, което съдът следва да отчете, макар да не се установява съществено изменение в сравнение с момента на постановяване на предходното решение. При определяне възможностите на ответника съдът съобрази и служебно известните му обстоятелства по гр. д. № 690/2026 г. по описа на Районен съд – К., че срещу него е образувано изпълнително дело № 555/2024 г. по описа на ЧСИ Л.М., по което са наложени запори върху трудовото му възнаграждение за събиране на дължими суми за издръжка и присъдени съдебни разноски. Видно е, че поради тези запори по служебен ред от трудовото му възнаграждение се удържат значителни суми. Това обстоятелство обаче не може да обоснове намаляване или отказ от увеличаване на издръжката, тъй като е последица от принудителното изпълнение на негови задължения, а не от независещо от волята му влошаване на имущественото му състояние. Родителят не може да противопоставя на ненавършилите пълнолетие свои деца намалените си фактически разполагаеми доходи, когато същите са резултат от предприети изпълнителни действия за събиране именно на задълженията му за тяхната издръжка. При това положение при преценката по чл. 142, ал. 1 СК съдът следва да изхожда от действителните доходи и трудовите възможности на ответника, а не от временно намаления размер на сумата, която получава след извършените удръжки. При съвкупната преценка на всички доказателства съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, но то не е в такава степен, че да обоснове увеличаване на издръжката до претендираните 300 евро за детето Н. и 250 евро за детето И.. Изминалият сравнително кратък период от определянето на първоначалната издръжка, отчетен заедно с умерения размер на инфлацията и липсата на други съществени изменения в нуждите на децата, не обосновава увеличение в претендирания размер. Същевременно обективното нарастване на цените, ежедневните транспортни разходи вследствие промяната на местоживеенето и естественото увеличаване на потребностите на децата налагат присъдената издръжка да бъде увеличена в разумен размер, съобразен както с действителните им нужди, така и с доказаните материални възможности на ответника, а именно – 220 евро за детето Н. и 190 евро за детето И., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2026 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Така определеният размер на двете издръжки ще обезпечи нормални условия за живот и развитие на децата, включително продължаване на извънкласните им занимания, без същевременно да поставя бащата в невъзможност да задоволява собствените си жизнени потребности. Поради изложените съображения съдът намира предявения иск за частично основателен, като за разликата над така определените размери, същият следва да се отхвърли. По разноските: Ищцовата страна е претендирала разноски по делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да й се присъдят такива за адвокатско възнаграждение. Съгласно приложения договор за правна помощ ищцата е заплатила на адв. Д. хонорар от 800 евро, срещу който ответникът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира възражението за основателно. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Производството е по иск с правно основание чл. 150 СК, приключило е в две съдебни заседания, събрани са предимно писмени доказателства, разпитан е един свидетел и не са назначавани експертизи и социални доклади. Макар спорът да засяга две деца и да е наложил обсъждане на по-голям обем писмени доказателства, извършените процесуални действия не обосновават присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Съдът намира за справедлив и съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото размер на адвокатското възнагрждение от 400 евро, който, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да се присъди в размер от 108.49 евро. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се полагат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но доказателства за сторени такива не са представени и съответно не следва да се присъждат. На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения размер на издръжките в размер на общо 75.02 евро за двете деца. Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните. Водим от горното, съдът: