Решение № 6 от 11.2.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 393/2025 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор в РП-Разград против Присъда №54 от 16.10.2025 г. по НОХД № 392/2025г. по описа на Районен съд – Разград. В протеста се сочи, че с посочената присъда състав на РС-Разград е признал подсъдимия А. Н. А. от гр.Цар Калоян за виновен в извършването на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност, наложено е наложено административно наказания глоба в размер на 1500лв. Счита присъдата за неправилна в частта относно приложението на чл.78а НК. Макар и към датата на изготвяне на протеста да не е запознат с правните съображения за взетото решение, доколкото въпроса за приложението на правилата по чл. 78а НК е принципен, излага аргументите си относно допуснатия порок, който счита, че прави съдебния акт незаконосъобразен в тази му част. С влязъл в сила на 26.11.2021 г. осъдителен съдебен акт - Решение № 284/10.11.2021г. по АНД № 612/2021 г. по описа на РС - Разград, подсъдимият А. Н. А. бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК за извършено от него на 03.12.2020г. деяние, съставляващо престъпление по чл. 313, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, което водело до извод, че деянието предмет на настоящото дело и това, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт се явяват извършени в реална съвкупност. Излага доводи за това, че според разпоредбата на чл. 78а, ал.7 НК института на освобождаване от наказателна отговорност е неприложим при "множество престъпления", а извършените в идеална или реална съвкупност са такива /Тълкувателно решение № 2/21.10.2010г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСНК/. Поради което е нА.це пречка за приложение на чл. 78а НК и когато обвинението за множество от престъпления е повдигнато в рамките на различни производства. Независимо от чистото съдебно минало на дееца към момента на осъществяване на деянието предмет на настоящото наказателно производство, е нА.це препятствие за приложение разпоредбата на чл. 78а НК, т.к. по смисъла на закона и задължителната съдебна практика са нА.це „множество престъпления“. Искането е съдът да измени присъдата в частта, с която на основание чл.78а ал.1 НК подс. А. е освободен от наказателна отговорност и вместо това, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода съобразно направеното от страна на РП-Разград предложение в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд. Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК. В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста по изложените в него съображения. Според прокурора неправилно подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност, тъй като по отношение на него е постановен съдебен акт, който е влязъл в сила на 26.11.2021г. - Решение по анд №612/2021г. на РС-Разград, с което е признат за виновен в извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК извършено в условията на продължавано престъпление и му е наложено административно наказание глоба. Като към момента на постановяване на този съдебен акт на съда не е бил известен последващият такъв, с който е предаден на съд, отново за извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК. Излага доводи за това, че дори да се приеме, че престъплението извършено по настоящото производство е в условията на продължавано престъпление спрямо предходното такова, то след като същото не е включено в акт, с който е предаден на съд подс.А., не следва това деяние да се счита за извършено в условията на продължавано престъпление, а се касае за множество престъпления. Разпоредбата на чл.26 ал.6 е приложима в конкретиня случай и не са нА.це условията на чл.78а НК, тъй като изключва възможността прилагането на тази норма по отношение на деянията извършени в условията на множесво престъпления. Пледира за изменение на пъроинстанционната присъда, като на подсъдимия бъде наложено наказание при условията на чл.66 ал.1 НК. Защитникът на подсъдимия адв. СА. както и подсъдимият, редовно призовани не се явяват в производството пред въззивната инстанция. Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното: Въззивния протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим, разгледан по същество се явява основателен. При собствения анА.з на доказателствата настоящият състав намира, че по делото е установено следното от фактическа страна: Подсъдимият А. Н. АА. е роден на ••• в гр. Разград, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, адрес •••, ЕГН ••••••••••. Подс. А. придобил правоспособност за управление на МПС - категория „В“ през 2014г., когато по надлежния ред от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Разград му било издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № 282473732 от 06.08.2014г., вА.дно до 06.08.2024г. През 2017г. на два пъти, а именно на 08.03.2017г. и на 11.05.2017г., подс. А. заявявал пред Сектор „ ПП“ - ОДМВР - Разград издаване на дубликат на СУМПС, т.к. същото му е откраднато с декларация от 08.03.2017г./и изгубено с декларация от 11.05.2017г. След като през 2018г. подс. А. бил придобил правоспособност за управление на МПС категория С, на 31.05.2018г. му било издадено СУМПС № •••, вА.дно до 31.05.2023г. Към този момент подсъдимият работел в чужбина, първоначално в Норвегия, а след това - във Великобритания. През м. септември 2020г. в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, подс. А. заменил българското си СУМПС № ••• с британско такова - с №•••, вА.дно от 24.09.2020г. до 23.09.2025г. Тъй като останал без работа, в началото на м. декември 2020г. той се прибрал в България заедно със съпругата си Х. и дъщеря си А.. На 03.12.2020г. отишъл в ОД МВР – Разград, Сектор „ПП“ и заявил издаване на дубликат на СУМПС с № •••, за което на същата дата декларирал обстоятелството - че го е изгубил. Декларирал и че обичайното му пребиваване по см. на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ през последните 12 последователни месеца е било в Република България, което също не отговаряло на истината. Било му издадено на 07.12.2020г, СУМПС с №•••, вА.дно до 31.05.2023г. През м. март 2021г. в Сектор „ПП“ – ОДМВР - Разград постъпило писмо рег. № 3286р-8700/22.02.2021г. на ГДНП-МВР, с което на ОДМВР-Разград се изпращА. подменени СУМПС през 2020г. в чужбина, сред които било и СУМПС с № ••• на подс. А.. След проведено разследване по Досъдебно производство № 330 ЗМ- 52/2021 г. по описа на ОД МВР-Разград, за горепосочените две деяния, извършени от подсъдимия на 03.12.2020г., осъществяващи продължавано престъпление по чл.313, ал.1 НК, делото било внесено в РРС с постановление по реда ва чл.375 НПК. С Решение № 284/10.11.2021 г. по НАХД № 612/ 2021г. на РС-Разград, влязло в сила на 26.11.2021 г., подс. А. бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 НК, като му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Междувременно, обаче, през м. януари 2021г., подс. А. бил придобил правоспособност за управление на МПС категория СЕ и на 26.01.2021 г. отишъл в ОДМВР - гр. Разград и пред св. Н.М. - служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Разград, подал Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх.№ 522/26.01.2021г. /л. 102/, с което заявил желанието си да му бъде издадено СУМПС, поради успешно положен изпит и завършен курс за придобиване на правоспособност. Към посоченото заявление подсъдимият представил и попълнена и подписана лично от него Декларация от 26.01.2021г. /л. 107/, в която декларирал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от държава - членка на ЕС, като всъщност притежавал британско СУМПС №•••, вА.дно от 24.09.2020г. до 23.09.2025г., издадено от компетентен орган в Кралство Великобритания и Северна Ирландия. При получаване на новоиздаденото на 28.01.2021 г. СУМПС с № 284761740, вА.дно до 28.01.2026г., в Сектор „Пътна полиция“ - ОД МВР - Разград подс. А. не предал чуждото такова. Нещо повече през 2023г. подс. А. подменил българското си СУМПС с № 284761740 с белгийско такова в Кралство Белгия. Информация за това постъпила в Секктор „ПП“ - ОДМВР- Разград на 04.01.2024г. с писмо рег.№ 3286р- 65128/20.12.2023г., ведно с подменения документ. Изложената фактическа обстановка се установява от събрания доказателствен материал - показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства - декларации по чл.17 ал.1 от Павилника за издаване набългарски лични документи, заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин. В тази връзка следва да се посочи, че доказателствата - както гласните, така и писмените са еднопосочни, без съществени противоречия, които да налагат да се излагат изрични съображения защо едни от тях се кредитират, а други - не съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НК. Обосновано по съставомерните обстоятелства РС-Разград е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимят А. е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 НК - на 26.01.2021г. в гр.Разград е потвърдил неистина - че не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от държава- членка на ЕС. Това той е направил в писмена декларация, която на основание чл.151, ал.7 от Закона за движение по пътищата /"Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.“/ по силата на закон - ЗДвП и издадената въз основа на него Наредба № 1-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на соченото обстоятелство. Нормата на чл. 313, ал. 1 от НК е бланкетна, а престъплението е на формално извършване. От обективна страна следва невярното деклариране /потвърждаване на неистина или затаяване на истина/ да се осъществи в писмена декларация, която се изисква по силата на нормативен акт - закон, указ или постановление на Министерския съвет и да се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В конкретния случай такова изискване законодателят е предвидил в чл.151 ал.7 от ЗДвП, съгласно които разпоредба - Едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, поради коеот декларира това дА. притежава свидетество за управление на МПС издадено от държава-членка на ЕС в нарочна декларация/Приложение №3 към чл.63 ал.4 от Инструкция №Iз-417/2010г./. За съществяване състава на чл.313 ал.1 НК съдебната практика приема, че лъжливо документиране има, когато документът е съставен от лицето, което го е подписало, но в него са удостоверени неверни обстоятелства. Т.е. документът с невярно съдържание е истински по отношения на автора, но невярно отразява обстятелствата, които е предназначен да удостовери. Установено е по категоричен начин от приложеното в хода на ДП оригинал на заявление за издаване на документи за самоличност - СУМПС, че това е сторено собственоръчно от подсъдимия по делото, който посетил на 26.01.2021 г. сектор Пътна полиция при ОД на МВР Разград и пред орган на власт - чрез свидетелката Н.М. е подал заявление, към което освен другите документи, приложил и писмена декларация по образец, в която удостоверил, че не притежава такова СУМПС. По този начин той е потвърдил неистина, тъй като се установява, че е притежавал британско СУМПС №•••, вА.дно от 24.09.2020г. до 23.09.2025г. От субективна страна това деяние е осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл. Същият въпреки, че е притежавал СУМПС издадено му от друга държава и към датата на деянието 26.01.2021 г. напълно е съзнавал, че това което сочи в декларацията - че такова не притежава, не отговаря на истината, но е желаел настъпването на резултата - чрез тази декларация да се снабди с българско свидетелство за управление на МПС, поради което и въззивния съд, така както е сторил решаващият районен съд намира, че подсъдимият е осъществил състав на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и правилно е бил признат за виновен в извършване на това престъпление. За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" до три години или глоба от сто до триста лева. Районният съд е освободил подсъдимия от наказателна отговорност като му е наложил административно накзаание глоба в размер на 1500лв., тъй като е приел, че към датата на процесното деяние подс. А. не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. При разглеждане на делото от първия съд е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. В материА.те по делото се съдържа справка за съдимост на подсъдимия А., находяща се на л. 30 от ДП. От същата е видно, че по отношение на същия са били прилагани мерките по реда на чл.78а от НК, с решение по нахд № 612/2021 г. на РС-Разград в сила от 26.11.2021г. е признат е за виновен в извършено на 03.12.2020г. престъпление по чл. 313 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, като е освободен от наказатена отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Престъплението по настоящото дело и това по нахд № 612/2021 г. на РС - Разград са в условията на реална съвкупност. Това е така, тъй като дете деяния не са извършени при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Макар, че се касае за престъпления от един и същи вид, за които би било възможно приложението на разпоредбата на чл.26 от НК, в случая деянието по настоящото дело е останало невключено в постановлението на покурора по нахд №612/2021г. на РС-Разград, поради което е приложимо правилото на чл.26 ал.6 НК изключващо възможността това деяние да е част от усложнена престъпна дейност. Макар да подлежат на групиране деянията по посоченото производство и по настоящото, съответстват на понятието "множество престъпления" по смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК, което е пречка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Според Тълкувателно решение № 2/21.10.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., ОСНК, "множество престъпления" е такава особена форма на престъпна дейност, при която деецът извършва едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при които с оглед реА.зираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях /т. нар. "съвкупност"/, или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление /т. нар. "рецидив"/. В конкретния случай е нА.це първата хипотеза – подсъдимият е извършил деянието, предмет на настоящото разглеждане в условията на реална съвкупност с това по нахд № 612/2021 г. като отделните деяния не са разделени от влязла в сила присъда. Реалната съвкупност от престъпления се формира когато деецът е извършил няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, а деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дА. са били реА.зирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността /решение № 178/28.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 538/2015 г., III н. о./. Поради което не са нА.це предпоставките на чл.78а НК, а на подс. А. следва да бъде наложено предвиденото според разпоредбата чл.313 ал.1 НК наказание. В случая предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода до три години или глоба от 100лв. до 300лв. Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изминА.я период от извършване на деянието - повече от пет години. Като отегчаващи взе предвид – проявената престъпна упоритост от подсъдимия, по отношение на когото са нА.це данни за прилагане на мерки по чл.78а НК за също такова извършено престъпление. Предвид тежестта на посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства намира, че на подс. А. от двете алтернативно предвидени в чл.313 ал.1 НК наказания, следва да се наложи по-лекото наказания, а именно глоба в размер на 300лв. Относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства е по-голяма в случая предвид прекалено дългия период на провеждане на наказателно производство за такъв вид престъпление, което не е по вина на подсъдимия, поради което намира, че съотвено на деянието и дееца в конкретния случай е наказание в посочения вид и размер. С оглед обстоятелството, че от 01.01.2026 година официалната парична единица в Република България е евро, присъдената с присъдата сума следва да бъдат преизчислена съобразно официалния курс на страната 1.95583 лева за едно евро, поради което наказанието е глоба в размер на 153,39евро При извършената цялостна проверка, въззивният съд не установи основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда, освен посочените. Водим от горното съдът