Решение № 16573 от 24.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 68040/2023 г.

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК. Образувана е по искова молба на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с която е предявен срещу ответника Столична община осъдителен иск за заплащане на сумата от 179,94 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил марка „Киа", модел „Стингър", с рег. № СВ ••••, в резултат на ПТП настъпило на 22.02.2022 г., около 11:00 ч., в гр. София, вследствие на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.12.2023г. до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 22.02.2022 г., около 11:00 ч., в гр. София, преди бариерата на входа за комплекс „•••", водачът на автомобил марка „Киа", модел „Стингър", с peг. № СВ ••••, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила са били нанесени щети. Посочва, че МПС марка „Киа", модел „Стингър", с peг. № СВ •••• е било застраховано в „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД на основание застрахователна полица „КАСКО+", валидна към датата на настъпване на ПТП, за застрахователна сума от 56 000,00 лв. По повод нанесените щети на застрахования автомобил при „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД е била образувана щета № ••••. Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС са били описани в уведомление за щета, опис-заключение по щета и калкулация по претенция, изготвена на база експертна оценка. Вследствие на ПТП е била увредена предната лява гума на автомобила, което наложило нейната подмяна. С ликвидационен акт „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е одобрило да се изплати на собственика на увредения автомобил сумата от 164,94 лв., определена на база експертна оценка на застрахователя и методика по имуществена застраховка. С платежно нареждане за кредитен превод от 01.03.2022 г. посочената сума е била преведена по сметката на застрахования. Твърди, че за процесния участък, където е настъпило ПТП е отговаряла Столична община. Поради това до ответника изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 164,94 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв. - общо 179,94 лв. С писмо от 21.04.2023 г. Столична община изрично отказала да заплати дължимата сума. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община, с който оспорва предявения иск. Твърди, че от твърденията в исковата молба не може да бъде установено точното местоположение на процесното ПТП, съответно дали Столична община е отговаряла за процесния участък. Посочва, че след извършена проверка е установено, че уличната регулация не е приложена на място и терените са отредени за жилищно строителство. Твърди, че при неприложена улична регулация по смисъла на § 22, ал. 1 от ЗР на ЗУТ, направените временни пътища следва да се поддържат от възложителите на строежите. Счита, че от исковата молба не може да се установи дали спрямо статута на обекта е възможно възлагане на ремонтни дейности. Оспорва анекса към застрахователната полица, като счита същият за невалиден спрямо изискванията на КЗ поради липса на подписи на страните. Твърди, че липсва застраховка „Каско" и Застрахователя е платил щетата на „собствено основание" и следва да понесе съответните последици. Оспорва уведомлението за щета, доколкото не било подадено от собственика на процесното МПС. Оспорва настъпването на ПТП, доколкото липсвали доказателства, а водачът не бил сигнализирал на МВР. Моли за отхвърлянето на предявения иск като неоснователен и присъждането на сторените по делото разноски. Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Каско +“ № •••• сключена на 02.08.2021г., от която се установява, че МПС марка „Киа", модел „Стингър", с peг. № СВ •••• е бил застрахован при ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско“ за периода от 10:32 часа на 02.08.2021г. до 23:59ч. на 01.08.2022г. по застрахователен договор, сключен със собственика на автомобила. Съгласно приетите по делото Общи условия по застраховка „Каско“, при които ищецът предоставя застрахователно покритие по посочената застраховка, по клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Супер“ и клауза „Кражба и грабеж“, като в клауза „Супер“ е включен рискът от настъпване на ПТП. С уведомление за щета (л. 9 от делото) водачът на застрахования л.а. „Киа", модел „Стингър", с peг. № СВ •••• Ю. И. А. е декларирала настъпило на 22.02.2022г. в 11:00 ПТП в резултат на попадане на управлявания от нея автомобил в дупка на пътното платно пълна с вода при движението му в гр. София, посока Камбаните, преди комплекс •••, в резултат на което е била увредена предна лява гума. С оглед постъпилото уведомление при застрахователя-ищец била образувана щета № ••••, като бил извършен оглед и оценка на щетите и определено застрахователно обезщетение в размер на 164,94 лв., което е било заплатено на застрахования с платежно нареждане от 01.03.2022 г. Установява се, че с регресна покана от 14.04.2022г., получена на 18.04.2022г., ищецът поканил ответника да му заплати регресното вземане, но ответникът не платил същото, като с отговор от 29.04.2022 г. ответникът е отказал да извърши плащане. По делото е постъпило писмо от Направление „Обществено строителство“ към Столична община от 02.02.2024 г., в което е посочено, че за процесния път е направена проверка в ГИС и е установена, че улична регулация не е била приложена и мястото и терените са отредени за жилищно строителство. По делото е разпитана свидетелката Ю. А., която си спомня за процесното ПТП, като посочва, че същото е настъпило на барбекю зона в местността „Камбаните“, на паркинга. Посочва, че мястото е вход на комплекса, в който живее – „•••“. Споделя, че преминала през една от дупките, като увреждането е представлявало издуване на една от предните гуми. Посочва, че дупката не е била обозначена по никакъв начин, като забелязала щетата на следващия или по-следващият ден, след което завела щета при ищеца. Конкретизирала е, че пътят е представлявал голям паркинг, който е бил асфалтиран. Като доказателство са прието два броя експертизи – съдебно-автотехническа и съдебно-техническа експертиза. От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че щетите по лек автомобил „Киа Стингер“ с рег. № СВ •••• се намират в пряка и причинноследствена връзка с настъпилото на 22.02.2022 г. произшествие в гр. София, като стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Киа Стингер“ с рег. № СВ ••••, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 204,67лв. От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че участъкът от пътя с дупките попада в поземлен имот 55419.6701.848 и се намира извън обхвата на регулационен план – ЗРКП на местност Детски град – Панчарево, одобрен с Решение № 407 по Протокол № 84 от 25.06.2015 г. на СОС за УПИ III – 281, 344, 345, 376, 377, 412, 413, 1302, 3115, 3116, 3117, 3118, 3119 от рег. квартал 22А. Вещото лице посочва, че съгласно Картата на възстановената собственост и регистрите към нея, процесният участък от пътя с дупките попада в имот № 9 от масив 0 в землището на село Панчарево (55419), местност Кална река, вид територия – за нуждите на селското стопанство, начин на трайно ползване – Други територии, заети от селското стопанство (стар, 1900); вид собственост – държавна публична. Като собственик на имот 9 в регистрите на КВС е записан ДПФ – Министерство на културата; Тип на правото: По ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ; Описание на правото: 24.262 дка, преписка вх. № 1575К; Тип на документа: Решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реални граници; Описание на документа: № 11575К от 01.09.2003 г. издаден от ОСЗГ – район Панчарево. Площта на имота, определена от цифровия модел, е 24 258 кв. м. При така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Суброгационното право по чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай съдът приема за доказано, че между ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и собственика на „лек автомобил марка „Киа", модел „Стингър", с рег. № СВ •••• e бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 10:32 часа на 02.08.2021г. до 23:59ч. на 01.08.2022г., покриваща риска от настъпване на пътно-транспортни произшествия, за процесния лек автомобил, сред които и ПТП, каквото представлява и настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпил посоченият риск, в резултат на което са причинени щети на застрахования автомобил. Установява се от съвкупността от събраните доказателства – уведомление за щета, показанията на разпитания свидетел и заключението на приетата без възражения от страните съдебно-автотехническа експертиза, които доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, че в срока на действие на имуществената застраховка на 22.02.2022 г., около 11:00 ч., в гр. София, преди бариерата на входа за комплекс „•••", водачът на автомобил марка „Киа", модел „Стингър", с peг. № СВ ••••, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила били нанесени щети. Спорен между страните е въпросът дали ответникът следва да отговаря за причинените вреди, т.е. дали ПТП е реализирано на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за пътищата – път с местно значение, осигуряващ маршрут от общински интерес, каквито са пътищата в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), задължението изграждането, ремонтът и поддържането на които е на ответника Столична община (арг. от чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП). От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че участъкът от пътя с дупките попада в поземлен имот 55419.6701.848 и се намира извън обхвата на регулационен план – ЗРКП на местност Детски град – Панчарево, като видът на територията е – за нуждите на селското стопанство, начин на трайно ползване – Други територии, заети от селското стопанство (стар, 1900); вид собственост – държавна публична. Като собственик на имот 9 в регистрите на КВС е записан ДПФ – Министерство на културата. В допълнение на това свидетелката А. е посочила, че процесното ПТП е настъпило в барбекю зона в местността „Камбаните“, на паркинга. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. От приетата по делото експертиза се установява, че процесният участък е бил извън регулация и не е бил част от уличната мрежа, а мястото, на което е настъпило ПТП е било с предназначение за селскостопанска територия, като същото е представлявало публична държавна собственост и като собственик е било записано Министерството на културата. По делото, също така, няма данни държавата да е възложила на общината поддръжката на процесния участък. По делото не се твърди (заявен е довод едва в хода на устните състезания по делото), нито се установява, че имотът попада в хипотезите на пар. 7, ал. 1 от ПЗР ЗМСМА и по-специално, че същият към датата на влизане в сила на закона (обн. бр. 77 от 17.09.1991г.) е представлявал обществен паркинг, който по силата на закона е преминал в собственост на общината. По тази причина и съдът не е събирал доказателства в тази посока. От друга страна ответникът е провел успешно насрещно доказване, което не е необходимо да е пълно, че с Решение на ОСЗГ – „Панчарево“ от 01.09.2003г., имотът, в рамките на който попада процесният участък, е възстановен в стари реални граници на ДПФ – Министерство на културата, както и че същият е публична държавна собственост, поради съдът приема, че за поддържането му не следва да отговаря Столична община. С оглед на това настоящият състав приема, че мястото, на което е настъпило ПТП не представлява „общински път“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ППЗП и съответно ответникът не е имал задължение да го поддържа. По делото не се установи държавата, като собственик на процесния имот, да е възложила на ответника – Столична община дейности по поддръжка, ремонт или обезопасяване на терена, нито ответникът да е упражнявал фактическа власт или контрол върху същия. При липса на възложена работа или поето задължение за поддръжка, не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, като той претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред., ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 100 лв. Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумата следва да бъде изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото, а именно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 51,13 евро. С оглед изричната молба на ищеца от 07.11.2024г. на ищеца следва да се възстанови внесения по сметка на СРС с платежно нареждане от 25.07.2024г. депозит за призоваване на разпитания по делото свидетел в размер на 40 лв. (20,45 евро), на който не е изплащане възнаграждение. Депозитът следва да се възстанови по посочената в молбата на ищеца с вх. № 357113 от 07.11.2024г. банкова сметка. Така мотивиран, Софийски районен съд