Решение № 6642 от 8.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7061/2024 г.

дело № 20241110107061 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г. И., ЕГН •••••••••• против И. М. И., ЕГН ••••••••••, с която са предявени следните искове: 1) установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК, с която Г. Т. И. е упълномощил И. М. Н.а да дари на себе си собствените му ¾ идеални части от дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж; конститутивни искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК, с която Г. Т. И. е упълномощил И. М. Н.а да дари на себе си собствените му ¾ идеални части от дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX- 440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж; 2) установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на недействителна спрямо ищеца сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 25920, дело № 634 от 2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК; 3) осъдителен иск в условията на евентуалност при уважаване на предходните два иска с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство и осъждане на ответника на предаде на ищеца владението върху дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж; 4) в условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете по т. 1- 3 установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI- 437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж. С писмения отговор ответникът И. М. И. е предявила и насрещни искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника по насрещните искове, че ищецът по насрещните искове е собственик на основание договор за дарение, евентуално добросъвестно владение, евентуално недобросъвестно владение и осъждане на ответника на предаде на ищеца владението върху ¾ ид.ч. от дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII- 438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж; 2) иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответника по насрещните искове, че ищцата е придобила ¼ ид.ч от поземлен имот ••••••••••, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ••••••••••.2, включваща 2 самостоятелни обекта – първи жилищен етаж с идентификатор ••••••••••.2.1 с плащ 89,30 кв.м., ведно с мазе 1 с площ от 19,50 кв.м и втори жилищен етаж с идентификатор ••••••••••.2.2 с площ 114,30 кв.м., ведно с мазе 2 с площ 18,8 кв.м., таван и гараж с идентификатор ••••••••••.3 с площ 21 кв.м., находящ се в гр. •••••, ул. ••••••••• на основание придобивна давност при добросъвестно владение, евентуално недобросъвестно владение и осъждане на ответника да предаде владението върху описания имот. В условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е придобила ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ••••••••••, както и от първи жилищен етаж – самостоятелен обект с идентификатор ••••••••••.2.1 с площ 98,30 кв.м., едно с мазе 1 с площ от 19,5 кв.м., с административен адрес гр. •••••, ул. ••••••••• на основание придобивна давност в продължение на 5 г., евентуално 10 г. и осъждане на ответника да предаде владението на описаната ид.ч. 3) положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, за признаване за установено, че е придобила целия първи жилищен етаж – самостоятелен обект с идентификатор ••••••••••.2.1 с площ 98,30 кв.м., ведно с мазе 1 с площ 19,5 кв.м., с административен адрес: гр. •••••, ул. •••••••••, както и ¾ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 0•••••••••• на основание давностно владение в периода 31.07.2013 г. – 31.07.2023 г., които искове съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство. Ищецът твърди, че е собственик на дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж на основание наследствено правоприемство от родителите си Е. И.а и Г. И.. Твърди, че при извършена справка в АВ през 2023 г. узнал, че на 31.07.2013 г. с нотариален акт за дарение № 108, том LXXXVIII, дело № 29182/2013 г. на нотариус Р.Д. ответницата И. М. И.а – Н.а (негова дъщеря) да••••• сама на себе си ¾ идеални части от процесния имот, като при сключване на сделката се легитимирала с пълномощно, издадено от Г. И.. Излага твърдения, че баща му – Г. И. приживе страдал от множество заболявания, сред които •••••••, •••••••, с ••••••• на ръката и крака, ••••••••, както и прекарани два •••••, което било установено с Решение на ТЕЛК № 1221/197 от 24.10.2000 г., респ. бил освидетелстван с 96 % загубена работоспособност с чужда помощ. Поради заболяванията си баща му Г. И. не можел да се движи, да се обслужва самостоятелно, рядко имал светли моменти, което налагало всекидневни грижи от семейството. Твърди, че впоследствие дъщеря му – И. И.а – Н.а (внучка на Г. И.) се преместила заедно със семейството си в къщата на ищеца и започнала да полага грижи за дядо си, а през 2010 г. станала негов личен асистент. Твърди, че в качеството на личен асистент ответницата е разполагала с личната карта на дядо си, както и с пълномощно от него, с правомощие да получава неговата пенсия, социални добавки, лекарства, помощи от общината и др. Навежда, че в периода след 2010 г. и около 2013 г. здравословното състояние на баща му Г. И. силно се влошило, не разпознавал близките си, не можел да става от леглото и имал неадекватно поведение. Предвид това, счита, че упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК, с която Г. Т. И. е упълномощил И. М. Н.а да дари на себе си ¾ идеални части от имота е нищожна поради противоречие със закона, накърнява добрите нрави и липсва съгласие от Г. И. за разпореждане с имота. Оспорва законосъобразността на пълномощното, както и същото да е подписано от Г. И., а ако в него е положен отпечатък оспорва отпечатъкът да е негов и да са изпълнени изискванията на чл. 189 ГПК. Твърди евентуално, че ответницата е извършила измама като е въвела в заблуждение дядо си, както и че същият не е разбирал значението и свойството на постъпките си поради здравословното си състояние. Моли съдът да обяви за относително недействителна спрямо ищеца сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 25920, дело № 634 от 2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК поради липсата на представителна власт при сключването й. Моли съда да признае за установено, че ищецът е собственик на имота на основание наследствено правоприемство от родители си и да осъди ответника да предаде владението, евентуално да признае за установено, че ищецът е собственик поради изтекла придобивна давност в периода от 31.07.2013 г. до 06.12.2024 г., тъй като твърди да е осъществявал явна, необезпокоявана и спокойна фактическа власт върху имота. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. М. И.а – Н.а, с който оспорва исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Навежда твърдения, че през 2007 г. нейната баба и дядо я помолили да се премести да живее в процесния имот, за да им помага, като същите възнамерявали да й дарят целия имот, но поради настъпилата смърт на баба й през 2010 г., нейният дядо през 2013 г. упълномощил внучка си да дари сама на себе си неговите ¾ идеални части от имота. Твърди, че грижите по нейния дядо Г. И. били поети изцяло от нея и семейството й. Не оспорва, че Г. И. е бил с парализиран десен крак и ръка поради прекарани •••••••, но оспорва това да се е отразило на неговото психично здраве и способността му да разбира свойството и значението на постъпките си. Излага, че през годините Г. И. е упълномощавал многократно ответницата за различни фактически и правни действия. Счита, че процесното пълномощно съдържа всички изискуеми реквизити за извършване на разпоредителната сделка, респ. твърди, че ответницата е разполагала с валидна представителна власт. Оспорва ищецът да е владял имота в периода от 31.07.2013 г. до 06.02.2024 г., тъй като липсвало демонстриране на намерението за своене. Твърди, че вместо това именно тя е завладяла имота, като по отношение на целия първи етаж било отблъснато владението на ищеца изцяло още през 2013 г. когато етажът бил преграден с входна врата и ключ, а по отношение на втория етаж, гаража, тавана и поземления имот ответницата предприела действия, с които е изразила воля за завладяването им. Твърди, че още след пристигането си в имота е предприела ремонти дейности първоначално само по първия етаж, а впоследствие и в останалата част от имота – боядисване на стени, циклене на паркет, подмяна на интериорно обзавеждане, изграждане на отоплителна система с камина и водна риза, подмяна на тръби за ВиК, подмяна на дограма и други. Оспорва предявените искове за нищожност на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК, тъй като счита, че сделката не противоречи на императивни правни норми, а по отношение формата и съдържанието на сделката били спазени всички законови изисквания. Оспорва упълномощителната сделка да накърнява добрите нрави, както и твърденията, че липсва съгласие. Оспорва предявените искове за унищожаемост на упълномощителната сделка с позоваване на изтекла погасителна давност, както и оспорва да е въвела в заблуждение дядо си Г. И., респ. последният към момента на сделката да е бил в състояние на невъзможност да разбира или ръководи действията си. Оспорва предявения иск за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца на разпоредителната сделка, тъй като е разполагала с учредена представителна власт, чийто обем обхваща и правомощието по чл. 38 ЗЗД да договаря сама със себе си. Оспорва предявените искове за собственост с твърдения, че именно тя, а не ищецът, е собственик на ¾ идеални части от имота на основание договор за дарение, а по отношение на останалите ¼ идеални части от имота на основание давностно владение. Оспорва ищецът да е владял целия имот явно, трайно, постоянно, необезпокоявано и спокойно в продължение на 10 години за периода от 31.07.2013 г. до 06.02.2024 г. С отговора на исковата молба ответникът И. М. И. предявява и насрещни искове срещу първоначалния ищец – ответник по насрещните искове М. Г. И., с които са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника по насрещните искове, че ищецът по насрещните искове е собственик на основание договор за дарение, евентуално добросъвестно владение, евентуално недобросъвестно владение и осъждане на ответника на предаде на ищеца владението върху дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж. Ищецът по насрещните искове твърди, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том LXXXVIII, дело № 29182/2013 г. на нотариус Р.Д. е придобила собствеността върху ¾ идеални части от дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж. Твърди, че от момента на придобиване на собствеността е преградила с врата и ключ целия първи жилищен етаж, обособила е с отделен електромер потреблението на електрическата енергия на първия жилищен етаж и е ограничила достъпа на ответника М. И. изцяло. Излага твърдения, че по отношение на втория жилищен етаж, гаража и поземления имот е извършила действия, с които е демонстрирала намерението си за завладяване на останалите идеални части на М. И., с което е установила явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато владение от 31.07.2013 г. до настоящия момент, изразяващи се в ремонтни дейности в имота смяна на котле за отопление за двата етажа, циментиране на пътеки около къщата, смяна на ВиК тръби, смяна на дограма на първи и втори етаж, ремонт на коридор и комин на втори етаж, остъкляване и затваряне на тераса, поставяне на окачени тавани, смяна на врати, ремонт на банята, преграда с врата и ключ на целия първи жилищен етаж, смяна на електромер за първия етаж, поставяне на камина с водна риза за отопление на първи етаж и поставяне на климатици. Поради това счита, че е собственик на процесния имот на основание договор за дарение, евентуално давностно владение. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещните искове М. Г. И., с който оспорва исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Оспорва ищцата да е придобила собствеността върху ¾ идеални части от имота на основание договор за дарение, като счита разпоредителната сделка за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на представителна власт на пълномощника. Оспорва в полза на ищеца по насрещните искове да е текла придобивна давност, като твърди, че И. И. е допусната от баща си и дядо си Г. И. да живее в част от първия етаж от процесната сграда, но никога не е ползвала втория жилищен етаж, гаража или дворното място, респ. не е имала съзнанието, че процесният имот е неин. Оспорва да са извършени каквито и да е действия по завладяване на имота, нито да е налице явно демонстриране на намерение за своене. Оспорва да е ограничен достъпът до първия жилищен етаж, при твърдения, че етажът не се е заключвал до месец декември 2022 г. Оспорва да са извършени твърдените от ищеца по насрещните искове ремонтни дейности по имота, с изключение на купени климатици през 2022 г., сменен електромер през 2013 г. от името и за сметка на Г. И. и подменена дограма на два прозореца в кухнята на първия жилищен етаж. Оспорва данъците за имота да са платени от ищеца по насрещните искове. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: По делото е приложен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 129, том I, рег. № 6354,, дело № 85 от 2013 г., на нот. Р.Д., с район на действие СРС, вписан под № 274 в регистъра на НК, от който се установява, че на 26.02.2013 г. на основание чл. 587, ал. 2 и ал. 3 ГПК въз основа на писмени доказателства и съгласно постановление от 26.02.2013 г. по образувано по молба-декларация нотариално дело по обстоятелствена проверка № 85/2013 г. за собственици на основание давностно владение и наследство на ДВОРНО МЯСТО, с площ 525кв.м., съставляващо УПИ VIII – 439, в кв. 21, по плана на гр. •••••, кв. ••••••, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, заедно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 98,30 кв.м., състояща се от две жилища, както следва: ПЪРВИ ЕТАЖ, с площ 98,30 кв.м., ВТОРИ ЕТАЖ, с площ от 114,30 кв.м., както и две мазета под две от стоите на първия етаж, заедно с построения в югоизточната част на имота ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., идентични с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••••••• по КККР , одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ по скица от 575 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 439, квартал 21, парцел VIII, с административен адрес: гр. •••••, район „•••••“, ул. •••••••••, заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна с идентификатор ••••••••••.2, със застроена площ от 109 кв.м., брой етажи – 2, заедно с поставената в него Сграда с идентификатор ••••••••••.3, със застроена площ - 21 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж, М. Г. И. за собственик на ¼ ид.ч., а Г. Т. И. – на ¾ ид.ч. от описания имот. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 25920, дело № 634 от 2013 г. на нот. Р.Д., с район на действие СРС, вписан под № 274 на НК, Г. Т. И., действащ чрез пълномощника си И. М. И.а – Н.а, дарил на внучка си И. М. И.а – Н.а собствените си ¾ ид.ч. от следния свой съсобствен с трето лице недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, с площ 525кв.м., съставляващо УПИ VIII – 439, в кв. 21, по плана на гр. •••••, кв. ••••••, заедно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 98,30 кв.м., състояща се от две жилища, както следва: ПЪРВИ ЕТАЖ, с площ 98,30 кв.м., ВТОРИ ЕТАЖ, с площ от 114,30 кв.м., както и две мазета под две от стоите на първия етаж, заедно с построения в югоизточната част на имота ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м., идентични с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••••••• по КККР , одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ по скица от 575 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 439, квартал 21, парцел VIII, с административен адрес: гр. •••••••••, район „•••••“, ул. •••••••, заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна с идентификатор ••••••••••.2, със застроена площ от 109 кв.м., брой етажи – 2, заедно с поставената в него Сграда с идентификатор ••••••••••.3, със застроена площ - 21 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж. По делото е приложено копие от пълномощно с нотариална заверка на подпис (пръстов отпечатък) и съдържание от 17.04.2013 г., въз основа на което Г. Т. И. упълномощил И. М. И.а – Н.а да го представлява пред нотариус, като има право да дари, продаде, при условия и цени както намери за добре сама на себе си собствените му ¾ ид.ч. от собствения му недвижим имот - ДВОРНО МЯСТО, с площ 525кв.м., съставляващо УПИ VIII – 439, в кв. 21, по плана на гр. •••••, кв. ••••••, заедно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и ГАРАЖ. В пълномощното е налице забележка, че удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора чрез снемане на отпечатък от палеца на дясната ръка. Приложен е Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 139, том V, рег. № 18242, дело № 855 от 2023 г. на нот. С.М., с район на действие СРС, вписана под № 785 в регистъра на НК, от който се установява, че на 03.08.2023 г. И. М. И.а – Н.а е учредила в полза на ••••• договора ипотека върху следния свой недвижим имот: ¾ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••••••••••, с адрес на имота: гр. •••••••••, район „•••••“, ул. •••••••, заедно с ¾ ид.ч. от построените в имота сгради: ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ••••••••••.2, представляваща ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 98,30 кв.м., състояща се от две жилища, както следва: ПЪРВИ ЕТАЖ, с площ 98,30 кв.м., ВТОРИ ЕТАЖ, с площ от 114,30 кв.м., както и две мазета под две от стоите на първия етаж, и СГРАДА с идентификатор ••••••••••.3, представляваща ГАРАЖ, със застроена площ от 20 кв.м. От удостоверение за раждане на И. М. И.а, родена на 15.06.1981 г., се установява произхода , като нейна майка е С. Б. И.а, а баща – ищецът М. Г. И.. Приложено е експертно решение на ТЕЛК С., от което се установява, че Г. Т. И. с диагноза ••••••• (•••••••, състояние след ••••••••••••••••••, тежка степен. Лека •••••••••. •••••••••••• II стапан. ••••••••••), поради което бил с 96 % загубена работоспособност и чужда помощ пожизнено, представляващо I група ••••••••••, с чужда помощ. По делото са приети два броя пълномощни – с нот. заверка на подписа на Г. И. от 05.12.2012 г., с което същият е упълномощил И. М. И.а – Н.а да го представлява пред СО, АГКК, СО – Дирекция ПАМДТ, СО- ДАГ, пред нотариус за снабдяване с КНА по молба декларация с вх. № 94-ММ-49 от 2011 г. на област С. – град, както и пълномощно с нот. заверка на подписа на упълномощителя Г. Т. И. от 09.03.2016 г., с което същият е упълномощил Р. Ц. Н. да го представлява пред НОИ, Социални грижи и всички органи, на територията на РБ, с право да получава, подписва всички необходими документи във връзка с получаване на определените му социални помощи. Със същото се учредява представителна власт пред ТЕЛК, както и пред банки. Представен е договор за услуга № 28/09.12.2013 г., сключен между СО – район „•••••“ като възложител, и И. М. И.а – Н.а, като изпълнител, за предоставяне на социална услуга адекватна на потребителя Г. Т. И. за срок от 09.12.2013 г. – 31.08.2014 г. при възнаграждение от 333 лева. С анекс от 04.08.2014 г., с който срокът на договора е изменен за периода 17.06.2013 г. – 31.12.2024 г. Подписан е още един договор за услуга от 24.01.2015 г. между същите страни и със същия предмет за срок 24.01.2015 г. – 31.03.2015 г. Представено е копие от трудова книжка на ответницата И. И.а – Н.а, както и трудов договор от 24.05.2019 г., сключен от нея в качеството и на служител, заедно с ••••••••• – работодател. Представен е трудов договор от 23.04.2024 г., сключен между •••••••• – ••••• – работодател, и Ц. Р.в Н. – работник. По делото е приложен и трудов договор от 02.03.2018 г. на Р. Ц. Н. – работник, сключен с •••••••••. Представени са извлечения от банкова сметка за получаване на трудово възнаграждение на Р. Ц. Н. и И. И.а – Н.а. Представено е копие от заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от 16.07.2014 г. от И. И.а – Н.а. По делото е налице и копие от договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на •••••••• от 04.06.2014 г., сключен с И. М. И.а – Н.а, заедно с фактура № 0001091375/04.06.2014 г. за сумата 696,00 лева, представляваща стойността на услугата присъединяване към мрежа с мощност от 7 до 15 КВТ за дължина на захранваното трасе до 25м. – 696 лв. – ниско напрежение Бит. Съгласно констативен протокол № 2313115 за абонатен № 9226216 от 11.07.2014 г. се установява, че в присъствието на ответницата служители на •••••••• се извършили монтаж на средства за търговско измерване. За извършената проучвателна работа по външно електрозахранване и даване на технически указания и издаване на удостоверение ответницата заплатила 97,08 лева. приложени са проект 25.04.2014 г. и становище за условията за присъединяване към електрическата мрежа. Приет като писмено доказателство по делото е монтажно-технологичен протокол № 000306 ••••••••••, от който се установява, че на 21.10.2022 г. по възлагане от И. И. била монтирана климатична техника. По делото са налице доказателства за закупуването от страна на ответницата, изразяващи се в гаранционни карти и фискален бон. Приложена е здравна книжка и амбулаторен лист № 1594 от 10.07.2015 г. на Г. Т. И., както и рецептурна бланка. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. И. С., Ю. Т. З., Р. Ц. П., Р. Ц. Н., Л. Ц.а Н.а, Б. Т.а И.а, Г. М.ов И., С. Б. И.а Свидетеля С. С. споделя пред съда, че се познава със страните по делото, както и починалите Г. и Е., тъй като са съседи. Споделя, че бащата на ищеца и дядото на ответницата Г. бил болен, като поради ••••••• трудно се обслужвал, хранил се с лявата ръка, придържайки с дясната, както и че към 2013 г. не си спомнял някои неща, не познавал хората. Спомня си, че е виждал, че когато пощальона му е носил пенсията, той се разписвал, придържайки си с лявата ръка. По отношение собствеността на къщата свидетелят знае, че е „тяхна“, като сочи, че е построена от дядо Г. и ищеца М. И.. Знае, че между страните има спор за собствеността, поради обстоятелството, че била прехвърлена на ответницата, което обаче ищецът не е знаел. Споделя, че когато ответницата и съпругът дошли да живеят в процесния имот се нанесли в стая, ремонтирана от брата на И. и свидетеля С., като брат се преместил на втория етаж. Знае, че за двора се грижат ищецът и синът му, като гаража се използвал изцяло от ищеца. Сочи, че М., заедно със сина си, правили ремонт на къщата, като изградили огради в двора. По отношение на ответницата споделя, че се грижила за дядо си след смъртта на баба Е.. Описва разположението на стаите в къщата, като споделя, че има стълбище, водещо до втория етаж, на което от известно време страните поставили врата, за да не влиза студен въздух от покривната част, но не знае дали между двата етажа има врата. Сочи, че не е ползвал вътрешното стълбище в последните две години, като при оказване на помощ на ищеца за внасяне на фотьойли, използвали външното стълбище с дървени стъпала към втория етаж, изградено пред централния вход, като тогава нямало преграда. Сочи, че след смъртта на Г. И. направила остъкления на терасата. Знае, че в имота има климатик, закупени от съпруга на ответницата. Сочи, че покривът е изграден от сина на ищеца, който направил разширение и две стаи на тавана. Споделя за изградени от ищеца бетонни пътеки в двора на имота, както и че към момента на изслушването му всички живеят в имота – ответницата на първия етаж, ищецът на втория, а в другите две стаи – синът на ищеца със семейството си. Свидетелката Ю. З., която е във фактическо съжителство с ищеца, споделя, че през 2023 г. М. И. отишъл в общината да подаде молба за климатици, когато установил, че дъщеря му е съсобственик на къщата. На 23.01.2024 г. разбрал, че къщата е ипотекирана. Споделя, че след смъртта на баба Е., дядо Г. започнал да се влошава психически и бъркал хората. Сочи, че когато се запознали с ищеца Г. бил с парализирана дясна ръка и не я движел, но влачел десния си крак. Въпреки това можел да се подписва, като придържал дясната ръка. Сочи, че И. била сменила дограмата само на кухнята, като дограмата на втория етаж била сменена от свидетелката. Сочи, че гаражът се ползва единствено от ищеца, който там държал въдици и инструменти. Потвърждава, че ищецът е изградил огради, както и че заедно със сина му са направили пътеки и алеи. Сочи, че първият етаж се заключвал към изслушването пред съда, но докато бил жив дядо Г. това не било така и всички имали достъп. Ищецът и синът му поставили врата на втория етаж към тавана пред м.01.2020 г., като година и половина след това ответницата поставили вратата на първия етаж, пред коридора на жилището на ответницата, която се заключвала. Споделя, че докато била жива баба Е., която била в прекрасно здравословно състояние към 2007 г., макар да била инвалид, поради отрязани 2 или 3 пръста и заболяване, налагащо диализа, гледала градина и се обслужвала сама, а дядото също бил физически добре към 2007 г., когато ответницата се върнала да живее в процесния имот. Споделя, че ответницата правила ремонт след 2010 г., когато починала баба , боядисали стаята, където се настанила със семейството си, а след смъртта на дядо Г. направила ремонт и на кухнята. По отношение на ремонта на пътеки, мазилки, стълбища и втори етаж, свидетелката оспорва ответницата да е взимала участие, като сочи, че заедно с ищеца сменили абсолютно всички врати и прозорци на двете тераси, поставили нова врата на банята, нова врата към тавана, както и прозорци на тавана. Спомня си, че ответницата е сложила нов електромер за първия етаж, знае, че И. е правила отделно отопление – камина с водна риза около 2015 – 2016 г., поставили били отделно котле за отопление, монтирали климатици на къщата, както и остъклили терасата. Братът на ответницата направил изолация на постройката на втория етаж, като до 2023 г. същата имала свободен достъп до втория етаж. Споделя, че за дядото се грижил както ищецът, така и ответницата. Знае за пълномощни от дядото към И. и съпруга , като едното било за сключване на договор за кредит, с парите от който да се услужи на ответницата, когато започнали да превеждат пенсията му по банков път. Свидетелката споделя, че тя се грижи за градината. Свидетелката Р.П., братовчедка на ищеца, споделя, че след смъртта на баба Е., дядо Г. рухнал и не помнел, като имало случаи, в които не разпознавал свидетелката и нейната майка, но в повечето случаи си говорели. Потвърждава за засегнати дясна ръка и десен крак на дядото, но си спомня, че същият ползвал дясната ръка, за да се подписва. Спомня си, че дядото споменавал, че ще остави къщата на сина си – М.. Знае, че И. е правила прозорец и остъклена тераса, като докато бил жив дядото свидетелката свободно влизала в къщата. Споделя, че след смъртта на баба Е. всички се грижели на Г. – сина му и двамата му внуци – ответницата и брат , макар затрудненията на възрастния човек да не му пречили да се обслужва. Обяснява разположението в къщата, като сочи за липса на врата на втория етаж, но наличието на първия, която се заключвала. Не знае дали дядото е искал да прехвърля къщата на ответницата. Споделя, че ответницата имала свободен достъп до втория етаж, но ищецът и семейството му нямали такъв за първия. По отношение на гаража споделя, че се ползва единствено от М., а колата на ответницата се паркирала на улицата. От показанията на Р. Н., съпруг на ответницата, се установява, че заедно с И. живеят на първия етаж от процесната къща, а ищецът, заедно със свидетелката З. и сина си Г. И. – на втория. През 2007 г. бабата на ответницата – Е., се обадила да дойдат да живеят в гр. •••••, за да се грижат за тях с дядото, тъй като до този момент живеели в гр. •••••. От ответницата се искало да пере и да готви. Тъй като къщата нямала документи, с изключение на договор за покупка на парцела, стартирали процедура за снабдяване с такива, като споделя, че бабата давала пари на ищеца, който ги харчел за други неща. След като през 2010 г. баба Е. починала, свидетелят, заедно със съпругата му, започнали узаконяването, като дори при изготвяне на първия нотариален акт присъствали и двете страни по делото (М. И. и И. И.а – Н.а), като ответницата отишла, защото тя платила таксите. Споделя, че в началото на 2013 г. бил изготвен първият нотариален акт, а по-късно дядото дарил на ответницата къщата, като всички знаели за това. Споделя, че лично отишъл в гр. С. до кантората на нот. Р.Д., откъдето го взел, за да го закара до къщата в гр. •••••, за да може дядото да сложи пръстовия си отпечатък върху пълномощното, поради парализата на дясната му ръка. Спомня си, че дядото можел да пише свободно, но към онзи момент го боляла ръката и след като опитал да се подпише, предпочел да сложи отпечатък. Нотариусът уведомил упълномощителя за всички права по пълномощното, който разбрал абсолютно всичко, като нямал никакви заболявания, освен парезата. Сочи, че упълномощителят винаги разпознавал внучка си и семейството , говорел спокойно и ги чакал да вечерят заедно. Споделя, че всички знаели, че дядото иска да дари частта си от къщата на ответницата, тай като синът му не давал нищо, включително не се интересувал от узаконяване на сградата. Споделя за конфликт между страните още докато бил жив дядото, свързан с електричеството в сградата. Казва, че заедно с ответницата правили ремонти на първия етаж – още през 2010 г. направили кухня, циментирали алеи, заедно с брат , за които ищецът не помагал, но не се противопоставял. Сочи за наличие на врата на първия етаж, но имало свободен достъп до тавана и мазето, като понякога синът на ищеца спирал свидетеля да го ползва. Гаражът се ползвал от ищеца, като се заключвал от около 2-3 години. Споделя, че ответницата се грижила за дядо си – къпела го, режела му ноктите, била негов социален асистент. По делото е разпитана и Л. Н.а, сестра на съпруга на ответницата Р. Н., която познава страните, както и баба Е. и дядо Г.. От показанията се потвърждава, че на първия етаж живее семейството на ответницата, а на втория ищеца, заедно със семейството на сина си. Спомня си, че физическото състояние на дядото не било добро, когато внучка му отишла да живее в •••••, тъй като имал проблем с десния крак и дясната ръка. Не знае да е имал психически проблеми, тъй като разпознавал дори децата на свидетелката, а те не ходили често в дома им. Знае, че имало проблеми с документите на къщата и по-точно липсата на такива, за което съветвала ответницата да предприеме действия. Споделя за извършени ремонтни дейности по първия етаж – изграждане на преддверие, смяна на дограма, поставяне на врата между първия и втория етаж, като споделя, че в двора имало свободен достъп, който бил общо пространство. Посещавала често дома на ответницата през 2012 г., когато същата се грижила за дядо си не само когато му била асистент, а и след това, когато започнала да ходи на работа през деня, а вечер се грижила за Г., приготвяла му храна. Спомня си, че в периода около 2012 г. дядото можел да се обслужва сам – хранел се, разхождал се. Описва къщата с два входа – един към първия и един към втория етаж. Свидетелката Б. Т.а И.а, разкарва, че познава страните по делото, както и дядо Г., за когото е грижела ответницата. Спомня си, че дядото имал физически недъг, който бил видим. Знае, че бабата на ответницата я поканила да живее в гр. •••••, защото била останала без работа в гр. •••••, а и да ги гледа. Знае за извършен от брата на ответницата ремонт в една от стаите, в които живеело семейството на И.. Споделя, че ответницата се грижела за дядото, като направила ремонт, остъклила терасата. Спомня си, че И. й казала, че оправят документи, за да и дарят къщата, но дядото не е споделял лично на свидетелката за това. Спомня си за случай, в който посетила случайно процесния имот, като дядо Г. я почерпил, говорили си и я разпознавал добре. Свидетелят Г. М.ов И., син на ищеца и брат на ответницата, живеещ на втория етаж от процесната къща, споделя пред съда, че разбрали за дарението през есента преди две години (2023 г.). Споделя, че по-късно разбрали, че сестра му е ипотека••••• имота. Сочи, че имало период, в който бил свързан към отоплението на долния етаж, към това на сестра му, с идеята да изпробват как действа системата. Разказва, че бил инициатор за изграждане на бетоновите пътеки, които били направени поетапно, като всеки участвал – той, баща му, съпруга на И., който се включил със средства. Споделя, че къщата е с 4 комина, като използвания от ответницата бил ремонтиран от съпруга . По отношение на закупуване на новия котел обяснява, че всички участвали, а ответницата не искала да бъде към него, поради което се отделили в самостоятелна система и закупили камина с водна риза, която отоплявала цялата им система. Пояснява, че на къщата имало монтирани климатици, закупени от ответницата. Знае, че дядо му е упълномощавал ответницата, както и за изтегления кредит на негово име. Свидетелката С. Б. И.а, бивша съпруга на ищеца и майка на ответницата, която споделя, че пред 90-те години дядо Г. получил 2 •••••, като дясната му ръка и десния крак били •••••••••, ръката била свита, не можел да я опъва, а с десния крак имал проблеми при ходене. Знае, че бабата на ответницата я поканила в къщата да се грижи за възрастните хора. Споделя, че дядото бил много благодарен на ответницата, за това, че се грижи за него. Знае, че ответницата и съпруга са се снабдили с документи за къщата, като платили около 10 000 лева аз снабдяването с нотариален акт. Споделя, че ищецът е знаел, че в момента къщата е собственост на ответницата, за което е разбрал след като отишъл да кандидатства за климатици. Потвърждава, че първоначално синът живеел на първия етаж, където направил ремонт, но впоследствие, когато сестра му се върнала в ••••• през 2007 г., освободил стаята. По делото без възражения е приета комплексна съдебно медицинска експертиза, от която се установява, че през месец април 2013 г. Г. И. е можел да борави с ръцете си, макар и трудно. Изяснява се, че при инсулт в БЛСМА е налице десностранна ••••••••, тоест непълна парализа на десните крайници, като ръката и кракът са засегнати в различна степен. Установява се, че доколкото липсва документация за провеждано лечение във връзка с неврологично заболяване, наличието на атеросклероза не означава, че пациентът е с ••••••• и не може да разбира значението на постъпките си. Вещото лице намира, че медицинското състояние на Г. И. не можело да възпрепятства възможността му да положи подпис, макар и нечетлив. На следващо място, в експертизата се прави извод, поради липса на обективна медицинска документация за оценка на психическото състояние на освидетелствания, водещи до нарушения във волеобразуването. Изяснява се съдържанието на синдрома •••••••, която е изключително клинична, като за разлика от нея по отношение на съдовата ••••••• съзнанието за собствена личност е запазено сравнително по-дълго време и е характерно флуктуиращо протичане. В съдебно заседание вещо лице О. пояснява, че в случая не е налице парализа, а ••••••••, изразяваща се в контрактура на ръката и влачене на крака, което можело да се отрази несъществено от гледна точка на това да има лек тремор, който можел да се засили. Изяснява, че тремора може да повлияе и промени почерка, респ. подписа, като доколкото освидетелствания е имал десностранна ••••••••, освен до затруднения, може да се стигне и до невъзможност да се подписва. Допълва, че в случая в резултат на съдовото заболяване Г. И. бил с патологично завишен мускулен тонус (спастичен), което правило мускулите нееластични, сковани, втвърдени, а поради изразена ••••••• в лакътната става, се наблюдавал ограничен обем на движението, водещо до болка. По делото е приета без възражения съдебно-почеркова експертиза, която след извършено сравнително изследване, установява, че и трите подписа, положени от името на нот. Р.Д. в „Нотариално заверени на 14.04.2013 г. подписи, под рег. № 12471 и под рег. № 12472, от нот. Р.Д., „Пълномощно“, с което Г. Т. И. от гр. ••••• упълномощава И. М. И.а – Н.а, да извърши от негово име действия, свързани с негова собственост“, които са непосредствени обекти на изследването, са положени от нотaриус Р.Д.. По делото е приет и неоспорен от страните протокол № 26/ДКТ – 87 от 03.02.2026 г. за извършена дактилоскопна експертиза. В него експертът дава заключение, че има висока вероятност изследвания дактилоскопен отпечатък в процесното пълномощно да е поставен от палец на лявата ръка, за което свидетелства посоката на изтичане на папиларните линии и характерното скосяване в горния ляв участък на отпечатъка (областта под нокътя). Допълнително, с цел идентификация на предоставения отпечатък, вещото лице – специалист в областта на дактилоскопията в ЦЕКИ към НИК-МВР, въвело и обработило същия в AFIS, като не се е установила идентичност между предоставения отпечатък и отпечатъците на лицата и следите от неразкрити престъпления в базата данни. Експертът не може да установи дали пръстовият отпечатък е положен от Г. Т. И., поради липса на сравнителни материали. Също поради липса на валидирана методика в сектор „Дактилоскопия“ при НИК – МВР експертизата не може да даде отговор за определяне на половата принадлежност и възрастта на лицето, оставило отпечатъка. Въз основа анализа на представените доказателства и твърденията на страните, настоящият съдебен състав приема следните изводи от правна страна: Производството е образувано по искова молба, с която съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК, при условия на евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК; кумулативно с установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на недействителна спрямо ищеца сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот; осъдителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 108 ЗС, а в условия на евентуалност - установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС. Съдът е сезиран и с насрещна искова молба, в която са предявени осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, евентуално положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. С доклада на делото, обективиран в определение Рег.№ 3364 / 21.01.2025, утвърден за окончателен в открито съдебно заседание, проведено на 16.04.2025 г., съдът е разпределил доказателствената тежест, както следва: По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесната упълномощителна сделка противоречи на повелителни правни норми. По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесната упълномощителна сделка накърнява добрите нрави. По иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят му е упълномощил ответницата за сключване на договора за дарение в състояние на съзнавана липса на съгласие, като волеизявлението е изтръгнато с насилие или е направено без намерение за обвързване, респ., че положеният в пълномощното подпис не е негов. По иска по чл. 29 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че пълномощникът умишлено е въвел в заблуждение упълномощителя чрез създаване на невярна представа за характера на подписания документ. По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при сключване на упълномощителната сделка упълномощителят не е могъл да разбира или да ръководи действията си поради твърдяното заболяване, респ., че приживе е било поискано поставянето на упълномощителя (наследодател на ищеца) под запрещение. По иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД ответникът следва да докаже наличието на представителна власт да дари процесния имот сам на себе си. В тежест на ищеца е да установи наличието на факти, обуславящи нищожност/унищожаемост на упълномощителната сделка. По иска по чл. 108 ЗС и евентуалния иск по чл. 124 ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж на твърдяното от него основание /наследствено правоприемство и осъществено от него давностно владение/, в т.ч. че е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния имот за сочения период в исковата молба с намерение за своене, както и факта, че имотът е във владение на ответницата. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че държи процесния имот на правно основание. По насрещните искове с правно основание чл. 108 ЗС ищецът по насрещния иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж на твърдяното от него основание /договор за дарение, респ. осъществено давностно владение/, в т.ч. че е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния имот за сочения период в исковата молба с намерение за своене, както и факта, че имотът е във владение на ответника по насрещния иск. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че държи процесния имот на правно основание. По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: На първо място, следва да бъде изяснено съдържанието на понятието упълномощотителна сделка. Учредяването на представителната власт става чрез едностранна правна сделка – упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). От упълномощаването, като юридически факт, се създава правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един желан от него правен резултат, като обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка. Както при всяко друго волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици – възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание. Упълномощителят обективира и изявява волята си за упълномощаването в пълномощно, когато сам е избрал писмената форма, или когато законът изисква такава или особена форма за валидността и/или доказването на упълномощителната сделка, като в настоящия случай, с оглед желанието на упълномощителя да предостави представителна власт на ответницата да се разпореди със собствените му ¾ ид.ч. от процесния имот, предвидената в закона форма е с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършена едновременно, съгласно чл. 37 ЗЗД. Видно от обсъдените доказателства е налице пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК, с която Г. Т. И. е упълномощил И. М. Н.а да дари на себе си ¾ идеални части от дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж, на гърба на което са видни 2 бр. щемпели удостоверяващи, че подписа в документа (в случая отпечатък от десния палец) е положен от упълномощителя – Г. Т. И. на 17.04.2013 г., както и заверка № 12472, с което нотариус Р.Д., удостоверява съдържанието на документа, предоставен му от Г. Т. И.. С оглед на това, формално пълномощното отговаря на изискванията на чл. 37 ЗЗД. Спорно по делото е дали отпечатъкът е поставен от десния палец, както и дали лицето не е могло да се подписва, поради което се е наложило поставяне на отпечатък. Съгласно приетата СМЕ съдът стига до извода, че поради десностранна •••••••• на упълномощителя същият е възможно да е имал затруднения при полагане на подписа си, включително и да е било невъзможно да се подписва. По делото от заключението на експертизата, а и от свидетелските показания е установено обстоятелство, че заболяването на Г. Т. И. е довело до трайна ••••••••••, поради което съдът приема, че в случая е било налице обстоятелство, което е налагало поставяне на отпечатък, вместо подпис в пълномощно с рег. № 12471 съгласно чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 ГПК, което и нотариусът е удостоверил. Съгласно приетата дактилоскопна експертиза е налице висока вероятност отпечатъкът да не е поставен от десния палец, а от левия, но същото не е напълно сигурно, доколкото липсват сравнителни образци. В случая е оспорена действителността на упълномощителната сделка, на първо място, поради противоречие със закона, съдът изследвайки това, намира че, за да бъде действително едно нотариално удостоверение, същото не следва да нарушава разпоредбите на чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2, по арг. от чл. 576 ГПК. Съгласно чл. 580, т. 1 ГПК удостоверението на нотариуса следва да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му. В представеното пред съда пълномощното е посочена датата на съставянето му – 17.04.2013 г., както и е налице забележка, че удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса чрез снемане на отпечатък от палеца на дясната ръка. Когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса е необходимо да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка на местната компетентност - и общината. Посочването на населеното място, без точния адрес, в пълномощното е достатъчно, за да се установи, че действието е извършено в района на действие на нотариуса (така и решение № 413 от 26.06.2024 г. по гр. д. № 1554/2023 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 217/2019 от 21.01.2020 г. по гр.дело № 582/2019 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС). Посоченото пълномощно представляват официален удостоверителен документ и се ползва с материална доказателствена сила, която задължава съда да приеме, че фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса обективно са се осъществили /в т.ч. дата и място на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса като прочитане, одобряване и подписване на акта/, т.е. законната доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на нотариуса, или до неговите преки възприятия. В пълномощното обаче не е посочено мястото на извършване на нотариалната заверка на положения от упълномощителя Г. И. пръстов отпечатък. Налице са свидетелски показания на св. Р. Н., съпруг на ответницата, че той лично е закарал нотариус Димитров до дома на упълномощителя – Г. Т. И., в гр. •••••, където същият бил запознат със съдържанието на пълномощното, респ. положил пръстов отпечатък поради болки в ръката, но в самото удостоверение това не е посочено. Процесното нотариално удостоверяване на пръстовия отпечатък на упълномощителя е осъществено извън нотариалната кантора, без посочване на населеното място и точен адрес, където е осъществено Нормата на чл.576 ГПК изрично регламентира основанията за нищожност на нотариалните действия. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши - чл. 569 , чл. 570, ал. 1 , чл. 573, ал. 1 , чл. 574 и 575 от ГПК , както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 , чл. 579 , чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6 , чл. 582 , чл. 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК. Посочването на мястото на нотариалното действие се изисква, ако е необходимо, а то е необходимо в случаите по чл.573, ал.3 ГПК. Нарушението по 573, ал.1 ГПК несъмнено влече нищожност ,за която основанието е чл.576 вр.с чл.573 ал.1 и чл.589 ал.2 ГПК и чл.83 ЗННД. Липса на задължителен реквизит – посочване на населеното място и точен адрес, където е извършено нотариалното действие води до извода, че формално е нарушено императивно изискване на закона, поради което на основание чл. 576 ГПК нотариалното действие е нищожно. Поради това съдът намира, че искът с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана в Пълномощно от 17.04.2013 г., следва да бъде уважен, а доколкото исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД са предявени при условията на евентуалност, съдът намира, че не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условия за произнасянето му по тях. По иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД: Доколкото се установи, че упълномощителната сделка е нищожна, респ. при сключване на договора за дарение, обективиран в нот. акт № 83, том IV, рег. № 25920, дело № 634 от 31.07.2013 г. на нот. Р.Д., район на действие СРС, вписан под № 274 в НК, представителя на дарителя е бил без представителна власт. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. По делото не са налице писмени доказателства, изразяващи се в потвърждение, извършено от дарителя Г. Т. И., извършено в писмена форма с нотариална заверка на подпис и съдържание едновременно, с което същият да е потвърдил договора за дарение. Поради това за наследниците на прехвърлителя – в случая ищецът М. Г. И., е налице възможността да се позоват на недействителност и на самата разпоредителна сделка, което не е ограничено със срок. С оглед на това съдът намира, договорът за дарение е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради което искът за прогласяване недействителността на сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том IV, рег. № 25920, дело № 634 от 2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК, следва да бъде уважен. По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС: Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на иска по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: 1) ищецът да е собственик на имота по силата на твърдяното в исковата молба придобивно основание; 2) вещта да се владее или държи от ответника; и 3) владението или държанието да е без основание. Съгласно чл. 55 ЗС вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая ищецът сочи, че е придобил целия процесен имот въз основа наследствено правоотношение съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН – тоест по друг начин, определен в закона. По своята същност наследството представлява съвкупност от всички наследими имуществени права и задължения на починалото физическо лице към момента на смъртта му. По делото се установи, че съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 129, том I, рег. № 6354, дело № 85 от 2013 г., на нот. Р.Д., с район на действие СРС, вписан под № 274 в регистъра на НК, на 26.02.2013 г., ищецът е признат за собственик на ¼ ид.ч. от процесните недвижими имоти, а останалите ¾ ид.ч. са били собственост на Г. Т. И.. Доколкото в производството се установи, че договорът за дарение между Г. И. и И. И.а - Н.а бил сключен без представителна власт, както и че същият не е бил потвърден от дарителя, поради което е недействителен съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че по отношение на дарителя, респ. наследникът му, позовал се на недействителността, тези ¾ ид.ч. от процесния имот не е излизали извън патримониума на Г. Т. И. и на основание чл. 1 ЗН същата са станали част от масата на наследството му. Доколкото ищецът е единствен наследник на починалия съсобственик на основание наследствено правоотношение, видно от приложеното удостоверение за наследници с изх. № РНИ18-УГ01-54, М. И. е придобил и останалите ¾ ид.ч., поради което същият се легитимира като единствен собственик на спорния поземлен имот, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа и гараж. Ответницата е релевирала възражение, както и е предявила насрещни искове на същите основания, че е придобила ¾ ид.ч. от поземления имот, ведно с построената в него сграда, включваща два самостоятелни жилищни обекта, таван и гараж, имота въз основа на договор за дарение, евентуално на основание чл. 79 ЗД – като добросъвестен владелец, евентуално на основание недобросъвестно владение, както и че е придобила ¼ ид.ч. от описания имот, която ищецът претендира да е придобил съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност № 5, том 12, дело 5622/2013 г., с рег. № 7331/26.02.2013 г., въз основа на придобивна давност. При условия на евентуалност релевира възражение, че е придобила ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор ••••••••••.2, както и от самостоятелен обект с идентификатор ••••••••••.2.1 с площ 98,30 кв.м., ведно с мазе 1 с площ 19,5 кв.м. на основание добросъвестно, евентуално недобросъвестно владение. При отхвърляне на горното твърди, че е придобила целия първи жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ••••••••••.2.1 с площ 98,30 кв.м., ведно с мазе 1 с площ 19,5 кв.м., както и ¾ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор •••••••••• на основание чл. 79, ар. 1 ЗС при владение в продължение 31.07.2013 г. – 31.07.2023 г. Във връзка с вече установената недействителност на дарението, съдът намира, че възражението на ответницата, че същата е придобила ¾ ид.ч. от процесния имот въз основа на дарение е неоснователно. С оглед въведеното възражение за придобиване на имота на основание придобивна давност съдът намира следното. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната уредба е в глава VIII ЗС, наименувана “придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл. 79 – чл. 86 ЗС. Уредена е от законодателя като оригинерен способ за придобиване на вещни права. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ следните елементи: 1) упражняване на фактическата власт върху вещта, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго и 2) изтичането на определен в закона период от време. Фактическото състояние владение по чл. 68 ЗС, различно от правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост, се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен – намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг, като държателят няма намерение да свои вещта. За да започне да тече установеният в закона давностен срок на придобивната давност, абсолютна предпоставка е да се установи началният момент на установяване на владението върху процесната вещ от страна на ответницата И. И.а - Н.а. Владението следва да е било 1) постоянно, 2) непрекъснато – да не е прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца (чл. 81 ЗС), като не е необходимо да се установява, че владението е продължило през целия период, достатъчно е да се докаже, че владелецът е владял в различни времена, от което до доказване на противното се предполага, че е владял и в промеждутъка; 3) несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си, като намерението да държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия; 4) спокойно и 5) явно – фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, т.е. да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Както беше посочено, с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 129, том I, рег. № 6354,, дело № 85 от 2013 г., на нот. Р.Д., с район на действие СРС, вписан под № 274 в регистъра на НК ищецът е придобил ¼ ид.ч от просения имот, а останалите ¾ ид.ч. от имота са били собственост на Г. Т. И., починал на 07.01.2018 г., респ. следва да се приеме, че към 26.02.2013 г. между легитимираните с акта лица е била налице съсобственост. Съгласно чл. 30 ЗС всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта. Правата на съсобствениците са взаимно свързани и взаимно се ограничават. Правомощието владение е най-характерният и съществен елемент от съдържанието на единното субективно право на собственост. То е правото на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху вещта. Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика. Категорично в съдебната практика се приема, че когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Впоследствие, на 31.07.2013 г. с договор за дарение съсобственикът на ¾ ид.ч. Г. И. дарил на ответницата И. И.а – Н.а, своята част от имота. Доколкото в настоящото производство се установи, че договорът е недействителен като сключен без представителна власт поради недействителност на пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.Д. с рег. № 274 от НК, с която Г. Т. И. е упълномощил И. М. Н.а да дари на себе си ¾ идеални части от имота, и съгласно разясненията на т. 10 от ППВС № 6 от 1974 г. нищожните сделки не съставляват годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение, когато тази нищожност е изрично прогласена, подобна сделка може да бъде основание за упражняване на недобросъвестно. В такава хипотеза собствеността може да бъде придобита при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС (вж. решение № 147 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 499/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС). Следователно неоснователно е позоваването на добросъвестно владение, като следва да се разгледа хипотезата на недобросъвестно такова, при което ответницата следва в период от 10 г. да е владяла имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, с намерение да свои същия, което да е било обективирано. По делото безпротиворечиво се установи, че от 2007 г. ответницата, заедно със семейството си, била допусната да живее на първия етаж от къщата, тъй като била поканена от баба си, в който смисъл са показанията на свидетелите, респ. към този момент същата е имала качество на държател, но не на владелец. След 31.07.2013 г., когато е сключен договора за дарение, признат за недействителен, не се установява ответницата да е обективирала намерението си по своене на целия поземления имот с идентификатор •••••••••• несъмнено за другия съсобственик, като доколкото стана ясно до този момент същият е бил съсобствен между ищеца и баща му, поради следното. На първо място, от показанията на св. С. И.а, бивша съпруга на ищеца и майка на ответницата, която е заинтересована от развитието на делото в полза на дъщеря си, се установява, че ищецът разбрал за договора за дарение, респ. за наличието на съсобственост по отношение на спорната вещ, едва през 2023 г., като съдът кредитира показанията . Установява се, че са извършени ремонтни дейности в двора, но не може да се приеме, че с тях И. И.а – Н.а е обективирала намерението си да свои поземления имот, доколкото съгласно показанията на св. И. – син на ищеца и брат на ответницата, които съдът цени по чл. 172 ГПК, именно той бил инициатор за изграждане на бетоновите пътеки, в което заедно с баща си и съпругът на И. – св. Н., който се включил със средства, взели участие. Същите се потвърждават и от съпруга на ответницата, поради което съдът намира, че И. И.а - Н.а изобщо не е обективирала намерението си за своене на поземления имот. Допълнително са налице показания от незаинтересования по делото св. С., които съдът намира за достоверни, че дворът се ползвал от ищеца и сина му, които го стопанисвали, като дори Г. И. си бил изградил. На следващо място, безспорно се установява, че гаражът е ползван само от ищеца, в каквато насока са показанията на свидетелите З., П., а св. Н. пояснява, че дори от около 2-3 г. същият се заключва, поради което съдът не може да приеме, че изобщо ответницата го е владяла. Във връзка с жилищната сграда от свидетелските показания се изяснява, че ответницата е извършвала ремонтни дейности в първия жилищен етаж, където е живяла, като остъклила терасата, за което свидетелстват свидетелите С., П. и И.а. Свидетелката З., чиито показания следва да се ценят по чл. 172 ГПК, доколкото същата е във фактическо съжителство с ищеца, респ. съдът намира, че е пряко заинтересована от развитието на делото, споделя, че след смъртта на дядото (07.01.2018 г.) вратата между двата етажа се заключвала, както и че ответницата поставила отделен електромер за първия етаж. Съгласно чл. 14, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 2, т . 2 Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи договор за присъединяване на обекти на клиенти към електрическата мрежа се сключва между съответния мрежови оператор и титуляр на право на собственост или друго вещно или облигационно право за ползване на обекта. С оглед на това ответницата се е легитимирала като съсобственик на имота, доколкото е била снабдена с нот. акт, чиято недействителност се призна, пред трети лица, но не и пред действителния собственик. Налице са показания на брата на ответницата, че И. И.а – Н.а е ползвала един от четирите комина в сградата, като заедно със съпруга изградили отделна отоплителна система. Установява се от събраните гласни доказателствени средства, че ответницата е правила ремонт в къщата, които съдът кредитира, но приема, че доколкото поголяма част от ремонтите са правени още преди 2013 г., за което свидетелстват съпруга на ответницата св. Н. и неговата сестра – св. Н.а, когато е безспорно, че И. И.а – Н.а е била само държател, както и липсата на писмени доказателства, установяващи че разходите за ремонт са извършени именно от ответницата, към този момент не може да се приеме, че същата е имала намерение да свои имота, а по-скоро е извършвала действия по обикновено потребление на имота, в който е живеела със семейството си. На следващо място, по представените доказателства за заплащане на данъци за земята и сградата, съдът счита, че заплащането на данъци по същността си представлява изпълнение на задължения, произтичащи от данъчното законодателство, доколкото ответникът е вписан като собственик в АВп., видно от приложените справки, макар и както се установи, че сделката, въз основа на която е придобил имота е недействителна съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В съдебната практика, обективирана решение № 108 от 30.12.2020 г. по гр. д. № 4611/2019 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, се приема, че действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства. В случая са налице доказателства за заплащане на данъци, както и за други разходи, но доколкото е безспорно, че ответницата живее на първия етаж от къщата, действието по заплащане на консумативни разходи не може да бъде прието като намерение за придобиване на вещта, а като изпълнение на задължения свързани с употреба на вещта. Също така, поради наличните по делото пълномощни от Г. Т. И. в полза на ответницата и съпруга (от 2012 г. и 2016 г.), които са представени от ищеца, а дори са налице показания от св. Г. И. и св. Ю. З., че дядото е упълномощил внучка си и съпругът във връзка с представителство пред община, данъчни служби, Телк и пр., доколкото някои от плащанията са извършени докато е бил жив Г. Т. И., за когото И. И.а – Н.а се е грижила, не може да се приеме, че с това действие по изпълнение на данъчно задължение ответницата е изразила ясно намерението си да придобие имота. На следващо място, касае за една обща еднофамилна жилищна сграда, в която живее както ищецът, със семейството си, така и ответницата със семейството си, както и че до смъртта на дядото на 07.01.2018 г. ищецът е имал достъп до всяка част от къщата без противопоставяне от ответницата, а и без да е било разпределено ползването на отделните части от имота, то не може да се приеме, че ответницата е владеела къщата изключително за себе си, за да я е придобила по давност. От доказателствата безспорно се установява, че на втория етаж на къщата живеят ищецът и семейството му, включително съгласно показанията на св. Н. се изяснява, че синът на ищеца ограничавал ответницата и съпруга да ползват тавана. С оглед на горното, съдът приема, че релевираните възраженията останаха недоказани и ищецът е собственик на основание наследствено правоотношение на спорния имот - дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. •••••, кв. „••••••“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ••••••••••.2 и на сграда с идентификатор ••••••••••.3, със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи – 1, с административен адрес: гр. •••••, район „•••••“, ул. •••••••••. По отношение на възражението на ответницата, че същата е придобила по давност самостоятелен обект с идентификатор ••••••••••.2.1 с площ 98,30 кв.м., представляващ първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ••••••••••.2, състоящ се от входно антре, коридор, две стаи, спалня, кухня и баня с тоалетна, ведно с принадлежащото към жилището мазе, както и на ¾ ид.ч. от поземления имот, макар да е извършвала ремонт, промяна на партидата за електричество и заплащане на данъци, както и извършеното от дядо дарение, чиято недействителност се установи, не беше доказано, че намерението да свои имота за себе си е обективирано спрямо действителния собственика – М. И.. С оглед на това съдът намира, че владението не е било несъмнено, поради което не е осъществен фактическия състав на придобивната давност. С оглед на горното, искът с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен, като доколкото се установи, че ответницата държи единствено първия етаж от обект с идентификатор ••••••••••.2, с площ 98,30 кв.м., същата следва да бъде осъдена да предаде само него, а в останалата част съгласно т.2А от ТР 4/2014 г. на ОСГК съдът следва да постанови единствено установителен диспозитив.. По насрещните искове: По главния иск по чл. 108 ЗС подробно бяха обсъди възраженията, по които И. И.а - Н.а е въвела допълнителен предмет в делото с предявяване на насрещни исковете. За да не се прави повторение, съдът препраща към мотивите в предходната точка на решението, като намира, че и трите предявени насрещни искове са неоснователни, поради недоказването на твърдените обстоятелства. Ищцата по насрещните искове не е придобила процесния имот нито по дарение, нито по давност - въз основа на добросъвестно, евентуално недобросъвестно владение, доколкото същата не е обективирала намерението си спрямо ищеца по главния иск, че владее неговите ид.ч. от спорния имот, както и тези на дядо , а при условия на евентуалност - първия жилищен етаж от процесната къща, с намерение на ги свои. По отговорността на страните за разноски: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски разполага само ищецът, който претендира такива в общ размер на 3 492,00 евро. В кориците на делото са налице доказателства за сторени разходи в размер на 3 270,16 евро (6 395,87 лева), представляващи сбор от платена държавна такса - 265,87 лева, депозит за свидетел - 30,00 лева, за депозит за СГЕ - 400,00 лева, депозит за СДЕ - 400,00 лева, депозит – СМЕ - 800,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4 500,00 лева. поради това съдът намира, че в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноски в размер на 3 270,16 евро. Така мотивиран, съдът