Решение № 6268 от 29.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 876/2026 г.

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „С.“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощника адвокат К. Г., срещу Решение № 184 от 19.02.2026г. на Районен съд - Пловдив, ХХII – ри н.с. постановено по АНД № 20255330204590 по описа на същия съд за 2025г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление № № 45 от 23.07.2025г. на Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на основание чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр. трето от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на „С.“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Пловдив, [населено място], [улица], представлявано заедно и пооделно от управителите Р. Б. С. и М. В. С., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 715,81 /седемстотин и петнадесет евро и осемдесет и един евроцента/ евро, с левова равностойност 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, за административно нарушение на чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр. трето от ЗУО.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че в случая установените по делото факти не обосновават извод за осъществен състав на административно нарушение по чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. вр. чл.29, ал.2, пр.3 от ЗУО, както и, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на санкционираното дружество.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

В съдебно заседение касационния жалбоподател се представлява от пълномощника адвокат К. Г., който поддържа подадената касационна жалба. Представя писмени доказателства – молба от Г. С. по анд № 20255330204588 по описа на ПРС, ведно с протоколи за постъпили сигнали на „Зелен телефон“ за нарушения на екологичното законодателство и предприети мерки, публикация в Traffic news.

Претендира се присъждане на сторените разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Директор на РИОСВ Пловдив оспорва основателността на жалбата в депозиран по делото писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника юрисконсулт Х., която оспорва основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Окръжна прокуратура [населено място] редовно уведомена по реда на 217, ал.3 от АПК не изпраща представител.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „С.“ ООД, срещу Наказателно постановление № № 45 от 23.07.2025г. на Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на основание чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр.трето от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на дружеството, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 715,81 /седемстотин и петнадесет евро и осемдесет и един евроцента/ евро, с левова равностойност 1400 /хиляда и четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр.трето от ЗУО.

Първоинстанционният съд е възприел обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

На 07.02.2025г. във връзка с постъпили на „Зелен телефон“ в РИОСВ - Пловдив сигнали с вх.№ СЗТ-13-1/23.01.2025г. и № СЗТ- 28/05.02.2025г., касаещи „изгаряне на отпадъци - изрезки от ПДЧ и кантове в производствената база на „С.“ ООД, находяща се в [населено място], [улица]“, е извършена съвместна проверка с участието на Й. П. - гл.експерт от Дирекция „Опазване на околната среда“ при Община Пловдив.

При оглед на място е установено, че в производствената база на дружеството, находяща се в [населено място], [улица], в помещение за разкрояване и кантиране на мебелни плоскости, се намира един брой котел на твърдо гориво с номинална мощност 175 Kw, оборудван със самостоятелно изпускащо устройство /комин/ за отвеждане на димните газове и към момента на проверката е в работен режим. При проверка и оглед на горивната камера /оглед при отворена врата/, е установено, че вътре горят парчета и изрезки от ПДЧ плоскости, класифицирани като производствени отпадъци с код и наименование - 03 01 05 /трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04/ съгласно Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците /обн., ДВ, бр.66 от 8.08.2014г., с посл.изм. и доп./.

При проверка в складово помещение за съхранение на плоскости в същия обект на дружеството, е установено наличие и на метална печка на твърдо гориво, в която горят производствени отпадъци с код 03 01 05 - парчета и изрезки от ПДЧ плоскости. Проверката е извършена в присъстивето на служители на дружеството и в присъствието на организатор производство - Г. К..

Прието е, че административното нарушение е извършено на 07.02.2025г. в производствената база на „С.“ ООД, находяща се в [населено място], [улица] е установено с Констативен протокол № 0014380 от 07.02.2025г. С това свое деяние „С.“ ООД, е осъществило състав на чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр.трето от ЗУО, като нерегламентирано изгаря неопасни отпадъци.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № 19 от 27.02.2025г. от В. Н. К. - главен експерт „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ при РИОСВ Пловдив, в което нарушението било квалифицирано като такова по чл.29, ал.2, пр.трето от ЗУО.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН В. Н. К. и свидетелката Й. М. П., които са потвърдили фактическите констатации в АУАН.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд, е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен от обективна страна състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е в минимално предвидения размер в санкционната норма на чл.134, ал.1, т.2 пр. първо от ЗУО и е законосъобразно определено в този размер при спазване на разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.

Първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, и деянието не представлява маловажен случай на административно нарушение, като извършеното нарушение накърнява обществените отношения, регулиращи мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве и е с висока степен на обществена опасност, като не следва да се пренебрегва факта на установено нерегламентирано изгаряне на неопасни отпадъци в две от помещенията на проверения обект, както и подаваните за това сигнали в един по-ранен времеви период от процесния.

IV. За правото :

9. Разпоредбата на чл. 29, ал.2 от ЗУО забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Юридическо лице или едноличен търговец, което не се съобрази с тази забрана и осъществява нерегламентирано изгаряне или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на опасни отпадъци, се наказва съгласно чл.134, ал.1, т.2, пр.1 от ЗУО с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв.

В рамките на тази материално и административнонаказателно правна уредба, по отношение на възраженията на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени задълбочени и обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящия съдебен състав, който препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

В този контекст, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, досежно липса на осъществен състав на административно нарушение по чл.29, ал.2, пр.3 от ЗУО, вр. с чл.134, ал.1, т.2, пр.1 от ЗУО, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че дружеството не е спазило забраната на чл.29, ал.2, пр.3 от ЗУО, тъй като на инкриминирата дата, в два от производствените цехове в проверения обект, стопанисван от „С.“ ООД, находящ се в [населено място], [улица], нерегламентирано били изгаряни производствени отпадъци /парчета и изрезки от ПДЧ/ в намиращите се в помещенията котел и метална печка на твърдо гориво, което представлява нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци. В случая дейността не е разрешена по надлежен ред и поради това извършването й е нерегламентирано. Изгаряните отпадъци са неопасни такива по смисъла на §1, т.49 от ДР на ЗУО, тъй като не попадат в приложното поле на т.12 от ДР на ЗУО, според която "Опасни отпадъци" са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3.“ Доколкото изгаряните неопасни отпадъци са установени като ПДЧ плоскости, то правлно е прието от съда, че те попадат съгласно Приложение 1 към Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците, сред тези с код и наименование - 03 01 05 /трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04/.

По отношение на довода на касатора, че полученият при механичните производствени процеси неопасен отпадък, бил предаван на конкретно дружество, притежаващо комплексно разрешително за третиране на отпадъка, правилно съдът е приел, че същият не оборва категорично установения и доказан факт на открити и изгаряни в горивните камери на котела и печката парчета и изрезки от ПДЧ, както и факта на складирани около тях парчета и изрезки от ПДЧ, което категорично представлява нерегламентирано изгаряне на неопасни отпадъци в обекта на проверка.

Първоинстанционният съд не е споделил и доводът на жалбоподателя, поддържан и пред нстоящата инстанция, че с оглед постъпилия сигнал за замърсяване на въздуха, следвало да се приложи Законът за чистотата на атмосферния въздух, в чийто обхват попадало изложеното в сигнала, а не приложения в случая Закон за управление на отпадъците. В тази насока правилно съдът е приел, че описаното в конкретните сигнали не ограничава контролния орган при установени в хода на проверката други нарушения на екологичното законодателство, да предприеме, съобразно своите правомощия, действия по предявяване на административно обвинение и тяхното санкциониране.

10. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против „С.“ ООД, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

По отношение на касационното оплакване за нарушение на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, следва да се посочи, че процесният АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, според която при невъзможност да се състави акт в присъствието на свидетели, присъствали при установяване на нарушението, актът се съставя в присъствието на двама други свидетели с изрично отбелязване. Както правилно е приел първоинстанционния съд, в случая са посочени именно последните - свидетели по съставяне на акта, като за тях са отразени всички онези данни, които чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН изисква. Съставянето на АУАН по реда чл.40, ал.3 от ЗАНН по никакъв начин в случая не се е отразило нито на разкриването на обективната истина, нито на реализиране правото на защита на дружеството жалбоподател в пълен обем.

Не е споделимо и оплакването на касатора за невъзможността актосъставителя да бъде разпитван в качеството му на свидетел, който е служебно ангажирано лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че същият е очевидец на нарушението и няма процесуална пречка за разпита му в качеството на свидетел, а дали и доколко показанията на този свидетел следва да се възприемат от съда, това касае преценка на доказателствения материал по делото.

Неиздаване на НП и произнасяне на административнонаказващия орган извън определения в чл.52, ал.1 от ЗАНН едномесечен срок, който е инструктивен, не може да обоснове извод за съществено процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по издаване на наказателното постановление в поддържания от касатора аспект.

Наложеното от административнонаказващия орган административно наказание глоба в размер на 715,81 евро с левова равностойност 1400 лв. е в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл.134, ал.1, т.2 пр.1 от ЗУО, и като такова е съответно на тежестта на нарушението и степента на обществената опасност на деянието, поради което и е справедливо и способстващи за постигане на целите на наказанието.

Нарушението, за което е санкциониран касационния жалбоподател не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, напротив, както е приел и първоинстанционния съд, извършеното нарушение накърнява обществените отношения, регулиращи мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве и е с висока степен на обществена опасност,. В този смисъл извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

11. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство. Не водят до различен извод ангажираните в настоящото касационно производство писмени доказателства от страна на пълномощника на касационния жалбоподател, които нямат отношение към доказаността на процесното административно нарушение и законосъобразността на наказателното постановление. Наред с това следва да се посочи, че в настоящото касационно производство правомощията на съда са ограничени в преценката относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Изрично указание за това дава разпоредбата на чл.220 от АПК, която възвежда забрана за нови фактически установявания в касационното производство.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

V.За разноските :

13. При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/ евро.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХIХ – ти касационен състав