Решение № 561 от 10.2.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1359/2025 г.

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба на Д. И. Б., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която претендира присъждане на неимуществени вреди в размер на 10 000 евро, изразяващи се в бездействие на администрацията на затвора и лишаване от правото му да разполага с телевизор за периода от 21.10.2025 г. до 02.12.2025 г. съгласно уточнение на исковата молба. Посочва, че на 21.10.2025 г. е подал заявка за закупуване на телевизор с лични средства, като такъв не му е предоставен поради надвишен месечен лимит. На 06.11.2025 г. е имал лимит, но телевизорът бил продаден, а на 13.11.2025 г. не бил включен в списъка за получаване на техника. Твърди, че се чувства дискриминиран. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р. изразява становище за неоснователност на исковата молба. Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не е налице нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията. Във връзка с твърденията на ищеца е изискана информация, като в Справка вх.№ 156/08.01.2026 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик е посочено, че на 07.10.2025 г. лишеният от свобода е подал заявка за закупуване на телевизор, която е предадена за изпълнение и на 21.10.2025 г. стоката е доставена в затвора. На 23.10.2025 г. Б. е изведен в затворническа лавка за закупуване на телевизора, но същият е бил изчерпил лимита си за м. октомври. Посочено е, че до 23.10.2025 г. закупените от ищеца стоки без разходите за фонокарти са на обща стойност 994,88 лв., а цената на телевизора - 237,93 лв. Остатъкът на сумата, с която е разполагал Б. до края на м. октомври е 82,12 лв. и не може да закупи телевизора, поради което заявката е архивирана. Посочено е, че на 06.11.2025 г. Б. е подал заявка за закупуване на машинка за подстригване, а на 14.11.2025 г. в проведен разговор с инспектор, отговарящ за неговата група се е отказал от заявките си за закупуване на техника от затворническа лавка. Представено е становище на експерт стопанска дейност в ДП „ФЗД“, с което се потвърждава изложеното от началника на затвора. Експертът е посочил, че телевизорът е доставен в лавката на 21.10.2025 г. и след като Б. не е разполагал със средства телевизорът е продаден на друг лишен от свобода, тъй като срокът на гаранцията започва от деня, в който стоката е доставена от фирмата-изпълнител. След тази заявка друга от ищеца не е постъпвала. Като доказателства по делото са представени две заявки от Б. от 08.10.2025 г. и от 06.11.2025 г.; справка за потребител и трансфери за периода от 01.10.2025 г. до 31.10.2025 г. При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи: Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи и затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС. Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите. Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – неоснователен по следните съображения: Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случая с исковата молба се претендират претърпени неимуществени вреди, нанесени на ищеца в резултат на бездействието на служители на Затвора-гр. Пазарджик да му предоставят да си закупи заявеният от него телевизор, поради което съдът квалифицира иска с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да възникне право на обезщетение по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл. 3 ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата. За разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС въпросът за вината на конкретните причинители на вредата е ирелевантен за възникването на отговорността. Освен това при отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е налице нормативно установена, по силата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, оборима презумпция за настъпване на неимуществените вреди като последица от нарушаването на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Следователно за разлика от отговорността по чл. 45 и следващите от ЗЗД, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, по аргумент от чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл. 3 ЗИНЗС. Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, тоест по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респективно че е налице неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл. 3 ЗИНЗС. В разглеждания случай ищецът е изложил твърдения, че са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в дискриминиране за това, че не може да си закупи телевизор. Съдът намира, че събраните по делото доказателства не сочат на незаконосъобразни действия/бездействия на служителите на Затвора-гр. Пазарджик, от които да се направи извод за нарушаване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Според чл. 56, ал. 2 ЗИНЗС, лишените т свобода могат да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната, която за 2025 г. е в размер на 1077 лв. съгласно Постановление № 359/23.10.2024 г. на Министерския съвет на Република България. От представените по делото справка за потребител и трансфер на суми се установява, че към 23.10.2025 г. Б. е похарчил по-голяма част от средствата си и позволената сума, с която разполага е 82,12 лв., а стойността на телевизора е в размер на 237,93 лв. Гореизложеното обуславя извод за отсъствие на нарушения, касаещи непредоставяне на възможност за закупуване на заявения от ищеца телевизор, поради нормативното ограничение на чл. 56, ал. 2 ЗИНЗС. По делото не са представени доказателства, а и Б. не сочи да е подавал нова заявка за период, в който има достатъчна наличност по сметката си. В тази връзка не може да се направи извод, че спрямо ищеца е било проявено дискриминиращо отношение, както и не са налице твърдените в исковата молба действия/бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, още по-малко такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно действие/бездействие на затворническата администрация, тоест не се доказа нарушение по чл. 3 ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действието/бездействието на длъжностни лица от Затвора-гр. Пазарджик по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Налага се извод за неоснователност на предявения иск поради липса на елементите от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, поради което той следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав