Решение № 486 от 1.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2029/2026 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 18.06.2026 година по НОХД№ 15585/2025 година, СРС, НО, 14 състав е признал подсъдимата В. Г. К. за виновна в това, че на неустановена дата през месец февруари 2017 г. до 23.2.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у К.Й.Х., че ако й предаде сума в размер на хиляда лева ще започне работа в „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ АД, отдел „Транспорт“ в рамките на един месец, като в резултат на формираните неверни представи на 23.02.2017 г. той й предал сумата от хиляда лева, с което К. му причинила имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е наложил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което В. Г. К. (със снета по делото самоличност) е била задържана по реда на ЗМВР И НПК. Веществено доказателство- диск на лист 46, том I от ДП е постановено да остане по делото, а след изтичане на срока за съхранение да бъде унищожено. На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 137,78 (сто тридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) лева за експертизи, както и държавна такса по сметка на СРС в размер на по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист. По делото е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата- адв. Р. с искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за невиновна по обвинението по съображения за неправилност. В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред СГС по реда на гл. 21 НПК. Счел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Намира, че мотивите на първата инстанция са непълни и бланкетни като в тази връзка счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане или подсъдимата да бъде оправдана. Представителят на държавното обвинение моли да се потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна. Подсъдимата в съдебно заседание се присъединява към защитника си. В предоставеното й право на последна дума от съда моли да бъде оправдана. Оспорва истинността свидетелските показания. Моли да не бъдат кредитирани свидетелските показания на Д.А., защото са неясни. Изразява несъгласие и с това, че е заявила че работи на летище София, същото не отговаря на истината. Намира, че няма вина в случая. Моли за справедлива присъда, като иска да се отмени присъдата и да бъде оправдана или да се постанови нормална присъда. Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства-обясненията на подсъдимата В. Г. К., показанията на свидетелите К.Х., вкл. и приобщените от ДП на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК и тези на свид. Д.А.; писмени доказателства – справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, справка за действащи трудови договори, както и останалите документи, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото, по реда на чл. 283 от НПК; способи за събиране и проверка на доказателства: заключенията на изготвените по делото графическа и техническа експертиза. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна: Подсъдимата В. Г. К. е родена на •••••••• г., българка, български гражданин, неомъжена, осъждана, средно образование, работи като готвач, настоящ адрес в гр. София, ж.к. •••••••• ЕГН ••••••••••. Свид. К.Х. работил като таксиметров шофьор. На неустановена дата през месец февруари на 2017 г., когато свид. Х. бил на работа, в таксиметровия автомобил се качила подс. К., с която се познавали, като двамата започнали да си говорят. В хода на разговора тя му заявила, че заемала длъжност „Ръководство на въздушното движение“ в отдел „Транспорт“ на Летище София, което не отговаряло на истината. В хода на разговора, свид. Х. споделил на подс. К., че има финансови затруднения, като в отговор на това, тя му съобщила, че може да му съдейства да започне работа на Летище София, срещу сумата от 1000 лева. Свид. Х. се съгласил и на 23.02.2017 г. се срещнал с подс. К. в гр. София, ж.к. „Мотописта“, на ул. „••••••••, където й предал сума в размер на 1000 лева. За предадената сума била съставена разписка, която подс. К. подписала. Подс. К. взела парите и си тръгнала. Двамата продължили да поддържат контакт по телефона, като подс. К. му съобщавала дати, на които щял да бъде назначен, но това не се случило. В разговор на 08.09.2017 г. между двамата, подс. К. се държала агресивно с Х., като му заявила, че парите не са при нея, а при друг човек и тя не му дължи нищо. На 18.09.2017 г. двамата отново провели телефонен разговор, в който подс. К. обещала на свид. Х., че ще му върне парите, но това не се случило. Поведението на подс. К. станало повод свид. Х. да подаде сигнал за случилото се. В хода на разследването била назначена графическа експертиза от заключението на която се установило, че ръкописният текст, с който е изпълнена приобщената в хода на разследването разписка от подс. К., както и подписът разположен отгоре, са положени от нея. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат необходимата като обем и съдържание аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимата, поради което първата инстанция е изпълнила задължението си да мотивира в достатъчна степен съдебния си акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата. Правилно и с основание първостепенният съдебен състав е поставил в основата на изводите си по фактите показанията на свидетеля К.Х. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК от ДП/. Показанията на свидетеля са детайлни, хронологични и дават съществени сведения относно датата, мястото, начина на извършване на деянието и автора на същото. Приобщаване на показанията на посочения свидетел от досъдебното производство намира своето процесуално основание и необходимост, поради липсата на спомен за конкретни продробности около обстоятелствата, свързани с процесното деяние, като липсата на спомен не се дължи на стремеж за изопачаване на действителното естество на протеклите събития, а на отдалечеността на събитията в темпорален аспект към датата на провеждане на разпита, като житейски логично е изтеклият период от време да води след себе си липсата на детайлен спомен относно част от развилите се събития. Този извод следва и от обстоятелството, че показанията на свидетеля не са изолирани от доказателствената маса, а намират подкрепа в останалите гласни и писмени доказателства, поради което и не са налице основания за дискредитиране на обсъждания източник. Показанията на свидетеля намират подкрепа в производния източник на доказателства-показанията на св. Д.А., възпроизвеждаща споделеното й от страна на св. Х. относно обстоятелствата около престъплението, автора на същото и съдържанието на инкриминираното деяние. В подкрепа на гласните доказателствени средства, обсъждани от този състав е и писменото доказателство-разписка от подсъдимата към св. Х. за получаване на инкриминираната сума за започване на работа на Летище София, както и заключението по протокол № 042/2018 година на съдебна графическа експертиза, установяваща, че текстът и подписът са положени от подсъдимото лице. Съществени от гледна точка на обвинението са и приложената справка от „Летище София“ ЕАД, изясняваща, че подсъдимата не е работила на Летище София, както и няма процедура за назначаване на св. К.Х. на посочения обект. Видно от справката от ТД на НАП- София няма регистрирани трудови договори на подсъдимата справка от „Летище София“ ЕАД. Очевидно е при това положение, че обясненията на подсъдимото лице се явяват защитно средство, тъй като не намират каквато и да е подкрепа в доказателствената съвкупност, както правилно е оценил същите и първостепенния съд. При така установената фактология въз основа на горния анализ на доказателствата, първостепенният съд напълно правилно е приел, че подсъдимата В. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. От обективна страна - подсъдимата К., на неустановена дата през месец февруари 2017 г. до 23.2.2017 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у К.Й.Х., че ако й предаде сума в размер на хиляда лева ще започне работа в „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ АД, отдел „Транспорт“ в рамките на един месец, като в резултат на формираните неверни представи на 23.02.2017 г. той й предал сумата от хиляда лева, с което К. му причинила имотна вреда Напълно коректно първият съд е приел, че с деянието, предмет на обвинителния акт подсъдимата е възбудила заблуждение у св. Х., че е служител на Летище София и като такава ще му съдейства за назначаване на работа. По делото е установено, че К. не е била служител на Летище София. Тя не е имала възможност, нито намерение да бъдат изпълнени поетите спрямо Х. ангажименти, свързани със съдействие във връзка с назначаването му на работа на Летище София. Установено е и това, че. Х. се е разпоредил със сумата от 1000 лева, която е предал на К. и за което е била съставена разписка. Ето защо е осъществен съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимата е предвиждала, че вследствие на нейното въздействие върху свид. Х., у последния ще възникнат неправилни представи, съответно, че поддържа вече възникнали такива представи, както и че по този начин Х. бива мотивиран да извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено неговото имущество, като е искала да настъпи този резултат. Подсъдимата е действала и с особената користна цел - да извлече имотна облага за себе си. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно го е определил при условията на чл. 54 НК, като въззивният съд се солидаризира с отчетените от първия съдебен състав смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Районният съд при отмерване на наказанието правилно е дал превес на съдимостта на подсъдимата. Изяснява се, че същата е осъдена с влязла в сила на 13.03.2025 година присъда, за деяние, извършено в периода от 01.09.2016 до25.12.2016 година по чл. 194, ал. 1 НК на наказание лишаване от свобода за срок от една година при общ режим. Очевидно е при това положение че деянието по настоящото дело не е изолирано, като се взе предвид и престъпната упоритост на подсъдимата, която след възбуждането на заблуждение у пострадалия е поддържала същото в значителен период от време, като е проявила престъпна изобретателност не само за възбуждането, но и за поддържане на формираното заблуждение. Горното установява, че се касае до лице с по-висока степен на обществена опасност, при което не са налице основания за приложение на чл. 55 НК, а наказанието справедливо е отмерено от първата инстанция на две години лишаване от свобода, като за поправяне на подсъдимата и за постигане на целите на генералната превенция същото законосъобразно е постановено да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. Законосъобразно на следващо място първоинстанционният съд е приложил чл. 59 НК, като е приспаднал задържането на лицето от наложеното наказание лишаване от свобода. При този изход на делото, законосъобразно, в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимата са присъдени и направените по делото разноски, а ВД е постановено да остане по делото. Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд