Решение № 3502 от 18.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4533/2025 г.

наказателно дело № 20251110204533 по описа за 2025 година при участието на секретаря Вера Тасева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 4533 по описа на СРС за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на И. Р. Р. срещу Наказателно постановление (НП) № VI-130 от 02.03.2025г., издадено от зам.-началник на 01 РПУ – СДВР, с което на осн. чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.25, ал.1 вр. чл.30, ал.1, т.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се оспорва изводът на административно-наказващия орган, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение, като се поддържа, че установената у него вещ („бандана” /шал/) не била поставена на лицето му, не е била използвана за прикрИ.е на лицето и не е затруднявала разпознаването му. По същество се поддържа, че самото носене на шал/маска в себе си не е равнозначно на „носене на лицето” по смис. на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ, поради което наказателното постановление следвало да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят И. Р. Р., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата си и моли да бъде отменено оспорваното наказателно постановление, като сочи, че бил неправомерно задържан; твърди, че на процесната дата (02.03.2025г.) отишъл на футболната среща заедно с приятели от Франция, като не са били облечени с отличителни дрехи или символи на футболните отбори, като при извършената проверка в якето му била намерена яка тип „бандана” от термоплат, която държал поради студеното време и която обичайно използвал за пазене на гласните връзки и да не вдишва дим при наличие на димки, като тази вещ му била останала още от времето на SARS-CoV-2 и обичайно стояла в якето му, като му било казано от полицаи да я изхвърли, но друг служител на МВР, различен от разпитания в съдебно заседание, му поставил белезници и впоследствие бил предаден на други полицейски служители, но спрямо него било упражнено физическо въздействие, държан бил продължително време на стадиона заедно с други задържани лица, а впоследствие е бил транспортиран с поставени белезници на ръцете и краката, но отрича процесната маска да е била на лицето му, или на врата му, и не е ползвана за прикрИ.е на лицето. Въззиваемата страна и административно-наказващ орган – Зам.-началник на 01 РПУ – СДВР, редовно призован, не се явява, като се представлява юрк. К.Г. (вж. л.39), която оспорва жалбата и поддържа, че същата е неоснователна, т. к. при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени законовите изисквания, а от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че жалб. И. Р. е извършил деянието, описано в АУАН и НП – нарушение на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ. Съдът, като изслуша становищата на страните, служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното: По фактическите обстоятелства и доказателствените материали: На 02.03.2025г., от 14:00 ч. на Националния стадион (НС) „Васил Левски” в гр. София започвала футболна среща между отборите на ПФК „ЦСКА – София” и ПФК „Левски – София”, за чието обезпечаване били ангажирани полицейски служители от СДВР, натоварени с охраната на обществения ред и с извършването на проверки на лицата, насочващи се към спортното мероприятие. В този ден, ок. 13:40 ч., жалбоподателят И. Р. Р. отишъл в района на националния стадион в столицата, за да посети със свои приятели-чужденци футболната среща. При придвижването си към входно-контролния пункт той бил спрян от полицейски служител – свид. П. П., който бил ангажиран с охраната на мероприятието. При извършената полицейска проверка свидетелят преценил, че жалб. Р. носи на врата си яка, която би могла да скрие лицето му. Жалбоподателят обяснил на полицая, че това е яка от термоплат и я носи поради проблеми с гласните връзки и опушването с димки при такива спортни събития. Първоначално свид. П. разпоредил на жалб. Р. да изхвърли яката, но в този момент друг служител (отговорник за съответния район – неустановен по делото) се намесил, като дал указания на свид. П., че след като жалбоподателят е спрян и нарушението му е установено, то трябвало да бъде отведен за „последваща работа”. Свидетелят П. П. не бил от столицата и не знаел къде трябва да отведе жалб. И. Р., той помолил друг негов колега (неустановен по делото – бел. с.) да му съдейства и двамата съпровели жалбоподателя до „тунел”, където имало още задържани поради притежание на „забранени предмети”. Спрямо жалбоподателя И. Р. бил извършен обиск от служители, ангажирани с проверката на задържаните лица. В неговото яке била намерена вещ, представляваща шал/яка тип „бандана” (тъмно парче плат или маска). След проверката друга служителка на полицията (неустановна по делото) написила „от името” на свид. П. П. полицейски доклад за случая (вж. л.8 от съд. д.), който бил подписан от свид. П.. Заедно с това той подписал и заповед за задържане, която отново не била съставена от свид. П.. Служителка на 01 РПУ-СДВР снела писмени поксазания на свид. П. (л.10 от съд. д.), а жалб. И. Р. предал доброволно въпросната маска, за което бил съставен протокол (вж. л.13). След извършената проверка спрямо жалбоподателя били предприети последващи действия по реда на Закона за МВР и ЗООРПСМ – издадена била Заповед за налагане на принудитеулна административна мярка (ЗППАМ) № 25-VI-130-0179/02.03.2025г. – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година (вж. л.7 от съд. д.). Въз основа на съставените документи, на 02.03.2025г. свид. М. Н. съставил Акт за установляване на административно нарушение № VI-130/02.03.2025г., в който било прието, че жалбоподателят е извършил противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в „носене в себе си на черна маска”, което деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.21, т.7 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортнаи мероприятия (ЗООРПСМ). Актът бил съставен от свид. Н. (служител на 01 РПУ-СДВР), който не е бил непосредствен очевидец на самата проверка, а работил в т. нар. „обработваща група” и е съставил акта въз основа на данните от своите колеги на място и документите. Свидетели при съставянето на АУАН бил служители на посоченото полицейско управление (Б. Й. и К.Д.), като след подписването му – бил връчен на жалбоподателя (вж. л.5). Въз основа на АУАН, на 02.03.2025г. зам.-началникът на 01 РПУ-СДВР издал атакуваното Наказателно постановление № VI-130/02.03.2025г., в което били отразенти обстоятелствата от проверката, фактическото описание на нарушението – на посочените дата и време, преди провеждане на споменатата футболна среща на националния стадион, на КПП-6 на сектор „Г” бил извършил противообществена проява (спортно хулиганство) – носил в себе си черна маска, както и правната квалификация на нарушението (чл.21, т.7 от ЗООРПСМ), като с този санкционен акт на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.25, ал.1 вр. чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ на жалбоподателя И. Р. Р. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушението. НП било връчено на жалбоподателя на 02.03.2025г. (вж. разписката в НП), а на 10.03.2025г. била подадена жалбата срещу издаденото НП (вж. л.9), заведена с вх. № 225000- 5457/14.03.2025г. По повод на същия случай са били съставени и останалите документи от административнонаказателната преписка, приложени по делото, вкл. документи, отразяващи извършената проверка, задържането на жалбоподателя, както и процесуалните действия на полицейските органи след отвеждането му. Горните фактически обстоятелства съдебният състав приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите М. Л. Н. и П. Р. П., вкл. неговите писмени показания (л.10), както и обясненията на жалбоподателя И. Р. Р. (л.15), дадени писмено; писмените доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: съставения АУАН № VI-130/02.03.2025г. (л.5), НП № VI-130/02.03.2025г. (л.6), ЗППАМ № 25-VI- 0179/02.03.2025г. (л.7), полицейски доклад за случая (л.8), полицейски доклад за жалбата (л.9), протокол за писмено показание на свидетел (л.10), заповед за задържане (л.11), протокол за личен обиск (л.12), протокол за доброволно предаване (л.13), разписка за получено веществено доказателство (маска) (л.14), писмени сведения от жалбоподателя (л.15), заповед № 225з-105/26.01.2024г. на началника на 01 РПУ-СДВР за наказващи органи (л.16), заповед № 8121з-247/05.03.2021г. на министъра на вътрешните работи за наказващи органи (л.40-41), удостоверение рег. № 513р-30319/21.03.2025г. за заемана длъжност от наказващ орган (л.42). Този състав на райониня съд съобрази съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, вкл. процесуалните документи (АУАН и НП), както и останалите материали от административнонаказателната преписка, приложени в съдебното производство, като от тези писмени източници се установяват безпротиворечиво данните относно обстоятелствата по проверката, действията на полицейските служители и на жалб. Р., обстоятелствата по соченото нарушение (вкл. датата и времето на извършването му) и правната му оценка, поради което съдът осножва своите фактически изводи въз основа на тях. Настоящият съдебен състав обсъди и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. Н. и П. П., като прецени същите с оглед тяхната последователност, вътрешна логичност, връзката им с останалия доказателствен материал и непосредственото им отношение към фактите по спора, следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост. От показанията на свидетеля М. Н. се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН – въз основа на данните от документите на колегите му били на мястото на проверката, и без да е имал преки и непосредствени възприятия относно установяването на процесната вещ у жалбоподателя, както и относно начина, по който тя е била носена – дали е била поставена на лицето му или се е намирала на друго място. Поради това съдът приема, че показанията на този свидетел са относими най-вече към обстоятелствата по съставянето на АУАН и към механизма на административното „окомплектоване” на документите по преписката, но не и като пряк доказателствен източник относно основния спорен факт по делото – дали процесната вещ е била носена по начин, който прикрива лицето на жалбоподателя и затруднява разпознаването му. Съществено значение за изясняване на делото имат показанията на свидетеля П. П., който на място е участвал в проверката на жалбоподателя. От неговите показания се установява, че при осъществявания контрол на входа на спортното мероприятие вниманието на полицейските служители е било насочено към лица, които носят шалове, високи яки, качулки и други подобни вещи, с които биха могли да прикриват лицата си. Свидетелят изяснява, че у жалбоподателя била установена процесната вещ, но изрично сочи, че при спирането за проверка на жалб. Р. същата не е била поставена на лицето на последния, като това обстоятелство е от съществено значение за предмета на настоящото производство и съдът го отчита като пряко възприет от свидетеля факт. В тази част съдът кредитира показанията на свид. П. П., доколкото същите са относително ясни, конкретни и произхождат от лице, участвало в самата проверка на място на жалбоподателя. Същевременно съдът държи сметка и за това, че свидетелят не сочи жалбоподателят да е използвал процесната вещ за прикрИ.е на лицето си, нито сочи действия от страна на последния, насочени към затрудняване на разпознаването му, а напротив – вещта е била установена като предмет, намиращ се у жалбоподателя, а не като средство, с което към същия момент лицето му е било прикрито. Съдът обсъди и обясненията на жалбоподателя, дадени в писмена форма, в които се съобщава, че процесната вещ се е намирала в якето му, а не е била поставена на лицето му, не кореспондират със заявеното от свид. П., който казва, че въпросната черна маска е била н а врата на жалбоподателя, но се подкрепят от показанията на сочевидеца П., че въпросната маска не е била на лицето на жалбоподателя, като последното не се опровергава от друг доказателствен източник. Доколкото жалбоподателят е заинтересован от изхода на делото, съставът на съда подхожда с необходимата предпазливост при оценката на неговите изявления, но не намира основание те да бъдат отхвърлени в посочената част, тъй като именно по най-съществения въпрос – къде се намира вещта към момента на проверката, и най-вече – дали е покривала лицето му, те са в съответствие с показанията на свидетеля П., участвал в проверката. Съдът отчита още, че в административнонаказателната преписка и в показанията по делото процесната вещ е описвана по различен начин – като шал, яка тип „бандана”, тъмно парче плат или маска. Независимо от използваната терминология обаче, решаващо значение за правилното приложение на закона има не толкова наименованието на вещта, колкото начинът, по който тя е била носена и дали е била използвана за прикрИ.е на лицето. Именно по този въпрос доказателствата по делото са еднопосочни в насока, че вещта н е e била поставена върху лицето на жалбоподателя. При така събраните доказателства съдът приема за установено, че на инкриминираната дата и време, жалбоподателят И. Р. Р. действително се е намирал в района на спортното съоръжение (стадиона) за предстоящо спортно мероприятие (футболна среща между посочените два отбора) и у него е била открита процесната вещ – черна маска от плат, но не се установява обаче, по несъмнен и безспорен начин същата да е била носена по начин, че да покрива лицето на жалбоподателя или части от него, или да е била използвана за затрудняване на разпознаването на същия. Напротив, от доказателствения материал става ясно, че вещта се е намирала на врата му, но без да покрива лицето, и затова съставът на настоящата инстанция не може да приеме за доказан онзи фактически извод, който административнонаказващият орган е извел, а именно – че самото държане на процесната вещ е равнозначно на съставомерно носене по смис. на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ. При така установените фактически обстоятелства, се налагат следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена от лице с правен интерес от обжалване (наказаното физическо лице), насочена е срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) санкционен акт, и в рамките на законовия срок по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН (НП е връчено на 02.03.2025г., а жалбата е от 10.03.2025г. – л.9), поради което се явява процесуално допустима. По повод на срока съдът държи да отбележи, че разпоредбата на чл.30а, ал.2 от ЗООРПСМ въвежда тридневен срок за обжалване на издадените по чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ наказателни постановления, но в процесното НП, връчено на жалбоподателя изрично е записано, че то подлежи на обжалване „в 14-дневен срок от връчването му”, и при това положение, незнанието на законовия срок от страна на наказващия орган, и определянето на подълъг срок от законовия не следва да засяга правата на санкционирания субект, поради което съдът приема срокът за оспорване на изданото наказателно постановление за спазен. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна при следните съображения: При извършената служебна проверка съдът намира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, в рамките на предвидените в закона правомощия – чл.30, ал.1 и чл.30а, ал.1 от ЗООРПСМ. От представените по делото писмени доказателства (вж. л.16, 40-42) се установява, че актосъставителят е орган на МВР с полицейски правомощия, а наказателното постановление е издадено от оправомощено длъжностно лице при 01 РПУ-СДВР (заместник-началника на полицейското управление). Няма нарушение на сроковете за съставяне на АУАН (чл.26, ал.2 от ЗООРПСМ) – до три месеца от извършване на деянието, съотв. за издаване на НП (чл.30, ал.1 от цит. з.) – не по-късно от 24 часа от съставяне на АУАН. Не се констатират от този съдебен състав пороци и във формата и съдържанието на АУАН и НП, които на формално основание да обуславят незаконосъобразност, доколкото в тях се съдържат обстоятелства по извършването на проверката, фактическото описание на нарушението, вкл. дата, време и място на извършване, и правната му квалификация, с което императивните изисквания на чл.42, ал.1 от ЗАНН (за АУАН) и тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН (за НП), се явяват изпълнени при прочит на съдържателните части на двата процесуални документа. Независимо от изложеното обаче, този състав на първата инстанция намира, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон, което обуславя наличие на основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на закона е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отИ.е или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на маски и действия за напълно прикрИ.е на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването. От граматическото, логическото и систематическото тълкуване на цитираната законова разпоредба следва, че законът не санкционира всяко държане, притежаване или пренасяне на вещ, която би могла евентуално да бъде използвана за прикрИ.е на лицето. Съставомерно е само онова поведение, при което маската или сходната вещ се носи по начин, свързан с прикрИ.е на лицето или на части от него, и именно това прикрИ.е следва да затруднява разпознаването на лицето. Казано иначе, изпълнителното деяние по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ не се изчерпва с простото наличие на подобна вещ у дадено лице, а изисква тя да е използвана за покрИ.е на лицето с цел да се затрудни разпознаването. В настоящия случай от събраните доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин жалбоподателят И. Р. Р. да е бил с поставена на лицето маска, шал, яка тип „бандана” или каквато и да е друга вещ, закриваща лицето му (изцяло или частично). Напротив – от свидетелските показания, се установява, че процесната вещ не е била поставена на лицето на жалбоподателя и неговото „разпознаване” от полицията е било успешно, защото тя е установила неговата пълна самоличност. В тази насока са както показанията на свидетеля П., извършил проверката, така и отчасти обясненията на жалбоподателя, а в същото време показанията на актосъставителя Н. не опровергават тезата на жалбоподателя, тъй като свидетелят не е очевидец на случилото се и на проверката, и възпроизвежда единствено информация, получена от други служители. Съставът на съда не споделя разбирането, че използваният в нормата израз „носенето на маски” следва да се тълкува разширително до степен да обхваща и всяко държане в джоб, носене в себе си или притежаване на подобна вещ в района на спортното съоръжение (стадион), където се провежда спортното мероприятие (футболна среща). Подобно тълкуване би разширило приложното поле на административнонаказателната разпоредба извън нейното действително съдържание и би довело до санкциониране не на изрично забраненото от закона поведение, а на поведение, което законът не е обявил за наказуемо в тази му форма. В административнонаказателното, както и в наказателното право, е недопустимо разширително тълкуване във вреда на санкционираното лице. Санкционната норма следва да бъде тълкувана стриктно, а не по предположение, превантивна целесъобразност или чрез дописване на нови хипотези. Не е допустимо съдът или административнонаказващият орган да приравняват „носене в себе си” на вещ, която би могла да бъде използвана за прикрИ.е на лицето, на реално носене на маска по начин, който вече прикрива лицето и затруднява разпознаването. Това би означавало да се санкционира една потенциална бъдеща употреба, а не фактически осъщественото поведение, което законът визира. Именно в този смисъл е и възприетата в съдебната практика линия по сходни случаи, според която държането на маска в джоб или носенето в себе си не е еднозначно на носене на лицето (вж. Реш. № 39240 от 25.11.2025г. по адм. д. № 9063/2025г. на АССГ – XVII к. с.). В тази практика се приема, че обратното разбиране би довело до санкциониране по аналогия или чрез разширително тълкуване, което било недопустимо. Предвид изложеното съдът приема, че по делото е доказано единствено, че у жалбоподателя се е намирала определена вещ (описвана като „маска”, „шал”, „яка” или „тъмно парче плат”) и че същата е била на врата на жалбоподателя при проверката. Не е доказано от доказателствените източници в делото същата да е била носена върху лицето на жалб. Р. или да е била ползвана по начин, който да затруднява разпознаването му. При това положение от обективна страна, не може да се приеме, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ. Щом не е налице доказана обективна съставомерност на деянието, не следва да се обсъжда в пълнота и субективната страна, защото административнонаказателната отговорност не може да се ангажира при липса на надлежно доказано изпълнително деяние. При законосъобразно обарузвмано и проведено административно-наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а при този изход на делото не следва да се уважава претенцията на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 и чл.63д от ЗАНН, СЪДЪТ