Решение № 3478 от 25.8.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 962/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Първоначално делото е образувано по жалба, подадена от „Делтаком електроникс“ ООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, срещу мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – [населено място] /СГКК – [населено място]/ да извърши изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на землището на [населено място] в частта за ПИ с [идентификатор] в [населено място] по Заявление вх. № 01-861607/ 03.11.2025 г., подадено от оспорващото дружество, и срещу Удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР с № 25-316354/ 20.10.2025 г., издадено от началника на СГКК – [населено място] и касаещо проект за изменение, внесен със Заявление № 01-780952/ 06.10.2025 г. на „Делтаком електроникс“ ООД – нанасяне на два броя сгради в посочения по-горе поземлен имот. С Определение от 17.12.2025 г. по настоящото дело е оставено без разглеждане оспорването на отказа, обективиран в Удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР с № 25-316354/ 20.10.2025 г., издадено от началника на СГКК – [населено място], и делото е прекратено в тази част. След обжалване определението в тази част е оставено в сила с нарочно изложени мотиви, че издаването на посоченото удостоверение е част от процедурата по произнасяне по заявлението от 06.10.2025 г. на „Делтаком електроникс“ ООД и не представлява самостоятелен административен акт. Междувременно от началника на СГКК – [населено място] са представени издадени от него Заповед № 18-13200/ 03.12.2025 г. и Заповед № 18-14087/ 23.12.2025 г., с които е отказано изменението на КККР на [населено място] по Заявление № 01-861607/ 03.11.2025 г. на „Делтаком електроникс“ ООД и приложения към него проект за изменение на КККР, за който е издадено Удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР № 25-316354/ 20.10.2025 г. на същия административен орган. От „Делтаком електроникс“ ООД е подадена жалба пред Административен съд – Велико Търново срещу посочените заповеди, за разглеждането на която е образувано адм. дело № 1085/ 2025 г. по описа на съда. С Определение № 4297/ 29.12.2025 г. производството по това дело е присъединено за съвместно разглеждане с настоящото дело. Актуалният предмет на спора е указан от съда на страните с определение от 08.01.2026 година. С придружително писмо вх. № 261/ 14.01.2026 г. от началника на СГКК – [населено място] са представени заповедите, като е заявено, че Заповед № 18-13200/ 03.12.2025 г. представлява единствено погрешно изведена чернова на Заповед № 18-14087/ 23.12.2025 г. и именно последната има качеството на окончателен индивидуален административен акт. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗКИР и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че ответният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за произнасянето, като е приравнил заявлението за заличаване от КККР, основано на намерение, на действително премахване на процесните две сгради. По същество се твърди, че въпросните сгради съществуват към момента на подаване на заявлението и продължават да са собственост на „Делтаком електроникс“ ООД, независимо че собствеността върху имота, в който се намират, е прехвърлена на Г. Г. Г.. В тази връзка се изтъква, че кадастърът съдържа данни за фактическото състояние на имотите, а предходно заличаване в него на данните за даден имот, при положение че този имот реално съществува, следва да бъде поправено чрез отстраняване на тази непълнота. Жалбоподателят счита за неправилни и изводите на администрацията за наличие на спор за материално право, доколкото в случая няма конкуриращи претенции от трети лица за процесните две сгради, вкл. такава не е заявена от Г. Г., а и последната би била неоснователна предвид начина на придобиване на имота и разрешението по идентични казуси, дадено от съдебната практика. С тези доводи, подробно развити в жалбата, от съда се иска да отмени обжалвания отказ за изменение на КККР, извършен от началника на СГКК – [населено място], и да върне преписката за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание оспорването се поддържа от адв. П. П. от САК, който подчертава, че ответникът дължи установяване на фактическото състояние на имотите, а не процедиране по непроверени декларации. Оспорва разноските на заинтересованата страна като прекомерни. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново, в депозиран писмен отговор /становище/, заявява, че оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана, като намира изложените в нея факти и обстоятелства за недоказани и неверни. Излага съображения за законосъобразност на постановения отказ, включително поддържа твърденията за наличие на спор за материално право. С тези доводи моли жалбата да бъде отхвърлена и оспорващото лице да бъде осъдено да заплати на АГКК – [населено място] разноските за настоящото производство. Прави възражение за евентуална прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – Г. Г. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. И. от ВТАК, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Присъединява се към становището на ответника, чиито действия намира за правилни и обосновани. Подчертава, че преди настоящото заявление жалбоподателят сам е декларирал, че сградите не съществуват и е поискал да бъдат отписани като такива. Претендира присъждане на разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: По силата на Договор за продажба на недвижими имоти от 02.04.2013 г., вписан с Акт № 83/ 04.04.2013 г., вх. Рег. № 3380, том VІІ, „Делтаком електроникс“ ООД е придобило поземлени имоти с идентификатори 57354.300.2487 и № 57354.300.2488, находящи се в [населено място], заедно с построените в първия от тях сгради, в това число сграда с идентификатор № 57354.300.2487.12 и сграда с идентификатор № 57354.300.2487.13. От дружеството е подадено до СГКК – [населено място] Заявление № 99-5794/ 13.09.2013 г. за изменения в КККР – заличаване на сгради в придобитите имоти, сред които и посочените такива с [идентификатор] и [идентификатор]. Заявено е, че всички сгради в имотите са премахнати с изключение на сграда с [идентификатор], поради което е поискана актуализация на кадастралната карта. Изменението е одобрено и сградите без последно посочената са заличени от КККР, което не е спорно по делото. Между страните не се спори, че през 2015 г. от двата поземлени имота е образуван един с [идентификатор], а останалата сграда е получила [идентификатор], което се потвърждава и от справка в сайта на АГКК, както и от наличната по делото Скица на поземлен [имот номер]-905345/ 03.06.2025 година. С Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № [рег. номер]-091-0000401/ 22.05.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, издадено по изпълнително дело № 190789908/ 2019 г. срещу „Делтаком електроникс“ ООД, за купувач на [ПИ] ведно със сграда 57354.300.2690.1 е обявен Г. Г. Г., комуто са възложени имотите. На 30.05.2025 г. е извършен въвод във владение, за което е съставен Протокол изх. № [рег. номер]-115-0000098/ 23.05.2025 година. При предаване на владението е изготвен и Протокол изх. № [рег. номер]-026-0033002/ 30.05.2025 г., в който публичният изпълнител е вписал, че в имота са включени две сгради с [идентификатор] и с [идентификатор], които не са предмет на въвода и не се предават във владение на купувача. Този протокол не е подписан от Г. Г.. С вх. № 01-780952/ 06.10.2025 г. в СГКК – Велико Търново от „Делтаком електроникс“ ООД е подадено заявление за извършване на услуга от КККР, изразяваща се в издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР – нанасяне на две сгради в [ПИ]. По повод заявлението от началника на СГКК – [населено място] е издадено Удостоверение за неприемане на проект за изменение № 25-316354/ 20.10.2025 година. Същото е мотивирано с това, че липсва основание за нанасяне в КККР на сгради, които са заличени изрично по искане на заявителя и са декларирани от него като премахнати. К. Г. е сезирал кмета на Община Полски Тръмбеш, началника на СГКК – Велико Търново и Районна прокуратура – Велико Търново със Заявление рег. № 07-18747/ 06.10.2025 г. за преустановяване на предприети от „Делтаком електроникс“ ООД противоправни действия, застрашаващи собствеността му, изразяващи се в изпращане на геодезисти в имота му за уточняване наличието на сгради там. На 03.11.2025 г. в СГКК – Велико Търново от „Делтаком електроникс“ ООД е постъпило Заявление № 01-861607 за услуги от КККР – нанасяне на настъпили промени в КККР. Към заявлението са представени документ за собственост – договора за продажба от 2013 г., протокол на публичен изпълнител от 30.05.2025 г., както и обяснителна записка от дружеството. В последната е заявено, че двете сгради фактически не са премахнати и съществуват в имота, тъй като предходното заявление за заличаване е основано на намерение, което не отразява реалното фактическо положение. По повод заявлението за изменение на КККР и неприетият проект с Уведомление изх. № 24-61814/ 11.12.2025 г. Г. Г. Г. е информиран за започналата процедура. Последният е адресирал до началника на СГКК – Велико Търново Становище рег. № 25-11195/ 18.12.2025 г., в което поддържа, че исканото изменение не отговаря на действителната ситуация, тъй като касае сгради, които са премахнати. Същите са съборени и отписани от регистрите на Местни данъци и такси при О. П. Т. още през 2013 година. Според Г. става дума за спор за материално право. Производството е приключило с издаването на Заповед № 18-14087/ 23.12.2025 г. на началника на СГКК – Велико Търново, с която е отказано исканото изменение, състоящо се в нанасяне на два броя сгради в [ПИ]. Като правно основание за извършения отказ са посочени разпоредбите на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, чл. 70, ал. 4 и чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба № PД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/. Изложени са мотиви, че обектите с проектни идентификатори 57354.300.2690.2 и 57354.300.2690.3, чието нанасяне е поискано със Заявление вх. № 01-861607/ 03.11.2025 г. на „Делтаком електроникс“ ООД, представляват два броя сгради, за които е издадено Удостоверение за неприемане на проект за изменение на КК и КР с № 25-316354/ 20.10.2025 г. на началника на СГКК – [населено място], при което е налице нормативно въведена пречка за удовлетворяване на заявлението. Сочи се и че по предходно Заявление с вх. № 99-5794/ 13.09.2013 г., подадено от „Делтаком електроникс“ ООД, е извършено заличаване в КККР поради фактическото премахване на всички сгради, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 57354.300.2487 и 57354.300.2488 /след 2015 г. образуващи [ПИ]/, с изключение единствено на сграда със сегашен [идентификатор], която обаче е собственост на трето лице – Г. Г. Г.. На последно място в заповедта е посочено, че е налице и хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, поради наличието на спор за материално право между заявителя на изменението и заинтересованата страна Г. Г. Г. – собственик на ПИ с [идентификатор], във връзка с постановление за възлагане на недвижим имот от 22.05.2025 година. Изтъква се, че в това си качество Г. Г. изрично е възразил срещу нанасянето на процесните сгради в Заявление вх. № 07-18747/ 06.10.2025 г. и в Становище вх. № 05-11195/ 18.12.2025 г., изпратени до началника на СГКК – Велико Търново. С тези съображения и доколкото СГКК няма компетентност да разрешава спорове за материално право, е постановен обжалваният отказ. Заповедта е връчена на „Делтаком електроникс“ ООД електронно на датата на съставяне – 23.12.2025 г., а на Г. Г. – по пощата на 30.12.2025 година. В съдебната фаза на производството по оспорване на заповедта като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и тези, съдържащи се в административната преписка, приложени към писмен отговор /становище/ от ответника. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е отказ по искане на „Делтаком електроникс“ ООД за извършване на изменение на КККР на [населено място], състоящо се в нанасяне на два броя сгради в [ПИ], обективиран в Заповед № 18-14087/ 23.12.2025 г. на началника на СГКК – Велико Търново. С Определение № 99/ 08.01.2026 г. по настоящото дело е разпределена доказателствената тежест, като на жалбоподателя е указано, че негова е тежестта да установи, че са били налице условията за поисканото от него изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], а на ответника – изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта Жалбата е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице – заявител на отказаното изменение, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата неоснователна. При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка се установява, че оспорената заповед е валиден акт. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР в приложимата редакция, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР в същата редакция, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от СГКК по местонахождение на имота. Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗКИР в сочи, че измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Съгласно чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба № PД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ, СГКК издава отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на КККР се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. Същевременно чл. 70, ал. 4 от наредбата предвижда началникът на СГКК да издава отказ за изменение на КККР при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Съгласно чл. 6, ал. 1, предл. първо от Устройствения правилник на АГКК агенцията е структурирана в обща и специализирана администрация, а съгласно чл. 14 от същия правилник СГКК – [населено място] е част от специализираната администрация. Според чл. 18, ал. 1 от УПАГКК, службите по геодезия, картография и кадастър се ръководят от началник. Нормите на чл. 18, ал. 1 и ал. 5, т. 6 от УПАГКК възлагат ръководни функции на началника на СГКК, като службата има правомощие да поддържа в актуално състояние КККР. Въз основа анализа на посочените правни норми съдът намира, че отказът за изменение на КК е в правомощията на началника на СГКК, а в конкретния случай – началника на СГКК – [населено място]. Заповедта е издадена в установената от закона форма с излагане на правните и фактически основания, мотивирали отказа. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Инициативата за отказаното изменение е по заявление на лице, претендиращо да е заинтересовано по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР с приложен към него проект за изменение съобразно изискванията на чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР в съответната редакция, съответно чл. 56, ал. 1 от наредбата. Неприемането на проекта е удостоверено с нарочен акт по чл. 55, ал. 2 от ЗКИР. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 70, ал. 1 от Наредба № PД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ, административният орган е уведомил за започналото пред него административно производство заинтересованото лице, от страна на което е представено становище по чл. 34, ал. 3 от АПК, с което е изразено несъгласие с направеното искане за изменение. Административният орган не е допуснал нарушения на чл. 35 от АПК и чл. 70, ал. 2 от Наредбата и предвид неприетия проект и данните за спор за материално право е издал оспорения отказ. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Отказът е основан на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, чл. 56, ал. 11, т. 1 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № PД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ. Както се посочи, разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР, когато съдържат непълнота или грешка, като отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние – чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според чл. 54, ал. 2 от ЗКИР обаче, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Съгласно дефиницията, дадена в §1, т. 16 от ДР на ЗКИР в приложимата редакция, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В конкретния случай непълнота и грешка са налице, доколкото са възникнали в КК със заличаването на реално съществуващи сгради. Новото им отразяване би изпълнило критериите ККР да отразява действителното положение, актуално към момента, каквато е и целта на съществуването на кадастралната карта и регистър, но в случай, че не e налице хипотезата на спор за материално право по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че са налице конкуриращи се твърдения, идентифициращи спор за материално право. От една страна, жалбоподателят твърди, че сградите съществуват в поземления имот и са негови, за което се позовава на Договор за продажба на недвижими имоти от 02.04.2013 г., вписан с Акт № 83/ 04.04.2013 г., вх. Рег. № 3380, том VІІ. От друга, заинтересованата страна Г. оспорва тяхното съществуване, като системно и последователно в хода на административната и съдебната фаза на производството възразява срещу нанасянето им в КК, но алтернативно поддържа, че с придобиването на [ПИ] е придобил собствеността и върху всички сгради, построени в него. Собствеността си обосновава с Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № [рег. номер]-091-0000401/ 22.05.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Нито жалбоподателят, нито заинтересованата страна са вписани в КККР като собственици имено поради статутът на сградите като премахнати /несъществуващи/ такива. С аргумент от чл. 6, ал. 2, пр. 2 от ЗКИР и чл. 3, ал. 2 от ЗКИР данните за правото на собственост и други вещни права, които се нанасят в кадастъра се черпят от актовете, с които се признава или прехвърля право на собственост върху недвижими имоти. Предвид т. 16 от ДР на Наредба № PД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ, спор за материално право по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Горното обосновава позоваването от административния орган на чл. 70, ал. 4 от Наредбата, според който началникът на СГКК издава отказ за изменение на КККР при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Липсата на съгласие между страните относно правото им на собственост върху процесните две сгради, предмет на постановения отказ за изменение на КККР, идентифицира спор, имащ характер на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Този спор не може да бъде разрешен в настоящото производство, а по гражданскоправен ред. Изложеното е самостоятелно и достатъчно основание за законосъобразността на отказаното изменение на КККР. Според чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредбата СГКК издава отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на КККР се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. В конкретния случай безспорно е налице неприемане на проекта за нанасяне на двете сгради, издаденото удостоверение за което е едно от основанията за постановяване на отказ от административния орган в условията на обвързана компетентност. Редът, по който е протекло неприемането на проекта е разписан в нормата на чл. 77, ал. 2 от Наредбата, според който не се приема проект за изменение на кадастралната карта, който не отговаря на изискванията, посочени в тази наредба, и/или когато граници на недвижими имоти, които се изменят с проекта, са предмет на изменение на приет проект. В удостоверението е посочено, че проектът не отговаря на изискванията на Наредбата, тъй като е извършено заличаване на сградите по искане на същия заявител, който е декларирал, че сградите са премахнати. В тази връзка, чл. 62, ал. 4 от Наредбата предвижда, че премахната сграда се заличава в КККР след удостоверяване от органа, издал разрешението за премахване, или след постъпване на данни от общинската администрация. При липса на документи, удостоверяващи премахването, сграда се заличава въз основа на протокол, съставен от правоспособно лице по кадастър, след извършена от него проверка на място. Протоколът се съставя по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК. Процесното заличаване на сградите през 2013 г. е станало при действието на отменената Наредба № 3/ 28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в производство по отразяване на настъпили изменения в кадастралните данни с оглед поддържането им в актуално състояние. По смисъла на чл. 57, т. 6, пр. 4 и чл. 58 от тази наредба, поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сe състои в отразяване на настъпилите изменения при премахнати сгради по заявление на заинтересуваното лице, което освен всичко друго съдържа документи, удостоверяващи основанието за исканото изменение. Тоест, в сега действащата наредба е прецизирано удостоверяването, че сградите са премахнати, като изрично са посочени способите и документите за това. Отмененият нормативен акт не дава така конкретна и изчерпателна регламентация, но безспорно изисква доказателства, които да обосноват търсеното изменение – заличаване на сгради. Тоест, нормативната уредба не допуска самоцелно изменение в КККР, водено от единствено от намерения за изграждане или премахване на сгради, а отразяването на промените в данните за обектите на кадастъра се извършва след предварително установяване на значимите за случая факти и обстоятелства. В продължение на това законодателно решение са редът и условията, предвидени в Глава VІ на ЗКИР в относимата редакция за нанасяне на сгради в кадастралната карта, което също се извършва въз основа на писмени доказателства при строго определени хипотези. За поддържането на актуалността на КККР и гарантирането, че тя отразява действителното фактическо положение, принципно е без значение дали изменението от 2013 г. /премахването на сградите/ е правомерно или – не. Въпреки това, недопустима е злоупотребата с права. Изменението в КККР, изразяващо се в заличаване на съществуващи сгради, е индивидуален административен акт и засяга правата на собственика на сградите. Процесното изменението от 2013 г. е осъществено чрез заличаване на сградите, което удостоверява тяхното премахване и има констативно и оповестително действие с оглед отразяване на действителното състояние на имотите. В периода от 2013 г. до 2025 г., т.е. 12 години, докато поземленият имот е бил в патримониума на „Делтаком електроникс“ ООД, от дружеството не е подавано заявление за изменение на КК с твърдение, че всъщност сградите съществуват. Това е сторено едва след придобиването на имота от Г., което само по себе си индикира спор за собствеността. Налага се извод, че търсеното понастоящем изменение на КККР е инициирано при наличие на влязъл в сила стабилен административен акт, издаден по искане на същото това дружество, от който то е черпило и черпи права. Действителното съществуване на сградите в настоящото производство е доказано чрез геодезическото заснемане, направено от правоспособен геодезист, вписан в регистъра на АГКК, който е изработил проекта за изменение, доказващ местоположението и контура на сградите. Този факт не е оборен в хода на съдебното дирене, а и данни за него косвено се извличат от приложения протокол по чл. 50 от ДОПК, чакар и отразяващ единствено действия и изявления, извършени от и пред орган по приходите в хода на друго производство и за други цели. Въпреки това, последващото твърдение на стария собственик на имота /по чието искане сградите са заличени/, че сградите всъщност не са премахнати, не води до автоматичното им възстановяване като обект на кадастъра, предвид междувременно настъпилите обстоятелства по придобиването на имота от Г. Г. и възникналия спор за материално право. Обратното би компрометирало правната сигурност и би означавало, че всеки може да манипулира и дори злоупотребява, инициирайки вписването и заличаването на сгради без доказателства за техния реален статут. По правило КК има констативно действие, отразявайки съществуващото фактическо състояние, и ЗКИР изисква поддържането на КККР в актуално състояние. Предходното заличаване само по себе си не означава, че сградите не могат да бъдат нанесени отново впоследствие. Напротив, тяхното съществуване предполага нанасянето им, и това е самостоятелно и достатъчно основание за изменение на КК, но при условията и по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР предвид наличието на вещноправен спор. По тези съображения съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалноправните разпоредби и целта на закона. Въпреки претенциите на ответника и на заинтересованата страна, такива не следва да бъдат присъждани, доколкото липсват доказателства за ефективно платено адвокатско възнаграждение от заинтересованата страна Г. на упълномощения процесуален представител, а ответникът не беше защитаван от юрисконсулт по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът