Решение № 2365 от 12.10.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 306/2026 г.

Производството е по реда на чл.197, ал.2 - 4 от ДОПК. Образувано е по жалба на П. И. М. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. Р. Д., № 173, срещу Решение № ••••/03.04.2026 г. на директора на ТД на НАП С., с което е оставена без уважение негова жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № [рег. номер]-022••••/09.03.2023 г., издадено от Е. С. – държавен публичен изпълнител в ТД на НАП С••••. Искането на жалбоподателя е да бъдат отменени оспореното решение и постановлението на публичния изпълнител като незоконосъобразни. Твърди се, че с ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0016692/09.03.2023 г. е наложен запор върху парични средства в размер на 93 044,39 лв., които се намират по сметка на Софийска градска прокуратура, за която погрешно се смята, че е трето задължено лице. Сочи, че парите са иззети като веществено доказателство във връзка с водено досъдебно производство по пр.пр. № 4791/20212 г., сл.д. № 268/2012 г. и са върнати с Определение № 1520/20.07.2022 г. по НЧД № 2778/2022 г. на Софийски градски съд, което е влязло в сила. В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се явява лично и с адв. И. И.. Поддържат жалбата и искането за отмяна на решението на директора на ТД на НАП С••• и ПНОМ, издадено от публичния изпълнител. Претендират присъждане на разноски само за внесената държавна такса. Представят писмени бележки. Ответникът директорът на ТД на НАП – С••••, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от гл.юрисконсулт М. К., която моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, по съображения, изложени в процесното решение и представени писмени бележки. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2, във вр. с чл.144, ал.2, във вр. с ал.1 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение, намери следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е от страна в производството, за която оспореният акт е неблагоприятен; срещу подлежащ на съдебно обжалване акт на орган по приходите; спазен е срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, съображения за което са изложени в Определение № 1302/08.06.2026 г. – видно от представена по делото разписка, процесното решение е връчено на адресата на 16.04.2026 г., а според Писмо вх. № 1771/04.06.206 г. и приложените към него писмени доказателства, жалбата е депозирана на 22.04.2026 г. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните: Срещу жалбоподателя П. И. М. с [ЕГН] е образувано изпълнително дело № •••••/2013 г. по описа на ТД на НАП С••••за принудително събиране на установени и изискуеми публични вземания, които към 24.03.2026 г. са в размер на 93 044,39 лв. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № [рег. номер]-••••/09.03.2023 г., издадено от Е. С. – държавен публичен изпълнител в ТД на НАП С•••, на основание чл.200, вр. чл.202, ал.2, вр. чл.195, ал.1 – 3 от ДОПК, е наложен запор върху вземане от трето задължено лице Софийска градска прокуратура, а именно: парични средства на длъжника по посочена сметка на СГП, иззети в хода на досъдебното производство – прокурорска преписка•••/2012 г., следствено дело № •••/2012 г. на С./СГП в размер на 93 044,39 лв. Постановлението е мотивирано с това, че длъжникът по изпълнителното дело не е спазил разпоредбите на чл.178, ал.1 от ДОПК и срокът за доброволно плащане е изтекъл. Посочено е, че публичните задължения са по влезли в сила актове: Ревизионен акт № Р-22001•••/19.07.2017 г., глоба с фиш на МВР и разноски по изпълнителен лист на Районен съд – П•••, а постановлението има за цел да обезпечи дълга. С оглед издаденото ПНОМ, на 09.03.2026 г. е издадено и Запорно съобщение на основание чл.202, ал.2 от ДОПК. То е изпратено на Софийска градска прокуратура и Ц* к•••б••••. С Писмо изх. № 2••••/18.03.2026 г. Централна кооперативна банка е уведомила публичния изпълнител, че въз основа на запорното съобщение е блокирана откритата в банката сметка на Софийска градска прокуратура до пълния размер на дължимата сума, представляваща вземане на длъжника по изпълнителното дело П. И. М.. Обстоятелството, че намиращите се в сметката на СГП парични средства са иззети в хода на досъдебно производство – Следствено дело № •••/2012 г. по описа на С./СГП, пр.пр. № 4791/2012 г. на СГП, не се оспорва от която и да е от страните в настоящото съдебно производство. То се потвърждава от множеството писмени доказателства по делото, в т.ч. и Определение от 20.09.2022 г. по НЧД №•••/2022 г. на Софийски градски съд, в което подробно е описано, че наказателното производство е започнало на 13.07.2012 г. за престъпление по чл.253, ал.1 от НК, в хода на което е извършено претърсване на ползван от П. М. трезор в клон на „Б••••“ ЕАД – [населено място] и са били иззети, огледани и описани веществени доказателства, сред които и паричната сума, която впоследствие е внесена по сметка на СГП. На 23.03.2026 г., в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, М. подал Жалба вх. № Ж•••/23.03.2026 г. по регистъра на ТД на НАП София, срещу ПНОМ изх. № [рег. номер]-0•••/09.03.2023 г. Във връзка с нея публичният изпълнител представил Становище изх. № [рег. номер]-180-••••/25.03.2026 г., в което изложил фактите и съображенията си за издаване на акта. С Решение № ПИ-119/03.04.2026 г. директорът на ТД на НАП С••• оставил без уважение жалбата на П. М. като неоснователна. В решението е изложена възприетата от административния орган фактическа обстановка и направените въз основа нея правни изводи. Прието е, че постановлението за налагане на обезпечителната мярка е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.2 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в чл.167, ал.1 от ДОПК, в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържащо посочените в същата норма задължителни реквизити. Посочил, че налагането на обезпечителната мярка в случая е във връзка с гарантиране събирането на изискуеми публични вземания на длъжника в общ размер на 93 044,39 лв., в т.ч. главница и лихва, както и че запорът върху вземания на длъжника от 54 568,74 лв. Изложил подробни съображения за това, че запорът върху вземания на длъжника по чл.202, ал.2 от ДОПК е една от видовете обезпечителни мерки, предвидени в чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК, чиято цел е длъжникът да бъде лишен от възможността да се разпореди с вземането, което има към СГП и го лишава от възможността да получи валидно плащане от третото лице. Във връзка с конкретно направеното искане на длъжника за отмяна на наложената обезпечителна мярка, директорът на ТД на НАП С•••• посочил, че не са налице основанията по чл.208 от ДОПК. Срещу Решение № ПИ-119/03.04.2026 г. г., чрез ТД на НАП С•••, е подадена жалбата, по която е образувано настоящото производство пред Административен съд – П••• и същата е заведена с вх. № 1319/29.04.2026 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.197, ал.2 от ДОПК, решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Както се посочи по-горе, настоящата жалба е подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от страна в производството, за която оспореният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт на орган по приходите. Ето защо, тя е редовна и допустима. Условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка са определени от нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е както постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП София. Съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. Решение № ПИ-119/03.04.2026 г. е постановено от директора на компетентната териториална дирекция на НАП, който е компетентния орган съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК. Въпреки липсата на доказателство за надлежното му оправомощаване, доколкото не се прави възражение в тази насока, този факт се приема за безспорен. Решението отговаря на изискванията на закона за писмена форма и мотивираност. При постановяването му не е спазен 14-дневния срок по чл.197, ал.1 от ДОПК, тъй като жалбата е постъпила при решаващия орган на 09.03.2026 г., а то е от 03.04.2026 г., но доколкото срокът е инструктивен, това не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. Ето защо, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. Оспореното ПНОМ изх. № [рег. номер]-0••••/09.03.2023 г. е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – С•••• на основание чл.200 и чл.202, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК. Правомощията по осъществяване на действия по обезпечаване принудителното събиране на публични вземания съгласно чл.167 от ДОПК са възложени на публичните изпълнители. Следователно проверяваното постановление е издадено от компетентен орган. То е обективирано е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.196, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.195, ал.2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно е, че жалбоподателят не е погасил задълженията си доброволно, поради което изводът на решаващият орган, че без наложеното обезпечение значително ще се затрудни събирането на вземането, е правилен и обоснован. От друга страна, съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК събирането на публичните вземания може да бъде обезпечено чрез налагане на една или повече обезпечителни мерки, изрично и изчерпателно посочени в чл.198, ал.1 от същия кодекс. В чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК е предвидено, че една от видовете обезпечителни мерки е налагането на запор върху вземания на длъжника. В случая неправилно административният орган е приел, че паричната сума, вложена по сметката на СГП, представлява вземане от трето задължено лице. Вземането по смисъла на гражданското право предполага наличието на облигационна връзка /договор, деликт, неоснователно обогатяване/ между кредитор и длъжник. По делото е безспорно, че паричната сума, върху която е наложен запора, е иззета като веществено доказателство по реда на НПК в производството по Следствено дело № 268/2012 г. по описа на С./СГП, пр.пр. № 4791/2012 г. на СГП. С този акт иззетите пари престанават да функционират като обикновено гражданско вземане или текущ капитал и придобиват специален процесуален режим. Изземането им и влагането в банкова сметка на прокуратурата в никакъв случай не води до възникване на гражданско правоотношение. Държавата, в частност СГП, не става длъжник на лицето, а действа в изпълнение на правомощията си по разследване и разкриване на престъпления. Тъй като парите не съставляват вземане на П. М. от трето лице, в случая: СГП, те не могат да бъдат предмет на запор от частни или държавни съдебни изпълнители, а органът, който ги съхранява, не е трето задължено лице, което да може да бъде принудено да ги преведе по образуваното изпълнително дело. Гореизложеното налага извод, че налагането на обезпечителната мярка запор върху вземане от трето задължено лице – Софийска градска прокуратура, върху парични средства на длъжника П. И. М., е незаконосъобразно. Като е приел обратното, административният орган е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, както и следва да бъде отменено постановлението на публичния изпълнител, с което е наложена обезпечителната мярка. При този изход на спора, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените разноски за внесена държавна такса, е основателно. Ето защо, ТД на НАП С••••••следва да му заплати сумата от 5,11 евро. Така мотивиран, Административен съд – Перник