Решение № 206 от 29.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1325/2025 г.

Производството пред ОС Благоевград е образувано по подадена въззивна жалба от защитника на подс. А. Я. - адв. В. П., срещу Присъда № 750/12.09.2025 г. по н.о.х.д. № 280/2024 г. по описа на РС Петрич. В жалбата на адв. П. се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо, като съдът не бил положил всички усилия за изясняване в пълнота на фактическата обстановка. Иска се да бъде отменена присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, или след отмяна на присъдата подсъдимият да бъде оправдан, или да се измени присъдата като се намали размера на наложеното наказание. В допълнението към въззивната жалба се прави и искане за преквалифициране на деянието по чл. 132, ал. 1 НК, като се излагат подробни доводи и се анализират събраните доказателства пред районния съд, които според защитника давали основание да се приеме, че пострадалият е провокирал подсъдимия, като били събрани положителни характеристични данни за подсъдимия и обратно негативни такива за пострадалия, като следвало да бъде проверено описаното от свидетелите състояние на подсъдимия, който не бил конфликтен, на какво се дължи. Излагат се доводи, че в мотивите на районния съд липсвала последователност и логическа връзка, били вътрешно противоречиви, до степен на липса, като районният съд лишил подсъдимия от възможността със съдебно-психологическа експертиза да установи състояние на силно раздразнение или физиологичен афект. Пред Окръжен съд Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са изслушани повторно обясненията на подсъдимия, събрани са писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р К.. В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП – Благоевград заявява, че с оглед събраните доказателства и допълнителните в хода на въззивното съдебно следствие с подробно мотивирана експертиза, при липса на спор за това, че деянието е извършено виновно от подс. А. Я., след установяване на условията и състоянието при деянието, следва да бъде приета твърдяната теза в жалбата на защитника на подсъдимия с последиците от това за наказателната отговорност на подсъдимия. Адв. П. като защитник на подс. Я. пледира за изменение на първоинстанционната присъда. Сочи, че допуснатите нарушения на правата на подсъдимия в районния съд били санирани във въззивната инстанция, като била в пълнота изяснена фактическата обстановка и се потвърдили обясненията на подсъдимия и на част от свидетелите в производството, че пострадалият е провокирал конфликтната ситуация, довела до телесното му увреждане, като доказателствата и приетата съдебнопсихиатрична експертиза установявали състоянието, в което е изпаднал подсъдимият единствено и само заради действията на пострадалото лице. Прави се искане, тъй като с действията си подсъдимият Я. е извършил престъпление по чл. 132, ал. 1 от НК - причинил е на пострадалия телесно увреждане в състояние на силно раздразнение, покриващо физиологичен афект, да му бъде наложено административно наказание по чл. 78а НК след като бъде освободен от наказателна отговорност. Прави се и искане да бъде ревизирана присъдата в частта, с която е уважен гражданският иск в размер на 6 000 лв., като с оглед квалификацията на деянието е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице и се иска да се намали наполовина присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а глобата да бъде в минималния размер. Подсъдимият А. Я. и гражданският ищец Д. Я. не се явяват пред въззивния съд в последното съдебно заседание, в което са изслушани пренията. Въззивният съд, след като съобразно правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, при анализ на събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на РС – Петрич относно част от фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция прави други, съществено различни фактически изводи за някои от обстоятелствата на случилото се съгласно изложеното по-долу. Обосновано с оглед събраните доказателства първоинстанционният съд е приел /с разминаванията за някои от обстоятелствата на случилото се, които въззивната инстанция приема в мотивите на настоящето решение с оглед събраните нови доказателства/, следното: С обжалваната присъда подсъдимият А. Я. е признат за виновен в това, че на 10.09.2023 г. около 09,20 часа в с. Б., община П., чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата и тялото на Д. И. Я. от с. Б. умишлено му е причинил две средни телесни повреди – първата, изразяваща се в диплопия- счупване на пода на лява орбита, довела до трайно отслабване на зрението на лявото око, и втората, изразяваща се в счупване на носни кости и на носната преграда, на предната и на външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво, които счупвания са осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст, като за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. ал. 1 НК на основание чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от 3 години; подсъдимият А. Я. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Я. сумата от 6 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението ведно със законната лихва, считано от 10.09.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен предявеният граждански иск над уважения размер като неоснователен. С присъдата подсъдимият Я. е осъден да заплати по сметка на РС Петрич 240 лева като държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, както и по сметка на ОД на МВР – Благоевград сумата от 561.60 лв. за сторените в хода на досъдебното производство разноски и 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист, по сметка на РС - Петрич сумата от 161.02 лв. за сторени хода на съдебното производство разноски, както и също сумата от 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист. Не са спорни по делото характеристичните данни за подсъдимия и пострадалия: Подсъдимият А. Я. е около * към датата на обвинението, ••••. Пострадалият Д. Я. е с недобри характеристични данни заради криминални регистрации на същия. Подсъдимият и пострадалият към датата на обвинението и към настоящия момент живеят със семействата си в непосредствено съседство в с. Б., общ. Петрич, на ул. З., като са роднини, тъй като бащата на подс. А. Я. и пострадалият свидетел Д. Я. са първи братовчеди. Непротиворечиви са доказателствата по делото за дългогодишните /от около 2017 г./ влошени отношения между семействата на пострадалия и подсъдимия, като същите били такива поради имотен спор за част от парцел, представляваща проход от улицата към имота на пострадалия Д. Я., като имало спорове и във връзка с куче в двора на подсъдимия и свързани с това различни конфликти. Заради влошените отношения, въпреки роднинските връзки и живеенето в съседство, подсъдимият и пострадалият, както и членовете на семействата им не разговаряли помежду си, не се поздравявали при срещите им, имали подозрения едни към други при случаи с умрели животни, намирани в имотите им. Подсъдимият и негови близки виждали пострадалия Д. Я. при прибирането в дома му да храчи и плюва пред вратата на имота на подсъдимия и по колата му, чували обиди и псувни от пострадалия заради кучето в двора на подсъдимия. Последно вечерта на 09.09.2023 г., когато пострадалият се прибирал към дома си, като бил употребил алкохол преди това в пенсионерския клуб, подсъдимият А. Я. го чул да вика на кучето в двора им „•••“. Сутринта на 10.09.2023 г., около 9 часа, пострадалият Д. Я. тръгнал от дома си към магазина в селото, за да пазарува. Докато излизал през прохода /който бил между имотите на пострадалия и подсъдимия/ към улицата, същият разговарял по телефона със сина си – св. К. И., като се разбирали последният да донесе храна за животните. Кучетата в двата съседни двора започнали да се лаят и тогава пострадалият Д. Я. отново казал „•••“. Синът на подсъдимия – непълнолетният свидетел Г. Я., бил в двора на къщата им, където чакал баща му – подс. А. Я., да излезе, като чул думите на пострадалия. Същият свидетел е знаел за конфликтните отношения, виждал и чувал и преди този случай пострадалият да плюва, да отправя обидни думи и псувни. Св. Г. Я. казал на пострадалия няма ли да престане, на което получил обида за отговор и псувня /“•••“/, в същото време на улицата излязъл подс. А. Я., който чул това и видял сина си до входната врата на двора им и близо до пострадалия Д. Я. и възприел посягане от страна на Д. Я. към сина му, като бързо се приближил до пострадалия и му нанесъл удар с юмрук в областта на главата. Пострадалият Д. Я. паднал на земята, след което подсъдимият А. Я. започнал да му нанася удари с юмруци и ритници с краката по главата и тялото му и псувал. На улицата били в този момент само пострадалият и подсъдимият, като св. Г. Я. влязъл в двора, искал да извика майка си, като възприел само началото на конфликта между баща му и пострадалия. Съпругата на пострадалия Д. Я. – св. Д. Я., по това време се намирала в двора на къщата им, откъдето чула псувни и викове, излязла на улицата, където видяла съпруга й паднал на земята, а подс. А. Я. му нанасял удари с юмруци и крака по главата и по тялото. Тя се уплашила, извикала на подсъдимия да спре с побоя, но той продължил да нанася удари и заплашил и нея /“че ке я утепа“/, а св. Д. Я. се върнала обратно в двора на къщата им и позвънила от телефона й с № * на телефон 112, като уведомила, че неин съсед А. бие мъжа й и ги заплашва. В един момент подсъдимият А. Я. спрял да бие пострадалия Д. Я. и се прибрал на двора в дома си, където били синът му и съпругата му – свидетелите Г. Я. и А. Я., като оставил пострадалия да лежи на улицата. След известно време пострадалият Д. Я. станал и се върнал на двора на къщата им, където двамата със съпругата му – св. Д. Я., изчакали пристигането на екип на ФСМП-Петрич, който транспортирал пострадалия до МБАЛ „Югозападна болница“ ООД в гр. Сандански. В болничното заведение на пострадалия била оказана спешна медицинска помощ, като било извършено и компютърно-томографско изследване на главата на пострадалия Д. Я., за което е издаден протокол от 10.09.2023 г., приложен на л. 53 от досъдебното производство. На местопроизшествието пристигнал и дежурен автопатрул – свидетелите Г. Б. и К. К., които в показанията в хода на съдебното следствие пред районния съд са посочили, че пострадалият е заявил пред тях, че е бит от подс. А. Я., който е възприет от полицейските служители като афектиран и ядосан, като е казал, че пострадалият е псувал кучето с намек за съпругата и майка му. По започналото същия ден досъдебно производство в ЦСМП гр. Петрич са освидетелствени пострадалия Д. Я. и подсъдимия А. Я., като са извършени огледи на лице с писменото съгласие на освидетелстваните и са изготвени фотоалбуми към тези огледи. В назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Ч. и д-р М., са направени изводи, че на пострадалия Д. Я. е причинено:- счупване на пода на лява очна орбита, която е в анатомичния строеж на горночелюстния синус и е довело до трайно отслабване на зрението на лявото око, и счупване на носни кости и на носната преграда, на предната и на външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво, които счупвания са осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст, а останалите наранявания – разкъсно-контузни рани в лявата теменна област на главата и в областта на носа; мекотъканни отоци, кръвонасядания и охлузвания в лицевата област на главата – в областта на носа, в лява околоочна област, по лява буза, по лява ябълчна област и в челна област; клинични данни за кръвотечение от носните ходове; охлузвания и кръвонасядания по ляв горен крайник; палпаторна /при допир, натиск/ болезненост в лява гръдна половина и суспектни /неубедителни/ данни за счупване на шесто ребро от лява гръдна половина; палпаторна болезненост и мекотъканен оток в областта на ляво бедро, са причинили на пострадалия Д. Я. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с каквото е било свързано и установеното кратковременно протекло степенно разстройство на съзнанието от типа на зашеметяване. Вещите лица правят категорични изводи, че травмите са получени с нанесени повече от един удар, като макар и счупването на костите да не е довело до затруднение на функцията на носното дишане, травмите в средния лицев етаж в тяхната съвкупност са нарушили дъвкателната функция и функцията говорене, поради което травматичното увреждане по квалифициращия медико-диагностичен признак е счупване на челюст, което най-вероятно е получено в резултат на един единствен удар с предмет с ограничена контактна повърхност, какъвто характер има ръката, свита в юмрук. По отношение на нараняванията в челната и тилната област в.л. сочат, че няма как да бъдат получени, когато са получени счупванията, поради което правят изводи, че има нанесени повече от един удар. В.л. са направили и извод, че двойното виждане (диплопия) е в причинно-следствена връзка с получената лицева травма, като травмите на лицето и главата са получени с поне два удара в лицевата област на главата. Възстановителният период от травмите в лицевата област и счупванията е около 1-2 месеца, а заздравяването на раната е за около 2-3 седмици, като по време на възстановителния период е имало физическа болка с различен интензитет, а по отношение травмата на ръката на подсъдимия А. Я., описана при освидетелстването му, в.л. сочат, че е възможно да е получена от нанесен удар с ръка, свита в юмрук, върху твърд тъп предмет, вкл. и върху човешко тяло. От писмените и гласни доказателства в производството се установява, че пострадалият Д. Я. не е бил здравноосигурен, и след проведените след случая спешни изследвания и обработка на нараняванията, е продължил домашно лечение, като в болницата в Сандански са скрепени раните на челото, в основата на носа, в окосмената област на главата и в областта на тила с метални пластини тип телбод, които след 16 дни били премахнати; посетил е неколкратно за консултация невролог и офталмолог, които предписали медикаментозно лечение, като лечението от невролог продължило до към края на 2023 година, а състоянието на двойно виждане е продължило повече от един месец. Първите две-три седмици след случая пострадалият е трябвало да бъде подпомаган в ежедневните си нужди от съпругата си - св. Д. Я., защото е имал болки и различни неудобства заради уврежданията, не е могъл да упражнява трудовата дейност, с която се е занимавал преди, освен от съпругата си бил подпомаган за посещение за прегледи и оказване на медицинска помощ и за превръзки и от св. В. С.. В изготвената във въззивното производство СПЕ от в.л. д-р К. са направени изводи, че психичните особености на личността на подс. А. Я. не предпоставят диагноза на личността на подсъдимия, като няма данни, които да предпоставят процесния агресивно поведенчески акт, като същият е екстровертно ориентиран, с холеричен темперамент, сърдечен, импулсивен, с просоциално ориентирана ценностна система, с незавишени нива на невербална агресивност и с екстернален локус на контрола, фрустриран, ситуативно тревожен, като семейството и честта му са приоритетни ценности в ценностната му система. В.л. е направило извод, че при извършване на деянието подс. А. Я. е бил в състояние на силно раздразнение, покриващо параметрите на физиологичен афект, като е посочило, че след 2017 г. у подсъдимия е кумулиран негативен афективен заряд /обида, гняв, страх, срам/, който към момента на деянието след пореден вербален агресивно поведенчески акт на пострадалия, възприет от подсъдимия като провокация към личността му, ескалирал и довел до разгръщане на фазите на физиологичен афект, предпоставил стеснение на съзнанието му в степен, отразяваща се на оценъчността му и балансираността на взетите от него решения, резултирал в агресивно поведенчески акт, за който може да дава достоверен разказ, ако желае; същият е разбирал свойството и значението на това, което върши, и е бил затруднен, но е могъл да ръководи постъпките си. Посочената фактическа обстановка е приета за установена и от районния съд с разминаванията за някои от фактите на случилото се съгласно посоченото по-горе в решението на въззивната инстанция. Неправилно според въззивната инстанция районният съд е дал изцяло вяра на показанията на пострадалия св. Д. Я. и неговата съпруга св. Д. Я., приемайки ги за последователни, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал и по помежду си. Заради влошените от дълги години отношения на тези свидетели с подсъдимия А. Я. и семейството му техните показания следва да бъдат анализирани, като се обсъди заинтересоваността им от изхода на делото, по което пострадалият Д. Я. има и качеството на граждански ищец. Макар и въззивният съд да приема за достоверни тези показания за влошените отношения, за нанесените удари на пострадалия в лицето и в другите части на главата и тялото и получените от това увреждания, мястото на нанасяне и че тези удари са нанесени от подсъдимия, който макар и да не дава пълни обяснения за броя на ударите, признава, че е удрял пострадалия, същите не са достоверни според въззивния съд за причините и началото на конфликта и за това, че св. Г. Я. също е бил очевидец на част от случилото се. Св. Д. Я.а сочи, че знае, че предния ден пострадалият е казал на кучето на подсъдимия „•••“, като заради близки съпружески отношения с пострадалия е обяснимо същата да не дава показания и за отправената псувня след това, каквато е била отправена и в деня преди случилото се, когато пострадалият е минавал покрай двора на подсъдимия /“да го туря на стопанката“/. За това, че пострадалият при излизането на улицата преди конфликта е казал тези думи, с което е предизвикал реакция от страна на св. Г. Я., а след това и на подс. А. Я., следва да се кредитират показанията на св. Г. Я. и обясненията на подсъдимия въпреки особеното качество на последния в процеса и възможността поради това да изгражда защитна позиция, както и влошените отношения с пострадалия и неговото семйството, като влошените отношения следва да се приеме, че по един и същи начин се отразяват на показанията на свидетелите, съответно на обясненията на подсъдимия като страни в конфликтните отношения. Макар и процесуалното поведение в хода на досъдебното производство на подсъдимия, неговите син и съпруга да дава основание за съмнение в истинността на техните показания и обяснения, следва да се посочи, че св. Г. Я., както и неговите родители логично обясняват опита с даването на показания по досъдебното производство непълнолетният тогава син на подсъдимия да се опита да поеме вината за случилото се /защото той е отговорил първоначално на отправените от пострадалия псувни и е предизвикал следваща обида и псувня към себе си, което пък е било причина за агресивния отговор на ситуацията на неговия баща, възприел поведението на пострадалия Д. Я./. Това, че близки на подсъдимия, разпитани като свидетели, са казали нещо различно на досъдебното производство за това кой е нанесъл удари на пострадалия Д. Я. /подсъдимият или неговият син/, не дава основание да се приемат за недостоверни изцяло тези показания и обясненията на подсъдимия, защото за другите обстоятелства /с изключение само на това дали ударите на пострадалия Д. Я. са нанесени от подсъдимия или от ••• му тогава син – св. Г. Я./ тези свидетели дават последователни и еднопосочни показания, в които не са налице съществени други противоречия. Каква е причината по досъдебното производство семейството на подсъдимия да дава показания, с които да се уличи детето в извършено престъпление, а не подс. А. Я., като не са казали истината за това кой е ударил пострадалия Д. Я., при наличие на категорични други доказателства за това, че подсъдимият е удрял пострадалия /показанията на последния, на св. Д. Я., записа на тел. 112, където е посочено името на подсъдимия, освидетелстването на подсъдимия/, дава основание да не се кредитират тези показания от досъдебното производство за това обстоятелство, за което са налице противоречия, но не води до пълна недостоверност на същите доказателства. Следва да се има предвид, че задържането на св. Г. Я. след случая /наред с неговия баща/, възприемането и на това лице на мястото от полицейските служители, възприетото състояние на подсъдимия на мястото и причините за това /вж. показания на св. Б./, че е бил ядосан и афектиран, защото пострадалият псувал и обиждал съпругата му, са в подкрепа на заявената в обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. Я. причина за конфликта, посочена като такава още при разпитите по досъдебното производство. Пострадалият в показанията си сочи, че не помни да е псувал кучето и че не е отправял псувни към съпругата и майката на подсъдимия, като с признанието на това би уличил себе си в престъпление /макар и от частен характер/, поради което противоречието за това обстоятелство при обсъждане на гласните доказателства във връзка с показанията на полицейските служители, пред които непосредствено след случилото се подсъдимият се е оплакал от такова поведение на пострадалия, дават основание според въззивния съд за кредитиране на обясненията на подсъдимия и показанията в негова подкрепа, а не показанията на пострадалия и неговата съпруга, която с оглед мястото, където е била, не е видяла началото на конфликта, защото е излязла на улицата, когато пострадалият вече е бил на земята и подсъдимият го е удрял. По отношение кредитирането на останалите доказателства /касаещи влошените отношения между подсъдимия и пострадалия и семействата им, лошите характеристични данни за пострадалия и позитивните такива за подсъдимия, доказателствата за здравословните проблеми и възстановяването на пострадалия след случилото се/ въззивният съд се съгласява с изложеното в мотивите на обжалваната присъда, като правилно са възприети изцяло и експертните изводи по СМЕ, доколкото същите са в унисон с гласните и писмените доказателства за причинените увреждания, механизма на причиняването им и времето за възстановяване след проведените прегледи и лечение на пострадалия Д. Я.. Въззивният съд с оглед приетата достоверност на обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, които ги подкрепят, намира, че следва да се възприемат изцяло и изводите на в.л. по СПЕ за това, че при извършване на деянието подс. А. Я. е бил в състояние на физиологичен афект, предизвикан с тежка обида от пострадалия, от която дълбоко е засегнато честта и достойнството на подсъдимия. С оглед на горната фактическа обстановка въззивният съд намира, че с деянието си подсъдимият А. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд – по чл. 129, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. ал.1 НК, като с оглед събраните доказателства във въззивната инстанция са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, тъй като подсъдимият А. Я. е причинил телесната повреда на пострадалия Д. Я. в състояние на силно раздразнение, предизвикано с тежка обида от пострадалия Д. Я., поради което следва да се приеме за осъществен състава по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК вр. чл. 129, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. ал.1 НК. От доказателствата по делото се установяват по несъмнен начин причинените телесни увреждания, които са средна телесна повреда по смисъла на закона – на пострадалия Д. Я. са причинени счупване на пода на лява орбита, довела до диплопия -трайно отслабване на зрението на лявото око, и счупване на носни кости и на носната преграда, на предната и на външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво, които счупвания са осъществили критериите на самостоятелния медико биологичен признак счупване на челюст, като наред със средната телесна повреда /причинените две такива са квалифицират като една, а по-тежкото увреждане поглъща при квалифицирането на престъплението по-лекото/ са причинени и увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са налице противоречия в доказателствата за мястото и времето на извършване на деянието. При направения по-горе анализ на доказателствата следва да се приеме за безспорното установено и авторството на деянието в лицето на подс. А. Я., който е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението, като е извършил действия с нанасяне на удари с юмруци и ритници спрямо пострадалия, на който е причинил телесни увреждания, които се квалифицират като средна телесна повреда, като е налице довършено престъпление, налице е и причинна връзка, като от действията на подсъдимия са настъпили телесните увреждания на пострадалия /вж. съдебно-медицинска експертиза, писмени доказателства за здравословното състояние на пострадалия, показанията на последния и неговата съпруга, показания на свидетели, възприели състоянието на пострадалия непосредствено след случилото се до идването на екип на Спешна помощ/. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия А. Я. при пряк умисъл. Подсъдимият А. Я. е пълнолетно и вменяемо лице, ясно е съзнавал, че посяга на телесната неприкосновеност на пострадалия, че с нанасянето на удари ще му причини телесни увреждания, искал е настъпването на този резултат, като по отношение вида на телесната повреда умисълът е бил неопределен и подсъдимият следва да отговаря за по-тежкото причинено телесно увреждане. Въззивният съд намира, че и от изводите на СПЕ, изготвена във въззивната инстанция, се установява, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е последиците от него и е искал настъпването им, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, макар да е бил затруднен, като в.л. е изследвало психичните особености на личността на подсъдимия. С оглед приетата по-различна фактическа обстановка от въззивния съд за причините подсъдимият да нанесе побой на пострадалия и за състоянието на подсъдимия при извършване на деянието, за отправената от пострадалия тежка обида към подсъдимия /“•••“; „•••“, възприето посягане с ръка да удари детето му/, предизвикала афектното му състояние при нанасянето на ударите според въззивния съд следва да се преквалифицира извършеното деяние по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК вр. чл. 129, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. ал. 1 НК. Неправилно районният съд не е приел наличието на състояние на силно раздразнение, като е следвало да използва за това специалните знания на в.л., за да приеме или отхвърли обясненията на подсъдимия за състоянието му при причиняване на уврежданията на пострадалия, преди и след това, за психичните особености на подсъдимия и за отражението на влошените отношения с пострадалия и причините за това на състоянието на подсъдимия при извършване на деянието. Въззивният съд не се съгласява с направения анализ на доказателствата от РС Петрич, като същият не е приел за достоверни обясненията на подсъдимия, че е бил провокиран от поведението на пострадалия, че е бил изплашен за детето си. По-горе съдът посочва защо приема, че св. Г. Я. е бил на мястото на инцидента, като пострадалият свидетел не дава показания за това, за да избегне уличаването си за свое извършено противоправно поведение, а съпругата на пострадалия – св. Д. Я.а, е излязла в по-късен момент на улицата, когато св. Г. Я. е бил вече в двора им, и поради това е нямало как да го види, нито е била очевидец на началото на конфликта между съпруга й и подс. А. Я.. Обясненията на подсъдимия, че е бил провокиран и че ударил пострадалия, за да защити сина си и честта си заради псувните, отправени от пострадалия този ден, непосредствено преди да нанесе удари, се подкрепят не само от показанията на неговите близки /съпруга и син/, които могат да се приемат за заинтересовани, но и от показанията на дошлите на място полицейски служители, частично от показанията на св. Д. Я.а, съпруга на пострадалия, която свидетелства, че пострадалият е казвал на кучето на подсъдимия „*“, от показанията на разпитаните други свидетели, които сочат за дългогодишните влошени отношения и повода за това, които дават показания за поведението на пострадалия в годините преди случая, с което поведение съгласно СПЕ у подсъдимия А. Я. е натрупан негативен афективен заряд /обида, гняв, страх, срам/. В конкретния случай поведението на пострадалия Д. Я. е тежка обида по смисъла на закона, която засяга тежко и непосредствено самооценката на личността на подсъдимия, като същият е могъл да загуби достойнството и самоуважението си, и уважението на сина му, очевидец на поведението на пострадалия преди действията на баща му. С оглед приетата различна фактическа обстановка от въззивния съд за поведението на пострадалия, провокирало агресията на подсъдимия, според въззивния съд следва да се приеме, че действието по нанасяне на удари от подсъдимия е било внезапно и неочаквано и по повод провокиращо поведение на пострадалия с нанасяне на тежка обида на подсъдимия в присъствието на неговия син, на който пострадалият посегнал да удари и отправил цинични думи след предишна друга такава псувня, като това с оглед изводите на в.л. К. по СПЕ във въззивната инстанция, е било свързано за подсъдимия като провокация към личността му, с която се свързва възможността подсъдимият да загуби достойнството и самоуважението си и уважението на неговия син, от поругаването на честта му от пострадалия, ако не отговори веднага на провокацията. С оглед на установеното от доказателствата афектно състояние на подсъдимия при извършване на деянието според въззивния съд правилната правна квалификация на деянието не е посочената в обжалваната присъда на РС Петрич и за която е било повдигнато обвинение на подс. А. Я., а тази по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК вр. чл. 129, ал. 2, пр. 1 и 3 вр. ал.1 НК. Причина за извършване на престъплението са влошените от дълги години отношения на подсъдимия с пострадалия и семейството му. Във връзка с наказанието въззивният съд намира, че с оглед приложението на по-леко наказуем състав на умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 1 г., чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на съставомерни имуществени вреди от престъплението, са налице основания за приложение на чл. 78а НК. При определяне размера на административното наказание глоба въззивният съд взе предвид като отегчаващи вината обстоятелства извършване на престъплението на публично място, като действията на подсъдимия са възприети от съпругата на пострадалия, към която подсъдимият също е отправил заплахи; причинените и множество несъставомерни по-леки телесни увреждания, които се поглъщат от най-тежко настъпилия резултат; отражението на деянието за пострадалия, който не е могъл да осъществява трудовата дейност, с която преди това се е занимавал. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат положителните данни за личността на подсъдимия /от справката от районния инспектор, от СПЕ, данните за трудова и семейна ангажираност/, изразеното съжаление за станалото и дадените обяснения, с които спомага за изясняване на обективната истина. При превес на изброените смекчаващи обстоятелства и с оглед данните за семейното и материално положение на подсъдимия и имотно състояние от декларация на л. 112 от ДП предвид задълженията за издръжка на подсъдимия към малолетно дете и получаваните доходи, от друга страна с оглед отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че размерът на глобата следва да бъде определен на 750 евро /с левова равностойност от 1 466,87 лв./, като този размер на административно наказание ще постигне целите, заради които се налага, и следва да се приеме за съобразен със смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и с материалното състояние на подсъдимия. Поради горното присъдата на районния съд следва да се измени в тази част, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и извършеното от подсъдимия се квалифицира като престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК вр. чл. 129, ал. 2, пр. 1 и 3 вр. ал.1 НК – за това, че на 10.09.2023 г. около 09,20 часа в с. Б., община П., чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата и тялото на Д. И. Я. от с. Б. умишлено му е причинил средна телесна повреда – счупване на пода на лява орбита, довело до диплопия - трайно отслабване на зрението на лявото око, и счупване на носни кости и на носната преграда, на предната и на външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво, които счупвания са осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст, като телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, като за извършеното престъпление на основание чл. 78а НК подсъдимият се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в размер на 750 евро. Във връзка с гражданския иск: С обжалваната присъда районният съд е уважил частично предявения от пострадалия Д. Я. граждански иск срещу подс. А. Я., като е осъдил последния да заплати на пострадалия сумата от 6 000 лв. ведно със законната лихва /която е поискана/ от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата. Правилно е прието, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД – налице е доказано деяние на подсъдимия, вредоносен резултат от същото и причинна връзка между тях, противоправност на деянието и умишлена вина на подсъдимия при причиняване на телесното увреждане. Доказателствата установяват, че подсъдимият е нанесъл множество удари с юмруци и ритници в областта на главата и тялото на пострадалия Д. Я.. В резултат на един от тези удари същият е получил счупване на пода на лява очна орбита, довело до диплопия /двойно виждане/ и до трайно отслабване на зрението на лявото око за период от около 2-3 месеца, и счупване на носни кости и на носната преграда, на предната и на външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво, които счупвания се определят като счупване на челюст, като наред с тези увреждания, които са съставомерните, на пострадалия са причинени и разкъсно-контузни рани в лявата теменна област на главата и в областта на носа; мекотъканни отоци, кръвонасядания и охлузвания в лицевата област на главата – в областта на носа, в лява околоочна област, по лява буза, по лява ябълчна област и в челна област; клинични данни за кръвотечение от носните ходове; охлузвания и кръвонасядания по ляв горен крайник; палпаторна /при допир, натиск/ болезненост в лява гръдна половина и суспектни /неубедителни/ данни за счупване на шесто ребро от лява гръдна половина; палпаторна болезненост и мекотъканен оток в областта на ляво бедро, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие на множеството наранявания пострадалият е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания в началото на причинените увреждания, при извършване на медицинските изследвания и манипулации, които са намалели впоследствие, но неудобствата от състоянието му са продължили около 2-3 месеца, през който период не е могъл да полага труд /какъвто е полагал преди това макар и без договор и осигуровки/, разчитал е на помощ от съпругата си при извършване на ежедневни дейности, на други лица, за да бъде закаран на лекар. Въззивният съд споделя мотивите на районния съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като въпреки преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление и приетото от настоящия състав провокативно поведение на пострадалия, предизвикало афектното състояние на подсъдимия, според настоящия състав не се налага корекция на обезщетението – на пострадалия са били причинени много на брой, различни по тежест телесни увреждания, от които се е възстановявал в период от няколко месеца, като първоначално болките и неудобствата са били по-силни и по-интензивни и намалявали в процеса на възстановяване, но справедливото възмездяване на причинените неимуществени вреди в случая с оглед броя на уврежданията и периода на възстановяване правилно е преценен от районния съд на 6 000 лева. Въпреки поведението на пострадалия, с което е предизвикал агресията на подсъдимия, сумата на обезщетението не следва да се намалява /наполовина, както се иска от защитника на подсъдимия/, защото по-малък размер от 6 000 лв. ще е несправедлив с оглед броя и тежестта на причинените увреждания, с оглед доказателствата по делото за публичността на извършените действия от подсъдимия, за времето, в което е продължило нанасянето на ударите, довели до увреждания в различни части на тялото, поради което не е налице основание поради съпричиняване за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от подсъдимия със законната лихва от датата на увреждането – 10.09.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Правилно с оглед признаването на подсъдимия за виновен същият е осъден да заплати направените по делото разноски, като същият следва да заплати и разноските за СПЕ, направени във въззивната инстанция, в размер на 458,40 евро. С оглед приетата за установена по-горе в настоящето решение фактическа обстановка според въззивната инстанция са налице основания за преквалификация на престъплението по по-леко наказуем състав като извършено в състояние на силно раздразнение /по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК/, като не са налице основания за корекция на присъдата в частта за разноските и гражданската част. Поради горните съображение и на основание член 334, алинея 1, т. 3 и 6, член 337, ал. 1, т. 2 и 4 и член 338 НПК ОС Благоевград