Решение № 2883 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 11389/2025 г.

Производството е образувано по предявен от Г. ф., ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г.И.“ № ••, ет.•• срещу К. С. К., ЕГН ••••••••••, адрес: град В., ул. „Ч.“ № ••, вх.••, ет.••, ап.•• установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 558, ал.7 от КЗ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 586.53 евро /1147.16 лева/, представляваща регресно вземане на ищеца за изплатено на Х. И. Д. обезщетение в размер на 1110,16 лева и разходи за определяне и изплащане на обезщетение в размер на 37 лева, по претенция № ••••/21.02.2023 г., обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило на 26.01.2023 г. ПТП в град Варна, на кръстовището на бул. „Ч.“ и бул. „Г.. К.“, причинено при управление от страна на К. С. К., ЕГН •••••••••• на л.а. марка Ф., с рег. № Р •••• КН без съобразяване със забранителен знак на светофарната уредба и без сключена задължителна застраховка „Г. о“, като удря правомерно движещ се автомобил Т. с рег. № В •••• ВС, собственост на Х. И. Д., в резултат на което е причинено увреждане на облицовка предна броня, калник преден ляв, врата предна лява, задна врата лява, калник заден ляв, външна дръжка предна лява врата, праг ляв, средна лява колона, предна колона лява, подкалник преден ляв ПВЦ, джанта стоманена предна лява, джанта стоманена предна дясна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 10.03.2025 г. /датата на изпращане чрез ССЕВ/ до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2889/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Заплатил е на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, по щета № ••••/21.02.2023 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1147.16 лева, от които 1110.16 лева – обезщетение за имуществени вреди по л.а. Т., с рег. № В •••• ВС, собственост на Х. И. Д., настъпили в резултат на реализирано ПТП от 26.01.2023 г. и 37 лева – ликвидационни разходи по обработка на претенцията. Твърди, че ответникът е виновен за настъпилото ПТП на кръстовището на бул. „Ч.“ и бул. „Г.. К.“ като преминава при забраняващ сигнал на светофарната уредба и удря странично правомерно движещия се л.а. Т., в резултат на което са настъпили имуществени вреди за последния. Увредена е облицовка предна броня, калник преден ляв, врата предна лява, задна врата лява, калник заден ляв, външна дръжка предна лява врата, праг ляв, средна лява колона, предна колона лява, подкалник преден ляв ПВЦ, джанта стоманена предна лява, джанта стоманена предна дясна. Срещу виновния водач има издадени две наказателни постановления от 08.03.2023 г. Ответникът е управлявал л.а. без задължителна застраховка „Г. о“. Увреждащият автомобил се намира обичайно на територията на страната. Твърди, че е поканил ответника да изплати дължимата сума, но плащане не е настъпило. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в исковото и заповедното производство разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител. Заявява, че оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва да е налице редовно връчена покана до ответника за заплащане на сумите, предмет на претенцията. Моли за отхвърляне на исковата претенция. С оглед приетите по делото доказателства съдът приема от фактическа страна следното: Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти и обстоятелства по делото - че ищецът е заплатил на Х. И. Д. сумата от 1110,16 лева, за причинените му в резултат на ПТП от 26.01.2023 г., за което е образувана щета № ••••/21.02.2023 г. От протокол за ПТП с пострадали лица № •••/26.01.2023 г., издаден от служител на ОД на МВР – град Варна се установява, че на 26.01.2023 г., в 12.20 часа, е настъпило ПТП в град Варна, на кръстовището на бул. „Ч.“ и бул. „Г.. К.“, между управлявания от страна на К. С. К. л.а. марка Ф., с рег. № Р •••• КН причинено при управление без съобразяване със забранителен знак на светофарната уредба като удря правомерно движещ се автомобил Т. с рег. № В •••• ВС, собственост на Х. И. Д.. Установяват се уврежданията на л.а. Т. с рег. № В •••• ВС, собственост на Х. И. Д. изразяващо се в увреждане на предна лява част, лява врата и задна лява врата, както и две джанти. На виновния за ПТП водач – К. С. К. е издаден АУАН № ••••/26.01.2023 г. От справка в информационен център към Г. ф. е видно, че по отношение на л.а. марка Ф., с рег. № Р •••• КН към датата 26.01.2023 г., в 12.20 часа липсва валидно сключена застраховка „Г. о“, тъй като тази с полица BG/07/•••••••• е прекратена на 18.01.2023 г. в 00.00 часа, а тази с полица BG/07/••••••• е започнала да действа на 26.01.2023 г. в 16,51 часа, т.е. след извършване на ПТП. Като писмено доказателство е прието уведомление от страна на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, от 08.04.2023 г., то което се установява, че във връзка с настъпилото ПТП на 26.01.2023 г. са издадени две наказателни постановления срещу К. С. К., които са връчени на 16.03.2023 г. и са влезли в сила на 31.03.2023 г. От уведомление за имуществени вреди от 03.02.2023 г., изпратено до Г. ф. от страна на Х. И. Д. се установява, че липсват получавани суми от трети лица и от сключена застраховка „Каско“ във връзка с настъпилото ПТП на 26.01.2023 г., в 12.20 часа, в град Варна, на кръстовището на бул. „Ч.“ и бул. „Г.. К.“. Като писмено доказателство е приет доклад по щета за имуществени вреди № ••••/21.02.2023 г., изготвен от Г. ф., от който се установява, че събитието е настъпило на 26.01.2023 г. като е съставен ПТП № •••/26.01.2023 г. В същия е отразено, че сумата, която следва да се изплати на Х. И. Д. е в размер на 1110,16 лева, а регресната претенция срещу К. С. К. е в размер на 1147,16 лева с включени разходи по ликвидация. От заключителна техническа експертиза относно щета № ••••/20.04.2023 г. се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил, с включени части и труд възлиза на 1110,16 лева. Към нея е приложена и калкулация на ремонт, от която е видно стойността на всеки детайл и труда. Прието като писмено доказателство е опис на претенция № 70-••••••- ••••••/23/03.02.2023 г. от ЗАД „В. И. Г.“, в която са посочени увредените детайли на лек автомобил Т. с рег. № В •••• ВС, собственост на Х. И. Д., изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, калник преден ляв, врата предна лява, задна врата лява, калник заден ляв, външна дръжка предна лява врата, праг ляв, средна лява колона, предна колона лява, подкалник преден ляв ПВЦ, джанта стоманена предна лява, джанта стоманена предна дясна. От банково извлечение от 28.04.2023 г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД се установява, че от страна на Г. ф. е заплатена сума по щета № ••••, в размер на 1110,16 лева, в полза на Х. И. Д.. Последният факт е обявен за безспорен между страните. Като писмено доказателство по делото е приета регресна покана от страна на Г. ф. до К. С. К., изпратена на 14.08.2023 г. Прието по делото е заключение по назначената Съдебно автотехническа експертиза, от което се установява, че на 26.01.2023 г., в 12.20 часа, е настъпило ПТП в град Варна, на кръстовището на бул. „Ч.“ и бул. „Г.. К.“, между управлявания от страна на К. С. К. л.а. марка Ф., с рег. № Р •••• КН причинено при управление без съобразяване със забранителен знак на светофарната уредба като удря правомерно движещ се автомобил Т. с рег. № В •••• ВС, собственост на Х. И. Д.. МПС „Т. Я.“ с увреждане на детайлите от лявата му външна страна в общо 12 позиции. Констатираните щети съответстват на описания механизъм на констатираното събитие на мястото и за засегнатата зона. Увредените детайли са увреждане на облицовка предна броня, калник преден ляв, врата предна лява, задна врата лява, калник заден ляв, външна дръжка предна лява врата, праг ляв, средна лява колона, предна колона лява, подкалник преден ляв ПВЦ, джанта стоманена предна лява, джанта стоманена предна дясна. Стойността на ремонта на последните възлиза на 1122,84 лева, а по методика на Г. Ф. – 1110,16 лева. С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна: Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 2889/2025 г. по описа на Районен съд - град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираното вземане в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване датата на получаване на съдения акт, с дадените от съда указания и датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Г. Ф. изплаща обезщетения по силата на законова суброгация, в конкретния случай - вместо делинквента, причинил вреди при управление на МПС, незастраховано по задължителна застраховка "Г. о" на автомобилистите. С изплащането на обезщетение на пострадалите Г. Ф. се суброгира в правата на задълженото спрямо тях лице, доколкото има право на регрес към същото, аргумент от чл. 558, ал. 7 КЗ. Относно предпоставките и фактическия състав на възникване на суброгационното право на Г. Ф. е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС – напр. решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 15/04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. по описа на ВКС, II т. о. и др., в които се приема, че правото на Г. Ф. след изплащане на обезщетение по задължителна застраховка "Г. о" на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), е аналогично на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.). Съгласно практиката основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Г. Ф. за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. Уредбата на това право в новия Кодекс за застраховането не е различна от тази по отменения КЗ по отношение на включените предпоставки, като разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ посочва, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, Г. Ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви. В този смисъл определение № 1152/28.11.2023 г. по т. д. № 362/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. С оглед съвкупната преценка на представените писмени доказателства и при съблюдаване заключението на вещото по назначената САТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал съдът приема, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав, обуславящ регресната претенция на ищеца спрямо ответника. Доказва се, че последният е виновния водач за настъпилото на 26.01.2023 г. ПТП, управлявал е лек автомобил без сключена задължителна застраховка "Г. о" на автомобилистите, установен е механизмът на настъпване на ПТП, виновното и противоправно поведение на ответника – несъобразяване със светофарната уредба – преминаване на забраняващ сигнал на последната, пряката причинна връзка между него и причинените на третото увредено лице имуществени вреди и техния размер. Налице е доказване и на извършеното плащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, в полза на увреденото лице, от страна на ищеца. Регресното право на Г. Ф. обхваща платените на увреденото лице суми по чл. 558, ал. 7 КЗ, а именно обезщетение за вреди, както и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. По делото са представени безспорни доказателства, установяващи размера на платеното в полза на увреденото лице обезщетение, за причинените имуществени вреди, а именно сумата от 1110,16 лева, видно от банкова нареждане от 28.04.2023 г., който факт е обявен за безспорен между страните, а също и разходите за ликвидация възлизащи на 37 лева, видно от доклад по щета. По силата на плащането ищецът е встъпил в правата на пострадалото лице, по смисъла на чл. 558, ал. 7 КЗ, относно платените суми за обезщетение, поради което при липса на доказателства за плащане от страна на ответника на претендираните суми, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Възражението на процесуалния представител на ответника, че регресната покана не е достигнала до знанието на ответника се явява ирелевантно, аргумент от чл. 557 и чл. 558 КЗ. Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира сумата от 200 евро, депозит за изготвяне на САТЕ, 212 евро – депозит за особен представител държавна такса в размер на 12,78 евро и юрисконсултско възнаграждение. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на 200 евро, определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед уважаване на исковата претенция в тежест на ответника се следват разноски в размер на 624,78 евро за исковото производство и 38,35 евро за заповедното производство. В диспозитива на съдебното решение сумите следва да се посочат в действащата за страната валута, на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното, съдът