Решение № 8 от 3.2.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 44/2022 г.

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Д. Е. от с. К., С. област, чрез адв. Р. М., в която се твърди, че на 21.11.2019г., на автомагистрала Тракия, при км. 62+600м., в посока гр. С., водачът на лек автомобил Мерцедес С220 CDI, рег. № ••••, Е. Ш., движейки се с несъобразена скорост с атмосферните и пътни условия, изгубил управление върху автомобила си, отклонил се вдясно, напуснал пътното платно, преобърнал се и реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/. При инцидента тежко пострадал ищецът Д. Е., пътник за задна дясна седалка в автомобила.

За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2019-1037-690, образувано било и досъдебно производство на РУ-Септември.

След произшествието ищецът бил транспортиран до МБАЛ - Пазарджик АД и приет по спешност в Неврохирургично отделение, в увредено състояние и с оплаквания за силни болки в гърдите, затруднено и отслабено дишане, болки в лявата коремна половина, изтръпване на долните крайници и липса на чувствителност, невъзможност да извършва движения с краката и други. Назначени му били различни изследвания и прегледи, от които били установени: умерено увеличен черен дроб; пневмоторакс вдясно; двустранно контузионни огнища на гръдния кош, повече вдясно; фрактури на 6, 7, 8 и 9 ребро вдясно; фрактури на десните процеси трансверзи на Тх6 и Тх7; фрактура на тялото на Тх7; листези на ниво Тх7-Тх8; фрактури на тялото, дъгите и процесустрансверзум на Тх8; малки костни фрагменти във вертебралния канал Тх8; паренхимни засенчвания двустранно, приемащи се за белодробна контузия и други. Поставена му била диагноза: тежка съчетана травма, контузиоторацис, пневмотораксдекстра, фрактура косте 6,7,8,9декстра, фрактура Тх7 полифрагментата, контузиомедулеспиналис, параплегияинфериор. Незабавно му било назначено лечение, като поради тежестта и характера на травмите били извършени три броя тежки оперативни интервенции, две от които на гръбначния стълб.

Ищецът твърди, че при престоя му в болницата, бил поставен на апаратна вентилация. На 14.12.19г. бил транспортиран до ДКЦ Пълмед ООД – Пловдив, за извършване на магнитно-резонансна томография от която били установени данни за състояние след фрактура на тялото на Тх8, метална стабилизация, стеноза на вертебралния канал, на нивото на Тх8 - наличен хематом дорзално в късен субакутен стадий. В следоперативния период на ищеца било приложено и лечение с масажи и физиотерапия. Поставени му били гипсови шини на долните крайници за предотвратяване на контрактури.

Твърди се в молбата, че Е. бил раздвижен до степен да заема седнало положение в леглото, но не можел да ходи и да стъпва на краката си. След едномесечен престой в болницата бил изписан невъзстановен на 20.12.19г.

На 14.02.20г. отново постъпил в УМБАЛ Св. Г. ЕАД, Клиника по физикална и рехабилитационна медицина, с продължаващи оплаквания за слабост и невъзможни движения на двата долни крайника, невъзможна походка, невъзможност за самообслужване и др. При извършените изследвания и прегледи били констатирани оперативни белези, вертебрален синдром, нарушени физиологични кривини, напрегната паравертебрална мускулатура, синдром на долна спастична параплегия - слабост за двата крайника; липса на активни движения за двете глезенни стави, хипестезия от проводников тип дистално от 7-мо междуребрие, повишен мускулен тонус за двата долни крайника, с клонуси за ляво ходило, невъзможна походка и др. Предписана му била терапевтична схема, описана в епикриза ИЗ № 10716/2020г. Назначени му били рехабилитационни процедури, в резултат на които бил вертикализиран до стабилен седеж с подкрепа, но била констатирана невъзможност за самостоятелно изправяне, стъпване на краката и ходене. Изписан бил на 21.02.20г., като му били дадени препоръки за последваща рехабилитация и кинезитерапия.

Твърди се в молбата, че въпреки усилията на медиците и на родителите си ищецът още не можел да се изправя сам, да движи краката си самостоятелно, както и да стои на тях или да ходи. Оплаквал се от изтръпване и липса на чувствителност от кръста надолу. Макар да можел да сяда в леглото и да заема седяща поза, се оплаквал от умаляване и дискомфорт, поради принудителната поза. Освен липса на сетивност от кръста надолу, се оплаквал и от невъзможност за контрол върху тазовите резервоари, което водело и до липса на контрол по отношение на дефекацията и уринирането.

В резултат на описаните тежки последици от получените травми, ищецът бил прикован към легло и бил изцяло зависим от чужда грижа в ежедневието си, за задоволяване на хигиенните си и битови потребности като придвижване, къпане, ходене до тоалетна, смяна на памперси, преобличане, пазаруване, приготвяне на храна. Дори вземането на вещи, намиращи се на няколко крачки разстояние или на височина представлявало невъзможно усилие.

Според ищеца, получените травми били от такова естество, че се налагало извършване на ежедневни процедури за раздвижване и рехабилитация, с цел запазване на мускулния тонус, каквато била и констатацията при изписването от УМБАЛ Свети Г. ЕАД Пловдив.

Ищецът твърди, че състоянието му било фиксирано и в експертно решение № 0947/28.05.20г. на ТЕЛК при МБАЛ Братан Шукеров АД - Смолян, според което му била определена 100% трайна загуба на работоспособност, с чужда помощ. Предвид степента, характера и вида на травмата, вредоносните последици и в частност състоянието на долна параплегия, получена в резултат от тежката гръбначномозъчна травма, било непреодолимо и с доживотен характер.

В ежедневието помощта се осъществявала от близките на Е., но последните нямали възможност да се намират около него 24 часа. Необходимо било тази дейност да се извършва от професионален болногледач, което било свързано с разходи, непосилни за ищеца и семейството му. Нуждите на Е. не можело да бъдат поставяни от възможни усложнения в семейната среда, които не можело да бъдат изключени като възможност, а и се налагало извършване на ежедневни кинезитерапевтични процедури, налагащи с тази дейност да се ангажират лица с нужната квалификация.

За заплащане на възнаграждение на професионални придружители /болногледачи/, на ищеца била необходима ежемесечно сума в размер на не помалко от 2000лв., изчислена на база установените средни месечни възнаграждения на болногледачи в района на местожителството на ищеца, при спазване на изискванията на трудовото законодателство по отношение на работно време, почивки, годишен отпуск и при отчитане на 7 дневен работен график.

Според справка от информационен център на Гаранционен фонд и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на произшествието виновният водач, който управлявал автомобила Мерцедес С220CDI, имал задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, по полица № BG/23/119001778205, сключена с ответника ЗАД ОЗК-Застраховане АД, с валидност от 28.06.19г. до 27.06.20г.

В чл. 432, ал. 1 КЗ била регламентирана възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият бил отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие, да получи от застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите обезщетение, което да репарира всички вреди на увредените лица.

Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени имуществени вреди, следвало да бъдат покрити от застрахователя.

Моли съда /след изменение на иска/ да осъди ответника да му заплаща сумата от 3801,60лв. месечно, считано от 21.11.19г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва върху исковите суми от 11-то число на всеки месец за всяко забавено месечно плащане до окончателното им плащане. Претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срок е постъпил отговор от ответника ОЗК Застраховане АД.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърденията в исковата молба били бланкетни, липсвала аргументация и не били подкрепени с доказателства.

Застрахователят-ответник не оспорва наличието на договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключен между ОЗК-Застраховане АД и собственика на автомобил Мерцедес 220CDI, рег. № СМ 3608 ВА, с валидност към датата на настъпване на произшествието - 21.11.19г.

Според ответника, към исковата молба не били приложени годни доказателства. От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица не било възможно да се направи заключение за механизма на настъпване на произшествието, за вината, както и относно факта, че пострадалото лице било пътник в застрахования автомобил и като такова претърпяло имуществени вреди. Нямало приложени доказателства и за пътната маркировка, пътните знаци, регулиращи движението, както и липсвали данни за скоростта на движение на автомобилите, интензивността на движението и др., твърденията на ищеца били бланкетни и не били подкрепени с доказателства. В тази връзка ответникът оспорва обективирания в констативен протокол № 2019-1037-690 механизъм на настъпване на произшествието. Представеният протокол не се ползвал с доказателствена сила относно механизма на произшествието. Този протокол бил официален свидетелстващ документ и същият имал обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице

Ответникът твърди, че водачът на автомобил Мерцедес 220 CDI, рег. № ••••, не по своя вина бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествието, като не бил нарушил виновно правилата за движение и за него събитието било случайно. Същият нямал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП, а причините за настъпването стоели извън контрола и волята на водача на МПС.

Твърди още, че вина за процесното ПТП носела Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, тъй като пътният участък бил непригоден за конкретните пътни условия, поради неполагането на дължимата грижа за изграждането на отводнителните шахти. Състоянието на пътния участък се намирало в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието, респ. настъпването на негативните последици от него.

Обстоятелството, че пътят не бил надлежно обезопасен и бил непригоден за използване, лишило водача на лекия автомобил от възможността да реагира адекватно при управление на автомобила, респ. да избегне настъпване на произшествието.

От друга страна, водачът на автомобила предприел всички възможни мерки, за да предотврати настъпването на ПТП. Произшествието се дължало на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача МПС. Не можело да се приеме, че било налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като съществени елементи за осъществяването му били вината и противоправното поведение.

Отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност била функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента, и застрахователят дължал обезщетение за вредите, доколкото застрахованият бил отговорен спрямо увредените лица. В случая, застрахованият по застраховка Гражданска отговорност не бил отговорен за възникване на произшествието, затова не можела да бъде ангажирана и отговорността на застрахователя.

На следващо място, ответникът твърди, че било налице независимо съизвършителство от страна на Агенция пътна инфраструктура, поради неподдържане и неизправност на пътния участък, на който било реализирано произшествието, както и неосигуряването на условия за непрекъснато и безопасно движение по конкретния участък. Агенцията била задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътната мрежа, което задължение в случая не било изпълнено. Предвид на изложеното, бил налице съществен принос за настъпване на вредоносния резултат, който се равнявал на поне 80%.

Ответникът твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на ищеца. Съдът следвало да съобрази поведението му, което във висока степен допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В нарушение на чл. 137а ЗДвП ищецът пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът разполагал. Настъпилите травматологични увреждания били в резултат само и единствено от противоправното поведение на ищеца. Поставен обезопасителен колан щял да задържи пътника на седалката на автомобила и уврежданията нямало да бъдат реализирани.

Застрахователят твърди, че всички наранявания били в резултат от свободното придвижване на тялото на пострадалия в пространството на автомобила и извън купето на превозното средство, като това била и основната причина за констатираните наранявания. Твърди, че с поведението си пострадалият в значителна степен допринесъл за настъпилите увреждания.

Размерът на предявения иск бил неоснователено завишен. Исканото обезщетение не било съобразено с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, като същото било избрано произволно.

Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и произшествието. Заявеното в исковата молба по отношение на състоянието на пострадалия и необходимостта от 24-часови грижи, както и необходимия брой болногледачи, не отговаряло на действителното състояние на ищеца и на действителните му нужди. Претендираното обезщетение за имуществени вреди не било съразмерно със средното възнаграждение за болногледач в района на град Смолян, не било съобразено и със съдебната практика, нито със социално-икономическата обстановка в страната.

От ищеца е постъпила допълнителна искова молба, в която поддържа първоначалната такава.

Предвид липсата на оспорване на наличието на застрахователно правоотношение, моли да бъде отделено като безспорно обстоятелството, че за лек автомобил Мерцедес С220CDI, рег. № ••••, е съществувала валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по полица № BG/23/119001778205.

С оглед становището на ответника, прави следните уточнения и допълнения:

На първо място, изискванията на материалния закон били спазени, тъй като Е. предявил писмена застрахователна претенция, на основание чл. 498, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ с молба вх. № ЦУ-99-8610/04.12.20г., по която ответното дружество не се било произнесло.

Исковата молба не била бланкетна и съдържала основанията, на които се базирал искът, както било посочено и в самото искане. Относно механизма на настъпване на събитието били изведени обстоятелствата, при които настъпило произшествието. Бил представен констативен протокол за ПТП, който се ползвал с материална доказателствена сила и установявал както факта на настъпване на събитието, така и обстоятелства по неговото настъпване.

Ищецът оспорва твърдението, че се касае за случайно събитие, както и че причина за произшествието било състоянието на пътната настилка, а отговорност за настъпването му следвало да се търси единствено от Агенция пътна инфраструктура. Твърденията за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на агенцията, не били подкрепени с доказателства.

Ищецът оспорва и възражението на ответника, че произшествието било настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия Е., изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан. Тези твърдения не били подкрепени с доказателства, а застрахователят бил в правото си да прави всички възражения, отнасящи се до основанието и размера на правото на обезщетение, в т.ч. и наличието на самоувреждане. Това било част от неговата защита, която обаче изисквала предприемане на процесуални действия и пълно и главно доказване на заявеното възражение.

Според ищеца, уврежданията биха настъпили независимо от наличието на поставен обезопасителен колан, тъй като механизмът на произшествието водел до комплексно въздействие на кинетичните сили върху биомеханиката на тялото, което въздействие не можело да бъде ограничено чрез поставяне на обезопасителен колан.

Ищецът твърди, че била налице причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и получените от страна на ищеца травми, за което били представени писмени доказателства.

Размерът на иска бил съобразен с реално необходимите разходи за професионален придружител, при съобразяване с времето от денонощието, за което подобна грижа се налагала, с оглед общия здравословен статус на Е. и невъзможността му да се придвижва самостоятелно и да се самообслужва. Искът бил съобразен и със социално-икономическите условия в страната.

От ответника е постъпил допълнителен отговор, с който поддържа първоначалния.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

След оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил обстоятелства, свързани с механизма на произшествието, а именно:

На 21.11.19г., около 11:50-12:00ч., Е. Ш. Ш., като водач на лек автомобил Мерцедес С220CDI, peг. № ••••, предприел пътуване от с. К., общ. Д., обл. Смолян за гр. С.. В автомобила пътували Е. Ш., водач и собственик на автомобила; Р. А. Ш. - пасажер на предна дясна седалка; Б. Н. Ш. — пасажер на задна дясна седалка; Д. С. Е. - пасажер на задна лява седалка/ищец в производството/.

В рамките на 3-4 километра, след като автомобилът се качил на АМ Тракия, считано от отбивката за с. Виноградец в посока гр. С., при км. 62+600м., водачът Е.Ш. предприел изпреварване на движещ се тежкотоварен автомобил. Поради движение с несъобразена и/или превишена спрямо пътните и климатичните условия скорост, както и поради неправилно боравене с кормилната и спирачна уредба на автомобила, водачът изгубил управление върху него. Същият напуснал пътното платно вдясно, след което осъществил сблъсък с крайпътна ограда, която огънал и скъсал. Автомобилът продължил движението си извън пътен склон към намиращото се там дере, като преди да се установи, претърпял пълно преобръщане, заставайки обратно върху гумите си.

В резултат на така описания механизъм, загинал водачът на автомобила Е.Ш., увредени били Р. А. Ш., Б. Н. Ш. и Д. С. Е..

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 86 ЗЗД.

Предявен е иск за имуществени вреди, представляващи разходи за болногледач от по 3 801,60лв. месечно, считано от 21.11.19г. до настъпване на обстоятелства, представляващи основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане, ведно със законната лихва, считано от 11-то число на всеки месец до окончателното им плащане - пряк иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента от пътно-транспортно произшествие по застраховка Гражданска отговорност за причинените вреди, при спазване на правилата на чл. 380 КЗ.

Безспорно e обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП - 21.11.2019г. за автомобил Мерцедес е съществувала задължителна застраховка по полица № BG/23/119001778205, сключена с ответника, с валидност 28.06.19г. - 27.06.20г.

В тежест на ищеца е да установи целия фактически състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, свързано с настъпилото ПТП, включително неговия механизъм и причинно-следствената му връзка с настъпилото увреждане.

Ищецът следва да докаже нарушенията на ЗДвП, осъществени от виновния водач на МПС, както и причинната връзка на тези нарушения с настъпилото ПТП.

В тежест на ищеца е да докаже и претърпените от него вреди, както и че са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В тежест на ответника е да докаже всичките си правопрекратяващи, правопогасяващи и правоизключващи възражения, свързани с необоснованост на претенцията по размер, възраженията, че по исковата претенция следва да отговаря третото лице-помагач АПИ, както и относно механизма на пътнотранспортното произшествие, описан в исковата молба, причинната връзка между него и вредите, както и основната, според него причина за ПТП, а също да обоснове отговорността на третото лице, която поддържа. Следва да докаже твърдението си, че се касае за случайно събитие.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, свързано с непоставянето на обезопасителен колан.

Постъпил е отговор от третото лице-помагач Агенция пътна инфраструктура.

Третото лице счита иска за допустим, оспорва същия по основание и размер.

Оспорва всички твърдени от ответника обстоятелства за наличието на основание за ангажиране отговорността на Агенция пътна инфраструктура. Твърденията на ответника за вина на АПИ и състоянието на пътя били бланкетни, неоснователни и недоказани.

От представените писмени доказателства не се установявало по безспорен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяното произшествие и претендираните вреди. Не бил установен по безспорен начин механизмът на произшествието, скоростта на движение на автомобила, техническото му състояние, спазени ли били правилата за движение по пътищата, предвид ограниченията за скорост и съобразена ли била скоростта с пътните условия – мокра настилка, метеорологична обстановка, релефа на местността, наличие на завои, имало ли е изпреварване и други участници в произшествието.

Третото лице поддържа, че в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.11.19г. на РУП-Септември, било записано като обстоятелство и причина за настъпване на ПТП, че „на 21.11.19г., при движение с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферни условия, дъжд и мокра настилка ….изгубил контрол върху управлението, отклонил се вдясно, напуснал пътното платно и се преобърнал“.

Според третото лице, произшествието не било възникнало поради неизпълнение на задължението на агенцията за предприемане на необходимите мерки по поддръжка на пътя и осигуряване на нормален достъп и придвижване на превозните средства по републиканските пътища, а поради субективните действия и бездействия на водача на моторното превозно средство.

Третото лице оспорва твърденията на ответника, че вина за произшествието носела агенцията. Същите били неоснователни, общи и недоказани.

Пътят бил надлежно обезопасен и пригоден за използване, както и състоянието му не било в пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието, респ. с настъпилите от него негативни последици. В деня на инцидента били налице лоши климатични условия – дъжд.

Твърди се, че агенцията, в качеството си на стопанин на пътя /АМ Тракия/, била положила дължимата грижа за поддържането му, настилката била изпълнена с напречни и надлъжни наклони, според нормативните изисквания. Отводняването при дъжд било решено чрез естествения наклон и отводнителни съоръжения. На процесното място бил наличен крайпътен отводнителен окоп, за отвеждане на дъждовни води. На АМ Тракия, включително и на мястото преди и на инцидента имало отводнителни съоръжения – шахти, което означавало, че автомагистралата била надлежно обезопасена, поради което не било налице независимо съизвършителство от третото лице.

Релевантна в случая била метеорологичната обстановка в момента на настъпилото ПТП. В същия ден имало валежи от дъжд, което изисквало повишено внимание от страна на водача и съобразяване на скоростта с пътните условия.

Третото лице твърди, че основна причина за настъпилото ПТП била несъобразяване на скоростта на движение от починалия водач Шалаганов с пътните и климатични условия, мократа настилка и участъка със завой. Отделно от посоченото, както било записано в допълнителната искова молба, водачът на автомобил Мерцедес С220CDI, рег. № ••••, предприел рисковано изпреварване на тежкотоварен автомобил, без да се съобрази с климатичните условия или поради движение с несъобразена и превишена скорост, както и поради неправилно боравене с кормилната и спирачна уредба, Ш. изгубил управление върху автомобила, който излязъл извън пътното платно, блъснал се в крайпътна ограда /мантинела/, която огънал и скъсал, преобърнал се и се установил в дере.

По данни, с които агенцията разполагала, произшествието възникнало на 21.11.2019г., около 14.20ч., км 62+600 в посока гр. С., при метеорологична обстановка – валежи от дъжд и мокра настилка. Това изисквало повишено внимание от водачите на МПС и съобразяване на скоростта с пътните и атмосферни условия, което в случая не било спазено.

В посоката на движение на автомобила /посока гр. С./ и преди мястото на ПТП било въведено ограничение на скоростта /знаци за постепенно намаляване на скоростта при дъжд – на 120км/ч. и 100км./ч. с комплект от пътни знаци /една табела/:

• на АМ Тракия, на км. 63+000 ляво, в посока гр. С. – А15 опасност от хлъзгане; В26 – забранено движение със скорост по-висока от означената 120км.ч.; Т17 – при дъжд/rain/;

• на АМ Тракия, на км. 62+900 ляво, в посока гр. С., непосредствено преди произшествието – А15 опасност от хлъзгане; В26 – забранено движение със скорост по-висока от означената /100км.ч./; Т17 – при дъжд/rain;

Посочените знаци били задължителни за съблюдаване от страна на водача Ш., при описаната метеорологична и пътна обстановка. Последният, както и останалите участници в движението, следвало да съобразят конкретните условия на пътя и скоростта на движение на съответния пътен участък, за да са в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, според чл. 20 и чл. 21 ЗДвП.

Предвид изложеното, не била налице причинно-следствена връзка между състоянието на пътя, настъпилото ПТП и претендираните имуществени вреди. Водачът бил онзи фактор, който следвало и бил нормативно задължен да съобрази конкретните пътни условия и скоростта на движение, за да осигури безопасно управление. При преценка на настъпилите в резултат на произшествието вреди, следвало да се отчита извършено ли било нарушение на правилата за движение по пътищата и дали извършеното нарушение било в причинна връзка с вредоносния резултат.

На следващо място, поддържането на пътния участък от АМ Тракия било възложено с договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38- 1/30.08.19г., сключен между АПИ като възложител и Автомагистрали ЕАД, като изпълнител. Според договора, на изпълнителя били възложени дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно, ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации/ на АМ Тракия, в това число участък на ОПУ – Пазарджик, в който попадал и процесният участък км. 62+600 в посока гр. С..

Третото лице оспорва исковата претенция и по размер. Според съдебната практика, понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не можело да бъде източник на обогатяване на увредените лица. Такива конкретни твърдения и доказателства, не били наведени с исковата молба.

Третото лице прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, свързано с непоставяне на обезопасителен колан и в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Тези факти следвало да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението и последното следвало да бъде намалено, съобразно установения принос на пострадалия.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

По отношение на основни обстоятелства по делото, представляващи главни правопроизводящи факти – основания, на които е базират искът, а именно фактите, свързани с деянието, причинило увреждането /механизмът и причините за пътно-транспортното произшествие/, видът и тежестта на понесеното телесно увреждане /вредата/ на ищеца Д. С. Е., наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредата, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец Д. Е., е налице сила на пресъдено нещо на решение № 18/04.03.22г. по т.д. № 5/21г. на ОС- Смолян, потвърдено с решение № 438/19.10.22г. по в.т.д. № 343/22г. на Апелативен съд – Пловдив и решение № 705/26.11.24г. по гр.д. № 609/23г. на ВКС, затова тези факти не могат да се пререшават.

Независимо от това, тези твърдения в исковата молба са установени безспорно и от събраните от този съд доказателства – медицинска документация, епикризи, решения на ТЕЛК, комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, съдебно-икономическа експертиза, свидетелски показания на свидетелите Г. П., В.Ш., Р.Ш., Б.Ш..

Според комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ л. 416-448/, механизмът на пътно-транспортното произшествие, при което е настъпило увреждането за ищеца Д. С. Е., бил следният /л.439/: на 21.11.2019г., около 14,20часа, водачът Е. Ш., управлявал лек автомобил Мерцедес С200CDI по платното за движение на АМ Тракия, в посока изток-запад със скорост 108-112км/ч.

Платното за движение имало две ленти за движение в посока от изток на запад, всяка с широчина 3,8м. Водачът Е. Ш. управлявал Мерцедес С200CDI по лявата лента на платното за движение на АМ Тракия, в посока изток-запад, със скорост непосредствено преди произшествието 108-112км/ч. /л.442/.

Относно данните за състоянието на пътя и пътното платно, експертизата е посочила следното: произшествието е настъпило на АМ Тракия, на 62+600км посока С., на наклонен нагоре /с надлъжен наклон 4% /, /л.435 гръб/ и равен участък от пътя в зоната на ляв завой, с радиус на дъгата на завоя 1208м. /л.430/, с напречен наклон от 1 градус наляво спрямо посоката на движение на автомобила /л.430 и л. 436/, при движение през деня, при видимост на дневна светлина.

Платното за движение в мястото на произшествието имало настилка от асфалт, която по време на произшествието била мокра. Това било така, защото по данните от НИМХ за месечните обобщения на валежите, за дата 21.11.19г. в района на местопроизшествието, дневното количество валеж било 3,5мм /л.435/, т.е. умерен валеж.

Според анализа на експертизата, в дясната лента за принудително спиране, практически нямало условия за възникване на хидропланиране /аквапланинг/, тъй като водата се стичала от тази лента към двете ленти за движение на ППС, поради напречния наклон на пътя наляво спрямо посоката на движение на ППС.

В лявата лента, в която се движел и л.а Мерцедес, имало условия за възникване на хидропланиране /аквапланинг/, при скорост на движение на автомобила от 108 км/ч + - 5км/ч, т.е. при скорост от 103-113км/ч.

Затова видно от графиката /л.436-437/, при дълбочина на профила на протектора 6-8 мм., в зависимост от дебелината на водния слой, за да не настъпи хидропланиране /аквапланинг/, скоростта трябвало да е по-малка от 80км/ч, а при дълбочина на профила на протектора 2-8 мм, в зависимост от дебелината на водния слой, за да не настъпи хидропланиране /аквапланинг/, скоростта трябвало да е по-ниска от 70км/ч.

В конкретния случай, предните гуми на лекия автомобил Мерцедес били с дълбочина на протектора 4мм, а задните с дълбочина на протектора 3мм. Тогава, видно от графиката на л.431гръб, в зависимост от дебелината на водния слой, за да не настъпи хидропланиране /аквапланинг/, скоростта на л.а Мерцедес С220 трябвало да е по-малка от 70км/ч.

Посочено е в експертизата /л. 432, гръб/, че хидропланиране /аквапланинг/ било състояние, което възниквало, когато слой от вода или друг замърсител присъствал между протектора на гумата и настилката и напълно отделял гумата от повърхността на настилката.

Преди произшествието имало знаци В 26 за указване на максимална разрешена скорост от 120км/ч /при дъжд/, знаци за участък с концентрация на пътнотранспортно произшествия – следващите 800м, знаци В 26 за указване на максимална разрешена скорост от 100км/ч /при дъжд/, знаци за участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия следващите 550 м. и знаци за участък с концентрация на пътно-транспортни произшествия следващите 300м., както и А 15 – опасност от хлъзгане /л. 427гръб, 428 и 441, гръб/, като нямало данни за наличието и състоянието на отводнителни шахти /437-438/ в процесния участък /л.440гръб, т.15/.

Според експертизата, от анализа следвали изводите: скоростта на движение на л.а. Мерцедес С220CDI непосредствено преди произшествието била 108-112щм/ч; непосредствено преди местопроизшествието имало знаци за ограничаване на скоростта до 100км./ч при дъжд, знаци за внимание опасност от хлъзгане и знаци за внимание участък с повишена концентрация на ПТП; в лявата лента имало условия за възникване на хидропланиране /аквапланинг/ при скорост на движение на автомобила над 103-113 км/ч; тъй като предните гуми на Мерцедес С220CDI били с дълбочина на протектора 3 мм, то за да не настъпело хидропланиране /аквапланинг/, скоростта на автомобила следвало да е по-малка от около 70км/ч; ако водачът на автомобила Мерцедес С220C D I бил загубил странична устойчивост преди местопроизшествието, това било условие водачът да намали до под 70км/ч, като скоростта му от 108-112км/ч била технически несъобразена с изискванията за безопасност на движението, предвид на пътно-климатичните условия за този автомобил. Поради това автомобилът загубил странична устойчивост и напуснал пътното платно.

Според експертизата, по-нататък /л.441 и 441 гръб, т. 18/, след напускане на платното за движение, л.а. Мерцедес С220CDI, се преобърнал неколкократно около надлъжната си ос. След произшествието автомобилът се установил на колелата си на място и в положение, отразени в протокола за оглед и видим от фотоалбума на местопроизшествието. При преобръщането на л.а. Мерцедес С220CDI били породени инерционни и центробежни сили и съответни ускорения, при което ищецът Д. Е. напуснал автомобила, поради непоставен обезопасителен колан, което довело до съпричиняване на уврежданията в размер на 25%, според силата на пресъдено нещо на посочените по-горе решения.

Заключението е в съответствие с показанията на свидетелите Р.Ш. и Б.Ш., пътуващи в автомобила в деня на произшествието, затова в основната си част относно механизма и причините за произшествието е обосновано и правилно.

Единствено в частта относно дебелината на водния слой в лявата лента, доколкото данните за средния размер на валежите в района, 3,5мм, не съответстват на заложените във формулата за изчисляване на риска от аквапланинг 15 мм./или 0.6 inches/, както и поради липсата на данни за състоянието на отводнителните съоръжения в участъка, не може обосновано да се изключи отговорността на третото лице АПИ, за безопасното състояние на участъка. Това е така, защото независимо от сигнализирането на участъка с предупредителни знаци за намаляване на скоростта от 130 км/ч до 100 км/ч и за участък с повишена концентрация на ПТП, напречният наклон на пътя от един градус и състоянието на отводнителните съоръжения, не са били в състояние да гарантират безопасно движение при посоченото ограничение от 100 км/ч, което е било приблизително спазено от водача, управлявал със скорост от 107 км/ч.

Относно увреждането и необходимостта от болничните грижи на постоянен придружител е била изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/.

Според експертизата в тази й част /л.418 гръб и 419/, ищецът е получил съчетана травма, израз на която били следните увреждания: 1. фрактура на 6,7,8 и 9 ребра в дясната гръдна половина; 2. пневмоторакс /засягане на плевралната кухина/ в дясна гръдна половина, което се изразявало в нарушено дишане и нарушена функция на белия дроб; 3. фрактури на напречните участъци на Тh6, Тh7, Тh8 гръдни прешлени и на телата на Тh7, Тh8 гръдни прешлени с костни фрагменти в гръбначно-мозъчния канал на ниво Тh7, Тh8 гръдни прешлени; 4. листеза (разместване) на ниво Тh7 и Тh8 гръдни прешлени; 5. гръбначно-мозъчна контузия.

Полученият пневмоторакс бил успешно излекуван чрез оперативна интервенция. Травмите, отнасящи се до увредите, касаещи опорнодвигателния апарат /фрактурите, посочени по-горе в т.3/, били с временен характер и били отзвучали.

Разместването на ниво Тh7 и Тh8 гръдни прешлени било преодоляно с оперативно лечение и окончателно стабилизирано с метални импланти.

Гръбначно-мозъчната контузия, получена в резултат от травмите, представлявала увреждане на структурите на гръбначния мозък, което водело до невъзможност за движение на долните крайници (долна спастична параплегия). Същото било причина за липса на сетивност (чувствителност) на ищеца в областта на долните крайници. Състоянието на долна параплегия, получено в резултат на травмите на гръбначния стълб, оказвало влияние на функционирането на отделителната система и контрола на тазовите резервоари при Д. Е., като това се изразявало в незадържане на урина и фекалии.

Според експертизата, състоянието долна параплегия било с доживотен характер и необратимо по своята същност.

Д. Е. се нуждаел от придружител за задоволяване на ежедневните си потребности /ходене до тоалетна, къпане, придвижване, преобличане, използване на обществен транспорт, рехабилитационни процедури, прегледи и лечение от личен лекар, лечение в специализирани лечебни заведения/, през по-голямата част от денонощието /около 16 часа/.

Състоянието му налагало извършването на кинезитерапевтични процедури ежедневно (с оглед избягване на неблагоприятните последствия от състоянието на долна параплегия с декубитални язви, контрактури на долни крайници), които водели до влошаване на състоянието.

Получените травматични увреждания при ищеца Д. Е. били високоенергийни и били резултат от изпадане от автомобила при неговото движение. Те били причинени по механизъм от удар върху твърда повърхност, триене и огъване на тялото, т.е. имали пряка и непосредствена причинноследствена връзка с произшествието.

При правилно поставен обезопасителен колан, било невъзможно получаването на наличните травматични увреди.

Заключението е в съответствие със събраната медицинска документация и показанията на свидетелите С. Е. и Д. И., с изключение на продължителността на часовете грижа, от която се нуждаел ищецът.

Така според показанията на С. Е., баща на ищеца /л. 529-531/, Д. имал нужда от придружител от катастрофата до последната операция и до ден днешен, през което време той бил при Д.. Докато бил в болницата, свидетелят бил придружител – хранене, смяна на памперси, всичко което било необходимо го правел той.

Състоянието на Д. в болницата се изразявало в това, че лежал по гръб неподвижно, не можел да стои седнал. След като се прибрали в дома си, свидетелят С.Е. постоянно бил край ищеца, даже спели в една стая, сменял памперси, правел процедури по източване на урина, храна, обръщал го настрани, за да не получи рани от залежаване, изправял го сам или с чужда помощ.

Ищецът нямал чувствителност на краката, от кръста надолу нямал чувствителност. Към момента не можел да се движи, свидетелят С.Е. го обслужвал във всичко, спял при него, през 4 часа му източвал урината, бил взел специални катетри, които след източване се изхвърляли, памперсът се сменял сутрин и вечер. Ищецът не можел да се движи сам, затова свидетелят постоянно го обръщал настрани, за да не получи рани от залежаване.

Ищецът не можел да извършва никакви движения с краката, не можел сам да се изправи и да седне в леглото, свидетелят трябвало да му помогне. За самото преобръщане вечер, за да се обърне от едната страна на другата, ищецът извиквал свидетеля и той трябвало да помогне.

Придвижването се извършвало с инвалидна количка, свидетелят вдигал ищеца, слагал го в количката, карал го до колата, от количката в колата и се ходело някъде, после пак по същия начин. Всичко правел свидетелят.

Д. не можел да контролира изхождането си по малка и голяма нужда. Денят минавал така – сутрин ставали, първата работа на свидетеля била да източи урината му, после смяна на памперс или дрехи, ако имало смяна. След това закуската и така продължавал целия ден.

През вечерта и нощта бил плътно при него, ищецът го викал постоянно – да му източи урината, да го обърне наляво-надясно, да му помогне.

Къпането било на инвалиден стол, свидетелят слагал ищеца на стола, карал го в банята и го къпел. Д. имал рани от залежаване /декубитални рани/, които третирали с кремчета, мажели ги една-две седмици, докато минат раните, изчаквали малко и ако пак станели рани, пак го мажели, но гледали да не се получават.

Ищецът не оставял сам никога – и сутрин и вечер имал нужда от грижи, те били през 4 часа. Свидетелят купувал санитарни материали – лекарства, кремчета, хапчета за температура, памперси, кърпички, ръкавици, пудри. Ако трябвало да ходят на лекар и лекарят изпишел лекарства, му ги давали.

Подобрение от датата на катастрофата до настоящия момент нямало. Д. се нуждаел от рехабилитация и от две години и два месеца ходели – две седмици там, една седмица вкъщи и така постоянно. През двете седмици рехабилитацията с 2 часа на ден и роботика, която е физиотерапия на мускули.

Към настоящия момент Д. можел единствено да се храни

самостоятелно, но храната трябвало да му се приготви. Свидетелят не работел, полагал 24 часа от денонощието грижи за него.

Първата операция на Д. била за гръбнака, т.е. за възстановяване на компресирания бял дроб /т.нар. пневмоторакс/, втората и третата за гръбначен стълб и вече четвърта операция – отстранен бъбрек.

Социален асистент в К. или на частно нямало, всичко правел свидетелят. От 4 години и три месеца бил безработен. Единствено той се грижел за Д., единствено ако се налагало да отиде някъде го обгрижвала жена му.

Тези показания са в съответствие с показанията на св. Дж. И. и медицинската документация, както и в съществената си част на съдебномедицинската част от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, затова съдът ги приема изцяло за достоверни и обективни, независимо от обстоятелството, че свидетелят е баща на ищеца и е косвено заинтересован от изхода на делото.

Единственото допълнение в показанията на св. Дж.И., която живее на съпружески начала със С. Е., е обстоятелството, че в с.К. се предлага услугата социален асистент на час, от 4 до 8 часа, на минимална заплата, като свидетелката била асистент на малкото си дете, но за Д. не била ползвана услугата.

Поради всичко изложено, и с оглед разпита на свидетелите С.Е., Дж.И. и вещото лице д-р К. в съдебно заседание /л.529-531 и л. 534-537/, съдът приема, че необходимостта от болнични грижи за ищеца Д. Е. е постоянна, т.е. 24-часа на денонощие.

Това е така, защото допускането на вещото лице за постоянна грижа от 16 часа е основано на предположението, че нормално човек спи 7-8 часа, през което време грижа не е необходима. Не е такъв конкретният случай, още повече че в експертизата не е коментирано обстоятелството, че поради премахване на десния бъбрек при 4-тата операция, се е наложило поставянето на катетър, който да източва урината. Сменяването му е на всеки 4 часа, което налага поне две прекъсвания през нощните часове, а самото сменяване на специалните стерилни катетри правел свидетелят С. Е., баща на ищеца. Отделно от това, доколкото дори да има монтиран специален лост към леглото, за който ищецът да се залавя с ръце, той не е в състояние самостоятелно да промени положението на тялото си /да премести краката си/, за което също се налагало съдействие от баща му, както твърди и свидетелят. Обръщането нощно време е необходимо, както за относително нормалния сън, така и за предотвратяването на декубиталните рани, а също от факта, че ищецът не е в състояние да контролира тазовите резервоари, което независимо от носенето на памперс облекчава състоянието му. Отделно от посоченото, поради липсата на чувствителност от кръста надолу и риска от перитонит при поемане на по-тежки или трудносмилаеми храни, с оглед невъзможността да се контролира и дефекацията, също се налага обръщане на тялото с чужда помощ през няколко часа. Всичко това, наред с останалите грижи по поддържане на хигиената, обличане, придвижване, рехабилитация и др., както и с оглед на факта, че в с. К. не е възможно да се осигури денонощна грижа от социален асистент нито чрез общината, нито на договорно основание, показва, че единствената работеща възможност за ищеца да получи необходимата му такава грижа, е реализирана посредством грижите на баща му С. Е..

По делото е била изслушана и съдебно-икономическа експертиза /л.450-451/, за определяне на средния размер на възнаграждението на болногледач в района на с. К. към 25.07.22г. за 16 часа, при график 7 дни седмично.

В експертизата, чието заключение съдът приема изцяло като обективно, компетентно и правилно е посочено, че състоянието на ищеца Д. Е. обективно е било определено като изцяло зависимо от чужда грижа с експертно решение от 28.05.20г. на ТЕЛК при МБАЛ д-р Братан Шукеров АД – Смолян, 100% трайна загуба на работоспособност с чужда помощ, което налагало ползването на професионален болногледач личен асистент, който да поемал ежедневните грижи по хранене, къпане, придвижване, преобличане и т.н.

Проучването на пазара на труда в С. област показвало, че в Бюрото по труда в Смолян имало подадени две обяви за търсене на личен асистент за оказване на здравни грижи, за 933лв. при 8-часов работен ден. В МБАЛ Девин АД заплащането на санитар към м.07.2022г. било 710лв. основна заплата и 1120лв брутна. Нямало данни колко струвала частната грижа. На територията на С. област нямало частни лечебни заведения и хосписи.

Към 31.07.23г. минималната работна заплата за страната била 710лв., с прилагане на коефициент 1.4 – заплатата на личен асистент за оказване на здравни грижи, ставала 994.00лв. Проучването показвало, че кандидати за тази длъжност били роднини, безработни и пенсионери – хора без необходимата квалификация и професионален опит, затова не била добавена добавка за трудов стаж.

Социалното законодателство за 2022г. определяло 19.02% социални и здравни осигуровки, за сметка на работодателя. Така разходите за заплащане на лична грижа към 31.07.22г. ставали 1183.06лв. за един асистент, за 8 часов работен ден – 168 часа на месец. Проучването на заплащането на труда на личен асистент, болногледач в С. област, макар и ограничено, показвало, че равнището на работната заплата се движело в този диапазон. При така определените разходи за възнаграждение, часовата ставка била в размер на 7.04лв.

Или изчисленията показвали, че при 16-часов работен график, 7 дни в седмицата, при спазване на трудовото законодателство, т.е. осигуряване на осемчасов работен ден, междуседмична почивка и годишен отпуск, били необходими трима лични асистенти на пълно работно време, т.е. 504 часа на месец. Необходимите разходи за заплащане на личната грижа за един месец към 31.07.22г., били в размер на 3548.16лв.

В съдебно заседание, л. 537-538, вещото лице е определило, че при 24- часово болнична грижа, 720 часа на месец, 4-ма асистенти можели да покриват грижата, или при часова ставка 7.04лв., стойността на месечното им възнаграждение възлизало на 5068.80лв. месечно.

Или при допуснатият от ВКС размер на съпричиняване от 25 %, размерът на месечното възнаграждение възлиза на 5068.80 – 5068.80 х 25 \ 100 или на 3 801.60лв.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 във вр. с чл. 429, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД да се осъди ответникът ОЗК Застраховане АД – С. да заплати на ищеца Д. Е. имуществени вреди, получени в резултат на увреждания при ПТП, настъпило на 21.11.19г., в размер на 3801.60лв. месечно, представляващи възнаграждение за болногледач, считано от 21.11.19г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва върху всяка забавена или просрочена месечна вноска от 11-то число на всеки месец, до окончателното им плащане.

Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност“, се съдържа в чл. 429, ал. 1 КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице, по силата на своята гражданска отговорност, договорна или извъндоговорна. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, а според чл. 380 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно да посочи и банкова сметка, по която застрахователят да плати обезщетението.

На основание чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправянето от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ, на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от нея максимален срок от три месеца, считано от предявяването й.

Според чл. 498, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в законоустановения тримесечен срок по чл. 49, ал. 1 КЗ може да бъде - или определяне и изплащане на размера на претендираното застрахователно обезщетение, или отказ за плащане на обезщетението, поради: 1. Доказано основание за отказ за плащане на обезщетението; 2. Липса на пълно доказване на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния случай отказът може да е и частичен – само по отношение на недоказания размер на обезщетението.

В настоящия случай ищецът Д. Е., като увредено лице е спазил изискванията на чл. 380 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ, като е отправил застрахователна претенция да ответника ЗАД ОЗК – Застраховане АД – С., за изплащане на 200 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, причинени от получените при ПТП на 21.11.19г. телесни увреждания и 2748,20лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и възстановяване /л.36-39, т. І от т.д. № 5/21г. на ОС-Смолян/, по която е била образувана преписка по щета № 0411-470-0001-2020/24.03.20г.

В тази претенция не са изрично посочени претендираните имуществени вреди, предмет на настоящото дело, налице е уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие, от което произтичат те, но не е налице покана за обезщетяване на конкретните имуществени вреди – разходи за болнични грижи от придружител, предмет на настоящия иск, с посочен размер, период и т.н. Такава претенция е била заведена на 04.12.20г. /л.6-9 от в.т.д. № 176/23г. на ПАС/.

Искът е по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ОЗК Застраховане АД - С., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил Мерцедес модел С220CDI, с рег. № ••••, собственост на Е.Ш., по полица № BG23/119001778205, валидна от 28.06.19г. до 27.06.20г. Ответникът ЗАД ОЗК Застраховане АД – С. не оспорва този факт и признава, че е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по посочената полица.

Искът с основание чл. 432, ал. 1 КЗ може да се предяви от лицето, чието здраве или телесна цялост са били увредени при застрахователно събитие /деликт/, причинен от водача на застрахования при ответника автомобил и в резултат на това е претърпяло болки и страдания или е понесло имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване, лекарства, консумативи, болнични грижи от придружител, разходи за рехабилитация и др.

В случая ищецът, Д. Е., е материално-правно легитимиран да предяви прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахования, като увредено лице, тъй като при ПТП, настъпило на 21.11.19г. са му били причинени следните телесни увреждания: пневмоторакс в дясна гръдна половина, многофрагментно счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък с нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6, 7, 8 и 9 ребра вдясно, контузия на гръдния кош. Тези травматични увреждания са довели до необходимост от постоянна болнична грижа от придружител на увреденото лице, тъй като същото не е било в състояние да се обслужва самостоятелно. Според чл. 478,ал. 2 КЗ увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство.

Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 КЗ включва следното: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди.

За да се уважи предявения иск, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „Гражданска тговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие, противоправно поведение на застрахования, довело до деликта, причинна връзка между това противоправно поведение и вредите, за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Според чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпилото застрахователно събитие /деликт/, претърпените от него имуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на застрахования делинквент и валиден застрахователен договор. Съответно в тежест на ответника-застраховател е да докаже, че поведението на ищеца е допринесло за настъпването на вредите.

От събраните по делото доказателства, както и от силата на пресъдено нещо на решение № 18/04.03.22г. по т.д. № 5/21г. на ОС-Смолян, безспорно се установява, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника-застраховател по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Безспорно е, че на 21.11.2019г. около 14,20часа, на км 62+600 на АМ Тракия, посока към гр. С., по наклонен нагоре участък от пътя, в зоната на ляв завой, водачът на л.а. Мерцедес С220CDI, с рег. № ••••, Е. Ш., като се е движел с несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост, е изгубил управлението на автомобила, в резултат на което автомобилът се е отклонил вдясно, напуснал е пътното платно, преобърнал се е и е реализирал ПТП. В резултат на ПТП са били причинени телесни увреждания на седящите на задната седалка на автомобила Б.Ш. и ищеца Д.Е., а водачът на автомобила Е.Ш., е починал на мястото на произшествието.

Пътното платно на АМ Тракия имало две ленти за движение в посока от изток на запад, с ширина по 3,80м. и лента за принудително спиране, с ширина 3,40м.

Безспорно е установено по делото, че времето на 21.11.19г. е било дъждовно, а пътната настилка е била мокра или наводнена в определени участъци. Според КСМАТЕ, на АМ Тракия имало вертикална маркировка със следните знаци: В26 – Забранено е движението със скорост по-висока от 120км/ч при дъжд и знак за участък с концентрация на пътно-транспортни произшествия в следващите 550 и 300м, и А15 – опасност от хлъзгане.

От свидетелските показания на свидетелите Б.Ш., Р.Ш. и КСМАТЕ, безспорно се установява, че водачът на лекия автомобил Мерцедес С220CDI, рег. № ••••, Е.Ш., непосредствено преди ПТП не се е съобразил с посочените пътни знаци, като е управлявал автомобила в лявата лента на платното за движение, със скорост 108-112км/ч.

Според вещото лице С.М., автоексперт в КСМАТЕ, в лявата лента за движение, по която се движел процесният автомобил, е имало условия за възникване на хидропланиране /аквапланинг/, при скорост на движение 103- 113км/ч. Тъй като предните гуми на автомобила били с дълбочина на протектора 4мм., а задните с дълбочина на протектора 3мм., безопасната скорост на движение на автомобила е следвало да бъде 70км/ч.

Според свидетелските показания на Р.Ш. и Б.Ш., лекият автомобил загубил странична устойчивост преди местопроизшествието, което е било условие водачът Е.Ш. да намали скоростта на движение – първо да се съобрази с пътните знаци за ограничаване на скоростта в този участък на АМ Тракия, който е с голяма концентрация на пътно-транспортни произшествия и опасност от хлъзгане при дъжд, второ, поради загубената странична устойчивост на автомобила преди местопроизшествието, трето, заради наличната дълбочина на протекторите на предните и задни гуми на автомобила, и четвърто поради атмосферните условия – дъжд и състоянието на пътя, мокра пътна настилка.

Технически съобразената и безопасна скорост на движение на автомобила, предвид пътно-климатичните условия, била около и под 70км/ч, докато водачът на л.а. Мерцедес С220CDI, с рег. № ••••, Е.Ш., се е движел със скорост 108-112км/ч. Едновременно с това дебелината на водния слой в лявата лента, необходима за настъпване на хидропланиране /аквапланинг/ при посочената скорост, е била поне 16мм., което не съответства на данните за валежи в деня и участъка на ПТП от 3,5мм и сочи на неработещи отводнителни съоръжения.

В резултат на това и възникването на ефекта на хидропланиране /аквапланинг/, лекият автомобил напуснал платното за движение и се преобърнал около надлъжната си ос, като след преобръщането се установил на колелата си на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшствието.

Поради липсата на поставен обезопасителен колан при преобръщането, ищецът е напуснал купето на автомобила под действието на инерционните и центробежните сили, вследствие на което е претърпял посочените по-горе увреждания, при процент на съпричиняване, установен със сила на пресъдено нещо от 25%.

По тези съображения са неоснователни и възраженията на ответника, че водачът на лекия автомобил Мерцедес С220CDI, с рег. № ••••, Е. Ш., нямал вина за настъпилото ПТП на 21.11.19г., а деянието се дължало на случайно събитие, по смисъла на чл. 15 НК.

Понесените увреждания от ищеца Д. Е. безспорно са довели до тежка инвалидизация на последния и нужда ежедневно и ежечасно от чужда помощ на болногледач и/или придружител, която в конкретния случай се осъществява почти изцяло от баща му, С. Е.. Състоянието на долна параплегия, при което ищецът не може да се изправи самостоятелно, да се държи на краката си и да стъпва на тях, както и отстраняването на единия му бъбрек и поставянето на катетър, съчетано с невъзможността да контролира тазовите си резервоари, го поставя в състояние на пълна зависимост от грижите на своите близки за запазване и продължаване на живота му, в продължение на 24 часа от денонощието.

Това е така, не само защото необходимостта от смяна на катетъра е на периодичност от 4часа, но и поради задължителността от поддържане на отлична хигиена за предотвратяване на урогенитална инфекция и сепсис. Отделно от това, липсата на чувствителност от кръста надолу предпоставя необходимост от периодична и редовна промяна на положението на тялото и поемането на меки и течни храни, с оглед предотвратяване на перитонит. Всичко това заедно с грижите по хранене, придвижване, ежедневна рехабилитация и хигиена, налага извод за денонощна 24-часова грижа от придружител-болногледач, за заплащането на която са необходими 3 801,60лв. месечно или 1943,73евро, за която следва да се уважи искът.

Относно претенцията за законната лихва и допустимостта на иска. С оглед отправянето на претенция за заплащане на обезщетение на тези вреди на 04.12.20г. налице е уведомяване и покана за заплащане на тези вреди от 04.12.20г., а ответникът е в забава за плащането им с изтичането на 3 месечния срок по чл. 496, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 КЗ, или от 04.03.21г.

След отказа на застрахователя да заплати обезщетение от 04.03.21г. /л. 10 от в.т.д. № 176/23г./ и предявяването на тези вреди по исков ред пред съда, съдът приема искът за допустим, с оглед на чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 КЗ.

В случая обезщетението не може да се начисли от датата на застрахователното събитие 21.11.19г., а от датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 КЗ, т.е. от 04.03.21г. .

Върху определения размер на обезщетението следва да се присъди законната лихва, считано от 11-то число на всеки месец, до настъпването на факти и обстоятелства за изменение или прекратяване на плащането.

Искът следва да се отхвърли както в частта за обезщетението, така и в частта за законната лихва от 11-то число на всеки месец, за периода от 21.11.19г. до 04.03.21г., на основание чл. 496, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 КЗ.

Относно разноските.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 10 124,30лв. без ДДС, или 12 149,16лв. с ДДС или 6 211,77 евро, което е в рамките на обичайните размери за този вид и цена на иска възнаграждения, и в полза на съдебната власт по сметка на ОС-Смолян разноски по делото от 1300лв. или 664,68 евро за експертизи.

Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът