Решение № 89 от 21.5.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 274/2024 г.

С въззивната жалба от С. П. С. се обжалва Решение № 340 от 18.06.2024г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 2457 по описа за 2023 година, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С. от с.•••••, общ.•••• ЕГН: •••••••••• иск с правно осн.чл.132 ал.1,т.2 от СК против В. Ш. А. от с.••••, общ.••••, ЕГН:•••••••••• за лишаването й от родителски права по отношение на малолетните й деца: П.С.С., родена на 10.04.2017 год. и С.С.С., роден на 04.05.2020 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. Въззивникът счита решението за неправилно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Направени са възражения, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Твърди, че ЯРС не е извършил анализ на свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, като съдът е използвал части от тях избирателно. Счита за неправилен и незаконосъобразен извода на съда за липса на данни, процесният случай да касае една от двете хипотези посочени в разпоредбата на чл.132, ал.1 от СК. Жалбоподателят счита необоснован извода на съда, че от данните по делото се установявало, че майката е в обективна невъзможност да осъществи контакт с децата си, тъй като работела в чужбина, а в случаите когато пребивавала на територията на Република България срещите са й били отказани от ищеца С. С.. Възразява, че неправилно съдът е приел, че ответницата е проявила заинтересованост по отношение на децата, поради което и се е свързала с адв.С. от АК-Хасково, за да защити правата й като майка. Твърди, че неправилно съдът приема, че ако през определен период от време майката по независещи от нея причини и то обективни -липса на средства за заплащане на месечната издръжка в даден момент, то това не означавало, че с поведението си тя изразява напълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на децата си. Въззивникът счита, че решението на ЯРС е постановено изцяло в противоречие с практиката на ВКС. Счита, че формираният в решението извод, че цялостното неизпълнение на родителските задължения на майката се дължи на поведението на другия родител, упражняващ родителските права, т.е. налице е основателна причина, поради която майката не полага грижи за децата, която причина съставлява пречка за лишаването й от родителски права, е неправилен. Възразява, че съдът неправилно и незаконосъобразно е приел, че майката редовно заплаща издръжка, като е имала и период в който била в обективна невъзможност да я заплаща. Въззивникът намира, че формираният в решението извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е неправилен, като изтъква, че ответницата трайно не е полагала грижи за децата и не е давала издръжка за отглеждането им без основателна причина за това, което обуС.я извод за трайно пренебрегване на родителския й дълг - основание за лишаването й от родителски права над непълнолетните деца. По направените възражения са изложени подробни съображения. Моли ЯОС да отмени атакуваното решение и да уважи исковата претенция с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете инстанции. Направени са доказателствени искания за приемане на писмени доказателства: Епикриза, издадена от УМБАЛ „проф. д-р Ст. Киркович“ АД, 30 Клиника по Педиатрия на П.С.С. с ЕГН ••••••••••, постъпила на 23.06.2024 г. в 11:23 ч. и изписана на 28.06.2024 г. в 06:50 часа.; Болничен лист за временна неработоспособност № Е20241340235/28.06.2024 г., издаден от УМБАЛ „проф. д-р Ст. Киркович“ АД и Справка №449010/01.04.2024 г. от Агенцията по вписванията за периода от 16.11.2018 г. до 01.04.2024 г. за лицето В. Ш. А. с ЕГН ••••••••••. В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. В о.с.з. въззивникът се явява лично и с адв.М.Х. от ЯАК, която поддържа ВЖ и моли да бъде уважена. В о.с.з. въззиваемата не се явява, представлява се от адв.Б.В. от ЯАК, редовно преупълномощена от адв.Ст.В. от ЯАК, която моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема следната фактическа обстановка: ЯРС е сезиран с искова молба от С. П. С. от с.•••••, общ.•••• срещу В. Ш. А.. В молбата се заявява, че той и ответницата са родители на малолетните деца П.С.С., родена на 10.04.2017 год. и С.С.С., роден на 04.05.2020 год. В началото на 2022 год. ответницата се дезинтересирала от ищеца и родените от съвместното им съжителство деца и на 15.04.2022 год. напуснала дома им в с.••••••. От тогава не поддържа никакви връзки с децата си и не плаща издръжка. Ищецът счита, че майката трайно не полага грижи за децата си и иска на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК същата да бъде лишена от родителски права и определяне на ограничен режим на контакти на майката с децата в присъствието на социален работник или бащата. В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответницата, в който е изразено, че счита иска за допустим , но е от представените писмени доказателтва не може да се направи обоснован извод , че ответницата без основателна причина не полага грижи за малолетните си деца. Смята, че такъв извод може да се направи след събирането на гласни доказателства. Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че ищецът С. П. С. от с.••••••, общ.•••• и ответницата В. Ш. А. са родители на малолетните деца П.С.С. , родена на 10.04.2017 год. и С.С.С., роден на 04.05.2020 год. От медицинските досиета на децата се установява, че са били кърмени , на естествено хранене от майката, което е индиция за много близка връзка на майката с децата й. През м.април 2022 год. ответницата напуска дома им в с.••••••. С Решение № 439/21.09.2022г. упражняването на родителските права е предоставено на бащата, като майката е осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на по 180 лв. за всяко от децата. По делото е изслушан бащата на децата С. С. който твърди, че той се грижи за децата. По думите му, майката не ги търси. От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.С. – леля на децата , сестра на С. С., се установява , че откакто през 2022г. ответницата напуснала дома им в с.••••••, за децата се грижи баща им- ищеца С. С.. През този период майката се е обаждала само веднъж по телефона. Майката на ответницата е посещавала веднъж децата. В показанията на свидетеля В.Д.- приятел на ищеца, се сочи, че от две години ответницата не е посещавала децата си., като на два пъти е казвала, че ще го стори, но не е отивала. Пари за децата е дала едва след като са образувани съдебни дела. По делото е разпитана в качеството на свидетел адв. Л.С. от АК-Хасково. От разпита й се установява, че е била защитник на ответницата по дп № 65/23 год. по описа на РУ – Тунджа, образувано за престъпление по чл.183 от НК, като след привличането й в качеството на обвиняем В. А. е заплатила цялата сума по дължимата издръжка. От показанията на свидетелката С. се установява, че лично тя е заявявала на ищеца, че В. А. има право да види децата си, но ищеца С. и е отвръщал, че тя няма да ги види, че те са си негови , че не ги заслужава и че има лошо поведение. Тези разговори продължавали в продължение на 7-8 месеца, но без резултат. Майката е искала да види децата си в края на януари – началото на февруари, когато се е намирала в Бълария, но ищецът не е позволил това да стане. Ответницата се е намирала в чужбина, за да работи и със спечелените пари купила къща в България , като имала намерение да направи стая за децата си и да им създаде условия за живеене. Ответницата разбрала за настоящото дело и се обадила на адв. С.. Установява се още, че ответницата работи в Нидерландия и се прибира в България през месец и винаги когато се е прибирала са й отказвани срещи с децата. От приложеното ДП № 65/23 год. по описа на РУ - Тунджа се установява, че на 14.09.2023 год. на В. Ш. А. е предявено обвинение, в присъствието на адв. Л.С. от АК- Хасково за извършени две престъпления по чл.183 , ал.1 от СК. В разпита си същата е заявила, че работи в Нидерландия, за да може да изкара пари за дължимата издръжка. Чака всеки момент да и приведат парите и ще изпълни задължението си. Видно от копие на пощенски паричен превод от 25.09.2023 год. В. Ш. е изпратила на С. С. сумата от 3960 лв. издръжка за периода от ноември 2022 год. до септември 2023 год. за двете деца. По делото са приложени копия на пощенски парични преводи от 17.10.2023 год. за сумата от 360 лв. издръжка за октомври 2023 год., от 25.11.2023 год. за сумата от 360 лв. издръжка за ноември 2023 год., от 15.12.2023 год. за сумата от 360 лв. издръжка за декември 2023 год., от 11.01.2023 год. за сумата от 360 лв. издръжка за януари 2024год. Приложено е извлечение от банкова сметка на адв. Л.С. видно от което на 16.02.2024 год. е направен превод на сумата от 360 лв. на С. П. С. издръжка за две деца за м. февруари 2024 год. и на 18.03.2024 год.. е направен превод на сумата от 360 лв. на С. П. С. издръжка за две деца за м. март 2024 год ЯОс кредитира кредитира напълно показанията на свидетелката Л.С., тъй като тя не е заинтересована от изхода на делото. показанията й се подкрепят от събраните по делото доказателства – ДП № 65/23 год. по описа на РУ – Тунджа и приложените копия на пощенски парични преводи и извлечения от банковата сметка. От представения по делото социален доклад е видно, че децата П.С. и С.С.С. и бащата С. С. има изградена силна емоционална връзка. При посещение на адреса на майката в гр. Свиленград е установена, че същата е в Германия. По делото са представени и три трудови договора, видно от които ответницата е в трудови правоотношения за периода от 03.05.2022 год. до настоящия момент, като последния трудов договор е от 19.01.2024 год. и е безсрочен , с работодател от гр. Мюнхен, Германия. От представената пред ЯОС справка №449010/01.04.2024 г. от Агенцията по вписванията за периода от 16.11.2018 г. до 01.04.2024 г. за лицето В. Ш. А. с ЕГН ••••••••••, се установява, че същата е закупила дворно място с жилищна сграда в гр.Симеоновград. ОТ представена в о.с.з. искова молба от В. Ш. А. с ЕГН ••••••••••,чрез адв.Л.С., против С. П. С., се установява, че майката на децата е завела иск по чл.59, ал.9 от СК и иска разширен режим на контакти с децата си като заявява майчината си любов към тях. Излага, че бащата не й е съдействал, а е възпрепятствал личните отношения с децата, че тя е закупила имот да осигури жилище на децата при нея. При така установената фактическа обстановка ЯОС прави следните правни изводи: Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Предявени са искове по чл.132 от СК. Лишаването от родителски права константно се възприема от съдебната практика, като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при трайно пренебрегване на родителския дълг. Нормата на чл.132 от СК предвижда, че родителя може да бъде лишен от родителски права в няколко хипотези на особено негативно отношение към детето, а именно: в особено тежки случаи, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето /чл.132 ал.1 т.1 във вр. с чл.131 ал.1 от СК/ и при трайно бездействие и липса на интерес към отглеждането му, когато без основателна причина трайно не се полагат грижи за детето и не се дава издръжка /чл.132 ал.1 т.2/. Хипотезата на чл. 132, ал. 1 СК предвижда две хипотези, при наличието на които родителят може да бъде лишен от родителски права: в особено тежки случаи на чл. 131 СК, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Следва да се има предвид на база константната практика на ВКС, че лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на самото дете, която следва да се прилага след като е доказана нужда от това. Основание за налагането на тази крайна мярка са случаи, в които с поведението родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на детето- чл. 132, ал. 1, т. 1 СК, или когато демонстрира пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на дететочл. 132, ал. 1, т. 2 СК. При втория случай предпоставка за лишаване на родителя от права е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи осъществяването на обичайните и дължими отношения. В конкретния случай настоящият състав на ЯОС счита, че посочените предпоставки за приложението на чл. 132, ал. 1, СК не са налице. Въз основа на събраните доказателства ЯОС приема, че не се установява от страна на ответницата-въззиваема да е проявена трайна незаинтересованост и равнодушие за живота и развитието на децата. ЯОС приема, че поведението на майката не се дължи на липсата на интерес, а на поведението на бащата. Съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на районния съд в обжалваното решение налагат същото да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на делото пред въззивния съд и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, въззивникът следва да внесе 306.77 евро (равностойност на 600 лв.) за адвокатско възнаграждение на особения представител пред въззивната инстанция. С оглед изложеното, ЯОС