Решение № 11 от 9.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 45 във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Производството по наказателно частно дело № 8414/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав е образувано по Искане на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕЗА на Софийска градска прокуратура (СГП) с входящ № 152293/16.12.2025 г. на СГС, във връзка с изпълнение на постъпила при условията и по реда на чл. 38а, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЗА в СГП на 10.12.2025 г. чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерството на вътрешните работи (Д „МОС“ - МВР), а именно: чрез Шенгенската информационна система (ШИС), Европейска заповед за арест, издадена на 14.10.2025 г. от д-р С.К.-К., в качеството й на прокурор при Прокуратурата в гр. Виена, по дело № AZ 702 St 78/21 р по описа на Прокуратурата в гр. Виена, с която се иска задържане и предаване на австрийските власти за провеждане на наказателно преследване на българския (и сръбски) гражданин А. Д., роден на •••••••• г. в гр. Д.град, Република Сърбия. Наказателното преследване в Република Австрия срещу исканото лице – А. Д. е за евентуално извършени от него две престъпления, квалифицирани като търговия с наркотици съгласно § 28а, абзац 1, втори и трети казус, абзац 2, т. 2, абзац 4, т. 3 от Закона за наркотиците и търговия с наркотици съгласно § 28а, абзац 1, пети казус, абзац 2, т. 2, абзац 4, т. 3 от Закона за наркотиците. В съдебно заседание по наказателно частно дело № 8414/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав, проведено на 29.12.2025 г., исканото лице А. Д. изрази съгласие за незабавно предаване на компетентните власти на Република Австрия, без да се отказва от прилагане на принципа на особеността, предвиден в чл. 61 от ЗЕЕЗА, като неговото съгласие беше направено след разясняване от страна на съда на съответните възможности и права, в присъствието на упълномощения защитник на исканото лице – адвокат И.В.Ю. при Адвокатска колегия – София (САК), действащ и редовно упълномощен съгласно Пълномощно от 22.12.2025 г. и Договор № 154355 за правна защита и съдействие от 22.12.2025 г. Съгласието на А. Д. беше отразено в протокола от проведеното съдебно заседание и подписано от исканото лице и неговия защитник. От страна на исканото лице бяха направени и декларациите по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗЕЕЗА, като българският (и сръбски) гражданин А. Д. изрично заяви, че доброволно дава съгласие за незабавно предаване и разбира последиците от това. Съдът, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА, разясни на исканото лице възможността да оттегли даденото от него съгласие в тридневен срок, считано от 29.12.2025 г. След изразяването на 29.12.2025 г. на съгласието по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА, на 05.01.2026 г. на основание чл. 66, ал. 1 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), изтече и определеният в нормативния текст на чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото от страна на исканото лице съгласие, в който срок в СГС не постъпи подобно оттегляне, направено от А. Д.. Съдът, като съобрази доброволно даденото съгласие за незабавно предаване, изразено от исканото лице – А. Д., доказателствата по наказателно частно дело № 8414/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав и приложимите разпоредби на закона, намери, че са налице всички изисквания на българския закон – Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), както и на Рамковото решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, наричано по-долу за краткост „Рамковото решение“, поради което искането на австрийските власти, обективирано в процесната Европейска заповед за арест, следва да бъде уважено и българският (и сръбски) гражданин А. Д. следва да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване на компетентните австрийски органи. Българският (и сръбски) гражданин А. Д., е роден на •••••••••• г. в гр. Д.град, Република Сърбия, българин, с българско и сръбско гражданство, разведен, с висше образование, осъждан, с постоянен адрес в гр. София, Област София, Община „Столична“, ж. к. „••••••••, вх. „А“, ап. 3 и с живущ на адрес в гр. София, Област София, Община „Столична“, ж. к. „•••••••••••••, с ЕГН ••••••••••. В постъпилата в СГС чрез Д „МОС“ – МВР Европейска заповед за арест, издадена на 14.10.2025 г. от д-р С.К.-К., в качеството й на прокурор при Прокуратурата в гр. Виена, по дело № AZ 702 St 78/21 р по описа на Прокуратурата в гр. Виена, с искане за задържане и предаване за провеждане на наказателно преследване на българския (и сръбски) гражданин А. Д., са налични всички необходими, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА, респективно чл. 8, т. 1 от Рамковото решение, реквизити, досежно формата и съдържанието на Европейската заповед за арест, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска заповед за арест. Исканото лице е с индивидуализирана самоличност и гражданство: А. Д., роден на •••••••• г. в гр. Д.град, Република Сърбия и е с българско и сръбско гражданство. Европейската заповед за арест е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Република Австрия, а именно: прокурор при Прокуратурата в гр. Виена, като същата съобразно императивната разпоредба на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА, е придружена и с превод на български език. В Европейската заповед за арест, чието изпълнение се иска в настоящото производство, са посочени ясно наименованието, адреса, включително и електронния такъв, както и телекомуникационните възможности за връзка с издаващия орган – Прокуратурата в гр. Виена, като в същата е посочен и актът за задържане, издаден спрямо исканото лице – българския (и сръбски) гражданин А. Д., а именно: нареждане за арест на Прокуратурата в гр. Виена от 14.10.2025 г. по дело № AZ 702 St78/21 р по описа на Прокуратура – Виена. В Европейската заповед за арест, предмет на разглеждане в производството по наказателно частно дело № 8414/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на точно време, място и начин на участие на А. Д. в двете евентуални инкриминирани деяния, са изложени обстоятелствата, при които същите вероятно са извършени от искания българския (и сръбски) гражданин, както и приложимите за тези деяния материални наказателно – правни норми и съответстващото им наказание според законодателството на Република Австрия. Според описанието в Европейската заповед за арест на обстоятелствата, при които евентуално са извършени престъпните деяния, исканото лице А. Д. е заподозряно за това, че като член на организирана престъпна група, в която влизат отделно преследваният Д.Д. Sky-pin „XKOOUY2“, Н.А. (Sky-pin „61811А“), Н. Б. (Sky-pin „О534D1“), отделно преследваният Й.Б. „TJGPDO“, както и неизвестните извършители със Sky-pin „TJGPDO“ (при което следва да се отбележи, че Б. до ареста му на 02.07.2020 г. е използвал този Sky-pin) и „2К5CPR“: A) На 08.10.2020 г. по поръчение на подстрекателите Д.Д. и Н.А. противозаконно е внесъл с автомобил MITSUBISHI OUTLANDER от Сърбия през Унгария в Австрия през граничния пункт НИКЕЛСДОРФ наркотик, чието количество превишава двадесет и пет пъти граничната стойност (чл. 28б от Закона за наркотиците), а именно: 5.500 грама хероин (съдържащ чиста субстанция, от минимум 2.72 % кодеин, 51.5 % хероин, 0.8 % моноасетилморфин), опакован в единадесет торбички от по 500 гр. (петстотин грама). Б) На 08.10.2020 г. във Виена по поръчение на Д.Д. и Н.А. са предали на указаните по-долу лица незаконно наркотик, чието количество превишава двадесет и пет пъти граничната стойност (чл. 28б от Закона за наркотиците), а именно: I. В района на Валденгасе в 1100 Виена на непознат купувач на наркотици (Sky-pin „TJGPDO“) и друг непознат купувач на наркотици „2К 5CPR“, а именно: 5.500 грама хероин (съдържащ чиста субстанция от минимум 2.72 % кодеин, 51.5 % хероин, 0.8 % моноасетилморфин) (ОN 5.83.2, стр. 3, ON 25.83.6, стр. 26-32) и II. На непознатите купувачи „КРУМ“ и „ДАРКО“, а именно: 250 грама хероин (съдържащ чиста субстанция от минимум 2.72 % кодеин, 51.5 % хероин, 0.8 % моноасетилморфин), който след предаването на 5.5 кг хероин е взет и предаден от А. Д. (ОN 25.83.2, стр. 3; ON 25.83.3; стр. 26 - 32). Гореописаните обстоятелства са подведени под материално – правната квалификация съответно на търговия с наркотици съгласно § 28а, абзац 1, втори и трети казус, абзац 2, т. 2, абзац 4, т. 3 от Закона за наркотиците и търговия с наркотици съгласно § 28а, абзац 1, пети казус, абзац 2, т. 2, абзац 4, т. 3 от Закона за наркотиците. Тези деяния са наказуеми, съгласно приложимото австрийско законодателство, с наказание „лишаване от свобода” до 15 (петнадесет) години, видно от т. „С“ от немския текст на процесната Европейска заповед за арест, като по този начин е удовлетворено и изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА Европейската заповед за арест да е издадена за деяние, наказуемо съгласно правото на издаващата държава с наказание „лишаване от свобода“ не помалко от една година. Деянията, за които се иска предаването на българския (и сръбски) гражданин А. Д., изпълват съдържанието на посоченото в нормативния текст на чл. 36, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА и чл. 2, ал. 2, т. 5 от Рамковото решение престъпление „незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества”, поради което за българския съд не съществува задължение да извършва проверка за изпълнение на изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА за двойна наказуемост. Независимо от това обстоятелство, с оглед прецизност и пълнота, може да се посочи, че горепосочените деяния имат аналог и в българското наказателно законодателство, като са инкриминирани в чл. 354аот НК. В рамките на настоящото съдебно производство съдът не разполага с правомощие да извършва преценка относно наличието, респективно липсата на доказателства за съпричастността на искания български (и сръбски) гражданин към престъпленията, за чието осъществяване се извършва наказателно преследване в издаващата Европейската заповед за арест държава. Република България, в качеството на изпълняваща Европейската заповед за арест страна, основавайки се на принципа на взаимното доверие между страните от Европейския съюз и техните съдебни системи, няма право по силата на Рамковото решение и Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест да изисква допълнителна информация за доказаност на деянията, описани в Европейската заповед за арест, предмет на настоящото производство. В конкретния случай е достатъчно, че съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА престъпната дейност, вероятно извършена от исканото лице е посочена ясно, като същата е индивидуализирана по време, място и начин на извършване. В настоящото производство на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА съдебният състав следва да съобрази, освен наличието на формалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и дали са налице основанията за отказ да се изпълни европейската заповед за арест, предвидени в разпоредбата на чл. 39 от ЗЕЕЗА. Настоящият съдебен състав намира, че в производството по наказателно частно дело № 8414/2025 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав не се установяват основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 39 от ЗЕЕЗА и чл. 3 от Рамковото решение, при които съдът следва да откаже изпълнението на Европейската заповед за арест. Престъпленията, за които е издадена Европейската заповед за арест, предмет на разглеждане в настоящото производство, не са амнистирани в Република България, а исканото лице А. Д. е пълнолетно. Видно от приетата по делото Електронна справка за съдимост с регистрационен № 251210005000536540, издадена на 10.12.2025 г. от ЦЕНТРАЛИЗИРАНА АВТОМАТИЧНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА „СЪДЕБЕН СТАТУС“, А. Д. е осъждан, както в Република България, така и в чужбина. Осъждането по наказателно частно дело № 2884/2013 г. по описа на Софийски градски съд с Определение № 1987, постановено на 25.06.2013 г., влязло в сила на 11.07.2013 г. е било за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, извършено от него на 21.10.2011 г. и наказанието по него е изтърпяно, като е осъдено за друго престъпление, различно от евентуално извършените от него престъпления, посочени в Европейската заповед за арест, поради което не е налице основанието по чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест за това престъпление. Обстоятелството, че видно от цитираното Свидетелство за съдимост, с Определение № 5404, постановено на 03.11.2025 г. от Софийски градски съд, влязло в сила на 08.11.2025 г., съдът на основание чл. 70, ал. 1 и следващи от НК е допуснал условно предсрочно освобождаване на А. Д. от остатъка от определеното му по наказателно частно дело № 593/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд наказание „лишаване от свобода“, като на основание чл. 70, ал. 6 (посочена в Свидетелството за съдимост като ал. 4), изречение първо от НК е определил изпитателен срок в размер на 10 (десет) месеца и 18 (осемнадесет) дни и на основание чл. 70, ал. 6 (посочена в Свидетелството за съдимост като ал. 4 ), изречение второ във връзка с чл. 42а, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 42б, ал. 1 от НК на А. Д. е определена „пробационна мярка“ задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за период от 10 (десет) месеца и 18 (осемнадесет) дни само по себе си също не представлява основание за отказ да се изпълни издадената Европейска заповед за арест по смисъла на чл. 39, т. 2 от ЗЕЕЗА. Видно от горецитираното Свидетелство за съдимост А. Д. е освободен от Затвора в гр. София на 10.11.2025 г., като началото на изпълнението на определената му на основание чл. 70, ал. 6, изречение второ от НК пробационна мярка е започнало на 18.11.2025 г. и към настоящия момент не е приключило. Това обстоятелство обаче не представлява основание по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА за отлагане изпълнението на Европейската заповед за арест, предмет на настоящото производство. Според посочения нормативен т е к с т , „ако срещу исканото лице в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест, с решението за предаване съдът може да отложи предаването на лицето до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание“. Съобразно константната съдебна практика обаче пробационната мярка, налагана от съдилищата на основание чл. 70, ал. 6, изречение второ от НК, в производството по предсрочно освобождаване, не представлява наказание пробация, наложено за извършено престъпление, като в този смисъл са Решение № 60196, постановено на 19.01.2022 г. по наказателно дело № 893/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, Наказателна колегия, Първо наказателно отделение и Определение № 13, постановено на 11.01.2024 г. по наказателно дело № 799/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, Наказателна колегия, Второ наказателно отделение, поради което евентуално отлагане на предаването на това основание би се явило незаконосъобразно. Осъждането с Решение от 16.04.2020 г., влязло в сила на 02.07.2020 г. по дело № 7 Cs 530 Js 33806/19 по описа на AG Rosenheim – Федерална Република Германия е за престъпление, извършено от А. Д. на 02.09.2019 г. и осъждането с Решение от 20.03.2020 г., влязло в сила на 10.04.2020 г. по дело № 2017592777 по описа на TRIBUNAL CORRECTIONNEL DE TARASCON е за престъпления, извършени от А. Д. на 12.02.2020 г., а именно преди датата на извършване на деянията, за наказателно преследване, на които е издадена Европейската заповед за арест, предмет на настоящото производство. Гореизложените обстоятелства обосновават заключението, че не е налице и предпоставката на чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕЗА за постановяване на отказ да се изпълни Европейска арест, респективно на чл. 3, т. 2 от Рамковото решение, с оглед на това по никакъв начин не би могло да се претендира, че исканото лице е изтърпяло или е в процес на изтърпяване на наказание по постановена присъда за същото престъпление, за което се осъществява наказателното преследване на територията на Република Австрия, по повод на което е издадена разглежданата в настоящото производство Европейска заповед за арест. С Писмо, получено от представителството на Република България в EUROJUST, заведено под входящ № 155328/23.12.2025 г. на СГС и прието по делото, от компетентния орган на издаващата държава членка е дадена и изискуемата се по силата на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 5, т. 3 от Рамковото решение гаранция, че след приключване на наказателното производство срещу искания български (и сръбски) гражданин с влязла в сила присъда, същият ще бъде върнат в Република България, на неин граничен контролно - пропускателен пункт, за изтърпяване на евентуално наложеното му наказание. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест предпоставки за предаване на българския (и сръбски) гражданин А. Д., с ЕГН •••••••••• в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 14.10.2025 г. от д-р С.К.-К., в качеството й на прокурор при Прокуратурата в гр. Виена, по дело № AZ 702 St 78/21 р по описа на Прокуратурата в гр. Виена, с цел провеждане на наказателно производство срещу него по обвинение за евентуално извършени престъпления - търговия с наркотици съгласно § 28а, абзац 1, втори и трети казус, абзац 2, т. 2, абзац 4, т. 3 от Закона за наркотиците и търговия с наркотици съгласно § 28а, абзац 1, пети казус, абзац 2, т. 2, абзац 4, т. 3 от Закона за наркотиците. На основание предвиденото в разпоредбата на чл. 44, ал. 9 във връзка с ал. 7, изречение второ от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се предава исканото лице А. Д. на австрийските власти, съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на българския (и сръбски) гражданин А. Д., до приключване на процедурата по превеждане, в изпълнение на решението и предаването му на компетентните австрийски власти. Воден от гореизложеното и на основание чл. 45, ал. 3, чл. 44, ал. 9 във връзка с ал. 7, изречение второ от ЗЕЕЗА и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА, СЪДЪТ