Решение № 27 от 24.4.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 21/2026 г.

Районен съд - Лом24.04.2026reporting judge Иван Пламенов Йорданов

Ruling

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2500275 от 22.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на ••• – Лом, ЕИК ••• е наложена имуществена санкция в размер на 1 800,00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за нарушение на чл. 15, ал. 1 от НРВПО, като намалява размера на административното наказание „имуществена санкция“ от 1 800,00 лв. на 1 500,00 лв. или 766,94 € /седемстотин шестдесет и шест евро и 94 евроцента/. ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ••• – Лом, ЕИК ••• да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - гр. Монтана разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева) или 66,47 € (шестдесет и шест евро и 47 евроцента). РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. След влизане в сила на решението, п репис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение. Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

Grounds

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 12-2500275 от 22.12.2025 г . на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, на „АРТАН ПРОИЗВОДСТВО“ ООД – Лом, ЕИК 205412262, е наложена имуществена санкция в размер на 1 800.00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че при извършена проверка на място на 23.10.2025 г. и на 07.11.2025 г. по документи по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ“ - Монтана, в шивашки цех, находящ се в гр. Лом, ул. •••, обект на ••• - Лом се констатира, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало лицата: ••• К., З. ••• да положат извънреден труд, при подневно отчитане на работното време, на 06.09.2025 г. (официален празник), като дружеството не е издало заповед за полагането на извънреден труд, която да е съобщена на работничките наймалко 24 часа предварително. Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останало административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание не се явява представител. Постъпила е писмена защита от адв. Ц. ••• от МАК, в която се моли съда да отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени в полза на дружеството сторените разноски. Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Моли да бъде потвърдено, като подробни аргументи развива в писмена защита. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното: Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59

от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество е частично основателна. От фактическа страна:

–

Н а 23.10.202 5 г. свидетелите З. А. и П. А. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в шивашки цех, намиращ се на ул. ••• в гр. Лом - обект на •••. При проверката установили, че в цеха да работят общо 5 лица. Същите декларирали, че през м. октомври 2025 г. полагали извънреден труд, като са работили на 04.10.2025 г. (събота). Впоследствие в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана постъпила жалба от работничка, която била в прекратени трудови правоотношения, като се сочело, че в дружеството системно се полага извънреден труд в съботните дни, който след това нито се декларира, нито се начислява, нито се заплаща. По този повод от дружеството е изискана и представена книгата за извънреден труд за 2025 г. , но в нея единственото вписване за положен извънреден труд било за 04.10.2025 г. Затова от служителите на Дирекция „ИТ“ отново е извършена проверка на място на 07.11.2025 г. При тази повторна проверка работничките •••, •••, ••• декларирали, че са работили на официалния празник 06.09.2025 г. От представените ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения за м. септември проверяващите констатирали, че този извънреден труд отсъства във ведомостта. Работодателят не представил и Заповед за полагане на действително положеният труд на 06.09.2025 г., която да е връчена на работниците и служителите 24 ч. преди полагане на извънредният труд.

–

На 24.11.2025 г. в присъствието на управителя Г. З., на дружеството - работодател е съставен АУАН № 12-2500275 от св. З. А. в присъствието на свидетелите П. А. и К. И. за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Актът е подписан от управителя без възражения, а в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени такива. На 22.12.2025 г. наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12- 2500275, с което наложил на дружеството - работодател имуществена санкция в размер на 1 800,00 лв.

–

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следното:

–

Съгласно чл. 15, ал. 1 НРВПО: „За полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително“.

–

В настоящия казус е нарушена именно тази разпоредба, което се доказва от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, които потвърждават какво са установили на място и от представените им документи. Техните показания са в синхрон със събраните по делото писмени доказателства – декларации и книга за отчитане на извънредния труд. Видно от собственоръчно попълнените от работничките 5 бр. декларации, З. ••• е полагала извънреден труд на 06.09.2025 г., от 7:45 ч. до 12:00 ч.; Мая Първанова е полагала извънреден труд на 06.09.2025 г., от 7:45 ч. до 14:30 ч.; ••• К. е полагала извънреден труд на 06.09.2025 г., от 7:45 ч. до 14:30 ч.; ••• е полагала извънреден труд на 06.09.2025 г., от 7:45 ч. до 14:30 ч.; ••• е полагала извънреден труд на 06.09.2025 г., от 7:45 ч. до 14:30 ч. Тъй като датата 06.09. е официален празник (Ден на Съединението на Княжество България с Източна Румелия) става дума именно за извънреден труд (по см. на чл. 139а, ал. 7 КТ). За този полаган от посочените лица извънреден труд обаче дружеството работодател не е издало изрична Заповед, която да е съобщена на работниците и служителите 24 часа предварително, както изисква императивната разпоредба на чл. 15, ал. 1 от НРВПО. Обстоятелствата на извършеното нарушение са точно и ясно описани, както в АУАН, така и в издаденото НП. И двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство, съдържат всички необходими задължителни реквизити,

–

предвидени в чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Затова и неоснователни се явяват изложените в жалбата аргументи досежно нарушения на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и недоказаност на задължение за издаване на писмена заповед за извънреден труд. Фактическата обстановка е правилно подведена под съответните правни норми – нарушена и санкционна. Чрез нарушаването на чл. 15, ал. 1 НРВПО дружеството жалбоподател е осъществило състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, който предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…“.

–

АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана

–

административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ООД. Съдът споделя изложените от представителя на АНО аргументи, че не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя във връзка с предоставяна от работниците работна сила, но като извънреден труд - на официален празник. Затова и конкретното нарушение, макар и формално такова, не е маловажно, тъй като се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците/служителите.

–

Ето защо съдът намира, че правилно е наложена имуществена санкция. При определяне на размера й обаче (който в нормата на чл. 414, ал. 1 КТ не е абсолютно, а относително определен - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая имуществената санкция е определена от АНО на 1 800,00 лв., без да са изложени аргументи за това. Законодателят е предвидил „глоба или имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В конкретения случай налагането на имуществена санкция в размер, по-висок от минималния, се явява неправилно и необосновано. По делото не са представени доказателства дружеството - работодател да е санкционирано с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено административно наказание, но размерът му се явява завишен и следва да се намали до минималния такъв от 1500,00 лв. /766,94 €/.

–

При този изход на делото, тъй като издаденото НП е изменено, а не изцяло отменено, в съответствие с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да се присъдят разноски в полза на АНО - 130 лв. /66,47 €/ за юрисконсултско възнаграждение.

–

С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото

–

Наказателно постановление следва да бъде изменено, затова и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от 3АНН

Ruling

Grounds

Cited provisions