Решение № 29 от 16.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 1/2026 г.

за да се произнесе, съобрази: Производство по чл.432 от Кодекса за застраховане. Постъпила е искова молба вх.№228/12.01.26 г. от А. Т. Б. от гр. Л, ••• ЕГН •••••••••• чрез пълномощник и и съдебен адресат: адвокат К.а от ЛАК против ЗД„БУЛ ИНС"АД ЕИК 831830482 гр.София 1407 бул."Джеймс Баучер" № 87 с посочено правно основание: чл.432 ал.1 от КЗ вр. с Чл.86 ЗЗД и чл.115 ГПК с цена на иска: 20 000 евро неимуществени вреди. Твърди се, че ищцата е претърпяла ПТП настъпило на 14.04.2024 г в гр.Ловеч на бул."Мизия" и бул."Освобождение", за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 95/14.09.2024г изд. от Ц.М.С. дежурен в сектор Пътна полиция дежурен ПТП при ОД на МВР Ловеч от който е видно, че, К. Н. К. с ЕГН •••••••••• от гр. Л., ••• , участник в ПТП № 1, управлявал лек автомобил БМВ, модел 525 Д с рег.№ К 6660 ВА рама WBANC51040B125884 СРМПС 013487968, валидно свидетелство за управление на МПС 284448230 валидно до 19.06.2025 г. не пропуска движещият се на път с предимство участник № 2, на кръстовище и се сблъсква с него под ъгъл, реализира ПТП с материални щети и пострадали лица - един ранен. Сочи, че автомобилът е негова собственост и е застрахован ГО в ЗД „БУЛ ИНС" АД, полица № BG/02/124002886496, валидна от 28.01.2021 до 06.09.2025 г, като на водача К. Н. К. е съставен АУАН № серия GA11575593 . Изтъква, че в автомобила на водач № 2 - Б.Б.М. от гр.У., ••• с ЕГН ••••••••••, управлявал лек автомобил марка АУДИ А4 с рег.№ Т8697 ВТ, рама № wavzzz8e22a 148971, с валидна застраховка в ЗД „Евроинс" АД, на предната седалка до шофьора се е возила пострадалата А. Т. Б., като тя е била с поставен обезопасителен колан и била бременна в напреднала бременност. Сочи, че след удара почувствала силни болки в областта на корема, незабавно посетила ЦСМП Ловеч и била настанена в АГ отделение при МБАЛ „Проф.Д-р Параскев Стоянов" АД Ловеч с диагноза повишен риск и заплашващ аборт, като след 4 дни била изписана с подобрение. Излага, че в момента на произшествието А. се почувствала зле, била уплашена да не загуби бебето и затова постъпила в болницата като не обърнала внимание на избитите зъби, тъй като общо взето повечето били в лошо състояние. Изтъква, че докато лежала в АГ отделението установила, че й липсват нови 3 зъба в устата й и след като била изписана, посетила стоматолог. Сочи, че болките в корема отминали, но имала болки в устната кухина и стоматологът установил липсата на нови 3 зъба - долу вдясно 6, 7 и 8 зъб последица от ПТП-то. Твърди, че при удара с насрещно движещият се автомобил, Б. ударила главата си в гредата и от удара изпаднали 3 зъба. Изтъква, че тя и към момента търпи много неудобства и страдания вследствие на констатираното ПТП. Счита, че причина за настъпилото ПТП е, че участник в движението № 1, не пропуска движещият се с предимство участник в движението. Твърди, че тя и към момента търпи неудобство от липсващите зъби в устата й, като размерът на справедлИ. обезщетение, което Б. претендира да получи за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от ПТП, възлиза на 20 000 евро считано от датата на уведомяване на ответника до окончателното изплащане на главницата. Излага, че в законния тримесечен срок, не се споразумели с ответника, поради което подава настоящата искова молба с искане да се осъди ЗД„БУЛ ИНС“АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: Гр.София 1407 бул."Джеймс Баучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов да заплати на А. Т. Б. От гр. Л, ••• с ЕГН •••••••••• 20 000 евро обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания вследствие претърпяното ПТП на 14.09.2024 г, в гр.Ловеч, а именно: заплашващ аборт и повишен риск при бременност, както и избити 6,7 и 8 зъби ведно със законната лихва, считано от 25.08.2025 година /датата на уведомяването/ до окончателното изплащане на главницата ведно с направените съдебно-деловодни разноски. Прави доказателствени искания. Моли съда да определи адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от ЗА и действащото законодателство, като на основание чл.127 ал.4 предл.2 от ГПК посочва и банкова смдетка. В срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер" № 87, действащо чрез пълномощника си адвокат Ж. -АК Габрово, съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев" № 8, ет.2, с който оспорва предявеният иск по основание и размер, по следните съображения: Първо счита, че липсва деликт, след като относно механизма на възникване на произшествието ищцовата страна се позовава единствено на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП" и не установява механизмът на ПТП. Сочи, че наред с това протоколът е съставен близо две седмици след настъпване на произшествието, съставителят не е бил очевидец и не е възприел непосредствено механизма на протичането му. Изтъква, че когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, както е в настоящия случай, ищецът, претендиращ обезщетение носи пълната тежест за доказване механизма на ПТП и следва да ангажира и други доказателства, като в този смисъл е практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Изтъква, че без по делото да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал протИ.правно, а без установено протИ.правно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Оспорва твърденията относно механизма на ПТП, изложени в исковата молба. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число протИ.правност и вина в поведението на водача на л.а. „БМВ 525Д". Твърди, че събитието е случайно -чл.15 НК за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Изтъква, че понастоящем по делото няма данни на водача К. К. да е ангажирана административно-наказателна отговорност за виновно извършени от него нарушения по Закона за движение по пътищата. Излага, че в исковата молба се твърди, че на този водач е съставен АУАН, но на този етап не е установено приключило ли е административнонаказателно производство с влязъл в сила акт и установени ли са данни за осъществен престъпен състав при реализиране на процесното ПТП и при това положение и при липсата на акт по чл. 300 ГПК, твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане вследствие ПТП, подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва твърденията единствено водачът на л.а. „БМВ 525Д" да е нарушил правилата за движение, като застрахователят счита, че поведението на водача на другия автомобил е възможно също да е в причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието и вредоносния резултат. Твърди, че е налице съпричиняване на вредите - чл. 51, ал.2 ЗЗД. Изтъква, че ако и доколкото бъде установен фактът на протИ.правно поведение, осъществено от водача на л.а. „БМВ", заявява, че към настоящия момент не е установено поведението на другия водач на л.а. „Ауди А4" в механизма на настъпване на ПТП, който е възможно да не се е позиционирал правилно на платното за движение и да се е движил с превишена скорост или такава, несъобразена с пътните условия, посоката и скоростта на движение на другия автомобил. Счита, че нарушавайки по този начин правилата за движение по пътищата, с действията си водачът на л.а. „Ауди" би прекъснал причИ.та връзка между действията на сочения за деликвент водач и претендираните за настъпили вреди от ПТП, при което положение отпада или се намаля отговорността на самия деликвент, в хипотезата на съпричиняване от трето лице. Оспорва в резултат на процесното ПТП ищцата да е претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва твърденията, че при процесния пътен инцидент били избити 6, 7 и 8 зъби на ищцата, и че тяхната липса е в следствие на ПТП. Оспорва посоченото в приложената към исковата молба служебна бележка, че по данни на ищцата установените липсващи зъби 46, 47 и 48 са избити по време на ПТП на 14.09.2024г. От амбулаторния лист /без номер и дата/ на д-р Стефан Златков е видно, че липсват почти всички, или 21 зъби в устната кухина, в която бройка влизат претендираните за избити 3 броя зъби. В таблицата от „орален статус на пациента" на 19.09.2024г. е записано, че липсват три кътника -46, 47, 48 от долната челюст в дясно, а не, че са избити зъби 6.7 и 8. След като документът от прегледа на 19.09.2024г. установява липсващи почти всички зъби, а единствените четири налични са описани с перодонтит и кариес, то няма как и не се установява три от липсващите-кътници 46, 47 и 48 да са избити при процесното ПТП, не е описана травматично променена лигавица, каквато е характерна при избити зъби и никъде в приложените медицински документи няма описание за сериозна външна травма в дясната част на лицето от избИ.е на три зъба, намиращи се навътре в устната кухина. Относно твърдяното увреждане „заплашващ аборт и повишен риск при бременност" изтъква, че видно от медицинската епикриза, ищцата е изписана със запазена бременност и без субективни оплаквания, като е посочено, че бременността е 11 по ред при 6 аборта. Оспорва като недоказани и неконкретизирани твърденията, че ищцата продължава и към момента да търпи много неудобства и страдания вследствие на процесното ПТП. Оспорва всички твърдения на пострадалата в тази насока. Оспорва предявеният иск за неимуществени вреди и по размер. Счита, че претендираната с исковата молба сума в размер на 20 000 евро е силно завишена и несъпоставима с характера на твърдените увреждания, които не са доказани. Изтъква, че исканият размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на принципа на справедлИ.ст, заложен в чл. 52 от ЗЗД, и не е съобразен с трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди. Излага, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД, тя има определени граници, именно с оглед на които са определените застрахователни лимити. Заявява, че застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит, като съгласно съдебната практика и нормативните разпоредби обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедлИ.ст, а не с оглед на застрахователните лимити. Излага, че при определяне на същото, съдът е обвързан със застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря над лимита. Относно претенциите за лихва за забава излага, че оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху търсеното обезщетение, считано от 25.08.2025г., както се претендира с исковата молба. Сочи, че отправената писмена претенция с молба от 19.08.2025г. не съдържа всички посочени в закона реквизити, в това число банкова сметка за изплащане на обезщетенията - аргумент от чл. 380, ал.1 КЗ, като съгласно чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва. Изтъква, че наред с това към претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение не са били представени изискуемите доказателства относно виновността на застрахования водач, за което ищцата е бил уведомена с писмо изх. №НЩ6353/11.09.2025г., но не е предприела последващи действия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани и евентуално да намали размера на претендираното обезщетение с оглед възраженията и с оглед изхода на спора да му присъди направените съдебни разноски. Изразява становище по доказателствата и прави искания: В указания от съда срок не е постъпила допълнителна искова молба. В съдебно заседание за ищцата се явява адв.К.а, която поддържа исковата претеция на изложените в исковата молба твърдения, като счита, че тя е основателна. Моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатски хонорар, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответното дружество се представлява от адв.Ж., който оспорва исковете, като счита, че от доказателствата по делото и най-вече от съдебно медицинската експертиза не се установява ищцата да е претърпяла вредите, които претендира. Заявява, че възражението за прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на доказателтвения материал, включително и изслушван на две експертизи, едната от които комплексна. Съдът, като прецени представените доказателства по делото-писмени и гласни, както и изслушаната комплексна съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното: Приложен на л.11 от делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №95/27.09.24 г, съгласно който съдът установява, че на 14.09.2023 г. около 9,55 в гр.Ловеч на кръстовището между ул.“Мизия“ и бул.“Освобождение“ е настъпило ПТП между Участник №1-ППС с рег.№К 6660 ОВА марка БМВ модел 525Д рама WBANC51040B125884 СРМПС 013487968, собственост на К. Н. К. с адрес гр.Ловеч ул. ••• и водач К. Н. К. с ЕГН •••••••••• с адрес гр.Ловеч ул. ••• със СУМПС №284448280 валидно до 19.06.2025 г. и застраховка „ГО“в ЗД „БУЛ ИНС" АД, полица № BG/02/124002886496, валидна до 06.09.2025г и участник №2 ППС с рег. №Т 8697 ВТ марка Ауди модел А4 рама №WAVZZZ8E22A148971; СРМПС008951821 собственост на С.К.А. ЕГН •••••••••• с адрес н.••• с водач Б.Б.М. ЕГН •••••••••• с адрес гр.У.,••• СУМПС 286172168 валидно до 10.10.2033 г., при което е отразено, че има една пострадала А. Т. Б. с ЕГН •••••••••• с адрес гр.Л., ••• с диагноза болки в областта на корема. Посочено е, че участник 1 не пропуска движещият се по пътя с пеимство участник 2 на кръстовище, вследствие на което се сблъскват под ъгъл. Реализира се ПТП с материални щети по предните части на автомобилите и един ранен, като е отразено, че има съставен АУАН серия GA №11575593 по отношение на участник 1. За правилно решаване на спора съдът е допуснал до разпит свидетели, които са водачите на автомобилите, участници в процесното ПТП:Б.Б.М. и К. Н. К.. От техните показания се установява, че лекият автомобил с рег. №Т 8697 ВТ марка Ауди модел А4 рама №WAVZZZ8E22A148971 с водач Б.Б.М., в който е пътувала и ищцата, се е движил с предимство от заводските блокове към центъра на град Ловеч и на кръстовището на бул.“Мизия“ и бул „Освобождение“ отстрани преди вратата към джантата го удря лек автомобил с рег.№К 6660 ОВА марка БМВ модел 525Д рама WBANC51040B125884 СРМПС 013487968, управляван от свидетеля К. Н. К., при маневра „обратен завой“ в негова предна дясна страна. След катастрофата са настъпили материални щети по двата автомобила, а пострадала е била А. Б., която е била бременна. Тя излязла сама от колата. Свидетелските показния на св.Марков следва да се ценят от съда при възможна тяхна заинтересованост на основание чл.172 от ГПК, предвид факта, че той живее на съпружески начала с ищцата. Той заявява, че след катастрофата ищцата е ударила главата си във вратата странично и загубила съзнание, заради което извикали бърза помощ и я закарали в болницата. Имала кръв по устата и зъбите й се клатили, като бузата и била първо червена, а сед това станала синя от удара във вратата. Твърди, че тя е стояла три дни в болницата на системи, като след изписването е лежала и той се е грижил за нея, до раждане на бебето. Заявява, че преди катастрофата всички зъби са били на мястото си, като след катастрофата тя загубила само трите зъба отдолу в дясно по средата, а останалите си били на място. От представената по делото епикриза от АГО при МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД-Ловеч на л.12-14 от делото се установява, че ищцата вследствие на ПТП е постъпила в отделението на 14.09.2024 г. и е била изписана на 18.09.2024 г. с диагноза „заплашващ аборт“. Снета е анамнеза, според която вследствие на ПТП е настъпило цапащо кървене от гениталиите и болки ниско долу в корема и кръста. Посочено е, че има рискови фактори 11 по ред бременност и 6 аборта. Описана е и терапевтичната схема на лечение т.е. с какви медикаменти е лекувана и е посочено, че тя е изписана със запазена бременност след като състоянието й се подобрява и е насочена към женска консултация за наблюдение. Ищцата представя амбулаторен лист от Стоматологичен кабинет д-р С.З., Л., съгласно който на 19.09.2024 г. тя е прегледана и е установено, че липсват 46, 47 и 48 зъби. Стоматологът е отбелязал в приложената на л.16 медицинска мележка, че по данни на пациентката, тези зъби са избити по време на ПТП, станало на 14.09.24 г. Съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена компетентно от вещи лица д-р И. П.-акушер гинеколог и д-р Г. Л.-стоматолог. Вещо лице д-р П. след преглед на ищцата и съобразяване на доказателствата по делото, включтелно и показанията на разпитаните свидетели дава заключение, че вероятният термин на раждане на ищцата е абил на 2.01.2025 г., като бременността е завършила с раждане на жив плод на 9.01.2025 г. по нормален път в 41 гестиционна седмица. Посочва, че бременността е протекла нормално, но при спазване на препоръките от ЖК, като рискови фактори за протичането са били мултипаритет и оформящия се едър плод. Заключава, че ПТП е причинило временни здравословни проблеми овладяни след лечението в АГ клиниката и домашното медикаментозно лечение, като тя не е имала придружаващи заболявания към момента, ковито да възпрепятстват лечението и бременността. В съдебно заседание заявява, че действително по време и след ПТП е имало стресова ситуация, имало е притеснение и рискови моменти, престояване в болница, но тя е изписана видно от епикризата-здрава. Вещо лице д-р Л. също след преглед на ищцата и доказателствата по делото заявява, че при описания механизъм на настъпване на ПТП в САТЕ и вещото лице в съдебно заседание удар в областта на ъгъла на долната челюст, където се намрат зъби №46,47 и 48 е малко вероятен, а падането на тези зъби е почти невъзможно, а и няма данни по делото за външни наранявания на скулата, бузата и устните. Освен това от представените писмени доказателства-мед. Бележка и амбулаторен лист, издадени от д-р Златков се вижда, че състоянието на зъбите на ищцата е много лошо-липсват 20 зъба, но не е отбелязано да са налични празни алвеоли или наранявания на лигавицата, каквито трябва да има при такава травма и избИ.е на зъби. След преглед на ищцата на 5.05.2026 г. вещото лице стоматолог е установил 22 липсващи зъби, 3 зъбни корена, 3 зъба с кариес и 1 пломбиран зъб и в тази връзка счита, че е невъзможно при това ПТП да бъдат избити зъби №46,47 и 48. Установил е също, че ищцата има неподдържано и силно увредено съзъбие и в случая е невъзможно избИ.ето на тези зъби. В съдебно заседание поддържа своето заключение, като допълва, че ищцата страда от тежка парадонтоза, която не е лекувана. Пояснява, че при описания удар при ПТП Б. не би могла да загуби процесните три зъба, защото те са защитени от ръба на долната челюст и първо би трябвало да се счупи челюстта и тогава да се увредят зъбите, като е възможно да има фрактура на челюстта, но зъбите да не се увредят. Категоричен е в заключението, че ако зъбите са били паднали от произшествието прегледалият ищцата зъболекар би отразил с амбулаторния лист и медицинската мележка, че има празни кървящи алвеоли, което на четвъртия ден от ПТП би следвало да е налице, но такова описание липсва. Сега след толкова време от ПТП не би могло да се установи травматично изменение на лигавицата, защото тя заздравява до месец от травмата, а алвеолите и по-късно, но не чак години след това. От изготвеното от вещо лице инж.Н. К. заключение по съдебно-автотехническата експертиза и уточненията в съдебно заседание, след разпит на участниците в ПТП съдът установява, че механизмът на процесното ПТП, което е настъпило на регулирано със светофар кръстовище при „Лукойл“, образувано от бул.“Освобождение“ и бул.“Мизия“ в гр.Ловеч, е следният: л.а. „БМВ“ с водач К. К. е предприел маневра „обратен завой“ на кръстовището до бензиностанция „Лукойл“, но не е изчакал да премине идващият с предимство към гр. „Ловеч автомобил „Ауди А4“, с водач Борис Марков, където на предна дясна седалка е пътувала бременната ищца А. Б., вследствие на което е настъпил удар между двата автомобила, която за „Ауди“ е челен ляв-ексцентричен, а за "БМВ„ е преден десен, преминаващ в притриващ, приплъзгащ, защото отнася предната част. Двата автомобила са се движили с малки скорости, защото са спрели непосредствено след удара. Вещото лице заявява, че при удара ищцата полита надясно и тогава се удря във вратата, или в колоната, или в стъклото. Като причина за ПТП вещото лице посочва, че това е недостатъчна концентрация на вниманието при управление на лек автомобил „БМВ“ от страна на водача К. при навлизане в кръстовището, неправилна преценка на отстоянието на предна дясна част на автомобила му от лявата страна на коридора на двигение на л.а.“Ауди А4“, като от снимковия материал е видно, че пътното платно е мокро, което допълнително затруднява възприятието му. Според вещото лице след удара ищцата, която е била в напреднала бременност е почуствала силни болки в корема, което предполага наличие на поставен обезопасителен колан, който е задържал тялото и е предизвикал болките. Ищцата е отправила на 19.08.2025 г. до ЗД“Бул ИНС“ АД-София молба с искане, да й бъде определно и изплатено обещетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лв. ведно със законната лхва, начиная от 22.08.25 г. до окончателното изплащане на главницата, но в молбата не е посочена банкова сметка, каквото е изискването по чл.380 ал.2 от КЗ. Приложена е и обр. разписка, от която е видно, че тази молба е получена от ЗД“Бул Инс“ АД на 25.08.2025 г./л.17 от делото/ От приложеният на л.45 от делото отговор с изх.№НЩ/6353/11.09.25 г. от страна на ЗД“Бул Инс“АД до адв.И. К.а се установява, че по предявената от нея претенция за обезщетение от 25.08.25 г, е била образувана преписка №2510026656. Изискани са били допълнително доказателства на основание чл.107 ал.1 от КЗ-копие от издаденото НП на виновния водеч К. Н. К. с доказателства, че то е влязло в законна сила. При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове от увредено лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.497 ал.1 т.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 евро за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания вследствие претърпяното ПТП на 14.09.2024 г, в гр.Ловеч, а именно: заплашващ аборт и повишен риск при бременност, както и избити 6,7 и 8 зъби ведно със законната лихва, считано от 25.08.2025 година /датата на уведомяването/ до окончателното изплащане на главницата Исковете са допустими, доколкото ищцата е инициирала рекламационно производство по реда на чл.498 от КЗ, но не й е определено и изплатено исканото обезщетение. Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: протИ.правно деяние, вреда, причИ. връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от застрахователното събитие. При действието на чл. 432 ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите. В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, след изготвена служебно справка по делото, съгласно която лекият автомобил с ДК №К 6660 ВА, е имал таква от дата 7.09.24 г. до 6.09.2025 г., а ПТП е настъпило на 14.09.2024 г. За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: протИ.правно деяние (действие или бездействие), вреда, причИ. връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени и в настоящото производство. След анализ на всички събрани по делото доказателства и най-вече на основание заключението на СТЕ и СМЕ, настоящата инстанция установява, че водачът на МПС рег.№К 6660 ВА марка „БМВ“ модел 525Д К. Н. К. с ЕГН •••••••••• с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП на дата 14.09.2024 г. а именно: при предприемане на маневра „обратен завой“ на кръстовището на бул.“Мизия“ и бул.“Освобождение“ в гр.Ловеч, не пропуска движещият се на път с предимство автомобил с рег.№Т 8697 ВТ марка „АУДИ А4“ и се сблъсква с него под ъгъл. Тези действия на К. представляват нарушение на разпоредбите чл.38 ал.2 от ЗДвП, а именно при завИ.е в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се ППС, както и разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като водачът не избира скоростта на движение, съборазно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства за да спрат пред придвидимо препяствие или създаване на опасност за движение. Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др. В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие А. Т. Б., съгласно заключението на комплексната СМЕ и представената медицинска документация е получила следните травматични увреждания: силни болки в областта на корема и зацапващо кървене, с поставена диагноза „заплашващ аборт“, вследствие на което тя е приета за лечение в МБАЛ „проф.Параскев Стоянов“АД-Ловеч, където е лекувана в периода от 14.09.24 г. и е била изписана на 18.09.24 г. със запазена бременност и нисък медицински риск. По отношение на твърденията на ищцата, че вследствие на ПТП тя е загубила три зъба 6, 7 и 8 /46,47 и 48 кътници според заключението на вещо лице д-р Л./, настоящата инстанция счита, че те са недоказани. Единствено ищцата и свидетелят Борисов, с когото тя живее на съпружески начала, твърдят, че вследствие на ПТП тя е загубила тези три зъба. Вещото лице и представените от нея писмени доказателства не доказват, а напротив, опровергават тези нейни твърдения. Съдът възприема като компетентно изготвено и безспристрастно заключението на вещо лице д-р Л., че при тези налични данни няма как ищцата да загуби при удара на главата си процесните три зъба, тъй като те се намират найотзад в челюстта й и могат да бъдат избити едва след счупване на челюстта. Освен това при прегледа на 4 ден след ПТП от стоматолога д-р Златков не е посочено, че на местата на липсващите 46,47 и 48 зъби има празни алвеоли или наранявания на лигавицата, които са налични винаги при избИ.е на зъбите. Отбелязано е само, че такива са твърденията на ищцата. Освен това съдът не дава вяра на показанията на свидетелят Борисов в тази връзка, че тя е загубила трите зъба при ПТП, тъй като неговите показания са несъответни на останалите доказателства по делото. Още повече, че той твърди, че всички зъби на ищцата били здрави и само тези три липсвали, а видно от амбулаторния лист и заключението на д-р Л. на ищцата й липсват 20 съответно 22 зъба и тя страда от парадонтоза, което заболяване е причина за загуба на зъбите, според вещото лице. С оглед от възрастта на ищцата-35 г. към датата на ПТП, характера на вредата/опасност от аборт/ и непродължителния период от време на търпените физически и душевни травми-3 месеца и 26 дни до раждането, липсата на трайни последици от тези увреждания /тя е родила здраво и доносено дете при наличие на мултипаритет/, при съобразяване и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането- съгласно ПМС №193/12.20.23 г. МРЗ за 2024 г. за страната е в размер на 933 лв. и общественото възприемане на справедлИ.стта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 4 000 евро, като искът до пълния претендиран размер на сумата 20 000 евро и за и за търпени болки и страдания за избити 6, 7 и 8 зъби следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът в отговора е направил възражения за съпричиняване, но същите остават недоказани предвид установяване на факта, че водачът на ППС, в което е пътувала ищцата се е движил със съобразена скорост и тя е пътувала с предпазен колан, а вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на застрахованото при ответника МПС. Предвид акцесорния си характер, основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва от датата на образуване на щетата 25.08.25 г. Съгласно чл.497 ал.1 т.2 застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и т.2- изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 от КТ. В случая ищцата е отправила до ответника застрахователна претенция на 25.08.2025 г, но той не се е произнесъл по искането и не е определил обезщетение. От значение според константната практика на ВКС за прилагане на разпоредбата на чл.380 ал.3 от ГПК е факта на определяне на размера на обезщетението от страна на застрахователя, но поради непосочване на банкова сметка-невъзможност да бъде изплатено в срок. Настоящият казус не е такъв, след като застрахователя не се е произнесъл по претенцията. В този контекст основателен е искът за присъждане на законна лихва от дата на предявяване на претенцията - 25.08.2025 г. поради което акцесорният иск следва да бъде уважен от тази дата. На основание чл.127 ал.4 предл.2 от ГПК присъдената сума следва да бъде заплатена по банков път на служебна адвокатска сметка с IBAN: BG621ORT80487092291600 Инвестбанк АД. ПО РАЗНОСКИТЕ Видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие, ищцата не е заплатила на адвокат И. К.а от АК-Ловеч възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което съгласно чл.38 ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на сумата 357,90 евро за защита на А.Т. Б. на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно уважената част на иска. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото съобразно представен списък на разноските в размер на сумата 2400 евро за адвокатско възнаграждение с ДДС и 350 евро заплатени депозити за вещи лица. и съдът не следва да се произнася в този случай. Ищцата е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че възражението е основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като е изготвен отговор на искова молба, разпитани са двама свидетели и изслушани две експертизи, приключено е в две съдебни заседания и цената на иска не е висока, поради което претендираното адвокатско възнаграждение от 2400 евро се явява прекомерно. Възнаграждение в размер на сумата 1500 евро, според съда е справедлИ. възнаграждение за положеният от адвокат Ж. труд. В тази връзка ищцата следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска в размер на сумата 1480 евро. Тъй като ищецата е освободена от заплащане на ДТ по делото на основание чл.78 ал.6 вр. с ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЛОС сумата 160 евро, представляваща дължимата от ищцата ДТ съобразно уважената част от иска, както и 70 евро възнаграждение на вещите лица събразно уважената част на иска или общо 230 евро. В останалата част за сумата от 120 евро разноските за вещи лица следва да останалт са сметка на бюджета на съдебната власт на основание чл.83 ал.3 от ГПК. Водим от гореизложеното, съдът