Решение № 1615 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 271/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 9б, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и е образувано по жалба на М. Д. К. от гр. Габрово против Акт за установяване на задължения по декларация № А000514 от 10.05.2024 година, издаден от старши експерт в Дирекция „МДТ” при Община Габрово, оставен в сила с Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, в частта относно недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, [улица]. В жалбата се прави искане за отмяна на акта. Въпросът относно подлежащия на оспорване административен акт е разрешен с Определение № 10999 от 16.10.2024 година по адм. дело № 9848/2024 година на ВАС – Първо отделение. Жалбоподателката М. Д. К. се явява лично в открито съдебно заседание, навежда доводи за основателност на оспорването, поддържа искането по същество за отмяна на акта и заявява претенция за присъждане на разноски. Ответната страна Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – служител с юридическо образование и юридическа правоспособност, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения Акт за установяване на задължения по декларация № А000514 от 10.05.2024 година, издаден от старши експерт в Дирекция „МДТ” при Община Габрово, издаден на основание чл. 4, ал. 2, чл. 28, ал. 1, чл. 9б и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения на жалбоподателката за недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, [улица], изчислени към 10.05.2024 година, за ДНИ и ТБО за 2021, 2022 и 2023 година, посочени по години и вид акта, както и начислена лихва към датата 10.05.2024 година, като в акта е посочен размер на главница и лихва за всяко от задълженията /л. 50/. По предприето от жалбоподателката оспорване на горепосочения акт е издадено Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, с което актът е потвърден /л. 41-43/. В мотивите на решението е посочено, че жалбоподателката в качеството на единствен собственик на имотите, посочени в акта, е данъчно задължено лице съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, публичните вземания за имотите за ДНИ и ТБО са съгласно чл. 14 от ЗМДТ, като е подадена Декларация с вх. № 939 от 20.04.2004 година; на 03.06.2024 година към постъпилата жалба срещу акта е приложен Протокол за установяване на състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудително изпълнение от 04.10.2013 година, установяващ обстоятелства, които към момента не са декларирани, като органът се позовава на чл. 16, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1, като органът сочи, че към момента на постановяване на решението няма подадена коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ; констатирана е дължимост на установените задължения за ДНИ и ТБО предвид давностните срокове, които не са изтекли по отношение на установените с акта задължения. 3адължението за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ възниква еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Жалбоподателката е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ за недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, [улица], на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за процесните 2021, 2022 и 2023 година, в качеството ѝ на собственик на имота, за който е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, описана в оспорения акт /л. 50/. От представената административна преписка се установява, че процесният имот е предеклариран с декларация от 03.09.2013 година поради наследяване /л. 27-36/, като е декларирана къща и селскостопанска постройка от по един етаж. Настоящият съдебен състав намира, че в случая от посоченото в оспорения АУЗД и потвърдителното решение може да се установи, че е било налице основание по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акта – задълженията не са платени в срок, кой е данъчният обект, данъчният период, като настоящият съдебен състав намира, че задълженията за ДНИ за процесния имот и за процесните години, установени с процесния акт, са правилно определени, като намира за относимо и основателно направеното от процесуалния представител на ответната страна изявление, че търсените от общината задължения за ДНИ и ТБО са за декларирания 1 /един/ етаж на имота, находящ се в гр. Габрово, [улица], който етаж е законен, а не и за втори етаж, който е незаконно построен, поради което е премахван неколкократно. Таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 от ЗМДТ, а се изисква и фактическо престиране на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставяни и кога се счита, че са ползвани. ТБО се събира за предоставяне на три самостоятелни компонента на услугата, както следва: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, 2. почистване на територии за обществено ползване и 3. депониране на отпадъци и обезвреждане на депа. Въз основа на съставена план-сметка за всяка отделна година Общинският съвет на съответната община определя размера на ставката, която ще се прилага за следващата при определяне на размера на таксата. Въпрос на математическо изчисление е налагане на ставката върху основата за определяне на конкретния размер на вземането. Липсата на посочване в акта на математическото изчисление не обосновава извод за немотивираност, оттам и за незаконосъобразност на същия. В процесния случай от ответната страна са представени доказателства, които обосновават извода, че посочените в чл. 62 от ЗМДТ услуги са реално предоставени, а и жалбоподателката не спори установения размер на задълженията с оглед реалното предоставяне на горепосочените услуги. Настоящият съдебен състав намира, че Протокол за установяване на състоянието на строежа и строителната площадка след започване на принудително изпълнение от 04.10.2013 година /л. 47-48/, на който се позовава жалбоподателката, е неотносим към настоящия спор, тъй като не се установява жалбоподателката да е декларирала по надлежния ред твърдените от нея обстоятелства по унищожаване на процесната жилищна сграда или част от нея, а и от протокола се установява, че е установено премахване на покривна конструкция и двуетажната надстройка, но не и първият етаж на сградата, във връзка с който са и установените процесни задължения. Както бе посочено по-горе, нормата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ дава възможност при частично или пълно унищожаване на сгради, задължението на данъка да се прекрати, вкл. и да не се дължи такса за битови отпадъци, но само при условие че данъчно задълженото лице, т.е. собственикът на имота уведоми за това общината по местонахождението на имота по реда и срока по чл. 14, ал. 1 от с. з. Единствено при наличие на подадена декларация, в която собственикът на имота уведоми органа по приходите за настъпили обстоятелства, касаещи недвижимостта, последният е длъжен да ги съобрази. За жалбоподателката К. е интересът, правото и задължението да декларира по надлежния ред твърдяното от нея унищожаване на сградата, ако и когато се е случило, за да може да черпи права от този релевантен за данъчното задължение факт, вкл. и да не ѝ бъде определян данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. При липса по делото на доказателства за хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗМДТ, няма основание, което да изключи дължимостта на данъка и таксата, при положение че не се оспорва, че във връзка с ТБО услугата е реализирана. Неизпълнението на законовото задължение за деклариране, съчетано с принципа на служебно определяне на размера на таксата за битови отпадъци, преклудира възможността да се търси ревизиране на данъка и таксата чрез тяхната отмяна. Към процесните три годишни периода – 2021, 2022 и 2023 година, за които са определени ДНИ и ТБО, за собственика не е възникнало правото за недължимост, поради твърдяното несъществуване на имота, тъй като това обстоятелство не е доведено до знанието на административния орган, чрез подаване на нарочна декларация по чл. 16, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, а органът по приходите няма задължение служебно да извършва всяка година проверка дали имотът съществува или не. Задълженията се определят по подадена декларация и при липса на допълнително наведени обстоятелства и факти пред административния орган по съответния ред, няма как да се претендира от него да извърши действия, за които не е сезиран. Предвид представената по делото Заповед № 1981 от 18.09.2020 година на Кмета на Община Габрово /л. 51/ съдът приема, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган в частта за установяване на задължения за ДНИ и ТБО относно недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, [улица]. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че Акт за установяване на задължения по декларация № А000514 от 10.05.2024 година, издаден от старши експерт в Дирекция „МДТ” при Община Габрово, в оспорената по съдебен рад част е издаден от компетентен орган и в границите на неговите правомощия, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност на оспорването. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, съдът