Решение № 875 от 14.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1414/2026 г.

Образувано е по жалба на „А•••• – *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В*, представлявано от управителя д-р П* С* К*, чрез процесуален представител адв. С. С. от АК – Б*, срещу Наказателно постановление (НП) № 878668-F870169 от 09.03.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности" – гр. В* в Дирекция „О*и" при ГД „Ф* к* на Националната агенция за приходите (НАП). С обжалваното НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 600 (две хиляди и шестстотин) евро на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Р* Б* (ЗВЕРБ) за нарушение на чл. 15, ал. 4 от същия закон. В жалбата и в съдебно заседание въззивникът оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Излагат се следните доводи: дружеството е лечебно заведение, а не търговски обект по смисъла на ЗВЕРБ; за здравните услуги е приложимо изключението по чл. 46, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради което не е налице задължение за предварително обявяване на фиксирана крайна цена; ценоразписът има само ориентировъчен и индикативен характер, а крайната цена се определя индивидуално след преглед и изготвяне на лечебен план; увеличението на цените е икономически обосновано от нараснали разходи за материали, енергия, апаратура и квалификация. Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски в размер на 400 евро. Въззиваемата страна –Началник на отдел „Оперативни дейности" ТД НАП – гр. В*, чрез процесуален представител юрк. Хр* А*, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че е установено необосновано увеличение от 95,58% на цената на услугата „Разкриване на ретиниран зъб", за което не са представени несъмнени доказателства за наличие на обективни икономически фактори. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: На 25.01.2026 г. органи по приходите от ГД „Фискален контрол" – В* извършили проверка в обект „Дентална клиника", стопанисван от въззивното дружество в гр. В*. Проверката е насочена към спазване на изискванията на ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване на цените. В хода на проверката е изискан и предоставен действащият ценоразпис, влязъл в сила от 06.01.2026 г. въз основа на Заповед № 1 от 05.01.2026 г. на управителя д-р П*К*. На дружеството е изпратена по електронен път покана за предоставяне на информация за ценовите равнища на предлаганите услуги към дати 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 25.01.2026 г. В отговор дружеството е предоставило попълнена, подписана и подпечатана сравнителна таблица с дата 29.01.2026 г., от която е видно следното: цената на услугата „Разкриване на ретиниран зъб" е 800 лв. към 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г., и 1 564,664 лв. (еквивалент на 800 евро по фиксинга 1,95583) към 25.01.2026 г. Увеличението е в размер на 95,58%. За да обоснове увеличението, дружеството е представило опис на разходни фактури, включващ разходи за електроенергия, нова апаратура (GBT Machine), увеличителни лупи, IT поддръжка, хостинг, стоматологични консумативи (системи за избелване, цименти, мембрани, упойки) и обучения на персонала. Административнонаказващият орган е извършил анализ на тези документи и е приел, че те не обуславят конкретното увеличение от 95,58% на процесната услуга. За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F870169 от 04.02.2026 г. от инспектор И. С. Т.. Актът е връчен на дружеството, което е депозирало писмено възражение. Въз основа на акта и след разглеждане на възражението е издадено обжалваното НП. НП е връчено на управителя д-р П*н К* на 14.03.2026 г. Жалбата е подадена на 25.03.2026 г. В съдебно заседание са разпитани двама свидетели: Свидетелят И. С. Т. (актосъставител) е потвърдил, че при проверката не е изисквана медицинска документация за конкретни пациенти, нито оперативни протоколи или лечебни планове. Анализът е базиран единствено на предоставените от дружеството ценоразписи и сравнителна таблица. Свидетелят е пояснил, че на дружеството е предоставен 5-дневен срок да представи обосновка на увеличението в каквато и да е форма, но представените документи не са счетени за достатъчни. Свидетелят д-р М*Д* Д* (дентален лекар в клиниката) е заяви в съдебно заседание, че цените в ценоразписа са ориентировъчни, а крайната цена се определя индивидуално след преглед, рентгенографски образ и изготвяне на лечебен план. Свидетелят е изпадна в противоречие в показанията си, като първоначално сравнява базови цени на една и съща процедура, а впоследствие ги е определи като ориентировъчни и посочи изобщо липсата на конкретна цена за предоставяните цени в денталния кабинет.. Съдът кредитира изцяло приложените по административнонаказателната преписка и по делото писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление № 878668-F870169 от 09.03.2026 г.; АУАН № F870169 от 04.02.2026 г.; Протокол за извършена проверка от 04.02.2026 г.; Заповед № 1 от 05.01.2026 г. на управителя; Ценоразпис, в сила от 06.01.2026 г.; Сравнителна таблица с цени от 29.01.2026 г.; Искане от НАП за предоставяне на информация; Опис на разходни фактури; Разписка за връчване на НП; Жалба срещу НП; Възражение срещу АУАН; Анекс от 12.02.2026 г. и Списък с разноски. Тези документи не са оспорени от страните по предвидения в закона ред, взаимно се допълват и в своята съвкупност изграждат безпротиворечива фактическа картина относно извършената проверка и констатациите на контролните органи. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И. С. Т. (актосъставител), тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и кореспондират напълно със събраните писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля д-р М* Д* Д*в частта им, че цените в ценоразписа са само „ориентировъчни“, тъй като същите са вътрешно противоречиви, заинтересовани и целят създаването на защитна теза, която не се подкрепя от останалия доказателствен материал и противоречи на законови разпоредби. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – НП е връчено на 14.03.2026 г., а жалбата е подадена на 25.03.2026 г. Жалбата изхожда от легитимирано лице и е процесуално допустима. При проверката на процесуалната законосъобразност на АУАН и НП съдът констатира следното: АУАН е съставен от инспектор в ГД „Фискален контрол" – В*, а НП е издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности" – В*. Съгласно чл. 57, ал. 1 и чл. 60, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3 от ЗВЕРБ, контролът по спазване на закона се осъществява от органите на НАП, които са компетентни да съставят актове и да издават наказателни постановления. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тях са посочени датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, нарушените законови разпоредби, доказателствата, които го потвърждават, и данните на нарушителя. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, което е позволило на въззивника да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на въззивника. На дружеството е дадена възможност да представи възражения срещу АУАН, които са обсъдени от АНО, макар и да не са приети за основателни. Относно материалната законосъобразност съдът намира, че нарушението на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е доказано по несъмнен и категоричен начин. Възражението, че дружеството е лечебно заведение, а не търговец, е неоснователно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), лечебните заведения (с изключение на държавните и общинските) се създават по реда на Търговския закон. Като ЕООД, въззивникът е търговец по смисъла на закона и е адресат на задълженията по ЗВЕРБ. Съдебната практика е категорична, че когато лечебно заведение предоставя услуги срещу заплащане, то действа като търговец, а пациентът има качеството на потребител. Позоваването на изключението по чл. 46, т. 2 от ЗЗП е ирелевантно, тъй като то касае специфични преддоговорни задължения за информация, но не дерогира специалния режим на ЗВЕРБ, който урежда материалното задължение за добросъвестно формиране на цените в преходния период. Основният довод на въззивника, че цените са „ориентировъчни“, е в пряко противоречие със закона и съдебната практика. Съгласно чл. 98, ал. 3 от ЗЛЗ, лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места информация относно вида и цената на всички предоставяни услуги. Употребата на термина „цената“ в единствено число и изискването за публичност предполагат обявяване на фиксирана, а не на варираща стойност. Чл. 31, ал. 2 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ изрично забранява определянето на различни цени за избор на лекар/екип в зависимост от сложността и/или продължителността на манипулацията. Тази норма директно опровергава твърдението на свидетеля Денчев, че цената се определя „на око“ според сложността на случая. Процедурата „разкриване на ретиниран зъб“ е дефинирана в Медицински стандарт „Орална хирургия“, което предполага наличие на утвърден протокол и предвидима себестойност, несъвместими с произволно ценообразуване. Ключов факт е, че уговорката за „индикативен характер“ е въведена с анекс от 12.02.2026 г., т.е. след датата на проверката (25.01.2026 г.) и съставянето на АУАН (04.02.2026 г.). Този последващ акт не може да санира вече извършено нарушение и представлява опит за създаване на доказателства за целите на производството. Увеличението от 95,58% е драстично и не е обосновано от обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ. Макар въззивникът да е представил доказателства за нараснали разходи за ток, материали и апаратура, дружеството не е установило пряка и съществена причинно-следствена връзка между тези разходи и конкретното увеличение на цената на услугата „Разкриване на ретиниран зъб“ с 95,58%. Механичното превръщане на цената от 800 лв. в 800 евро е класически пример за недобросъвестна търговска практика, която ЗВЕРБ цели да предотврати. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол по законосъобразност. В настоящия случай, предвид драстичния размер на увеличението и засягането на важни обществени отношения, свързани с фискалната стабилност и доверието на гражданите в процеса на въвеждане на еврото, обществената опасност на деянието е висока и изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН. Наложената имуществена санкция в размер на 2600 евро (5085,16 лв.) е в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ размер (от 5000 лв. до 100 000 лв.) и е съобразена с тежестта на нарушението, като е определена в размер, близък до законовия минимум. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, искането на въззивника за присъждане на разноски в размер на 400 евро е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя същото в претендирания минимален размер от 130 лв. Съгласно установената съдебна практика след 01.01.2026 г., разноските се присъждат в евро по фиксирания курс (1,95583), поради което сумата възлиза на 66,47 евро. Водим от горното, съдът