Решение № 61 от 11.8.2026 г. на Районен съд - Левски по дело № 139/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264410200139 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод постъпила жалба от ЕТ •••••, ЕИК•••••, седалище и адрес на управление: •••••, представлявано от М.П.К., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат Р. Р. от АК-Плевен срещу Наказателно постановление № 890800-F883162 от 21.05.2026г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности- Велико Търново“ към ГД „Фискален контрол“ на НАП, оправомощен със заповед № 3-ЦУ-30-575 на Изпълнителния директор на НАП, с което на ЕТ ••••• е наложена имуществена санкция в размер на 550 /петстотин и петдесет/ евро на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушаване на чл. 118, ал. 4 ЗДДС. В жалбата се твърди, че пратката не съдържала фискален бон от фискалното устройство на търговеца, тъй като била избрала законовата алтернатива за регистриране на продажби ИАСУТД, като за целта била сключила споразумение с „Еконт Експрес“ АД, по силата на което превозвачът имал задължение да издава системен бон от името на търговеца. В настоящия казус процесният бон не бил регистриран поради наличието на технически пропуск - невъвеждане на уникален идентификационен код в товарителницата. Навеждат се доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като АНО не взел предвид направените възражения по съставния АУАН и по този начин накърнил правото на защита на жалбоподателката. Твърди се още, че АНО е нарушил чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като се позовава на изключението, предвидено в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 2006г. на Министъра на финансите. Твърди се още, че невъвеждането на кода на товарителницата имало отношение за изпълнението на договорните отношения с куриера, но не променяло законовият режим на отчитане. Излага доводи, че изпълнението на едно законово задължение /наличието на фискално устройство/ не може да се третира като отегчаващо обстоятелство. Излагат се доводи, че деянието представлявало маловажен случай, тъй като обществената опасност била ниска, липсвали вреди за фиска и също така липсвал умисъл от страна на жалбоподателката. Моли да бъде отменено процесното НП. Претендират се направените разноски. В депозираните писмени бележки с вх. № 4139/23.07.2026г. се повтаря изложеното в жалбата, като се цитира и съдебна практика. В депозираните писмени бележки с вх. № 4140/23.07.2026г. от главен юрисконсулт излага съображения за неоснователност на жалбата, че жалбоподателят неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, че когато търговецът сам препятствал приложението на специалния режим, като не е въвел уникален код в товарителницата, то тогава за него се прилагал общият режим. Твърди се още, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендират разноски. В о.с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Явява се упълномощен процесуален представител- адвокат Р. Р. от АК-Плевен. В о.с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, изпраща представител главен юрисконсулт Н.Я.М. В о.с.з актосъставителят Г. А. З. и свидетелят Г. С. Д., редовно призовани, явяват се. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Тя се явява частично основателна. Настоящият състав, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката М.К. е ЕТ. На 15.04.2026г. от служебно създаден за целите на проверката профил е направено запитване до Тик Ток профил @efektmoda1 за наличие на риза и елек, публикувани в профила. Жалбоподателката отговорила че има в наличност, при което била направена въпросната поръчка. За адрес на доставка бил посочен офис на Еконт в град ••••• находящ се на улица ••••• като за получател била посочена актосъставителката и бил посочен служебен телефон за контакт. Известието за получаването на пратката било получено на 17.04.2026г. Актосъставителката отишла на 18.04.2026г. до офиса на Еконт, където получила пратка по товарителница № 108085312099, като подател на пратката била жалбоподателката. Пратката била отворена в присъствието на управителя на офиса – А.А. като пратката не съдържала фискален касов бон, издаден от жалбоподателката. Била извършена проверка на място в магазина на жалбоподателката, находящ се в град •••••, улица •••••, като при проверката било установено, че фискалното устройство в магазина модел DATECS DP- 150 с регистрационен № в НАП 4102789 от 26.03.2026г., индивидуален № DT554853 и фискална памет 02554853. След това проверяващите от НАП са направили опит за разпечатване на контролна лента на електронен носител за периода 15.04.2026г.-18.04.2026г., но устройството не разпечатало нищо, тъй като нямало продажби. След това била направена справка в системата на НАП, където за периода от 01.04.2026г. до 22.04.2026г. имало издадени фискални касови бележки, но нито една не била на стойността на контролната покупка- 60 евро. Жалбоподателката представила сключения договор с Еконт, като обяснила, че при пратка с наложен платеж следвало да въвежда уникален к о д CD214313 (в брой) към всяка товарителница, като заявила, че в конкретния случай не е въвела този код. Жалбоподателката представила сключен договор с Еконт Експерс за изпълнение на услуга Онлайн продажби с наложен платеж без касов апарат, като Еконт Експрес е регистриран като лицензиран пощенски оператор. В хода на проверката били съставени протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0110536/22.04.2026г., протокол № 2175545/15.04.2026г. и протокол № 2175545/18.04.2026г., където били отразени констатациите на проверяващите органи. След това, на 28.04.2026г. бил съставен АУАН № F 883162/ 28.04.2026г., че ЕТ ••••• с ЕИК ••••• не е изпълнила задължението си, когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, да предостави на клиента в хартиен или електронен вид документ, съдържащ най-малко информация по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Въз основа на съставения акт административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателката е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушаване на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като е възприел изцяло констатациите, описани в акта. Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото доказателства - споразумение за изпълнение на услуга онлайн продажби с наложен платеж без касов апарат /л. 12-14 от делото/, копие от годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ /л. 15-35 от делото/ и копие от справка за налични данни в НАП за получени суми от наложен платеж от пощенски оператори за 2025г. /л. 36 от делото/, ПИП /л. 42-43 от делото/, протокол № 2175545/15.04.2026г. и протокол № 2175546/18.04.2026г.. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, тъй като са последователни логични и незаинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира и показанията на свидетеля, въпреки че те не допринасят особено за разкриване на обективната истина. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в предвидените от ЗАНН срокове, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Съдът намира, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателката. Съдът следва да отбележи, че неправилно е изписано като нарушена разпоредба чл. 118, ал. 4 ЗДДС, съгласно която министърът на финансите издава наредба, съдържаща определени реквизити. На следващо място в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС изрично е записано за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, но съдът само го отбелязва, тъй като отмяната на процесното НП само на това основание би представлявало прекален формализъм, а и видно от изложеното в жалбата жалбоподателят е запознат с нормата, уреждаща издаването на фискален касов бон, и че тя му е вменена като нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС гласи, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Като в Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите е детайлизирано това задължение за начина на отчитане на продажбите. Това правило е уредено в чл. 3 от Наредбата, съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 . Това правило е доразвито в чл. 25 от Наредбата. Настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията Наредбата и съображенията за това са следните: На първо място, безспорно е, че между жалбоподателката и Еконт Експрес има сключено споразумение за изпълнение на услуга Онлайн продажби с наложен платеж без касов апарат /л. 12-14 от делото/. Съгласно това споразумение Еконт експрес се задължава да регистрира и отчита стоки и услуги по пратки с допълнителна услуга наложен платеж в ИАСУТД. С подписване на споразумението на жалбоподателката е предоставен уникален код, който тя следва да въвежда към всяка товарителница, касаеща пратка с наложен платеж. Изрично е посочено, че това е необходима предпоставка за възникване на задълженията по споразумението, т.е за регистриране и отчитане на поръчките. Тук се налага съдът да разгледа същността на товарителницата, за да отговори на въведеното възражение, че тя касаела изпълнението на договорните задължения. Договорът за превоз е уреден в чл. 367-379 ТЗ, като той се явява общ закон спрямо специалния Закон за автомобилните превози. Товарителницата е документ, който съпровожда товара. Товарителницата не е условие за валидността на договора, а само улеснява доказването му. Съгласно чл.50 ЗАП Договорът за превоз се установява с товарителница. Според ал.2 действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Допълнителен аргумент в тази насока е въпреки нередовността на товарителницата поръчката е била доставена на получателя. Но изискването за въвеждане на код на търговец е условие Еконт експрес да регистрира и отчита направената поръчка с допълнителна услуга в ИАСУТД, като при неизпълнение на това задължение Еконт не може да я регистрира и отчита като такава, което означава, че при такъв пропуск задължението за издаване на касов бон се прехвърля на търговеца и той не може да се ползва от изключението, предвидено в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.. Настоящият съдебен състав изразява несъгласие с възражението, че само по силата на сключения договор търговецът е освободен от задължението си да издава касов бон. Търговецът се освобождава винаги при изпълнение на изискванията по договора с Еконт експрес, а това включва правилно въведен уникален код на търговец в товарителницата. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, че АНО не е взел предвид направените възражения в АУАН и това е довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателката. Депозирането на възражения и в частност- в 7-дневния срок, установен в чл.44, ал1. ЗАНН, е възможност, но не и задължение за лицето, посочено в акта като нарушител. Непроизнасянето на наказващия орган по депозираните възражения не опорочава производството до степен, че да обуслови отмяна на издаденото наказателно постановление. И това е така, тъй като неизпълнението на тези правни предписания не би могло да се приравни на съществено нарушение на процесуалните правила по причина, че във всеки един момент, от съставянето на акта до приключване на съдебното следствие пред районния съд, нарушителят, а по-късно и санкционираното лице, е свободно да сочи и иска събирането на доказателства в негова полза. На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя и направеното възражение, че настоящият случай представлява маловажен случай. Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 се отнасят до обществените отношения, охраняващи интересите на фиска. Поради тази причина тези нарушения са такива с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции. Неоснователно е възражението, че за фиска липсвали вредни последици, тъй като съставът на вмененото с НП нарушение е формален, т.е. на просто извършване и за съставомерността на деянието не се изисква настъпването на каквито и да е вредни последици. Неоснователно е и възражението за липса на умисъл, тъй като съгласно ТР 3 от 03.07.2014г. по ТД 5/2013г. I и II колегия на ВАС: „Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административни нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.“ Настоящият съдебен състав счита обаче, че размерът на имуществената санкция е неправилно определен и споделя изложеното, че наличието на фискално устройство не може да се счита за отегчаващо обстоятелство, тъй като търговецът е задължен да има такова по закон. Също е вярно е, че това нарушение е първо на жалбоподателката, което води до извода, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде редуциран до минималния предвиден в чл.185, ал. 1. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесното НП следва да бъде изменено в частта, с която на жалбоподателката е наложена санкция в размер на 550 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно ал. 4 на същия член в полза на учреждението или организацията, издала акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение, ако са били представлявани от юрисконсулт или друго лице с юридическо образование. Размерът на възнаграждението се определя от съда. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер по чл. 37 ЗПП, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е възнаграждението е от 130 до 190 лв. предвид обстоятелството, че производството по делото е приключило в 1 съдебно заседание и предвид фактическата и правната сложност на спора следва да се присъди минималното възнаграждение- 130 лева, с равностойност в евро 66,47 евро. Тази сума следва да се заплати на НАП от жалбоподателя с оглед изхода на делото. С оглед направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно изхода на делото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН, съдът