Решение № 205 от 19.6.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 981/2025 г.

наказателно дело № 20251510200981 по описа за 2025 година Производството е по реда на 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на П. А. Д., с ЕГН ••••••••••, в качеството му на Кмет на Община Дупница, със служебен адрес: гр. Дупница, пл. “Свобода” №1, против наказателно постановление № 97 от 29.10.2025 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ – София), с което за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. 2, във вр. чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер от 4 000 (четири хиляди) лева. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител – адвокат Е. В., която поддържа жалбата. Моли съда да отмени изцяло обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно възприета фактическа обстановка от наказващия орган и противоречие с материалния закон. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при издаване на АУАН, така и при постановяване на НП, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Не претендира деловодни разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Съдът като взе предвид изложените в жалбата възражения и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН , приема за установено следното: Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по реда на чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното: На 05.03.2025 г., в поземлени моти (ПИ) с идентификатори № 68789.27.536 и № 68789.27.535 в местността “Каратопрак”, землището на гр. Дупница, община Дупница, във връзка с постъпило по електронната поща на РИОСВ – София парламентарно питане в Министерство на околната среда и водите от народен представител от политическа партия “Възраждане” с вх. № 4941/04.03.2025 г. на инспекцията, относно “системно замърсяване на околната среда от Община Дупница”, е извършена проверка на място от експерти на инспекцията, служители на Община Дупница и представител на ПП “Възраждане”. Проверката е отразена в констативен протокол № ККФОС-ЛД-7/05.03.2025 г. (л.27-28) . При направения оглед на място на посочения ПИ с идентификатор 68789.27.536 (с координати N 42° 14’ 19.3” E 023° 06’ 56.6”) по кадастралната карта на гр. Дупница, общинска частна собственост, се установява, че на територията на този имот, както и на съседния му ПИ с идентификатор 68789.27.535, има следи от тежкотоварна техника, вкл. верижна, като на площ от около 20 дка (двадесет декара) е извършено подравняване и запръстяване на голямо количество смесени битови отпадъци. На място в момента на проверката не е налична тежкотоварна техника и автомобили. На две места – в двата имота, са били налични следи от кофа (със зъбци) на багер, с който са изкопани две негативни форми с различна дълбочина (приблизително 5 - 8 метра) – по една във всеки имот. На дъното на негативните форми се наблюдавали изхвърлени битови отпадъци, някои от които останали на повърхността на земята след прибутването и запръстяването на територията. По земната повърхност на обработената територия на имотите се наблюдавали зарити отпадъци в земните маси – пластмасови бутилки и найлони в син и бял цвят, мокет, изрезки от пластмасови материали, скъсани картонени опаковки, стъклени трошки и др. Количеството на отпадъците не можело да бъде определено. Достъпът за превозни средства по черен път, водещ до сметището, не е бил ограничен, като е имало възможност за свободно преминаване и разтоварване на отпадъци. Имотите не са били оградени и са нямали охрана. Незаконното сметище е образувано върху двата поземлени имота с предназначение на територията “земеделска”, начин на трайно ползване “нива”, категория на земята “4” (четвърта) и не са били отредени за депо за отпадъци. Направен е снимков материал от проверяващите. (л.30-33). Констатирано е, че на територията на област Кюстендил няма изградено функциониращо регионално и/или общинско съоръжение, отговарящо на нормативните изисквания, на което да бъдат извършвани дейности по третиране (оползотворяване и обезвреждане, вкл. депониране) на отпадъци. На 30.04.2025 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение от Л. И. Д., на длъжност ст.експерт в Дирекция “КПД”, отдел “ККФОС” при РИОСВ – София, против П. А. Д., в качеството му на Кмет на Община Дупница, в присъствието на свидетеля М. К. Н.. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя след отправяне на надлежна покана от актосъставителя. Подписан е от нарушителя с отразяване, че е получил екземпляр от него на 14.07.2025 г.. Констатирано е нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. 2, във вр. чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Въз основа на посочения АУАН било съставено и атакуваното НП № 97/29.10.2025 г., в което била пресъздадена фактическата обстановка от акта. Административнонаказващият орган, въз основа на констатациите, описани в НП преценил, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. 2 от ЗУО и на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ЗУО наложил на П. А. Д. административно наказание - глоба в размер на 4000 (четири хиляди) лева. В производството пред съда са разпитани актосъставителя Л. Д. и свидетеля М. Н., които потвърждават изложените фактически обстоятелства, относими към процесното деяние. От представените от жалбоподателя доказателства е видно, че към 22.04.2025 г. са извършени дейности по почистване на описаните в последващ протокол № ККФОС-ЛД- 15/08.04.2025 г. отпадъци в посочените по-горе имоти. Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, компетентността на който произтича пряко от закона - чл. 157, ал. 4 ЗУО, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед № РД-68/26.07.2024, издадена от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ – София). За съставяне на АУАН е изпратена покана до кмета на община Дуница, получена редовно. В поканата е посочено, че при невъзможност от лично явяване, може да присъства упълномощено лице от кмета на общината, което да представи изрично пълномощно за подписване и получаване на АУАН, съставен от РИОСВ - София. АУАН е връчен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, лично на кмета на Община гр. Дупница, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на АУАН. АУАН и НП са издадени в изискуемата от закона форма и в сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателят заема длъжността кмет на Община гр. Дупница, поради което попада в обхвата на разпоредбата на чл. 19 ЗУО вменяваща му задължение да организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия. В конкретния случай по повод подаден на 04.03.2025 г. в РИОСВ София, сигнали от народния представител от ПП „Възраждане Д.Д., заведен с входящ номер 4941/04.03.2025 г., касаещ замърсяване с битови отпадъци на територията на община Дупница, в района на местността „Каратопрак“, била извършена проверка резултатите от която били обективирани в № ККФОС-ЛД-7/05.03.2025 г. При извършената проверка действително в поземлени моти (ПИ) с идентификатори № 68789.27.536 и № 68789.27.535, находящи се в местността “Каратопрак”, землището на гр. Дупница, община Дупница били констатирани натрупани отпадъци от смесен битов характер. Посоченото се установи по делото както от разпита на актосъставителя Д., така и от разпита на св. Н., която присъствала на проверката. Описаното в НП нарушение е по чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО, гласи че „кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им“. Следователно посочената правна норма въвежда задължение за кмета на общината да отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и за организиране на почистването им, като предприеме съответните мерки за това. Според фактическата установеност в АУАН е посочено, че на 05.03.2025 г., жалбоподателя, в качеството му на кмет на община Дупница е осъществил състава на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО във вр. с чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 1-во от ЗУО, като липсва в какво точно се касае бездействието на жалбоподателя. Подробно е описано мястото на извършване на нарушението, на не е описано какво точно нарушение е извършено. Едва в НП АНО е посочил, че кмета на общината „не е предприел ефективни мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място“, най-вероятно до този извод АНО е стигнал от описаното в АУАН, че достъп за превозни средства по черен път, водещ до сметището, не е ограничен като има възможност за свободно преминаване и разтоварване на отпадъци. Имотите не са оградени, няма охрана. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО не предвижда три отделни състава на различни нарушения, а три проявни форми на едно и също нарушение, доколкото се преследват едни и същи цели чрез едни и същи мерки, формулирани в чл. 1 ЗУО. Това не отрича задължението на административнонаказващият орган да индивидуализира приложимата за всеки конкретен случай проявна форма, което задължение е обвързано с правото на защита, тъй като мерките за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им, са различни поради естеството на трите проявни форми - също различни. Фактическата установеност в обстоятелствената част от АУАН според описанието ориентира към извод за нарушение за непредприемане на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, тъй като са констатирани изхвърлени отпадъци и достъпът до сметището не е ограничен, но това обстоятелства е посочена за първи път в издаденото НП, в което се добавя към описанието на нарушението, че жалбоподателя освен че е допуснал описаните замърсявания и че не е взел необходимите превантивни мерки за недопускането му. Тези факти са добавени в описанието на нарушението в НП, но липсват в издадения АУАН, в който актосъставителя се е задоволил да посочи че жалбоподателя не е изпълнила произтичащите за нег о законови задължения. Такъв подход е абсолютно недопустим, тъй като грубо нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като описанието на извършеното нарушение е неясно. Задълженията за кмета на общината са множество и най-различни. Недопустимо е да липсва конкретизация относно основни елементи от фактическия състав на нарушението, което се вменява на нарушителя, и тя да бъде установявана по пътя на тълкуването, нито чрез събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства да се дописват факти неописани в АУАН. На следващо място съдът констатира, че в описанието на извършеното нарушение липсва конкретизация и относно площта на която са били разпространени констатираните замърсявания. Разбира се, това не означава че е следвало да бъде посочено с точност това обстоятелство, но безспорно от значение е количеството на нерегламентираното замърсяване. Липсата на яснота в обжалвания административен акт обаче пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя и напълно възпрепятства възможността да се извърши преценка например за маловажност на случая. Не е без значение дали в целия участък от поземления имот е имало замърсявания, дали в част от имота, дали е бил на площ 100 кв. м., или на площ няколко километра. Липсата на излагане на факти в тази насока е съществено процесуално нарушение което е неотстранимо по своя характер и води до отмяна на издаденото НП. При своята служебна проверка на обжалваното НП, съдът установи и още едно обстоятелство което води съда до извод за отмяна на НП. Нарушената правна норма на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО ясно поставя задължение за адресата както да предприема превантивни мерки, с които да се предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, така и да организира последващи такива за отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено. В случая съвкупният доказателствен материал не сочи на извод за бездействие от страна на задълженото лице – кмета на община Дупница след датата на нарушението посочена в НП. От всички събрани по делото доказателства се установява че жалбоподателя П. Д. е предприел мерки за отстраняване на натрупани нерегламентирани отпадъци. Това се установи от приложените по делото писмени доказателства на л. 17 от делото –писмо изх. № 32-00-93-(1)/24.04.2025 г., ведно с приложен снимков материал, че поземлените имоти в местността „Каратопрак“ е почистена. Всичко изложено води съда до извод за липса на бездействие от страна на кмета на Община Дупница, а напротив за предприети активни действия и отговорно управление от страна на жалбоподателя. Посоченото води до извод за предприемане на активни действия от страна на управляващите в борбата със нерегламентираното замърсяване. Гореизложените нарушения са от категорията на съществените и водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. По делото не са приложени доказателства относно сторените по делото разноски от страна на жалбоподателя, като такива не следва да бъдат присъдени. По изложените съображения на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница, III н. с.