Решение № 13021 от 1.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42587/2025 г.

№ 20251110142587 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

01.07.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

при секретаря Е. Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 42587/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Е. Н. З., Б. Н. П., В. И. К., В. И. Й., В. С. Т., А. Б. Т., А. Б. Л., Й. П. М., С. П. З., Л. Л. М., Т. С. Т., Л. Т. К., К. И. Р., Т. И. П., Е. С. Т., В. С. Т., З. К. А., Р. И. Д., Р. И. П., Р. Г. Т., Б. Й. Т., Т. Й. Т. срещу Р. Л. С, като се твърди, че страните били съсобственици по отношение на следните недвижими имоти: 1) Поземлен имот с идентифИИКтор 51250.5715.586 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР от 08.08.2017 г., с адрес на имота: с. •••••••••••••••, с площ от 689 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начина на трайно ползване: нива, с номер по предходен план 586, кв. 11, парцел XXVII, при съседи имоти с идентифИИКтори: 51250.5715.924, 51250.5715.583, 51250.5715.54, 51250.5715.36, 51250.5715.577; 2) Поземлен имот с идентифИИКтор 51250.5715.577 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Н, с площ от 506 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план 577, кв. 11, парцел XXVIII, при съседи имоти с идентифИИКтори: 51250.5715.949, 51250.5715.924, 51250.5715.586 51250.5715.36. Поддържат, че имотите били възстановени в стари реални граници, съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на наследниците на И Б. Т., РТБ и МТБ. Инвокират доводи, че по отношение на страните са възникнали наследствени сукцесии и правоприемства. Освен това с оглед действащия ПУП били установени две УПИ от което също произтичала съсобствеността. Излагат съображения по отношение на квотите на страните в съсобствеността досежно процесните имоти. Искат допускането на извършването на съдебна делба на процесните имоти.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответнИИК Р. С., като се твърди, че с ищците притежават процесните имоти в съсобственост в качеството им на наследници на РБ. Поддържа с оглед правилото на чл. 342 ГПК, че част от ищците не следвало да участват в делбата, тъй като били направили отказ от наследство, а именно Т. Т., К. Р., Т. П. и Л. К.. По отношение останалите страни сочи, че няма възражения, като искът бил допустим и основателен и следвало да се допусне извършването на съдебна делба. Иска допускане извършването на съдебна делба.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти на твърдяното от него правно основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Представено е Решение № 1111/04.09.1997 г. на поземлена комисия, район „Нови Искър“, като се установява, че на наследниците на МТБ е възстановено правото на собственост на следните недвижими имоти: 1) Нива от 0,452 дка, местност „Л“, имот № 107001 по картата на землището, при граници (съседи): имоти № 000012 път I V кл., на Община Столична – Пътища, № 107003 – Нива на наследниците на РТБ и др., № 107023 – Полски път на Община Столична – Пътища, № 000013 Пасище, мера на Община Столична – Пътища; 2) Нива от 0,506 дка, четвърта категория, местност „Л“, имот № 107002 по картата на землището, при граници (съседи): имоти № 107023 Полски път на Община Столична – Полски; № 006099 Полски път на Община Столична – Полски; № 107004 – нива на С. Т Й., № 107020 – нива на наследниците на РТБ и др.

От Решение № Н1007/10.07.2000 г. на поземлена комисия, район „Нови Искър“, като се установява, че на наследниците на И Б. Т. е възстановено правото на собственост на следните недвижими имоти: 1) нива от 1,153 дка, местност „Л“, имот № 107003 по картата на землището, при съседи: имот № 107021 нива на наследниците на Я И. И., имот № 000012 път I V кл. на Столична община, имот № 107011 нива на наследниците на МТБ, имот № 107023 полски път на Столична община; 2) нива от 0,689 дка, местност „Л“, имот № 107020 по картата на землището, при съседи: имот № 107023 – полски път на Столична община, имот № 107024 – обществен терен на Столична община, имот № 107022 – нива на наследниците на Я И. И., имот № 107002 – нива на С. Т Й. и имот № 107002 – нива на наследниците на МТБ. В решението е отбелязано, че имотите са в съсобственост с наследниците на РТБ.

Приложено е Решение № Н1007/10.07.2000 г. на поземлена комисия, район „Нови Искър“, като се изяснява, че на наследниците на И Б. Т. и наследниците на РТБ е възстановено правото на собственост на следните недвижими имоти: 1) нива от 1,153 дка, местност „Л“, имот № 107003 по картата на землището, при съседи: имот № 107021 нива на наследниците на Я И. И., имот № 000012 път IV кл. на Столична община, имот № 107011 нива на наследниците на МТБ, имот № 107023 полски път на Столична община; 2) нива от 0,689 дка, местност „Л“, имот № 107020 по картата на землището, при съседи: имот № 107023 – полски път на Столична община, имот № 107024 – обществен терен на Столична община, имот № 107022 – нива на наследниците на Я И. И., имот № 107002 – нива на С. Т Й. и имот № 107002 – нива на наследниците на МТБ.

Приложена е скица за поземлен имот № 15-048463/20.04.2024 г., като се установява, че поземлен имот с идентифИИКтор 51250.5715.586, съставлява такъв, находящ се в с. •••••••••••••••, при съседи: 51250.5715.924, 51250.5715.583, 51250.5715.54, 51250.5715.36, 51250.5715.577.

Представена е скица за поземлен имот № 15-408462/20.04.2024 г., като се установява, че поземлен имот с идентифИИКтор 51250.5715.577, съставлява такъв, находящ се в с. Н, ул. Н , при съседи имоти с идентифИИКтори: 51250.5715.949, 51250.5715.924, 51250.5715.586 51250.5715.36.

От скица на поземлен имот № 15-378854/08.08.2017 г. се изяснява, че поземлен имот с идентифИИКтор 51250.5715.586, съставлява такъв, находящ се в с. •••••••••••••••, при съседи: 51250.5715.924, 51250.5715.583, 51250.5715.54, 51250.5715.36, 51250.5715.577.

Когато реституцията се осъществява по административен ред, актът за възстановяване на собствеността има значението на индивидуален административен акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху индивидуално определен имот - така Тълкувателно решение № 1/97 г. по гр. д. № 11/97 г., ОСГК.

Следва да се отбележи и принципното разбиране на настоящият съдебен състав, че в съответствие на закона – арг. чл. 14 ППЗСПЗЗ, съгласно който подаденото заявление от един наследник ползва останалите. В този смисъл е и нормата на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, която разпорежда, когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението да се издава общо за неговите наследници, а дяловете на наследниците се определят съгласно ЗН, без да се посочват в решението. Смисълът на тези норми произтича от това, че при наследяване по пътя на наследствената трансмисия наследството на общия наследодател преминава върху преките му наследници и става част от оставеното от тях наследство. Заявявайки за реституция наследството на пообщия наследодател, заявителя е изразил воля за възстановяване собствеността и на неговите преки наследници. Щом към момента на колективизацията наследството на общата наследодателка не е било поделено, то правилно е заявено за възстановяване като общо такова. Поземлената комисия не определя дяловете на заявилите за наследяване. Ето защо, принципно е погрешно и нотариусът, когато издава констативен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка по решение на поземлена комисия да определя квотите между страните в производството. Това е извън предмета на нотариалното удостоверяване, поради което при спор страните следва да изяснят квотите си по реда на общия граждански процес, включително чрез производството по съдебна делба, като принципно изводите на нотариуса не обвързват съда – така напр. Решение №662/29.10.2010 г. по гр. д. № 1529/2009 г. на ВКС, I Г. О.

От Удостоверение за наследници № КНГ24-УГ51-132/28.11.2024 г. се установява, че МТБ е починал на 02.08.1981 г., като е оставил за наследици по закон (съответно по право на заместване по арг. от чл. 10 ЗН), следните лица:

1. ТЙБ – преживяла съпруга (арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).

2. С. М Т. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – починал на 10.04.2021 г., който е оставил за наследници следните лица:

2.1. Е. С. Т. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател);

2.2. В. С. Т. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН – внук на общия наследодател);

3. ТМ Т. (дъщеря –арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – починала на 21.09.1988 г., която е оставила за наследници следните лица:

3.1. З. К. А. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

3.2. ВКМ (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател – починал на 03.12.2007 г.;

4. МММ (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), починала на 28.10.2017 г., която е оставила за наследници по закон:

4.1. И П. М – преживял съпруг (арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), починал на 11.12.2022;

4.2. Р. И. Д. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

4.3. Р. И. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател;

4.4. К И. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател – починал на 01.12.2000;

5. ЙМТ. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), починал на 03.01.2021 г., който е оставил за наследици по закон:

5.1. Р. Г Т. (преживяла съшрига – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН);

5.2. Б. Й. Т. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател;

5.3. Т. Й. Т. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател.

Приложено е Удостоверение за наследници изх. № КНГ19-УГ01/14.10.2019 г., като се изяснява, че И Б. Т. е починал през 1976 г., като е оставил за наследници по закон:

1. НП Т. – (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), която е починала на 05.02.1987 г.;

2. П И. Т. – (дъщеря, арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), която е починала на 01.05.2018 г., като е оставила за наследници по закон:

2.1. Е. Н З. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

2.2. Б. Н. П. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

3. ИИК. – (дъщеря, арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), която е починала на 30.01.2018 г., като е оставила за наследници по закон:

3.1. В. И. К. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател;

3.2. В. И. Й. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

4. Б И. Т. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), който е почианл на 04.08.2015 г., като е оставил за наследници по закон:

4.1. В. С. Т. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН);

4.2. А. Б. Т. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател;

4.3. А. Б. Л. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

Представено е Удостоверение за наследници изх. № КНГ24-УГ51/28.11.2024 г., като се установява, че РТБ е починал на 02.06.1975 г., като е оставил за наследници по закон следните лица:

1. РНБ (преживяла съпруга – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), която е починала на 01.03.1982 г.;

2. Ба РА. Т. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), която е починала на 03.12.2005 г., като е оставила за наследници по закон:

2.1. Й. П. М. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

2.2. С. П. З. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател;

3. ЛР Т. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), който е починал на 03.03.2009 г., като е оставил за наследници по закон:

3.1. В С.а Т. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), починала на 15.02.2018 г.;

3.2. Л. Л. М. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

3.3. Р. Л. С. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внучка на общия наследодател;

4. ПРТ (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), починал на 20.01.2006 г., който е оставил за наследници по закон:

4.1. СПР (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател, починал на 24.06.1990 г., като е оставил за наследници по закон:

4.1.1. ЖД РА. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), която е починала на 13.03.2010 г.;

4.1.2. Т. С. Т. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, във вр. чл. 10 ЗН) – правнучка на общия наследодател;

4.2. ИПР (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – внук на общия наследодател, починал на 17.12.2016 г., като е оставил за наследници по закон:

4.2.1. Л. Т. К. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН);

4.2.2. К. И. Р. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – правнучка на общия наследодател;

4.2.3. Т. И. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) – правнук на общия наследодател.

Удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в регистрите за гражданско съС.ие (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за наследници се подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо – и в регистрите на актовете за гражданско съС.ие. В удостоверението длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството, както и връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В производството по делба удостоверението за наследници е документ, който удостоверява кръга на наследниците. Необходимо е да се посочено, че без изричното оспорване на удостоверението за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Това е необходимо и с оглед характерната особеност на производството за делба, която би се оказала изцяло нищожна, ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността. Тоест, ако законът признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за наследници, издадено по заявление на друго лице. Като наследник то е легитимирано да иска делба на съсобствен имот – така Решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г., ГК, І г.о. на ВКС; Определение № 42/29.01.2019 г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І ГО.

Представени са съдени удостоверения, както след, като от същите се установява следното:

• СУ вх. № 2005684/22.03.2017 г., като се изяснява, че Т. С. Т. е направила отказ от наследството на РТБ, който е вписан в книгата по чл. 49 ЗН под № 284/22.03.2017 г.;

• СУ вх. № 2005685/22.03.2017 г., като се изяснява, че Л. Т. К. е направила отказ от наследството на РТБ, който е вписан в книгата по чл. 49 ЗН под № 285/22.03.2017 г.;

• СУ изх. № 26207/21.03.2017б г., като се изяснява, че Т. И. П. е направил отказ от наследството на РТБ, който е вписан в книгата по чл. 49 ЗН под № 297/22.03.2017 г.;

• СУ вх. № 2005687/17.03.2017б г., като се изяснява, че К. И. Р. е направила отказ от наследството на РТБ, който е вписан в книгата по чл. 49 ЗН под № 286/22.03.2017 г.

Представените писмени доказателствени средства се потвърждават и при извършена справка от особената книга по чл. 49 ЗН, за което по делото е представено писмо (л. 128 в кориите на делото).

Според правилото на чл. 49 ЗН Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. Тоест, наследствената сезина не преминава направо към наследнИИК, а призования наследник има правото да приеме наследството – направо или с конклудентни действия, респ. възможността да се откаже. Като при наличието на отказ от наследството – изричен или мълчалив (арг. чл. 51 ЗН), то по аргумент от нормата на чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници – така Решение № 38 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6585/2014 г., II г. о., ГК. Следва се посочи, че при граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на чл. 53 ЗН, според който частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Законът нито разграничава, нито има податка, че отказ от наследство може да се прави в полза на определена група наследници. При отказ от наследство се уголемяват дяловете на всички останали призовани към наследяване – независимо дали е по закон или по завещание. Ако наследник иска да прехвърли припадащата му се част от наследствената маса на друг наследник или определена група наследници, то са налице други правни способи за това, но не и отказа от наследство. Нещо повече, даденото тълкуване на правилото на чл. 53 ЗН съответства и на логИИКта на закона – принципът е, че се наследява по глава, а наследяването по колена е изключение – така и Решение № 38 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6585/2014 г., II г. о., ГК. Или казано и по друг начин при отказа от наследство се упражнява правото на наследяване, като то се загубва. Уголемяването на дяловете не произтича по правоприемство от отказалият се, а от самото наследство, т. е. уголемяването е по наследство (от самата наследствена маса). Съответното уголемяване на наследството би могло да е за определена група наследници на само за тези по закон след от втора до четвърта степен, което в определени случай изключва и уголемяването на преживелия съпруг, но това е извън процесната хипотеза, тъй като в случая се касае за наследяване по закон от наследници от първи ред. Тоест, в случая се касае за наследяване по глава, а не по колена, поради което постановките на ППВС № 4/1964 са неприложими (по отношение на уголемяване на дела в коляното).

В случая въпросът за наследяването са явява такъв по същество на правния спор, тъй като отреклите се лица, които са били призовани към наследяване с оглед твърденията на ищеца са явяват процесуално легитимирани да предявяват претенцията за делба, но по съществото на правния спор, поради отказа от наследство последните не са активно материалноправно легитимирани, тъй като въпреки твърденията в исковата молба не са станали съсобственици по отношение на процесните имоти по силата на наследствена сукцесия, поради което претенцията в тази част следва да бъде отхвърлена.

Единствено за пълнота трябва да се посочи, че производството не е прекратено по отношение на отказалите се страните, въпреки направеното оттегляне на исковете от ищците по реда на чл. 232 ГПК, тъй като ответникът не е изразил изрично воля в тази насока, а с оглед особеностите на съдебната делба, подобно изявление е необходимо, тъй като всички страни са ищци и ответници, поради което с протоколно определение от 20.04.2026 г., съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на производството на основание чл. 232 ГПК – в този смисъл Определение № 3198 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2022 г., II г. о., ГК; Определение № 281 от 16.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3453/2016 г., I г. о., ГК; Определение № 1326 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2025 г., II г. о., ГК.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и допълнителна СТЕ. От заключението на СТЕ се установява, че имот с идентифИИКтор 51250.5715.577 е идентичен с описания според Решение № 1111/04.09.1997 г. и частично идентичен с УПИ XXVIII-577, като регулацията не е приложена. По отношение на имот с идентифИИКтор 51250.5715.586 експертът е направил заключение, че същият е идентичен с описания според Решение № Н1007/10.07.2000 г. и частично идентичен с УПИ XXVII-586, като регулацията е не е приложена. В о. с. з. от 05.03.2026 г., вещото лице е посочило, че в случая уличната регулация по ЗУТ не е приложена, като на мястото имало път, който бил посочен в заключението, като същият вървял по регулационната линия, но този път бил правен поскоро от къщата в съседния (задния имот). На мястото имало уширение, което се ползвало за паркинг, като същото не отговаряло на изискванията. Имало и една парче, което обаче по регулация било придадено към съседния имот, но тъй като там имало трафопост, то вероятно се касеало за сервитутна зона. Уточнява, че за имотите има предложение за регулация към момента, като същите били възстановени в стари реални граници. Експертът изяснява какви материали е изследвал, за да на достигне до изводите си.

От заключението на допълнителната СТЕ се изяснява, че двата имота са преобразувани в УПИ-та, като вещото лице е приложило скици към заключението. Съответно е налице придаване към и от УПИ XXVIII-577 от 46 кв. м. – към улица „Л“ и 270 кв. м. към имота, съответно 185 кв. м. от съседния имот при, а по отношение на XXVII-586, вещото лице е посочило, че кадастралната карта и за двата имота е съобразена с КВС, но не е съобразена с регулацията на двата имота. Вещото лице е направило извод, че в случая уличната и дворищната регулация в случая не е приложена. В о. с. з. от 20.04.2026 г., вещото лице е посочило, че трафопостът не попада в процесния имот, като до същият има достъп от ул. „Л“, като такъв достъп е имало и преди това.

Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и допълнителната СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода на правния спор.

В благоустройствените закони се уреждат редица ограничения на правото на собственост с оглед обществения интерес, включително и отчуждаване правата на собственИИК. Тази правна уредба в областта на гражданското право е от значение при спорове за собственост, при преценка законността на строителство, както и на действителността на правни сделки. Действието на съответните административни актове, свързани с благоустройството се преценява съобразно нормативната им уредба към момента на осъществяване на съответния юридически факт или съвкупност от юридически факти (т. нар. фактически състави), като се отчита и дали изменение на закона или последващ закон не са преуредили отношенията.

Следва да се разграничава отчуждителното действие на улично-регулационен план, дворищно-регулационен план и отчуждаването на недвижими имоти за държавна и обществена полза по план за обществени мероприятия. Улично-регулационния план е свързан с цялостното благоустрояване на населените места или части от тях. Дворищнорегулационния план – с определяне пространствените предели на правото на собственост на отделните лица. Отчуждаването на имоти за държавна и обществена полза – с реализиране на конкретни мероприятие на държавата, общините (народните съвети) и други определени в закон субекти (държавни учреждения, кооперации), предвидени в плана за обществени мероприятия и по правило се свързва със законово уредена административна отчуждителна процедура - Чл. 55а ЗПИНМ – отм., Глава V ЗТСУ (отм.), чл.101 – чл.107 ЗС (отменени), глава III ЗДС, глава III ЗОбС. Става въпрос обаче все за регулационни планове, с които се определят границите на урегулираните парцели и предназначението им с оглед бъдещото им застрояване или използване.

Тези съждения на съда са релевантни, доколкото в случая по делото не е ясно дали е налице отчуждване по регулация, т.е. дали същата е била приложена към 2001 г. – при действието на ЗТСУ (отм.) и в каква хипотеза или пък е налице регулация по ЗУТ, когато извън ограничени хипотези – чл. 15 и чл. 16 ЗУТ, регулацията принципно няма отчуждително действие.

По дворищно-регулационен план се урегулира имот на конкретно лице за жилищно или вилно застрояване и исторически законодателството урежда самостоятелно правните последици от дворищно-регулационен план.

С улично-регулационен план и регулационен план за обществени мероприятия част от имоти или група имоти се отреждат за улици, съоръжения на техническата инфраструктура, за застрояване от държавата, обществени организации, учреждения, кооперации за нужди на населението или за техни нужди. Исторически уредбата на тези планове е обща, но в част от нормативните актове има и специални разпоредби за конкретни мероприятия.

В случая основният практически проблем в производството е фактът, че очевидно ответнИИК не разбира логИИКта на регулацията, че за да процесните имоти да се урегулират е необходимо да се отнеме от същите или да се извърши регулация, която не съответства на площта – т.е. ограничени на вещното право на собственост. Тъй като обаче площта не е основен елемент от описанието на една недвижима вещ, то настоящият съдебен състав намира, че доколкото по делото е установено наличието на съсобственост, която е възникнала по силата на наследствена сукцесия и реституция, то са налице предпоставките за допускането на съдбенатата делба на имотите, като евентуалните вещни спорове се трети лица или между самите съсобственици по отношение на процесните недвижими имоти, досежно тяхната площ са ирелевантни за изхода на правния спор в делбеното производство.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на делбата между част от страните, като по отношение на част от останалите страните претенцията следва да бъде отхвърлена. Досежно имотите и страните между които следва да се допусне делбата, трябва да се отбележи, че тъй като квотата е изразител на част от цяло, то същата следва да бъде определена при равен знаменател за всички страните – за което съда има и служебно задължение и не е обвързан от твърденията на страните. Ето защо, делбата следва да бъде допусната между следните страни и при следните квоти:

1 . По отношение Поземлен имот с идентифИИКтор 51250.5715.586 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР от 08.08.2017 г., с адрес на имота: с. •••••••••••••••, с площ от 689 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начина на трайно ползване: нива, с номер по предходен план 586, кв. 11, парцел XXVII, при съседи имоти с идентифИИКтори: 51250.5715.924, 51250.5715.583, 51250.5715.54, 51250.5715.36,

51250.5715.577 се установява, че същият е бил реституиран на наследниците на И Б. Т. и РТБ т.е. налице е възникнала съсобственост въз основа на реституция и наследствено правоприемство, като при изследването на наследствените сукцесии, съдът достига до извод, че имотът следва да се допусне до делба между следните лица и при следните квоти в съсобствеността: 6/72 ид. части за Е. Н. З., 6/72 ид. части за Б. Н. П., 6/72 ид. части за В. И. К., 6/72 ид. части за В. И. Й., 4/72 ид. части за В. С. Т., 4/72 ид. части А. Б. Т., 4/72 ид. части за А. Б. Л., 9/72 ид. части за Й. П. М., 9/72 ид. части за С. П. З., 9/72 ид. части за Л. Л. М. и 9/72 ид. части Р. Л. С.. По отношение наследниците в коляното на ПРТ - Т. С. Т., Л. Т. К., К. И. Р. и Т. И. П., както е посочено по-горе е налице отказ от наследство, поради което същите не са съсобственици досежно процесния имот и претенцията следва да бъде отхвърлена. В случая обаче при определянето на квотите съдът е взел предвид, че извършените откази от наследство практически водят до това, че коляното на ПРТ остава без низходящи наследници, поради което с оглед чл. 53 ЗН се увеличават дяловете в съсобствеността на останалите две колена в коляното на РБ, като наследяването в последните е станало не по коляно, а по глава, както беше изяснено по-горе в настоящите мотиви.

2. По отношение на Поземлен имот с идентифИИКтор 51250.5715.577 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Н, с площ от 506 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, с номер по предходен план 577, кв. 11, парцел XXVIII, при съседи имоти с идентифИИКтори: 51250.5715.949, 51250.5715.924, 51250.5715.586 51250.5715.36 се установява, че същият е бил реституиран на наследниците на МТБ, т.е. налице е възникнала съсобственост въз основа на реституция и наследствено правоприемство, като при изследването на наследствените сукцесии, съдът достига до извод, че имотът следва да се допусне до делба между следните лица и при следните квоти в съсобствеността: 3/24 ид. части за Е. С. Т.; 3/24 ид. части за В. С. Т.; 6/24 ид. части за З. К. А.; 3/24 ид. части за Р. И. Д.; 3/24 ид. части за Р. И. П.; 2/24 ид. части за Р. Г. Т.; 2/24 ид. части за Б. Й. Т. и 2/24 ид. части за Т. Й. Т.. В случая по отношение на сочения ответник Р. Л. С. не се установява наличието на съсобственост с част от ищците досежно този недвижим имот, поради което по отношение на ответнИИК за този имот претенцията следва да бъде отхвърлена.

Съгласно нормата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78. В случая не са налице обективно и субективно съединени искове в първата фаза на делбеното производството по чл. 343 ГПК, поради което съдът намира, че по отношение претенциите за заплащането на разноски следва да се произнесе във фазата по извършване на делбата – така Определение № 203 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 205/2011 г., I г. о., ГК; Определение № 58 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 399/2016 г., IV г. о., ГК.

На следващо място, съдът намира, че с оглед отхвърлянето на претенциите по отношение на ответнИИК досежно единия от делбените имоти, а така и по отношение на част от ищците досежно другия делбен имот, то са налице предпоставките на чл. 78 ГПК, във вр. чл. 9 ТДТКССГПК, всеки от ищците за който делбата е допусната следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийският районен съд сумата от по 51,13 евро, представляващи дължима държавна такса за отхвърлената част от предявения иск за делба за първоинстанционното производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд