Решение № 2236 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2243/2026 г.

Производството е по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и е образувано по жалба на Р. К. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Б., •••; К. П. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б., •••; С. П. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Б., •••. Обжалва се Решение № 3146-ФГ от дата 14.05.2026г. на Общинска служба „Земеделие“, град Созопол, с което се извършва поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3146 / 15.04.2026г. на ОСЗ-Созопол на наследници на Ж. Б. Г. за признаване правото на собственост върху земеделски земи, като е постановено в решение № 3146 / 15.04.2026г., във второ римско, т, 1, вместо „чл. 15, ал.2 от ЗСПЗЗ”, да се чете „чл. 15, ал,4 от ЗСПЗЗ”. Жалбоподателите излагат твърдения, че обжалвания акт е незаконосъобразен, тъй като липсва очевидна фактическа грешка. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателите, чрез своя процесуален представител поддържат жалбата. Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, не изразява становище по делото. Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С Решение № 3146/15.04.2026г. на Общинска служба Земеделие - град Созопол, по преписка по заявление с вх. № 3146/04.08.1992 г. се признава правото на собственост на наследниците на Ж. Б. Г. в стари реални граници на имот нива с площ от 9.2 дка в местността „•••“, землището на гр. Ч., и се отказва правото на собственост на наследниците на Ж. Б. Г. в стари реални граници на имот нива с площ от 9.2 дка в местността „•••“, землището на гр. Ч., като е посочено, че правото не се възстановява на основание чл.15, ал. 2 ЗСПЗЗ и следва обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. С обжалваното Решение № 3146-ФГ/14.05.2026г. на Общинска служба Земеделие - град Созопол, по преписка по заявление с вх. № 3146/04.08.1992 г. се извършва поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3146/15.04.2026г. на Общинска служба Земеделие - град Созопол, по същата преписка, като във второ римско, т. 1 вместо „чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ“, да се чете „чл. 15, ал. 4 от ЗСПЗЗ“ и е постановена неразделност с поправеното решение. Видно от Определение № 2541/21.05.2026г. по гр. д. 1717/2026г. по описа на РС Бургас и от представената жалба, че на 24.04.2026 г. е образувано висящо дело по обжалване на Решение № 3146/15.04.2026г. на Общинска служба Земеделие - град Созопол. Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални административни актове, които следва да отговарят на условията за законосъобразност по чл. 146 АПК – да са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта на закона. Съгласно § 19, ал. 1 ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обжалването на индивидуалните административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Решенията на Поземлената комисия/Общинската служба по земеделие за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ също подлежат на обжалване, като компетентен да разгледа жалбата е районният съд на основание чл. 14, ал. 8 ЗСПЗЗ. Видно от приложеното удостоверение за наследници, жалбоподателите се легитимират като наследници на Ж. Г., починала на ••.••.•••• г., което обуславя правния интерес от подаване на настоящата жалба. Р. Б. е получила препис от обжалваното решение лично на 19.05.2026 г., но няма данни да е връчено на другите жалбоподатели, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Следователно жалбата е допустима – подадена е против подлежащ на обжалване административен акт, от лице с правен интерес и в законовия преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. В настоящия случай доводите на жалбоподателите са правилни. С промяната на записаното правно основание в обжалвания административен акт не се отстранява допусната очевидна фактическа грешка, а се изменя волята на административния орган, което е недопустимо по реда на чл. 62 АПК и по чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. По този ред обаче се извършва само поправка, но не може да се променя формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му. Недопустимо е под формата на поправка на очевидна фактическа грешка да се отстраняват правни непълноти, чието наличие е във връзка с издаването на съответния акт. Така се приема в Решение № 5924 от 1.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2026 г., II о. и Решение № 5274 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2015 г., II о. На това основание обжалваното решение се явява незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 АПК и следва да бъде отменено. Липсват доказателства за сторени от жалбоподателите разноски по делото, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, съдът