Решение № 2 от 4.3.2026 г. на Районен съд - Средец по дело № 3/2026 г.

наказателно дело № 20262170200003 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на А. В. А., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление № 356 /03.12.2025г., издадено от Директора на РДГ Бургас, с което на А. В. А., ЕГН ••••••••••, на основание чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.85, предложение 3 от ЗЛОД вр.чл.43, ал.2, пр.10 от ЗЛОД, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години, а на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД вещта, предмет на нарушението -1бр.труп на женска сърна е отнет в полза на държавата. Определено е и да заплати обезщетение в размер на 1000 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен, на основание чл.2, раздел 1А, т.3, вр. чл.3, т.2 от НРОЩНД. Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично, заедно с адв.С. К., надлежно упълномощен. Поддържа се жалбата. За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк.С.ва, надлежно упълномощена. Същата оспорва жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 28.08.2025 г. св. Т. Г. бил на работа съвместно с колегите си свид. А. Д. Д. и свид.Г. Б. П.. По време на пътуването им със служебния автомобил по пътя ДГС –Средец посока Ханчето установили жалбоподателя, който бил спрял с автомобила си Форд Транзит с рег.№ А 5768 НМ на главния път и в момента на тяхното преминаване натоварвал в автомобила труп на женска сърна. Свидетелите спрели , за да извършат проверка. Пред тях жалбоподателят казал, че сърната е ударена от друга кола, трупът пречи на движението и затова той я качил в колата си, за да я предаде на патрула на гранична полиция, който се намира до ханчето. Не е звънял на тел.112. Автомобилът и сърната били задържани, както и бил съставен Констативен протокол серия ЖОО № 0042382. Жалбоподателят бил поканен да се яви на 03.09.2025 г. в сградата на ДГС – Средец, където му бил съставен и връчен АУАН серия ЖОО № 0108125/03.09.2025г. Въз основа на посочения АУАН било издадено и атакуваното НП № 356/03.12.2025г., в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата н а чл. 85, предл. 3 от ЗЛОД, поради което и на основание същата разпоредба наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева, а на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД му наложил и наказание "Лишаване от право да ловува" за срок от 3 години. Със същото НП жалбоподателят бил задължен да заплати на ЮДП – Сливен обезщетение в размер на 1000 лева, на основание чл.2, раздел 1А, т.3, вр. чл.3, т.2 от НРОЩНД. В полза на държавата били отнети вещите предмет на нарушението – 1бр.труп на женска сърна. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя Т. М. Г. и свидетелите А. Д. Д. и Г. Б. П., като констатира, че същите са логични, последователни и взаимосвързани. Жалбоподателят не оспорва така установените факти при извършване на проверката. Възраженията му са в насока правната квалификация , както и за процесуални пороци на производството-не е посочено мястото на нарушението, тъй като и в АУАН и в НП се сочи : „на територията на ДГС –Средец, в близост до подоотдел 86а“, като според процесуалният представител това обстоятелство е свързано със законово изключената компетенция на РДГ Бургас да съставя актове за нарушения по ЗЛОД на участък от пътната републиканска мрежа . Прави се възражение и за погрешна квалификация на изпълнителното деяние. Съдът намира направените възражения за състоятелни. На първо място процесният АУАН, въз основа на който е издадено НП, а и самото НП, не притежават всички необходими реквизити , а именно видно от описаното в тях е, че липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин. Посоченото място на извършване на нарушението е твърде относително определено с посочените в акта белези –„ на територията на ДГС –Средец, в близост до подоотдел 86а“. Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали става въпрос действително за територия от компетентността на контролните органи, каквото възражение се прави. НП не може да почива на предположения. Съобразно разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН мястото на нарушението е необходим елемент от съдържанието на наказателното постановление , като в случая наказателното постановление не отговаря на посоченото изискване. За разлика от нередовността на акта , която може да бъде санирана при допусната нередовност в него, ако е безспорно установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН , такава възможност не е предвидена за наказателното постановление. На следващо място нарушението не е безспорно установено. По смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов – чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Разпоредбата на чл. 85 от ЗЛОД предвижда, че който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. В посочената норма законодателят е уредил няколко алтернативни форми на административното нарушение, като в предложение трето е посочено "превозва". Видно от събраните в съдебно заседание свидетелски показания, жалбоподателят към момента на проверката не е управлявал процесния автомобил, а е бил спрял и в момента е качвал трупа на сърната в автомобила си , поради което няма как да осъществи нарушението по чл.85 ЗЛОД като превозва убит дивеч, тоест същият не е осъществил вмененото му деяние от обективна и субективна страна. Следва да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по безспорно установяване на нарушението и мястото на извършването му, като отговорността като репресивна такава няма как да почива на предположения. С оглед горните съображения НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. П о изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Средецкият районен съд