Решение № 2759 от 24.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10973/2025 г.

дело № 20251100510973 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба,вх.№244086/14.07.2025год. от „Топлофикация София“ЕАД ,ищец по делото ,чрез юрк.Тома Томов срещу Решение № 12613/27.06.2025год. постановено по гр.д.№ 22804/2024год. по описа на СРС , 161 състав ,с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Б. Б. Т., ЕГН ••••••••••, Д. Б. Т., ЕГН ••••••••••, и Б. В. Т., ЕГН ••••••••••, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по 1/3 част от следните суми: сумата от 8263,43 лв., главница за топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ••••, аб. № 116859, за периода м.05.2020 г.- м.04.2022 г., сумата от 27,72 лв., главница за дялово разпределение за периода м.07.2020 г.- м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 1298,85 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия, за периода 15.09.2021 г.-07.08.2023 г., сумата от 5,83 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение, за периода 15.09.2020 г.-07.08.2023 г., предмет на заповед № 26793 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 45621/2023 г., СРС, 161-ви с-в. Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.Моли съда да постанови решение ,с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да уважи предявените претенции. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са собственици на процесния топлоснабден имот, както и че неправилно е приел, че в тежест на ищцовата страна е да докаже изрично приемане на наследството на В.Д. Т. от страна на ответниците,предвид че не е въведено възражение от ответната страна. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Б. Т.,Д. Т. и Б. Т. ,чрез особен представител адвокат Л. Н. , с който я оспорват . Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно Третото лице-помагач "Техем Сървисис" ЕООД в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК не взема становище по въззивната жалба. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Пред СРС са предявени положителни установенителни искове ,по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено по отношение на ответниците ,че дължат на ищеца ,при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/3 всеки от общия дълг, като сумите се разпределят по следния начин: -Б. Б. Т. ,при дял от 1/3 от общия дълг :сумата в размер на 2 754,48лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия ,доставена в периода от 01.05.2020год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 14.08.2023год. до окончателното й заплащане ; - сумата в размер на 432,95лв.,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021год. до 07.08.2023год. ; сумата в размер на 9,24лв.,представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2002год. до м.04.2022год. и сумата от 1,94лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2020год. до 07.08.2023год. -Д. Б. Т. ,при дял от 1/3 от общия дълг :сумата в размер на 2 754,48лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия ,доставена в периода от 01.05.2020год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 14.08.2023год. до окончателното й заплащане ; - сумата в размер на 432,95лв.,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021год. до 07.08.2023год. ; сумата в размер на 9,24лв.,представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2002год. до м.04.2022год. и сумата от 1,94лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2020год. до 07.08.2023год. -Б. В. Т. ,при дял от 1/3 от общия дълг :сумата в размер на 2 754,48лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия ,доставена в периода от 01.05.2020год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 14.08.2023год. до окончателното й заплащане ; - сумата в размер на 432,95лв.,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021год. до 07.08.2023год. ; сумата в размер на 9,24лв.,представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода м.07.2002год. до м.04.2022год. и сумата от 1,94лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2020год. до 07.08.2023год. В исковата молба ищецът сочи, че ответниците като собственици на имота били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца,влезли в сила едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответниците били използвали доставената им топлинна енергия през исковия период. До момента обаче не погасили задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ответниците са депозирали в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор , чрез особения представител адв. Н.,в който оспорват изцяло претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Наведени са доводи ,че не е потребена топлинна енергия в сочените размери в исковата молба.Оспорват се твърденията на ищеца ,че е извършен реален отчет ,с доводи ,че общите и индивидуални уреди не били преминали метрологична проверка. Индивидуални уреди не били поставени ,предвид ,че липсвали отоплителни ,поради което изравнителните сметки не отразявали реално потребление.В тази връзка се оспорват и издадени фактури и изравнителни сметки ,като изготвени без да е начислен действителен разход.Оспорват се претенциите на ищеца за услуга дялово разпределение,които суми се дължат на трето лице. Правят възражение за давност. С определението си по чл. 140 от ГПК като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД, което не е изразило становище по исковете. Така предявените против ответниците установителни искове са допустими предвид издаването в полза на ищеца „Топлофикация София” ЕАД на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 45621/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в,която им е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума. В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането. Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. ищецът и ответниците са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с адрес в гр. София, ж.к. ••••, аб. № 116859, противно на приетото от СРС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Първия съд е приел ,че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са приели наследството на В. Т.. От представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, т. LLМ, н. д. № 20245/1996 г.,се установява ,че В.Д. Т. е придобила по силата на дарение ¾ ид. части от недвижимия имот ,а предвид настъпилата смърт на наследодателя си Д.С.П. /съгласно удостоверение за наследници, изх. № 26.1.1997год./ е наследила и другата ¼ идеална част от него ,в качеството си на единствен наследник по закон. Установява се също ,че В.Д. Т. е починала на 05.02.2000год. и нейни наследници по закон са Б. В. Т. – съпруг и Д. Б. Т. и Б. Б. Т. ,низходящи. Следователно ответниците са били съсобственици на процесния топлоснабден имот при равни квоти от по 1/3 ид. ч. ,съгласно чл.5 и чл.9 от ЗН. Неправилен и в противоречие на материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява ответниците да са приели наследството на наследодателя им В.Д. Т. . Следва да се отбележи ,че в случая в срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците не са въвели каквито и да е възражения ,свързани със съществуването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия с ищеца,респ. не са въвели каквито и да възражения, свързани с наследственото правоприемство от наследодателя. Освен това, по делото нито се твърди, нито се установява, ответниците да са вписали по предвидения в чл. 50 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред откази от наследството на починалия, нито са ангажирани доказателства за това. Напротив ,съгласно служебно изготвени справки от 23.05.2025год. от книгата по чл.49 от ЗН,водена от СРС се установява липсата на вписване на отказ или приемане на наследство. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл - решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на III ГО на ВКС. Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, противно на приетото от първоинстанционния съд. Претендираните срещу ответниците вземания не са за задължения на наследодателя им , който е починал преди началото на исковия период. Следователно исковете за установяване дължимост на суми за потребена топлинна енергия са насочени срещу ответниците, в качеството им на собственици на процесния топоснабден имот в исковия период, в който период в имота е доставяна топлинна енергия, а не в качеството им на наследници на задълженията на техния наследодател. В случая ответниците не твърдят, а не са налице и данни по делото същите да се разпоредили с правата си на собственост преди исковия период. Не са налице и данни по делото за постигнато между друг съсобственик на имота и „Топлофикация София” ЕАД съгласие за продажба на топлинна енергия за целия съсобствен топлоснабден имот, в каквато хипотеза той би бил клиент на топлинна енергия за имота и би отговарял за стойността на доставената топлинна енергия. С оглед на това ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължат заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия съобразно дела си в съсобствеността. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год. Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР протокол от ОС от 2001год. ,с приложен списък на етажните съсобственици. Съгласно заключението на вещото лице С.Б. по СТЕ,прието без възражения от страните от първата инстанция, в процесния период дяловото разпределение е извършено от „Техем Сървисис“ЕООД ,като за отчетни периоди 2020г./2021г. и 2021г./2022г., са изготвени две изравнителни сметки за потребената ТЕ . За отопление е разпределяна ТЕ от 4бр. радиатори по МСРС, поради липса на ИРРО, една щранг-лира и за сградната инсталация. За БГВ е разпределяна ТЕ по норма за разход за четири обитателя, поради липса на узаконен/и водомер/и за топла вода. Експертизата констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице е отчело броя на извършените проверки, датите на провеждането им и извършилите ги лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. Съобразно изводите на вещото лице топлотехник стойността на реално потребената през исковия период ТЕ възлиза на 8374,55лв. От заключението на вещото лице Л.С. по допуснатата и приета ССчЕ , съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период утвърдени от ДКЕВР , общо начислените и незаплатени суми за ТЕ, възлизат в размер на 8 263,43 лв. Начислени са 22 бр. сметки за услуга дялово разпределение в общ размер на 527,72 лв. и лихва 5,83 лв., осчетоводени в м.07.2020г. - м.04.2022г. Законната лихва изчислена от датата на изпадане в забава - първият ден след срока на плащане, до 07.08.2023г. датата на извлечение от сметки, съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД по ОЛП на БНБ увеличен с 10 пункта, възлиза в общ размер на 1 304,68 лв., от които 1 298,85 лв. за ТЕ и 5,83 лв. за дялово разпределение.Вещото лице е дало заключение ,че не се установява плащане на процесните задължения. При липса на индивидуален топломер в имота се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, който се определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на имотите в сградатаетажна собственост, като при липса на данни се приемат данните на подобен имот, например на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота и найголямото отношение за имот с топломер се приема за максимален специфичен разход за сградата.Начисляването на сметки за ТЕ по екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба, тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в топлоснабден имот. Съгласно чл. 6. 9 от Методиката, при щранг- лира, за която няма техническа възможност за монтаж на уред за дялово разпределение отдадената ТЕ от него се определя по изчислителен път по формула. Видно, че през последните два отоплителни сезони , ФДР не са извършили никакви проверки в имота, поради липсата на уреди за отчет,за уреда без топлоразпределител в банята е начисляван разход по максимална мощност,разпределяна е и ТЕ ,отдадена от сградна инсталация . Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за топлоснабдяването.И тъй като процесния имот е топлоснабден ,то ответника дължи и ТЕ ,отдадена от сградна инсталация. В имота се е ползвала топла вода, но поради липсата на водомер разхода за топла вода е изчисляван на брой потребители при норма 140 литра за едно денонощие, съгласно НТ чл. 69, ал. 2. Ето защо настоящата инстанция намира ,че претенциите за заплащане на доставената ,но незаплатена топлинна енергия са основателни до установения от вещото лице по ССчЕ размер от 8 263,43 лв. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че потребителите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от търговеца (ТЛП). Поради което е дължима сумата 27,72 лв. за осъществено дялово разпределение за процесния период,предвид издадените от ищеца фактури. Предвид изложеното следва да се разгледа надлежно въведеното от ответниците възражение за погасяване на дълга по давност. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на 14.08.2023г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 14.08.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 1 3 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие За процесния период 01.05.2020год – 30.04.2022год. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след изтичането на този 45 дневен срок. Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени по давност задълженията за 01.05.2020год. до 31.08.2020год. ,в общ размер от 587,32лв. тъй като падежа на задължението за м. август 2020год. е настъпил на 15.10.2020год. като към датата на предявяване на заявлението в съда / 14.08.2023год./ ,и при съобразяване периода, в който давността е била спряла /2 месеца и 7 дни/ , е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Задълженията за периода 01.09.2020год. до 30.04.2022год. възлизат на 7676,11 лв. като всеки един от тримата ответника дължи 1/3 част от тях или 2558,70лв., а до пълния предявен размер от 2754,48лв. и за периода 01.05.2020год. до 31.08.2020год. претенцията срещу тях следва да се отхвърли като погасена по давност По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода. В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м. 05. 2020 г. - м. 04. 2021 г. е издадена на 31.07.2021год.., видно от представеното с исковата молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2021год. Или забава е от 15.09.2021год. Съответно фактурата обективираща задължението за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. е издадена на 30.07.2022год. и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2022год. ,поради което ответниците са изпаднали в забава за задължението по тази фактура от 15.09.2022год. Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 7676,11лв. за периода от 15.09.2021год. до 07.08.2023год. възлиза на 1160,26лв. Всеки един от ответниците следва да заплати по 1/3 част или 386,75лв. ,а до пълния предявен размер от 432,95лв. претенцията като неоснователна следва да се отхвърли. По отношение за лихвата за забава на главница за услуга дялово разпределение в размер на 5,83лв. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в размер 1,94лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен. Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени исковете срещу тримата ответника,при условията на разделна отговорност /за 1/3 част за всеки от тях/ : за сумата от 7676,11лв. цена на потребена топлинна енергия за периода 01.09.2020год. до 30.04.2022год. ; за сумата от 27,72лв. ,стойност на услугата дялово разпределение и за сумата от 1160,26лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия , и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени за посочените размери. В останалата част, в която е отхвърлен изцяло искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,както и искът за цена на потребена топлинна енергия над уважения размер от 7676,11лв. и за периода 01.05.2020год. до 31.08.2020год. до пълния предявен размер от 8263,43лв. и искът за мораторна лихва над уважения размер от 1160,26лв. до пълния предявен размер решението следва да бъде потвърдено. По разноските : С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете ,при условията на разделна отговорност ,при дял от 1/3 за всеки един от ответниците. В заповедното производство са доказани разноски в общ размер на 141,92лв.,като предвид уважения размер на ищеца се следват такива от 67,03 евро /превалутирани 131,10лв. / Ищецът е доказал разноски в исковото производство в общ размер от 1706,92лв. ,от които :191,92лв. – д.т. ,660лв. – депозит за особен представител , 700лв. – депозити за вещи лица и 150лв. юрисконсултско възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. ЗПП .Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер на 806,18 евро /превалутирани 1576,76лв./.Или разноските пред първата инстанция ,които следва да се възложат на ответниците възлизат общо на 873,21 евро /превалутирани 1707,86лв./ Пред въззивната инстанция са доказани разноски в общ размер от 791,92лв.,от които : 191,92лв. – д.т. ,500лв. депозит за особен представител и 150лв. юрисконсултско възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.ЗПП като съобразно уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер на 374,03 евро /превалутирани 731,53лв./. Воден от гореизложеното, съдът