Решение № 468 от 14.10.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 527/2026 г.

№ 20264100500527 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 от ГПК. С Решение№346/13.03.2026г.. по гр.дело№2867/2024г. ВТРС е: -приел за установено, на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, по отношение на М. С. С. с ЕГН••••••••••, Д. С. С. с ЕГН•••••••••• и С. А. А. с ЕГН••••••••••, че Б. С. М. с ЕГН•••••••••• и Ф. А. М. с ЕГН•••••••••• са собственици на западната част от сграда с идентификатор№20242.500.16.2., представляваща самостоятелен обект с площ от 29.00кв.м., оцветена в оранжев цвят и заключена между червени точни 1-4 на комбинираната скица на стр.213 по гр.дело№2867/2024г. на ВТРС, представляваща Приложение№6 към заключението на инж.Р. И. Х., приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението, както и на попадащата под тази част реална част от поземлен имот с идентификатор№20242.500.16 с площ от 29.00кв.м., които части неправилно са заснети в границите на имота на ответниците с идентификатор№20242.500.16, вместо в имота на ищците с идентификатор№20242.500.17, поради допусната грешка в кадастралната карта на гр.Д.; -осъдил М. С. С. с ЕГН••••••••••, Д. С. С. с ЕГН•••••••••• и С. А. А. с ЕГН•••••••••• да заплатят на Б. С. М. с ЕГН•••••••••• и Ф. А. М. с ЕГН•••••••••• сумата 1263.25€ - разноски за производството. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. С. С. и Д. С. С. (чрез адв.М. К.И. от ВТАК) против Решение№346/13.03.2026г.. по гр.дело№2867/2024г. на ВТРС . Счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че ВТРС не бил взел предвид че в нот.акт№....., нот.дело№..........., с който праводателят на М. С. С. и Д. С. С. закупува от чичото на Б. С. М. и Ф. А. М. източното дворно място, с отреден парцел ........... по РП на гр.Д., заедно с построената в него сушина. При извършването на това прехвърляне и реално подялба на имотите между страните ВТРС не бил взел предвид, че в нот,акт е записано, че сушината се предава с неуредени регулационни отношение за 77 кв.м. предаваеми от имот пл.№ 17, 30.00кв.м. държавна земя предаваема по уличната регулация, както и за 42.00кв.м. предаваеми към парцел .......... Именно тези предаваеми части от парцела на праводателя на Б. С. М. и Ф. А. М. и предаваемите части държавна земя пораждат правото на собственост на М. С. С. и Д. С. С. , като реализирайки го през годините те заплащат и съответните данъчни задължения свързани с тези спорни 29.00кв.м. от процесната сушина. Когато се извършвала продажбата с нот.акт№....., нот.дело№...........праводателят на Б. С. М. и Ф. А. М. също настоявал границата между двата имота да бъде сключена за ищцовата страна 29.00кв.м. от процесната сушина. Служебните лицагеодезисти, които извършват заснемането, обаче не се съгласили да я отразят по този начин, тъй като не била налична улична регулация от 14 метра лице към улицата. ВТРС не бил взел предвид, че зида между двете спорни страни на процесната сушина е керпичен , а не масивен както твърди св. А.. Постройката, за която твърдят ищците-въззиваеми, че там били разположени бушони, била построена преди 4-5г. Преди това електромерът е бил изнесен на тротоара, а електропреносните жици минавали по покрива на къщата. За това , че процесната сушина е била един общ навес посочил и вещото лице - в плана от 1959г. навесът не е бил разделен с преградна стена.Тук било и неправилно и заключението на вещото лице, тъй като не взема предвид, че в нот.акт№....., нот.дело№...........се описвало и наличието на предаваемо място от 30.00кв.м. между страните, което преминавало в собственост на праводателя на М. С. С. и Д. С. С.. Считат, че решението е неправилно, тъй като ВТРС мотивирал решението си с извода, че спорната част от въпросната сушина е възприета от вещото лице като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като същата била с ясни граници. Този извод бил неправилен, тъй като самостоятелен обект следвало да се разглежда като обособена част от сграда, която има самостоятелно функционално предназначение и може да бъде обект на собственост-т.е. този обект да може да се използва независимо, да бъде описан в КК като отделен обект и да бъде предмет на самостоятелно право на собственост(§.5 т.39 от ДР на ЗУТ). Самостоятелен обект е този, който има самостоятелно предназначение, има идентификатор в кадастъра, и има идеални части от общите части. Самостоятелният обект е юридически самостоятелен имот, докато обособената от него част е физически отделна но не и отделен имот. Самото вещо лице изпаднало в противоречие, като в съдебно заседание веднъж заявил, че възприел спорните 29.00кв.м. от процесната сушина като самостоятелен обект, а в края на своето изложение отбелязва точно обратното, че не следва да се разглеждат и нанасят като самостоятелен обект. Приемайки заключението на вещото лице, че следва частта от 29.00кв.м. да се отнесе като част от имота на Б. С. М. и Ф. А. М., тъй като е самостоятелен обект, съда е направил неправилен извод, което е довело и до едно незаконосъобразно и неправилно решение .Не било установено обособяването на два отделни обекта на процесната сушина и то в режим на самостоятелност или обособеност, а в същото време по-скоро на базата на предположения се стигнало до извода за наличие на пропуск при нанасяне на граница между двата имота в частта на процесната сушина. Моли ВТОС да отмени решението на ВТРС и да отхвърли исковата претенция с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР. Въззивниците считат, че не следва да бъдат осъждани да заплащат разходи по делото, защото нямали вина , че има грешка в кадастъра. Претендират се разноските пред двете инстанции. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. С. М. и Ф. А. М.(чрез адв.Г. Н. от ВТАК). Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Жалбоподателите твърдят, че съдът не е съобразил, че към имотът им, видно от нотариалния акт, с който праводателят им придобил имота, се придават площи от имота на Б. С. М. и Ф. А. М. и държавна земя, които пораждали правото им на собственост върху спорните 29.00кв.м. от сушината. От Приложение№3 към заключението на вещото лице ясно се виждало къде са придаваемите части, както и, че те не обхващат спорната част. В заключението на експертизата категорично сочи, че „няма данни да е прилагана регулацията между парцел (УПИ) III-17, 18 в кв.З и парцел (УПИ) ........... по плана на Д., както и да са уреждани сметки по регулация“. Въззивниците в първоинстанционното производство не били правили възражения и не били представили доказателства, от които да се направи извод, че площта, претендирана от въззиваемите е придаваема част към УПИ ..........., че сметките за нея са уредени и регулацията е приложена. Твърденията, че въззиваемите владеят процесните 29.00кв.м. бяха опровергани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Фактът, че заплащат данък за имота си, в т.ч. и за спорните 29.00кв.м., освен, че не бил доказан, в никакъв случай не налагал извод, че са собственици. Релевантно за спора било обстоятелството приложена ли е или не уличната регулация, доколкото спорната част от сушина и попадащата под нея площ била част от имотите на страните, а не държавна или общинска собственост, т.е. не попадат в уличната регулация. Последното прави неоснователно и второто оплакване за неправилност на решението. ВТРС коментирал наличието на преграден зид между двете части на сушината, но предвид факта, че не видът на зида, а наличието му е от значение за правилното решаване на спора, го посочил като „каменна/кирпичена ограда“. В противоречие с доказателствата било и твърдението в жалбата, че постройката била построена преди 4-5 години, че преди това там било празно място, че електромерът на въззиваемите бил изнесен на тротоара и т.н. Напротив, от показанията на св.А. и св.Пушкарова, от заключението на вещото лице – ставало въпрос за една постройка, съществуваща от преди изработването на плана на гр.Д. от 1959г., която вътре била разделена на две части, ползвани съответно западната от въззиваемите и техните праводатели и източната от въззивниците и техните праводатели. Жалбоподателите неправилно считали, че понятията самостоятелен обект в сграда и самостоятелен обект на собственост не са равнозначни. Самостоятелен обект в сграда по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗКИР е „обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение“. Самостоятелен обект на собственост е този, който има достатъчна обособеност и характеристики, годни да го отличат и отграничат от други, и който не е принадлежност към друг по смисъла на чл.98 от ЗС. Не можело да бъде възприето становището на жалбоподателя, че обособената част не била отделен имот по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗКИР. След като сградата била нанесена(„така са го разпознали в кадастралната карта“), то частта от нея, попадаща в имота на ищците с площ 29.00кв.м. нямало как да не се нанесе като самостоятелен обект. Ако частта от сградата, собственост на въззивниците остане нанесена в техния имот, а както предлага вещото лице частта от сградата в имота на въззиваемите не бъде нанесена, а се коригира само границата, така, че 29.00кв.м. да се нанесат в имота на въззивяемите по делото, би се стигнало до абсурдната ситуация едната част от сградата, собственост на въззивниците да е нанесена, а другата част от нея, собственост на въззивамите да не е нанесена на КК. Ако пък сградата бъдела нанесена в цялост, без самостоятелни обекти, като се отбележело, че части от нея попадат в различни имоти, без да се нанесат самостоятелните обекти в нея, би довело до нов спор за материално право. Доколкото се оспорвала собствеността на въззивамите върху частта от сушината и попадащата под нея площ, неправилно отразени в КККР като част от имота и собственост на въззивницие, те с поведението са станали причина за водене на делото и по общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК, отговорността за разноските следвало да лежи върху тях. Моли съда да потвърди решението на ВТРС. Претендират се разноските по делото. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото пред ВТРС и съответно пред ВТОС е предявен иск по чл.54 ал.2 от ЗИКР. С договор за продажба, обективиран в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №176, том III, дело№1049/21.12.1967г., Махмуд Меймюнов С. е придобил имот с планоснимачен№ 9 в кв.3 с площ от 2160.00кв.м., заедно с построените в него къща, плевня и сушина, за който имот е отреден парцел IV-9 в кв.3 по РП на с.Д.(гр.Д.). С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №... том.....дело№.............г., М.М.С. и Д.С.С. са продали на С.М.С. дворно място с планоснимачен№16, за което е отреден парцел IV-16 в кв.3 по плана на гр.Д., целият от 930.00кв.м., заедно с построената в него сушина, без останалите постройки, с неуредени регулационни отношения за 77.00кв.м., придаваеми от имот планоснимачен №17, 30.00кв.м. държавна земя, придаваема по улична регулация, и 42.00кв.м. придаваеми към парцел III-17,18. C договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №......... дело№............ М.М.С. и Д.С.С. са продали на Е.С.Т. 1/2ид.части от дворно място, представляващо парцел III-17,18 в кв.3 по плана на гр.Д., целият от 1730.00кв.м., образуван от част от дворище планоснимачен№18 от 700.00кв.м. и част от дворище планоснимачен№17 от 840.00кв.м., с неуредени регулационни отношения за придаваеми към него 64.00кв.м. от имот планоснимачен№1066, за 100.00кв.м. от имот планоснимачен№19, за 42.00кв.м. от имот планоснимачен№16 и за 58.00кв.м. държавно място по уличната регулация, както и за 77.00кв.м., придаваеми към парцел IV-16, заедно с построената в него сушина, без другите постройки. C договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№.......... дело№..............г. Е.С.Т. и С.С.Т. продали на Д.С.С. 1/2ид.части от дворно място, представляващо парцел III-17,18 в кв.3 по плана на гр.Д., целият от 1730.00кв.м., образуван от част от дворище с планоснимачен№18 от 700.00кв.м. и част от дворище с планоснимачен№17 от 840.00кв.м., с неуредени регулационни отношения, заедно с построената в него сушина, без другите постройки. C договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№.............. дело№..............г., Д.С.С. и М.С. С. са продали на Б. С. М. 1/2ид.части от дворно място, цялото от 1730.00кв.м., заедно с цялата жилищна сграда, лятна кухня и сушина, построени в това дворно място, за което по регулационен план е отреден парцел III-17,18 в кв.3 по плана на гр.Д.. Със Заповед № 18-2902/13.3.2023 г. на Началника на СГКК, гр. Велико Търново е извършена промяна в КККР на гр. Д., с която сграда с идентификатор№20242.500.17.3, попадаща в собствения на Б. С. М. и Ф. А. М. поземлен имот с идентификатор№20242.500.17 е заличена и е нанесена като нов обект с идентификатор№20242.500.16.2 в съседния поземлен имот с идентификатор№20242.500.16, собственост на М. С. С., като с извършената промяна съответстващите на площта на сградата 120.00кв.м. са нанесени като част от поземлен имот с идентификатор№20242.500.16. Според заключението(неоспорено от страните и кретитирано от съда) на допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза първият план на гр.Д. е бил одобрен със Заповед№937/27.02.1959г., като спорната граница и сушината попадали в границите на имот с планоснимачен№9, за който е отреден парцел IV-9 в кв.3 по плана на гр.Д. (сушината представлявала навес, през който от източната му страна е бил входът за имота…). Последният кадастрален и регулационен план на гр.Д. е бил одобрен със Заповед№166/29.01.1985г., по който план били нанесени имот с планоснимачен№17, за който е отреден парцел III-17,18 в кв.3 и имот c планоснимачен№16, за който е отреден парцел IV-16 в кв.3, като по този план сушината е нанесена в същите очертания, без вътрешна граница, която да преминава през нея, поради което не било ясно сушината в цялото си очертание към кой имот е присъединена и по този начин, според вещото лице била непълнота и грешка в плана от 1985г. Също нямало данни да е прилагана регулацията между двата имота, както и да са уреждани сметки по регулация. Според вещото лице по плана от 1959г. спорната граница не съществувала, тъй като имот с планоснимачен№9 е съдържал и двата имота(с планоснимачен№17 и с планоснимачен№16), които имоти се появяват за пръв път върху плана от 1985г. Установява се, че имотната граница между двата имота(с планоснимачен№17 и с планоснимачен№16) била нанесена с условен тип линия „граница без ограда“ - така, както била установена при изработването на плана, като същата била пренесена върху кадастралната карта, но по плана не била нанесена граница, която да разделя навеса на две обособени части. Спорната част от сушината, попадаща в границите на сграда с идентификатор№20242.500.16.2 по КККР е с площ 29.00кв.м. и според вещото лице същата представлявала самостоятелен обект, тъй като същата била с ясни граници, според вещото лице. Сочи, че е налице грешка в кадастралната карта относно отразяването на границата между имот с планоснимачен№17 и имот c планоснимачен№16 в участъка на сушината. След като самият навес не би следвало да се нанася като сграда, спорните 29.00кв.м.(не би следвало да се нанасят на картата като обект) и следвало да се присъединят към имот с идентификатор№20242.500.17. В първоинстанционното производство са ангежирани гласни доказателства. Св.О. А. твърди, че отдавна знаел за процесната сушина, която била разделена на две части със зид(от камъни или кирпич) - едната част се ползвала от въззиваемите и техните праводатели, а другата - от въззивниците. Твърди, че и въззиваемите и въззивниците имат входове за имотите си през сушината, като въззиваемите никога не са имали друг вход, освен през сушината, като преди около година входът бил зазидан и въззиваемите се принудили да направят нов вход. Наличието на каменен дувар, разделящ сушината на две части, се потвърждава и от св.С.П., като през сушината бил входът за имота на въззиваемите(преди около година входът бил затворен и въззиваемите направили нов вход…). Свидетелката твърди, че „откакто се помни“ спорната част от сушината се ползвала от въззиваемите, а другата част - от въззивниците. Св.С.Б. твърди, че през годините между страните е имало спор относно границата между имотите. Твърди, че допреди 2-3 години въззивниците не били знаели, че спорната част от сушината била тяхна(разбрали за това след извършено измерване от геодезисти…), kaто дотогава спорната част се ползвала от въззиваемите. Преди година затворили входа на въззиваемите откъм сушината, поради което въззиваемите направили вход(пак през сушината). Потвърждава, че сушината била разделена със стена. Свидетелското показание се явява по своята логическа същност мнение, резултат на една логическа операция на силогизъм, като впрочем в основата си e и всяко съдебно решение. Следва да се зададе въпросът не дали свидетелят правилно е разсъждавал при възприемане на известни явления, а дали той казва право, т.е. действително ли е възприел факта и така ли го той предава, както го е възприел. Преценката на съда за достоверността на такива показания следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по делото доказателства и на изключване на възможността заинтересованост на свидетеля да е повлияла на обективността на показанията му. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпит на петима свидетели и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Когато правноревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът винаги взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти/присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивният съд не са събирани доказателства, които да я променят. Целта и предназначението на кадастъра според ЗКИР е да заснеме местоположението, границите и размерите (площта) на недвижимите имоти, вкл. на всеки обект на собственост на територията на Р. България, чрез основни кадастрални данни (чл.27), да ги обозначи с идентификатор, който е уникален номер за еднозначно посочване (чл.26) и да ги нанесе на карта, както и да обезпечи връзка с данните за собственост и други вещни права. Основните кадастрални данни за имотите (чл.27) са от техническо естество, за всички имоти такива са идентификаторите им, за поземлените имоти - точното местоположение чрез границите, трайното предназначение и начинът на ползване, адресът, а за сградите – очертанията, застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес, за самостоятелните обекти в сграда - местонахождение; етаж; предназначение. Съгласно чл.54 ал.2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката в кадастралната карта е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след разрешаване на спора по съдебен ред. Иначе казано, налице е спор, когато върху една и съща реална част от недвижим имот се претендират конкуриращи се вещни права. За допустимостта и основателността на иска е необходимо ищецът да твърди и докаже придобивното основание за своето право на собственост, пространствения обхват на това право, както и че кадастралната карта не го отразява вярно поради допусната непълнота или грешка. Така, влязлото в сила съдебно решение(съдържащо проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастъра) е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а т.1 от ЗКИР. Според §.1 т.16 от ДР на ЗИКР, непълнотите и грешките в кадастралната карта представляват несъответствия в данните за недвижимите имоти в КККР на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР. Ако непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват по съдебен ред. Най-често спорът за материално право се изразява в това, че реална част от недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран съседен имот. С иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР се цели да се установи безспорно обхватът на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, като спорното право се установява към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и юридическите факти, настъпили след одобряване на КККР, които имат значение за придобиването, изменението или погасяването на правото(т.2 от Тълк.решение от 23.02.2016г. по тълк.дело№8/2014г. - ОСГК ВКС). Според §.5 ал.1 от ПЗР ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Така, в производството по чл.54 ал.2 от ЗКИР на изследване подлежи положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта(план), като се съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни, за да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта(план) и действително притежаваното от ищците право на собственост. Поради това, предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно прекратяване на отчуждителното им действие(съобразно разрешенията, дадени в Тълк.решение№3/15.07.1993г. по гр.дело№2/1993г. - ОСГК ВС и Тълк.решение от 28.03.2011г. по тълк.дело№3/2010г. - ОСГК ВКС), както и всички други факти, водещи до промяна на границите на имота. Съгласно чл.43 ал.1 т.5 от ЗКИР, границите на поземлените имоти като основна кадастрална единица, се установяват от данните за означеното на място състояние в съответствие с документите за собственост, плановете и картите по чл.41, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКИР, а при приложена регулация - от регулационните планове. Следователно, при приложена регулация, границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността. Въззиваемите са частни правоприемници на Д.С.С. и М.С. С., които са били собственици на 1/2ид.част от дворно място, цялото от 1730 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и сушина, за което дворно място по регулационен план е отреден парцел III-17,18 в кв.3 по плана на гр.Д.. Продажбата е била осъществена при действието на кадастралния и регулационен план от 1985г., при който процесната сушина е нанесена в очертанията по плана от 1959г. - без вътрешна граница, която да преминава през нея. Оттук и възникнала неяснотата към кой от двата имота е присъединена разделената на две части сушина, ползвана в едната част от въззиваемите и техните праводатели, а в другата - от въззивниците и праводателите им. За да разреши съществуващия между страните правен спор, първоинстанционният съд е изследвал начина на придобиване на претендираното от ищците право на собственост върху спорните 29.00кв.м. като на първо място е изложил подробни мотиви по установяването на релевантните факти(влязъл в сила и приложен през 1985г. кадастрален и регулационен план; легитимация на ищците-въззиваеми(чрез покупко-продажба) като собственици дворно място от 1730.00кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и сушина, за което по РП е отреден парцел III-17,18 в кв.3 по плана на гр.Д. и съответно легитимация на ответницитевъззивници като собственици на дворно място с планоснимачен№16, за което е отреден парцел IV- 16 в кв.3 по плана на гр.Д., целият от 930.00кв.м., заедно с построената в него сушина(наследствено правоприемство от наследодателя си С.М.С., придобил имота чрез покупкопродажба при граници по действалия към този момент план от 1985г.); установено от заключението по геодезическата експертиза, че по плана от 1985г. не е нанесена граница, разделяща процесната сушина на две обособени части, като парцелната граница съществувала единствено като проектна линия, без да бъде прилагана и материализирана), след което е индивидуализирал претендираната площ въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, след което въз основа на същото експертно заключение е съпоставил и съответствието на нанесените в кадастралната карта имоти с вече установените пространствени предели на притежаваното от спорещите страни право на собственост. От показанията на свидетелите се установява, че след покупко-продажбите от 24.09.1986г. спорната част от сушината е била част от имота на ищцитевъззиваеми, като между имотите на страните в сушината съществува каменна/кирпичена ограда, разделяща сушината на две обособени части, и която ограда преминава в телена ограда по протежението на кадастралната граница по плана от 1985г. Така, следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че ищците, респ. и техните праводатели никога не са губили собствеността върху тази спорна част(сушина) и че същата след покупко-продажбите от 24.09.1986г. до изменението на кадастралната карта винаги е била част от техния имот. Тези констатации и изводи на първоинстанционния съд са основани на извършения анализ на предпоставките за осъществяване на твърдяното от ищците-въззиваеми придобивно основание и на констатациите за тяхната доказаност в производството по делото, поради което доводите на въззивника, че съдът се е ограничил само до техническата страна на нещата и в случая спорната част „сушина“ не би могло да се разглежда като самостоятелен обособен обект, който да има самостоятелно функционално предназначение и може да бъде обект на собственост - т.е. този обект да може да се използва независимо, да бъде описан в кадастъралната карта като отделен обект и да бъде предмет на самостоятелно право на собственост, не могат да бъдат споделени. В ЗКИР се прави разлика между данните за недвижимите имоти и данните за вещните права върху тях(чл.6 ал.2 от ЗКИР), първите от които се получават от кадастъра, а вторите от имотния регистър, които са свързани чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора на недвижимите имоти(чл.6 ал.1 от ЗКИР). С случая е налице грешка в кадастралната карта относно отразяването на границата между имот с планоснимачен№17 и имот c планоснимачен№16 в участъка на сушината и е отразена в границите на сграда с идентификатор№20242.500.16.2 по КККР. В т.4 от Тълк.решение от 23.02.2016г. по тълк.дело№8/2014г. - ОСГК ВКС е указано, че спорът за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част е неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е към момента на предявяване на иска, тъй като съгласно чл.2 ал.5 от ЗКИР и чл.51 от ЗКИР картния материал следва да отразява вярно правото на собственост и да се поддържа в актуално състояние. Предвид изложеното и тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Въззиваемата страна е претендирала разноски за адв.възнаграждение от 770.00€, платено по договор за правна помощ. Представен е списък по чл.80 от ГПК. Видно от приложеното по делото адв.пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.05.2026г., в същите е удостоверено, че заплатеното адв.възнаграждение общо 770.00€, като е отбелязано, че е „заплатено в брой, преди подписване на договора“. В този смисъл в полза на Б. С. М. и Ф. А. М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 770.00€, които да бъдат заплатени от М. С. С., Д. С. С. и С. А. А., С оглед предмета на спора, въззивното решение подлежи на касационно обжалване по правилата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.I от ГПК, чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,