Решение № 18740 от 6.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5124/2025 г.

Образувано е по искова молба на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. П.П. срещу П. Ц. Л., ЕГН •••••••••••••, с която се иска да бъде признато за установено , че ответницата дължи на ищеца суми в общ размер от 2865,20 лева, формирана от общо: 1/ 2544.66 лева – главници – вземания за предоставени електронни съобщителни услуги, за устройство по договор за продажба на изплащане и неустойки за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната, формирани както следва: 39,97 лв. – дължими суми за мобилни гласови услуги за периода 21.12.2022 г. – 20.02.2023 г. по Приложение №1 на 04.03.2021г. към договор с партиден номер М5760221 за услуга 359879011060 с план A1 Staff 4 2020 за срок на договора от 24 месеца и 5,62 лв. – мораторна лихва върху тази сума за период на забава 24.02.2023 г. – 23.07.2024 г., 60,80 лв. – дължими суми за мобилни гласови услуги за периода 23.01.2023 – 22.07.2023 г. по Приложение № 1 от 04.09.2022г. за услуга 101002453995 с план A1 Net 75 + A1 TV - Staff 2Y и 7,34 лв. – лихва за забава върху тази сума за период на забава 20.03.2023 г. – 23.07.2024 г., 74,22 лв. – дължими суми за мобилни гласови услуги за периода 23.01.2023 г. - 22.07.2023 г. по Приложение № 1 от 04.09.2022 г. за услуга 201002453996 с план A1 Net 75 + A1 TV – Staff и 8,75 лв. – лихва за забава върху тази сума за период на забава 20.03.2023 г. – 23.07.2024 г., 29,21 лв. – дължими суми за мобилни гласови услуги за периода 23.01.2023 г. - 22.03.2023 г. по Приложение № 1 от 10.10.2019 г. за услуга 359877976273 с план A1 Staff 2 2016 и 4,00 лв. – лихва за забава върху тази сума за период на забава 20.03.2023 г. – 23.07.2024 г., сумата от 279,00 лв. – вноски за периода от 23.01.2023 г. до 22.08.2023 г. за изплащане на цена на устройства на изплащане Handset Samsung Galaxy A13 32 GB Black+A МТ 15 23м и 27,09 лв. – лихва за забава върху тази сума за период на забава 20.03.2023 г. – 23.07.2024г., 13,39 лв. – неустойка, представляваща обезщетение в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС за услуга 201002453996 по договор с партиден номер М6000822 и 1,32 лв. лихва за забава за периода 03.08.2023 г. – 23.07.2024 г. върху тази сума, сума, 31,23 лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС за услуга 101002453995 по договор с партиден № М6000822 и 3,08 лв. – лихва за забава за периода от 03.08.2023 г. – 23.07.2024 г. върху тази сума, 171,80 лв. – дължими суми за мобилни гласови услуги за периода 23.10.2022 г. – 22.02.2023 г. по Приложение №1 от 08.07.2022г. към договор с партиден номер М6003633 за услуга 359878599665 с план A1 Unlimited 2y 34,99 May 2021 и 25,48 лв. – мораторна лихва върху тази сума за период на забава 26.12.2022 г. – 23.07.2024 г., сумата от 740,62 лв. – вноски за периода от 23.10.2022 г. до 31.03.2023 г. за изплащане на цена на устройства на изплащане Handset Apple iPhone SE 2022 64GB Star+ МАТ 40 по договор за продажба на изплащане от 08.07.2022 г. и 102,54 лв. – лихва за забава върху тази сума за период на забава 26.12.2022 г. – 23.07.2024г., сумата от 175,59 лв. – неустойка, представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС за услуга 359878599665 по договор номер М6003633 и 23,90 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода 21.03.2023 г. 23.07.2024 г., сумата от 450,78 лв. – неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за услуга 359878599665 и 61,36 лв. – лихва за забава за периода от 21.03.2023 г. – 23.07.2024 г. върху тази сума, сумата от 178,05 лв. – неустойка, представляваща отстъпка от закупено устройство Handset Apple iPhone SE 2022 64GB Star+ МАТ за услуга 359878599665 по договор номер М6003633 и 24,23 лв. – лихва за забава за периода от 21.03.2023 г. – 23.07.2024 г. върху тази сума, ведно със законна лихва върху главниците в общ размер от 2544,66 лева за периода от 25.07.2024 г. до окончателно заплащане на сумите, 2/ 320,54 лева – обезщетения за забава – уточнени по съответни главници и периоди в т. 1, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 55867/2024 г. по описа на СРС, 63 състав. Претендират се и направените в исковото и заповедното производство разноски. В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер 505132145 от 30.08.2020 г. Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1 за предоставяне на услуги по три партиди с номера М5760221, М6000822 и М6003633. Твърди, че по партида № М5760221 са сключени следните анекси: Приложение № 1 от 04.03.2021 г. за услуга 359879011060 с план А1 Staff4 2020 със стандартна месечна такса 18,00 лв., сключено за срок от 24 месеца. За периода от 21.12.2022 г. – 20.02.2023 г., въпреки че мобилният оператор е изпълнил задълженията си по посочения договор и е предоставил договорените услуги, ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 39,97 лв. По партида М6000822 са сключени следните допълнителни споразумения (анекси): Приложение № 1 от 12.10.2020 г., преподписано чрез Анекс от 04.09.2022 г. за услуга № 101002453995 с план A1 Net 75 + A1 TV (фиксиран интернет) за срок от 24 месеца; Приложение № 1 от 12.10.2020 г. преподписано чрез Анекс от 04.09.2022 г. за услуга № 201002453996 с план A1 Net 75 + A1 TV (фиксирана телевизия) за срок от 24 месеца и Приложение № 1 от 18.05.2018 г. за услуга 359877976273 с план A1 Staff 2 със стандартна месечна такса 10,00 лв., сключено за срок от 24 месеца, като по този партиден номер е закупено устройство на изплащане Handset Samsung Galaxy A13 32 GB Black+A МТ 15 от 04.09.2022 г. към услуга с номер 201002453996. Твърди, че за периода от 23.01.2023 г. – 22.07.2023 г. мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил договорената електронна съобщителна услуга, но ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 164,23 лв. и за закупено устройство на изплащане в размер на 279,00 лв. По договор с партиден № М6003633 е сключен анекс – Приложение №1 от 08.07.2022 г. за услуга 359878599665 с план A1 Unlimited 2г. 34,99, а също така към посочения договор е сключен договор за продажба на изплащане от 08.07.2022 г. за устройство Handset Apple iPhone SE 2022 64GB Star+ МАТ 40. Твърди, че в периода 23.10.2022 г.-22.02.2023 г. мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил договорената електронна съобщителна услуга, но ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 171,80 лв. и задължение за продажна цена на устройство на изплащане в размер на 740,62 лв., а също така с твърденията, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на посочените суми претендират мораторна лихва за периода 26.12.2022 г. - 23.07.2024 г. в размер на 102,54 лв. Поради неплащане на задълженията по договор с партиден № М6003633 е прекратен на 20.03.2023 г. поради забава за плащане на задължения по договора за срок от 124 дни на основания, предвидени в Общите условия. Поради прекратяването на договора е начислена неустойка в размер на 804,42 лв. С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат уважени. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за местна неподсъдност на делото и моли, доколкото е регистрирана на постоянен адрес в гр. Враца, делото да бъде изпратено по подсъдност на РС – Враца. Твърди, че е бивш служител на ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД и след като на 01.10.2021 г. е напуснала работа, през 2022 г. са започнали да й начисляват различни суми без основание като такси за хороскопи, онлайн игри и др. Оспорва по същество предявените искови претенции като неоснователни. Твърди, че ответникът е потребител. Оспорва клаузите за неустойки като нищожни поради противоречие на добрите нрави, а също така и като неравноправни клаузи в потребителски договор на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 и т. 10 ЗЗПотр. Оспорва неустойките за невърнато оборудване и оставащи вноски за незаплатена част от оборудване или устройства като нищожни, което обосновава с твърденията, че развалянето на договора за продажба на изплащане има обратно действие и така продаденото оборудване става собственост на мобилния оператор, но в същото време оспорените клаузи за неустойки възлагат в тежест на потребителя да плаща компенсаторни неустойки и вноски за продажна цена на мобилния оператор. Поддържа, че е върнала съответното оборудване, видно от приемо-предавателни протоколи. Оспорва като нищожно поради противоречие на добрите нрави кумулирането на неустойка за предсрочно прекратяване на договор и неустойка за невърнато оборудване. Оспорва като нищожна и неустойката за дадена отстъпка от цената на услуги и на устройство в размер на разликата между цената на устройството без абонамент, което обоснова с твърденията, че при разваляне на договора за продажба на изплащане с обратна сила устройството става собственост на мобилния оператор и потребителят е длъжен да го върне, поради което плащането на посочените вноски води до неоснователно обогатяване за мобилния оператор, а също така излага, че неустойката излиза извън специфичните си функции и като неравноправна клауза в потребителски договор по чл. 143, т. 19 ЗЗПотр. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции (едновременно дължими неустойка за предсрочно прекратяване и неустойка, свързана с отстъпките от услугите и устройства), се надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143. т. 5 ЗЗП. Твърди, че ответницата е върнала мобилното устройство на мобилния оператор. Оспорва претендираната от ищеца стойност за неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси по отношение на мобилно устройство Apple Iphone se 2022, като твърди, че потребителят е заплатил посоченото устройство и претендирания размер на неустойката е по-висок от дължимия по договора. Оспорва клаузата за заплащане на неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси като неравноправна клауза в потребителски договор, което обосновава с твърденията, че след прекратяване на договора мобилния оператор не предоставя услуга, но има право да получи заплащане на месечни вноски от потребителя за непредоставена услуга, което води до неравноправие между потребителя и търговеца и е във вреда на потребителя. Оспорва всички клаузи за неустойки като написани на неясен и неразбираем за потребителя език. Твърди, че документите относно размерите на неустойките са таблици, които не са предоставени на потребителя при сключване на договора по време на сключване на договора и същият не е запознат с тях. Вследствие на това всички неустойки са нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП. Допълнително, липсва ясна информация за общата стандартна месечна абонаментна такса без отстъпки, за начина на формиране и за включените в нея услуги, както и за пазарните цени на мобилните устройства, които са основа за начисляване на неустойката. Непълна и неясна е и клаузата за обезщетението при невърнато оборудване, тъй като договорът не конкретизирал стойността на предоставеното оборудване и към кой момент се определя стойността. Поддържа, че липсва доказателство за приемането на оборудване и устройства, тъй като ищцовото дружество не е предоставил приемо предавателен протокол за процесните устройства и оборудване. Твърди, че договорите са нищожни като написани със шрифт по-малък от размер 12 и таксите, лихвите и обезщетенията надвишават максималния размер на обезщетението за забава по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Въз основа на посоченото, прави искане за изискване на оригиналните договори за установяване на размера на шрифта и твърди, че предоставените копия са с преправен шрифт. Оспорва всички претендирани суми за заплащане на стойност на мобилни устройства на изплащане, което обосновава с твърденията, че развалянето на договора за продажба на изплащане е с обратна сила и мобилните устройства стават собственост на мобилния оператор. Прави възражение за давност по отношение на претендираните от ищеца неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за посочени номера ••••••••••••: •••••••• и ••••••••••, а също така неустойките за договорите за допълнителни услуги – телевизия и интернет и сумите за електронни съобщителни устройства и цена за устройства на изплащане и по отношение на всички претендирани суми. С тези аргументи иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени. Претендира разноски за делото, в това число и адвокатско възнаграждение. Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 205 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. По отношение на иска с правно основание чл. 228 ЗЕС. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС /1/ наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; /2/ изпълнение на договора от ищеца - предоставяне на телекомуникационните услуги и /3/ тяхната стойност, в резултат на което за ответника е възникнало задължение да заплати месечна такса и възнаграждение за ползваните услуги. С доклада по делото съдът е разпределил по иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното правоотношение по договора за доставка на електронни съобщителни услуги и предоставянето на услугите по договора с ответника в твърдените периоди, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца вземания. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен валиден рамков Договор за електронни съобщителни услуги № 505132145 от 30.08.2020 г., по силата на който са сключени съответните приложения № 1 за услуги, предоставени по клиентски партиди със системни номера М5760221, М6000822 и М6003633 на името на ответника в качеството му на абонат. Съгласно чл. 3.1 и чл. 3.2 от съдържанието на същия, операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез своята мрежа, като конкретните параметри, ценови условия, приложими Общи условия („ОУ“) и първоначални срокове за всяка отделно избрана далекосъобщителна услуга или пакет от услуги се уговорят в отделни приложения, съставляващи неразделна част от договора. В чл. 4.2 от договора страните изрично са се съгласили, че той представлява цялото споразумение, което урежда правоотношенията им, като всички предходни договори се идентифицират с уникалния клиентски номер и стават неразделна част от него. В договора е уредено и правото на доставчика по т. 9 (от приложимите анекси) да извършва веднъж годишно индексация на месечната абонаментна такса с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, в случай че същият е равен или по-голям от 1%. Съгласно клаузата на чл. 4.5 от рамковото съображение, договорът остава в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него. Въз основа на рамковия договор е подписано Приложение № 1 от 04.03.2021 г., въз основа на което е открита партида М5760221 за ползване на мобилна услуга за номер ••••••••••, тарифен план А1 Staff 2020 първоначален срок от 24 месеца, със стандартна месечна такса от 18,00 лв. Претендираната за тези фиксирани услуги сума за отчетния период от 21.12.2022 г. до 20.02.2023 г. е в общ размер на 39,97 лева. Въз основа на рамковия договор е подписано Приложение № 1 от 12.10.2020 г., въз основа на което е открита партида М6000822, към което е сключен и Анекс от 04.09.2022 г. за ползване на мобилна услуга номер 101002453995, тарифен план А1 Net 75+A1 TV (фиксиран интернет) с удължен срок от 24 месеца, услуга № 201002453996 с план А1 Net 75+A1 TV (фиксирана телевизия) и услуга № 359877976273. Претендираната за тези фиксирани услуги сума за отчетния период от 23.01.2023 г. до 22.07.2023 г. е в общ размер на 164,23 лева. Въз основа на рамковия договор е подписано Приложение № 1 от 08.07.2022 г., въз основа на което е открита партида М6003633 за ползване на мобилна услуга номер 359878599665, тарифен план А1 Unlimited, със стандартна месечна такса от 70,24 лв. и промоционална месечна такса от 36,14 лв. Претендираната за тези фиксирани услуги сума за отчетния период от 23.10.2022 г. 22.02.2023 г. е в общ размер на 171,80 лева. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза с вещо лице маг. ик. инж. Б. С. С., което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно, се установява по безспорен начин реалното предоставяне на процесното далекосъобщително потребление. В тази насока вещото лице дава констатации, че създаденият модел на дейност и технологичното му осигуряване изключва хипотезата процесът на отчитане на услугите и остойностяването им да бъде манипулиран. Процесните услуги за исковия период са правилно отчетени, оценени и тарифирани, фактурите и съдържанието им са издадени в пълно съотвтествие с договорните условия и съдържат всички изискуеми реквизити съгласно действащото законодателство. Анализът на трафичните данни и техническите записи доказва, че през зададения по делото исково-отчетен период ищецът „А1 България“ ЕАД е изпълнил изцяло и в пълен обем задълженията си за предоставяне на съобщителни услуги към абоната. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договори, подробно описани по - горе, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените детайлни фактури. По отношение на направените с отговора на исковата молба оспорвания от страна на ответника, съдът намира същите за изцяло неоснователни. По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД, вр. 200, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Според чл. 200, ал.1 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта, освен ако е уговорено друго, както е в случая чл. 200, ал.2 ЗЗД. За обезпечаване на нуждите на абоната при ползването на електронните съобщителни услуги, между страните са сключени два отделни индивидуални договора за продажба на изплащане на крайни технически устройства, обвързани с обслужването на клиентска партида № М6000822 и № М6003633, по които продавачът е прехвърлил правото на собственост върху вещите, а купувачът се е задължил да заплати цената им при условията на разсрочено плащане, както следва: Н а 04.09.2022 г. между страните е сключен Договор за продажба на изплащане № 504715898 (л.15 от делото) и номер 201002453996. Предмет на договора е покупко-продажбата на устройство Апарат Samsung Galaxy A13 32 GB Black+Ad. Страните са договорили обща цена на вещта в размер на 371,99 лева с включен ДДС (състояща се от първоначална вноска от 15,50 лв. и 23 месечни вноски с включена лихва). По този договор ищецът претендира сумата от общо 279,00 лева за периода от 23.01.2023 г. до 22.07.2023 г. Н а 08.07.2022 г. между страните е сключен Договор за продажба на изплащане № 505132145 (л.21-22 от делото) и номер ••••••••. Предмет на договора е покупко-продажбата на устройство Апарат Apple iPhone SE 2022 64GB Star+Ad. Страните са договорили обща цена на вещта в размер на 935,53 лева с включен ДДС (състояща се от първоначална вноска от 38,98 лв. и 23 месечни вноски с включена лихва). По този договор ищецът претендира сумата от общо 740,62 лева за периода от 23.10.2022 г. до 31.03.2023 г. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и приложените приемо-предавателни протоколи, носещи подписа на купувача, се установява, че продавачът е изпълнил изцяло задължението си по предаване на трите вещи в пълна окомплектованост и изправност, като рискът от погиването им и собствеността са преминали върху ответника. Същевременно от заключението на експертизата и приобщените фактури се установява, че ответникът е преустановил плащането на текущите разсрочени вноски по двата договора. Съгласно клаузата на чл. 12.3 от Общите условия на договорите за продажба на изплащане, при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора, стават предсрочно изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Доколкото се установява трайна забава за повече от две последователни вноски, ищецът законосъобразно е упражнил правото си по чл. 205 ЗЗД и чл. 12.3 от договорите, за което е начислил накуп всички оставащи разсрочени вноски до края на първоначално уговорения срок на договорите. С оглед настъпилата предсрочна изискуемост на основание чл. 205 от ЗЗД, претенцията за заплащане на остатъка от цената на предадените технически устройства се явява напълно основателна и доказана до пълния претендиран размер, за който липсват доказателства за извършени плащания от купувача. Доколкото от заключението на експертизата се установява по категоричен начин настъпила трайна забава за повече от две последователни вноски, ищецът законосъобразно е упражнил правото си да обяви остатъка от цената за предсрочно изискуем в последната издадена фактура. Тъй като тригодишната погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, броена от момента на настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението в съда на 25.07.2024 г., изрично не е изтекла, направеното правопогасяващо възражение се явява неоснователно. С оглед на това, претенцията за заплащане на стойността на купените технически устройства се явява напълно основателна до пълния претендиран размер. По отношение на исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. По своята същност неустойката е предварително съглашение за определяне размера на вредите от неизпълнение, като на изправната страна по договора е предоставена възможността да получи това обезщетение, без да доказва размера на действително претърпените вреди. Неустойката може да бъде определена като абсолютна величина, но може да бъде и определяема. Размерът на неустойката се определя с оглед постигането и на трите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Допустимо е уговореният размер на неустойката да бъде по-голям от претърпените от кредитора вреди, тъй като към момента на уговаряне на неустойката не е известно кога ще настъпи неизпълнението, съответно размерът на вредите може да варира. В тези случаи, ако неустойката е прекомерно голяма с оглед реално претърпените вреди може да се иска намаляването й по чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Неустойката е нищожна само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. За разлика от прекомерността, нищожността на неустойката трябва да е установима към момента на сключване на договора. За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че неустойката е уговорена във формата на главния договор, а именно писмена, да е настъпило предвиденото в договора основание за нейното плащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че неизпълнението се дължи на обстоятелства за които той не е отговорен. По отношение на претендираните от ищцовото дружество договорни неустойки за предсрочно прекратяване на рамковия договор за услуги, съдът съобрази следното: Предявените установителни искове се основават на договорни клаузи, предвиждащи санкции при предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на потребителя. Тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи, които съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП са нищожни. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойка, която излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В настоящия случай, механичният начин на формиране и кумулиране на неустоечните претенции по процесния рамков договор надвишава значително разумните пазарни граници на обезщетяване на търговеца. Видно от съдържанието на исковата молба и констатациите на съдебно-техническата експертиза, ищецът е задействал едновременно множество паралелни санкции по партидата. За всяка една от четирите далекосъобщителни услуги той претендира кумулативно: неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, неустойка под формата на възстановяване на пропорционална част от дадените търговски отстъпки от цената на месечните такси до края на уговорения срок, неустойка за възстановяване на отстъпки от цената на техническите устройства до края на срока, както и фиксирани суми за невърнато техническо оборудване по ценова листа, като претенцията в последната част е оттеглена и производството е прекратено. Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗПотр, неравноправна е всяка клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. Съдът намира, че едновременното кумулиране на изискване за три месечни такси, заедно с пълното възстановяване на всички ползвани преференции и търговски отстъпки за минал и бъдещ период, поставя потребителя в крайно неизгодно положение, водещо до значително неравновесие в правата на страните. Подобна тежка договорна обвързаност цели не просто да обезщети ищеца за евентуално претърпени вреди или пропуснати ползи от предсрочното спиране на договора, но и да го обогати изцяло неоснователно. Чрез нея операторът се стреми да си осигури чисти търговски приходи за периоди, в които той реално вече е преустановил подаването на сигнал и не предоставя никакви електронни съобщения на клиента. Ищецът, в чиято доказателствена тежест е изричното установяване на този факт, не ангажира по делото доказателства, че тези специфични кумулативни санкционни клаузи са били индивидуално договорени с ответника. Поради това същите следва да се считат за едностранно наложени в съдържанието на общите условия на оператора, приети при условия на явен „информационен дефицит“ за икономически по-слабата страна в правоотношението. Уговорените по този начин кумулативни неустойки по рамковия договор излизат извън функциите, признати от материалния закон, нарушават принципа на справедливост и накърняват добрите нрави. Тъй като тези клаузи са изначално нищожни, те се явяват лишени от правно действие и не могат да служат като валидно основание за пораждане на парично задължение. Поради изложеното, предявените установителни искове в частта им за претендираните суми за договорни неустойки следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: По силата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да бъде уважена тази акцесорна претенция в рамките на производство по чл. 415 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно, изискуемо главно вземане, падежа на същото, изпадането на длъжника в забава, както и точния математически размер на мораторната лихва за конкретно претендирания извънсъдебен период. Съдът намира тази претенция за изцяло неоснователна поради следните правни съображения: На първо място, част от претендираното обезщетение за забава е начислено изцяло върху претенцията за кумулативни договорни неустойки. Доколкото в предходния пункт от настоящите мотиви съдът прие, че клаузите за неустойки по рамковия договор са нищожни като неравноправни и противоречащи на добрите нрави, те не съставляват валиден източник на субективно право и паричен дълг. Поради акцесорния характер на отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, не може да се натрупа правомерна забава и да се дължи мораторна лихва върху нищожно и изначално несъществуващо главно вземане. Само на това основание искът в тази част се явява изцяло неоснователен. На второ място, по отношение на останалата част от мораторните лихви претенцията се явява напълно недоказана. Както се констатира от исковата молба и събраните по делото доказателства, ищецът е претендирал тези суми глобално за целия период, без да представи подробна математическа разбивка кога точно е настъпил падежът на всяка отделна месечна фактура и от кой момент се изчислява забавата по всяко отделно перо. За разлика от главното вземане по договорите за мобилни услуги и устройства на изплащане, където допуснатите технически неточности при описанието на фактурираните суми и далекосъобщителните линии бяха напълно преодолени и изяснени чрез изричните фактически констатации на съдебно-техническата експертиза, при акцесорния дълг по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД този пропуск се явява фатален. Ищецът е въвел некоректни, завишени стойности на фактурираните суми в таблицата за разпределение на исковата молба, като е пренесъл тези сгрешени параметри и като изходна база за математическото пресмятане на мораторната лихва. Съдебно-техническата експертиза е установила точния размер на главните задължения, но вещото лице не е имало за задача и не е извършило служебно изчисляване на извънсъдебната мораторна лихва по конкретни дати и реални падежи, доколкото това доказване е в изключителна тежест на самия ищец. При липсата на ясна и достоверна математическа спецификация от страна на оператора за извънсъдебната забава, съдът е лишен от възможност да установи истинския размер, без да навлезе в недопустимо съдебно нагласяне на исковата претенция. Поради липса на валиден главен дълг за неустоечната част и поради пълна недоказаност на изчислението за останалите пера, предявените акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 523,21 евро за заповедното и исковото производство за ДТ, депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от вземанията на ищеца следва да се присъдят 284,66 евро. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като не е налице заплатено адвокатско възнаграждение, а юрисконсултско такова, което се определя от съда. Ответникът не претендира и доказва разноски. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. С. С. съдът определи възнаграждение в размер на 299,88 евро (586,52 лв.), от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят 136,73 евро. Така мотивиран, Съдът