Решение № 949 от 4.5.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 139/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на Б. Е. Б., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]/22Б, срещу Отказ рег. № 1920з-1••• от 24.02.2026 г., издаден от началника на П••• р••• у••• (РУ) към О•••• д••• на М••• на в••• р••• (О•••) – П•••, с който на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие - пистолет „З•• ЗА••• SP 2•••”, калибър 9х19, № SP0••• и е постановено отнемане на оръжието. Жалбоподателят счита оспорения административен акт за незаконосъобразен. Твърди, че същият е издаден при липса на конкретни фактически мотиви, съдържащи общи и бланкетни констатации за недоказана „конкретна необходимост“, без да е посочено кое точно обстоятелство е счетено за недостатъчно. Излага доводи за неправилно приложение на чл. 76 от ЗОБВВПИ, като счита, че административният орган фактически е въвел допълнително изискване за наличие на осъществено посегателство и конкретно реализирана заплаха, каквото изискване законът не съдържа, а в случая не е извършена реална индивидуална оценка на заявителя. Пледира, че е нарушен принципа на служебното начало по чл. 7 от АПК, тъй като административният орган не е дал указания, какви допълнителни доказателства следва да се представят. Счита, че е нарушен и принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, поради факта, че освен отказ е постановено и отнемане на притежаваното оръжие, което намира за крайна мярка. Пледира, че е налице превратно упражняване на оперативна самостоятелност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – началникът на П••• Р••• към О••• – П•••, не застъпва становище по жалбата. В проведеното на 16.04.2026 г. съдебно заседание, жалбоподателят Б. Е. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила писмена молба вх. рег. № 11•••от 15.04.2026 г. поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В проведеното на 16.04.2026 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – началникът на П••• РУ при О•• – П••••, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, пледира недоказаност на сочената причина за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие за граждански цели, поради липса на факти и обстоятелства, които да обосновават наличие на заплаха за жалбоподателя или имуществото му. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Административен съд – П••••, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление УРИ: 19200••• от 20.01.2026 г., депозирано пред началника на П••• Р•• към О••• – П••• (лист 7), настоящият жалбоподател иска подновяване на срока за съхранение, носене и употреба на пистолет „З•• З•• SP 20••”, калибър 9х19, № SP00•••, по издадено му предходно разрешение с такъв предмет и обхват, непредставено по делото, за което обстоятелство отсъства спор между страните. Като причина за подновяване на разрешението се сочи необходимост от самоохрана и защита на жалбоподателя и семейството му. Към заявлението, включително служебно от административния орган, са приложени и приобщени: Декларация от 19.01.2026 г. по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, че обстоятелствата за издаване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на притежаваните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не са отпаднали (л. 7, гръб); Карта за предварителен медицински преглед (л. 9, гръб); Удостоверение № 015••• от 15.01.2026 г. за годност и качество (технически преглед) на оръжието, издадено от Стрелкови комплекс „Л.“ ООД (л. 37); Служебна бележка от Стрелкови комплекс „Л.“ ООД (л. 8. гръб)), удостоверяваща че на 15.01.2026 г. Б. Б. е стрелял на стрелбището със собствено оръжие – пистолет „З••• З•• SP 20•••”, калибър 9х19, № SP00•••, 50 броя патрони; Електронна справка за съдимост с рег. № 260119005000••• от 19.01.2026 г. (л. 9), съгласно която Б. Б. е не е осъждан; Удостоверение № SIP-6••/27.01.2026 г., издадено от Национална следствена служба (л. 10), съгласно което към 26.01.2026 г. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства срещу Б. Б. и Удостоверение за настоящ адрес изх. № 26/ГР•••• от 23.01.2026 г. (л. 12). По подаденото заявление е извършена служебна проверка и е изготвена Справка рег. № 1920••• от 04.02.2026 (л. 6), като в документа е отразено, че след извършени справки в АИС – МВР и информационните фондове на МВР, за последните три години, не са установени нарушения по Закон за защита от домашното насилие, че лицето не е нарушавало обществения ред, същият пребивава на адреса си, както и че Б. Б. има криминални регистрации и поддържа връзки с лица от активния криминален контингент. Във връзка с изложеното е изготвена Докладна записка рег. № 1920р••• от 13.02.2026 г. (л. 5), адресирана до началника на П•••Р••• към О••• – П•••, в която се съдържа заключение, че заявлението е придружено от необходимите документи съгласно нормативната база и е предложено материалите по преписката да бъдат предоставени за разглеждане на комисия. Върху докладната записка е положена резолюция на началника на П••• Р••• към О••• – П•••, с дата 13.02.2026 г. – „отказ за късо оръжие“. Административното производство е приключило с Отказ УРИ: 1920з••• от 24.02.2026 г. на началника на П••• Р••• към О••• – П•••, предмет на настоящия съдебен контрол, с който на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, на Б. Е. Б. е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на пистолет „З••• З••• SP 2••”, калибър 9х19, № SP003•••, както и на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ е разпоредено отнемане на пистолет „З••• З•• SP 2009”, калибър 9х19, № SP00•••. Отказът е мотивиран с липса на уточнение, от какво точно произтича заплахата и необходимостта от защита, с оглед посоченото от заявителя, че …“оръжието е необходимо за самоохрана и защита на семейството му“…, поради което административният орган приема, че Б. Б. кандидатства за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие без да има основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която да обосновава издаването на исканото разрешение. Отказът е съобщен на жалбоподателя на 26.02.2026 г. лично, видно от обратна разписка (лист 4, гръб). Жалбата срещу административния акт е подадена пред Административен съд – П•••• чрез административния орган на 02.03.2026 г. Горната фактическа обстановка се възприе от документите, приобщени в хода на административното производство, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения отказ, приети по делото като годни доказателства. При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – П•••, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ, заявлението за подновяване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се подава до съответния началник на РУ на МВР, по постоянен адрес на българските граждани, който орган, съгласно чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му. С оглед това, оспореният отказ, издаден от началника на П••• РУ към О••• – П••••, по заявление за подновяване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, депозирано от лице с постоянен адрес в [населено място], в район ([улица]), както и с настоящ адрес в [населено място], в район ([улица]), обслужвани от П••• Р••• към О••• – П•••• (територията на централната част на [населено място] и [населено място]), е постановен от материално и териториално компетентен орган. Не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Обжалваният отказ е издаден в писмена форма, мотивиран е съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за постановяването му и ясна разпоредителна част. Доколко посочените в акта фактически основания са подведени под съответстващите им правни разпоредби, респективно, дали предпоставките за постановяване на отказ за подновяване на притежаваното от жалбоподателя разрешение са бил налице, е въпрос на материалната законосъобразност на акта. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. В производството по издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително в рамките на проведеното производство са спазени нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, с оглед което не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите в жалбата, че в хода на производството е нарушен принципа на служебното начало, прогласен в чл. 7 от АПК, поради липса на дадени от страна на административния орган указания към заявителя да представи допълнителни доказателства. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ изрично сочи, кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя, а именно: че представените документи са непълни и/или че са несъответни на изискванията, т. е., че липсват изисквани от закона документи или че представените не отговарят на изискванията, не и че същите не обосновават достатъчно искането. Видно от доказателствата и мотивите на оспорвания административен акт, заявлението е окомплектовано в съответствие с изискванията на чл. 76, ал. 7, във вр. с ал. 4 от ЗОБВВПИ, поради което не се е налагало провеждане на процедурата по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Във връзка с горното, що се отнася до действителното наличие на основателната причина, посочена в заявлението за издаване/подновяване на исканото разрешение органът няма задължение да събира доказателства, нито да дава указания за представянето на такива. В случаите на заявено искане за издаване на разрешение по реда на ЗОБВВПИ, включително на искане за подновяването на такова, законът е възложил в тежест на заявителя към момента на депозиране на заявлението да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателната причина, сочена за обуславяща издаването/подновяването на разрешение. Съответно липсата на доказателства, обосноваващи в достатъчна степен исканото подновяване на разрешението или непредставянето на такива въобще, е въпрос по основателността на подаденото заявление, а не на неговата редовност. Преценката на административния орган за обоснованост на искането по смисъла включително на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, следва етапа на представяне на документи, а „резултатът“ ѝ обуславя или издаването на разрешение, или постановяването на отказ. Да извършва преценка за обоснованост на заявлението на етап проверка за редовност на същото, в каквато посока се излагат доводи в жалбата, би означавало административният орган да замести заявителя в качеството му на страна в производството, претендиращ наличието на основателна причина за издаване на позитивен за него акт, каквато не е нито същността, нито целта на това разрешително производство. Материалният закон. Актът е съответен на приложимия материален закон. Условията за издаване, съответно подновяване на разрешения за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са уредени в Глава четвърта, раздел III на ЗОБВВПИ. По делото не се спори, което кореспондира с доказателствата, че жалбоподателят към датата на подаване на заявлението притежава разрешение за съхранение, носене и употреба включително на огнестрелното оръжие, предмет на оспорения отказ. Подаденото на 20.01.2026 г. заявление е за подновяване на това разрешение. Независимо от липсата на изтъкнати от заявителя обстоятелства, вън от бланкетното „за самоохрана и защита на мен и семейството ми“, от подаденото заявление, е видно , че исканото разрешение е за носене и съхранение на оръжие за граждански цели и конкретно – самоотбрана. С оглед на това, предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността на отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за граждански цели – в случая самоотбрана, постановен на основание чл. 58, ал. 1. т. 10 от ЗОБВВПИ. Основният спорен по делото въпрос е именно относно приложението на цитираната разпоредба. Административният орган, извършил необходимите проверки, вкл. тези по чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, приема на база на приобщените в производството доказателства, че заявлението независимо от представените, изисквани от ЗОБВВПИ документи е немотивирано и недоказано, що се отнася до посочената от заявителя причина за разрешаване носенето и съхранението на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал. 1 – за подновяване на издадено вече разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, се издава по реда на чл. 83. Съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите по чл. 76, ал. 3 - 7, чл. 77, 78, 79, 80, 81 и 81а компетентният орган от съответното РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието им с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място в обектите за съхранение. Съгласно ал. 5 на същия член началникът на съответното РУ на МВР издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му, в едномесечен срок от подаване на заявлението. От съдържанието на цитираните нормативни разпоредби следва, че независимо от употребената от законодателя терминология „подновяване на разрешението“, процедурата протича по реда на първоначалната такава по издаване на разрешение, тъй като със ЗОБВВПИ не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено такова разрешение за предходен период. Поради изложеното, в това производство също следва да се докаже наличието на основателна причина за подновяване на разрешението (арг. от чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ). В горния смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на притежавано разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, включително издадено за граждански цели, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, спрямо него не се следва да са налице пречките, изчерпателно посочени в чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗОБВВПИ, за наличието, на които административният орган е длъжен да провери. Заявителят следва да докаже, че за него е налице и основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ – основателна причина за притежаването/подновяването на разрешителното за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, за някоя от гражданските цели (арг. от чл. 6, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗОБВВПИ) – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, колекциониране и оръжейна сбирка. Съответно за административния орган е задължението да провери и обосноваността на тази твърдяна необходимост. Т.е., за да е налице изпълнение на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, освен че е необходимо заявителят да е посочил конкретната цел, също следва да е представил и убедителни доказателства, от които да следва несъмнен извод, че е налице основателна причина, която изключва всякакво съмнение от необходимостта от оръжие. Тежестта да докаже необходимостта е за заявителя. Обосноваването на необходимостта от притежаване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие е абсолютна предпоставка за издаване на разрешение за дейностите по ЗОБВВПИ и това важи за всички хипотези на издаване на разрешение по реда на Глава четвърта от ЗОБВВПИ, включително и в производството за подновяване по чл. 87 от ЗОБВВПИ. Осъществяването на дейност по ЗОБВВПИ, включително с огнестрелно оръжие и боеприпаси, с оглед високата степен на опасност на обществените отношения, предмет на регулация, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини. От доказателствата по делото не се установява съществуването на необходимост за жалбоподателя от подновяване на притежаваното от него разрешение за дейности с огнестрелни оръжия за гражданската цел – самоотбрана. Мотивирането на заявлението с лаконичен аргумент и без съответни доказателства, че причина за исканото подновяване на разрешението е „самоохрана и защита на мен и моето семейството“, не обосновава в никаква степен наличието причина, която налага притежаването и използването на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Декларативно сочени причини, необвързани с конкретни обстоятелства и без наличието на съответни доказателства, не могат да се приемат за обуславящи необходимост от разрешаване на дейности с огнестрелни оръжия за самоотбрана, тъй като не покриват законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за сочената гражданска цел. Този извод не се променя и от представената пред административния орган декларация по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ. В документа само бланкетно е посочено, че „обстоятелствата за издаване на разрешение…“ за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси „… не са отпаднали от момента на тяхното придобиване съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ…“ В тази декларация заявителят, както не сочи конкретната гражданска цел, която претендира да е обосновала издаване на предходното разрешение, така не сочи и конкретните обстоятелства, които декларира да са налице и към 19.01.2026 г. (датата на подписване на декларацията), такива, които да водят на извод за наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство и/или имущество. При липсата на данни и доказателства за конкретни обстоятелства, застрашаващи личната безопасност на заявителя и семейството му и/или целостта на неговото имущество, правилно административният орган приема, че необходимостта от продължаване разрешаването на дейността не е доказана. В жалбата също не се излагат доводи, обосноваващи целта на исканото подновяване на разрешителното. Не се представят и доказателства за реална, непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето и личната сигурност на жалбоподателя и неговото семейство. Следователно не е доказана необходимостта от притежаване на лично огнестрелно оръжие, респективно от неговото носене, употреба и съхраняване с цел самоотбрана. Отсъствието само на това изискване е самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде/поднови разрешение, независимо покрити ли са останалите критерии, установени в закона. Неоснователни във връзка с горното са доводите в жалбата за липса на извършена реална „индивидуална оценка“ на заявителя – на личността му, съдебното му минало, поведението му, спазването на закона и липсата на нарушения на ЗОБВВПИ. Законът разписва изрично в чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ основанията при наличието, на които компетентният орган дължи постановяване на отказ да издаде/продължи издадено разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, т.е. произнася се в условията на обвързана компетентност. Сред тях е и липсата на основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение (чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ). Следва да се посочи, че отсъствието на пречките по чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗОБВВПИ, не е достатъчно условие за разрешаването на дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Едновременно с това следва да е налице и основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Да се приеме, че индивидуалният профил на заявител, спрямо когото отсъстват пречките в смисъла на по чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗОБВВПИ, е достатъчен да обоснове издаването на исканото разрешение, е в пряко противоречие с целите на закона и би довело издаване на разрешение практически на всяко лице с такъв профил. Законодателят е регламентирал възможност за разрешаване на физически лица на дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана, само при наличие на допълнителното условие по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ – необходимост за това, надлежно обоснована и доказана пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, както и актуална към датата на издаване/подновяване на разрешителното. Предвид горното изводът на административния орган за недоказана необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана от заявителя, настоящ жалбоподател, е законосъобразен и се споделя от съдебния състав. В случая липсва елемент от фактическия състав за разрешаване на дейности с оръжия по ЗОБВВПИ – налице е пречката по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, в каквато хипотеза административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да откаже подновяването на притежаваното разрешение. Приетото в оспорения акт материалноправно основание за отказ е в съответствие с приложимия материален закон и с доказателствата по делото. Съответно, материалнозаконосъобразна последица от така постановения отказ е и отнемането на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ на притежаваното от жалбоподателя късоцевно огнестрелното оръжие, която норма във връзка с чл. 155, ал. 1 от закона също регламентира обвързана компетентност на органа, издал разрешението, да отнеме оръжието при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, каквото е и сторено. По изложените съображения, не е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорвания административен акт. Не е налице отменително основание и по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт не противоречи на целта на закона. Началникът на съответното РУ на МВР, в случая на П•••• Р••• към О••• – П••••, е административният орган, който осъществява контрол върху дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях и при правилно установеното наличие на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия – дейности, представляващи източник на висока степен на обществена опасност, свързана с живота и здравето на гражданите, както и с обществения ред, каквито без съмнение са притежаването и възможността за носене и употреба на огнестрелно оръжие. По изложените съображения, жалбата с явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Относно разноските: С оглед изхода на делото заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и своевременно направена. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на О•••на М••• – П•••, юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът – издател на оспорвания административен акт (чл. 143, ал. 3 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 102.26 евро, равняващи се на 200.00 лв. превалутирани на основание § 5, във вр. с чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – П•••