Решение № 122 от 7.3.2026 г. на Районен съд - Монтана по дело № 205/2025 г.

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД .

Изложени са съображения от ответника за приложението на чл.83 ал.1 ЗЗД.

Ищцата, П. И. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес •••••, чрез Адвокатско дружество ,,М.и и партньори“, с адрес: ••••••, адвокат Д. М., е предявила иск срещу: „М.“ ЕООД, ЕИК ••••••, с адрес: Област Монтана, Община Монтана, гр. Монтана, бул./ул. „Е.“ № 22, с управител С. Й. К. и цена на иска: 5 669 (пет хиляди шестстотин шестдесет и девет) лв., осъдителен иск за неизпълнение на договор.

В исковата си молба твърди, че на основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.82 и чл.86 от ЗЗД, подава настоящата искова молба срещу „М.“ ЕООД с ЕИК •••••• във връзка с неизпълнение на Договор, подписан между П. Г. и въпросната фирма с предмет: изработка на проект за интериорен дизайн на къща, с адрес гр. •••••••, сключен на 09.12.2022г.

Обстоятелства, на които се основава искът:

На 09.12.2022 между ищеца и ответника е сключен Договор с предмет изработка на проект за интериорен дизайн в размер на 8 400.00 (осем хиляди и четиристотин) лв., като Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да изготви проект за интериорен дизайн на къща, находяща се на адрес ••••••• с общо използваема площ от 280 кв.м.

Площта, върху която е договорено да се изготви проекта, е 210 кв.м. и вкл. всички помещения без гаражи и тераси.

Съгласно договора ищецът е изпълнил своите задължения, а именно съгласно чл.1, ал.3 от договора при подписването на договора е заплатена сума от 4 200.00 (четири хиляди и двеста) лева, включително е предоставена необходимата информация за започването на проекта и неговата реализация.

Ответникът въпреки това, не е изпълнил своите задължения,

произтичащи от условията на договора а именно в чл.3 ал.1, т.1 от Раздел „Права и задължения на изпълнителя. Срокове“ страните са се договорили, че изпълнителят ще изработи проекта в следните срокове, а именно: 1. Идеен проект в срок до април 2023;

2. Работен проект - в срок до два месеца след датата на окончателното приемане на идейния проект по предходния пункт.

Сроковете са договорени в тази насока, тъй като къщата е била

започната на етап груб строеж в момента на подписването на договора и е съобразен срока с евентуалното и завършване, тъй като след снабдяването с проекта ще бъде извършен и интериорния дизайн.

И до подаването на исковата молба от крайната дата на първата фаза (април 2023) не е представен проект от Изпълнителя по договора вече след уговорената в договора дата.

Също иска да отбележи, че след уговорка с нея за посещение на обекта на място клиентът ни е заплатил 700.00 (седемстотин) лева, които включват оглед на място както и престой с преспиване в рамките на гр. В..

В допълнение на гореописаното неизпълнение от страна на ответника, е налице значително влошаване на комуникацията. Това поведение на ответника значително ограничава възможността за разрешаване на въпроси, свързани с изготвянето на проекта и създава основателни съмнения относно намерението му за изпълнение на договора. Липсата на нормална комуникация е довела до значителни затруднения за доверителя му, включително невъзможност за планиране на интериорния дизайн в синхрон с етапите на строителството, което е в напреднал стадий.

Правно основание на иска:

На основание чл.79, ал.1 във вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да отговаря за неизпълнението на договорните си задължения и причинените от това вреди. Позитивният интерес при договорните правоотношения е за изпълнение на задължение, уговорено между съконтрагентите, съответно техните правоприемници, в договора.

Преследваният резултат е желан и от двете страни. Договорна е отговорността, когато дължимият резултат не е осъществен въобще или е осъществен неточно (лошо, късно, частично), поради което за кредитора са произтекли неблагоприятни последици - вреди (имуществени и неимуществени/.

След направено уточнение предвид дадени указания,

Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника ,,М.“ ЕООД, с ЕИК ••••••, с адрес: Област Монтана, Община Монтана, гр. Монтана, бул./ул. „Е.“ № 22, представлявано от управителя С. Й. К. да заплати на ищеца П. И. Г., ЕГН ••••••••••, сумата от 5 669,00 лв. (пет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева), представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в платено възнаграждение по договор от 09.12.2022 г., по който ответникът не е изпълнил задължението си.

Да се присъди законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Да се осьди ответника да заплати направените по делото съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение, държавна такса.

Направено е особено искане при предявяване на иска, а именно, за допускане на обезпечение, чрез налагане запор върху банкови сметки на ответника до размера на 5 669.00 лв.

С Определение, рег. № 174 от 06.02.2025 г. съдът е уважил искането и е допуснал обезпечение на предявения иск. Издадена е обезпечителна заповед.

След обжалване на определението по допуснатото обезпечение, с Определение рег.№ 382 от 20.05.2025 г. Окръжен съд – Монтана по в.ч.гр.д. № 204 по описа за 2025 г. е отменил определението на МРС и е оставил без уважение искането за налагане запор върху банкови сметки на ответника, като е обезсилил и издадената обезпечителна заповед.

Ответникът, „М.“ ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление гр. •••, представлявано от управителя С. Й. К., чрез пълномощника си адвокат Н. Г. Б., вписана в АК Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

Оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Ищцата твърди, че на 09.12.2022 година между страните в настоящото производство е сключен договор с предмет изработка на проект за интериорен дизайн на къща, находяща се на адрес ••••••• с общо използваема площ от 280 кв. м. Договорено е да се изготви интериорен проект с площ 210 кв.м., включващ всички помещения без гараж и тераси за сумата от 8 400 лева.

Г. сочи, че е изпълнила своите задължения и при подписване на договора: заплатила е сумата от 4200 лева и е предоставена необходимата информация за започване на проекта и неговата реализация. Смята, че ответното дружество не е изпълнило своите задължения в договорените срокове, а именно: идеен проект в срок до април 2023 година и работен проект в срок до два месеца след датата на окончателното приемане на идейния проект. Твърди, че сроковете са договорени в тази насока, тъй като къщата е била започната на етап груп строеж в момента на подписване на договора. Твърди, че до датата на подаване на исковата молба не е представен проект от изпълнителя.

Изложената от ищцата фактическа обстановка не отговаря на действителността.

Страните по договора са постигнали съгласие изпълнителят да изготви проект за интериорен дизайн на къща с адрес - гр. В., ••• с обща използваема площ - 280 кв.м., като площта, върху която е Договорено да се изготви интериорния проект е 210 кв.м. и включва всички помещения без гараж и тераси срещу цена от 8 400 лева. Дължимото възнаграждение се заплаща по следния начин: сумата 4200 лева - авансово възнаграждение, платимо в срок до 3 работни дни след подписване на договора, сумата 2500 лева - за проект идейна фаза в срок 3 работни дни след обявяване на готовност за презентация на изработеното по идеен проект, 1700 лева - за проект работна фаза в срок 3 работни дни след обявяване на датата за приемане на изработеното по техническия проект. Във връзка с направени промени по конструкцията, промени в размерите и позицията на страните с Анекс № 1 страните договарят извършване на оглед и консултация на място от страна на ответника и съответно заплащане на възнаграждение от страна на ищцата. С анекс № 2 от 12.12.2024 година, сключен към основния договор, страните са удължили крайния срок за изготвяне на идейния проект - март 2025 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден, т. е. срокът за изготвяне на идейния проект е 31.03.2025 година. Исковата молба е предявена на 28.01.2025 година.

Искът с посочено правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД е преждевременно предявен.

Не е налице неизпълнение на договора, поради което предявеният иск е неоснователен.

Разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД изисква всяка от страните по договора да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора ищцата като възложител е длъжна да представи на ответника необходимата информация, сведения и документи, включително архитектурни планове, техническа документация, да уведоми за своите желания, очаквания, стилови и цветови предпочитания. Всичко това е необходимо, за да може проекта за интериорния дизайн да бъде съобразен изцяло с вкусовете и желанията на възложителя. Следователно ищцата следва да окаже съдействие на ответника и това съдействие е от съществено значение за изпълнение на задълженията на ответника.

След сключване на договора от страна на ищцата са предоставени скици на имота и техническа документация, но не и информация за стиловите и цветови предпочитания, желанията и вижданията. Това налага на 09.03.2023 година доверителката и да изпрати въпросник, за да може да се съобрази с визията и желанията на възложителя при изготвяне на идейния проект. Този въпросник не е попълнен от ищцата своевременно. Наложило се ищцата да бъде многократно подканяна за това, съответно на 18.03.2023 г., 13.04.2023 г., 19.04.2023 г., 21.04.2023 г.

На 24.04.2023 година е попълнен частично въпросника. Близо шест месеца след сключване на договора и след изтичане на срока за изготвяне на идейния проект - април 2023 година, едва на 05.03.2023 година от ищцата предоставя снимки от интернет за нейните стилови предпочитания

Доверителката и е констатирала несъответствия в изпратените

чертежи и това е потвърдено от ищцата. На следващо място установено е разминаване с размерите на прозорците като цяло. Въпреки многократните настоявания ищцата не изяснява това.

Неизяснен остава и въпроса каква ще бъде камината. Идейният

проект на първия етаж е изпратен на ищцата на 19.10.2023 г. , като след като го вижда, тя иска да бъде обсъден подробно. Доверителката и й предлага да се срещнат - било през зуум или вград София, за да обсъдят проекта. Ищцата заявява, че „не е спешно“ и се надява да стартира строежа на къщата. Следва пауза от почти една година, през което време ищцата не отговаря на предложението за среща и обсъждане на идейния проект и едва на 03.10.2024 година уведомява доверителката и, че предвижда промени на втория етаж. На 06.12.2024 година доверителката и и В. Ю. Д. посещават обекта и извършват измерване. При извършеното архитектурно заснемане се констатират: изменена квадратура - разлика + 33 кв.м., изменени контури на къщата, изменено разположение на стени. За установените разлики са изготвени, чертежи на първи и втори етаж, на които с червен цвят е нанесено предвиденото по архитектурен проект, а със зелен цвят е нанесено установеното при огледа. Има съществено изменение на архитектурния проект, за което е уведомена ищцата и на същата са изпратени архитектурните разпределения на първо и второ ниво.

Всяка промяна по архитектурата влияе пряко върху вътрешния дизайн и възпрепятства работата по организиране на вътрешното пространство. На практика се променят параметрите на архитектурата на сградата. За да изпълни възложената работа доверителката и трябва да има ясно и точни параметри на сградата, а без ясни и точни параметри не може да бъде изработен проект „Интериорен дизайн“.

Не е вярно твърдението, че при сключване на договора сградата е построена в груб строеж.

На 18.04.2023 година ищцата е заявила, че няма нищо построено все още. На 20.04.2023 година уточнява, че се строи барбекюто и се копае за басейна. На 19.10.2023 година все още не е стартирал строежа на къщата.

Не е вярно, че престоя с преспиване в рамките на гр. В. при посещението на обекта е заплатен от ищцата. Нощувката на нея и В. Ю. са заплатени от нея.

Налице е неизпълнение на задълженията на ищцата за предоставяне на необходимата информация, сведения и документи и неоказване на своевременно съдействие на изпълнителя.

Проектът трябва да е съобразен с архитектурния проект, желанията, вижданията, стиловите и цветови предпочитания на възложителя. Близо шест месеца след сключване на договора ищцата е дала частична информация за нейните виждания и предпочитания. Липсата на необходимата информация затруднява изготвянето на идейния проект. При строежа на къщата, започнал едва в края на 2023 година, е допуснато съществено отклонение от архитектурния проект и на практика застроената площ е повече, има промяна в разположението на стените и др. Всичко това неминуемо рефлектира и върху проекта, защото интериорният проект трябва да кореспондира с новата площ и новото разположение на помещенията. Точното изпълнение на задълженията на доверителя и е обусловено от необходимото съдействието на ищцата, което не е оказано своевременно. Срокът за представяне на идейният проект е март 2025 година и към датата на подаване на исковата молба не е налице неизпълнение от ответника.

Не е вярно, че е отказана комуникация с ищцата. Съгласно договора комуникацията между страните следва да се извършва на посочените електронни адреси.

Ако се приеме, че е налице неизпълнение на договорни отношения от страна на доверителката и, то това се дължи на обстоятелства, за които е отговорна ищцата, поради което и доверителката и следва да бъде освободена от отговорност.

Към датата на подаване на исковата молба 28.01.2025 г. задължението на доверителя и не е падежирало, тъй като срокът за изработване на идейния проект е продължен до месец март 2025 година.

На следващо място не е налице неизпълнение на договорното

задължение.

Идейният проект на първия етаж е изпратен на ищцата на 19.10.2023 година. Почти година след тази дата, на 03.10.2024 година ищцата уведомява доверителката и, че се предвиждат промени на втория етаж. На 06.12.2024 година обектът е посетен от С. К. и В. Д.. При извършеното архитектурно заснемане са констатирани значителна разлика в квадратурата, изменени контури на къщата, изменено разположение на стени.

Срокът за изпълнение на идейния проект е март 2025 година и в този срок, въпреки неоказаното съдействие от страна на ищцата, идейният проект е изготвен и ищцата е уведомена за това 20.03.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск и да и се присъдят разноските в производството.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Безспорно е установено наличието на облигационна връзка, а именно: че на 09.12.2022 между П. И. Г., като възложител и „М.“ ЕООД, с управител С. Й. К., като изпълнител е сключен Договор с предмет изработка на проект за интериорен дизайн в размер на 8 400.00 (осем хиляди и четиристотин) лв., като Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да изготви проект за интериорен дизайн на къща, находяща се на адрес ••••••• с общо

използваема площ от 280 кв.м.

Площта, върху която е договорено да се изготви проекта, е 210 кв.м. и вкл. всички помещения без гаражи и тераси.

Между страните е уговорено, че дължимото възнаграждение се

заплаща по следния начин: сумата 4200 лева - авансово възнаграждение, платимо в срок до 3 работни дни след подписване на договора, сумата 2500 лева - за проект идейна фаза в срок 3 работни дни след обявяване на готовност за презентация на изработеното по идеен проект, 1700 лева - за проект работна фаза в срок 3 работни дни след обявяване на датата за приемане на изработеното по техническия проект.

Не се спори и досежно обстоятелството, че на 15.12.2022 г. от ищцата е преведена сумата от 4 200 лева.

По повод направени промени по конструкцията, промени в размерите и позицията на страните, с Анекс № 1 страните договарят извършване на оглед и консултация на място от страна на ответника и съответно заплащане на възнаграждение от страна на ищцата.

На 12.12.2024 година е заплатена сумата от 350 лева.

След направения оглед и архитектурно заснемане са констатирани различия и е подписан Анекс № 2 от 12.12.2024 година, сключен към основния договор, с който страните уточняват квадратурата, допълнителното възнаграждение и удължават крайния срок за изготвяне на идейния проект - март 2025 година.

Не се спори, че на 17.12.2024 година е преведена сумата от 1119 лева от •••••••• на ответника.

Съгласно договора комуникацията между страните следва да се

извършва на посочените електронни адреси.

Не се спори и по отношение, че срокът за изготвяне на идейния проект е 31.03.2025 година.

Идейният проект за първия етаж е изготвен и изпратен на ищцата на 19.10.2023 година, а идейният проект за втория етаж - изпратен на 20.03.2025 година. /в хода на процеса и това обстоятелство не бе оспорено/.

Исковата молба е подадена на 28.01.2025 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

В настоящия случай, според фактическите твърдения на ищеца, същият претендира, че между него и ответника е било налично облигационно отношение по договор за изработка, с възложител – ищеца и изпълнител – ответното дружество, по силата на който и по възлагане на ищеца, ответникът се е задължил да изработи проект за интериорен дизайн на къща, находяща се на адрес ••••••• с общо използваема площ от 280 кв.м. Площта, върху която е договорено да се изготви проекта, е 210 кв.м. и вкл. всички помещения, без гаражи и тераси.

Данните по делото сочат, че между страните е бил сключен писмен договор за работата, която ищецът твърди да е възложил на ответника. Поради изпълнение на задължението на ответника, ищецът е претърпял вреди, в размер на сумата от 5 669.00 лева.

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 82, изр. 1 , във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД , за заплащане на обезщетение за вреди, поради неизпълнение на договорно задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. второ от ЗЗД , при неизпълнение на задължението от страна на длъжника, кредиторът може да иска обезщетение за неизпълнението. Според чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗД , ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност, а според ал. 2 на същата разпоредба длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Правото на обезщетение за вреди - претърпени загуби и/или пропуснати ползи, вследствие на неизпълнение на договорно задължение, възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 наличие на облигационна връзка между страните по силата на договор за изработка; 2 неизпълнение на договорно задължение, като формата на неизпълнението е без значение; 3 неизпълнението на задължението да се дължи на виновно поведение на длъжника, т. е. на причини, за които длъжникът отговаря; 4 кредиторът да е претърпял вреда – да е претърпял загуба или да е пропуснал полза, като последната следва да е предвидима към момента на пораждане на задължението; 5 да е налице причинна връзка между пълното неизпълнение или ненадлежното /неточно/ изпълнение на задължението и причинените вреди.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК всички предпоставки, посочени по-горе, включително параметрите на сключения договор за изработка. Ответникът от своя страна следва да установи по делото правоизключващите и правопогасяващите вземането възражения, съответно че е изпълнил задължението си по договора според уговореното.

Договорът за изработка представлява двустранно, консенсуално, неформално, комутативно, възмездно съглашение, по силата на което едната страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа възнаграждение. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за изработка се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за изработка не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване дейности и възнаграждението на възложителя.

Предмет на договор за изработка по чл. 258 и следващите от ЗЗД може да е както постигането на определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща такава. При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – арг. от чл. 264, ал. 2 от ЗЗД . Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. от чл. 264, ал. 3 от ЗЗД .

Съобразявайки договорените клаузи, в чл. 7, ал. 1 от договора ищцата като възложител е длъжна да представи на ответника необходимата информация, сведения и документи, включително архитектурни планове, техническа документация, да уведоми за своите желания, очаквания, стилови и цветови предпочитания. Всичко това е необходимо, за да може проекта за интериорния дизайн да бъде съобразен изцяло с вкусовете и желанията на възложителя. За да се изпълни възложеното, ищцата е следвало да окаже съдействие на ответника и това съдействие е от съществено значение за изпълнение на задълженията на ответника.

От водената кореспонденция между страните, се установява, че след сключване на договора от страна на ищцата са предоставени скици на имота и техническа документация, но не и информация за нейните стилови и цветови предпочитания, желания и виждания. Това е наложило на 09.03.2023 година ответникът да изпрати въпросник, за да може да се съобрази с визията и желанията на възложителя при изготвяне на идейния проект. Този въпросник не е попълнен от ищцата своевременно. Наложило се ищцата да бъде многократно подканяна за това, съответно на 18.03.2023 г., 13.04.2023 г., 19.04.2023 г., 21.04.2023. Едва на 24.04.2023 година тя попълва частично въпросника. Едва след петото подсещане на 05.03.2023 г., близо шест месеца след сключване на договора и след изтичане на срока за изготвяне на идейния проект - април 2023 година, на 05.03.2023 година ищцата предоставя снимки от интернет за нейните стилови предпочитания

Констатирани са несъответствия в изпратените чертежи и разминаване с размерите на прозорците като цяло.

От събраните в хода на производството гласни доказателства, в лицето на свидетелката В. Д., които съда кредитира и приобщава по делото, се установява, че на 06.12.2024 година тя посещава строежа заедно със С. К.. Присъствала е и ищцата П. Г.. Констатирано е, че строителството е в начален етап, има само зидария, няма дограми, няма и стълбище за втория етаж. Констатират се доста разминавания между подадените архитектурни проекти и това, което е построено. При извършеното архитектурно заснемане се установява изменена квадратура на строежа - разлика в повече от 33 кв.м. Има разминавания в местоположението на преградните стени, съществена разлика е констатирана в ограждащите стени, на второто ниво е добавена една ниша, променена е квадратурата на спалните помещения, като 30 кв.м. от терасата са приобщени и влезли в спалнята, констатирана е разлика по местоположението на прозорците, има нов отвор в дневното помещение, има разминавания в самите размери на отворите за прозорците, както по отношение на тяхната големина, така и като местоположение.

Има съществено изменение на архитектурния проект, за което е

уведомена ищцата и на същата са изпратени архитектурните разпределения на първо и второ ниво.

Тези обстоятелства от своя страна сочат на следното:

Всяка промяна по архитектурата влияе пряко върху вътрешния дизайн и възпрепятства работата по организиране на вътрешното пространство. На практика се променят параметрите на архитектурата на сградата. За да се изпълни възложената работа е било необходимо да има ясно и точни параметри на сградата, а без ясни и точни параметри не може да бъде изработен проект „Интериорен дизайн“.

Както в правната доктрина, така и в константната съдебната практика пропуснатата полза (lucrum cessans) се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Според ВКС пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качество на реалност и сигурност – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай се касае за обезщетение поради неизпълнение на договор, но в разглежданата хипотеза причинна връзка между неизпълнението и претърпените пропуснати ползи се прекъсва поради гореизложените съображения, поради което не е налице изискването на задължителната съдебна практика за сигурност и реалност на вредите.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, а съгласно ал. 2 от законовия текст длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

В чл. 83, ал. 1 и 2 ЗЗД са уредени различни хипотези, касаещи отговорността на длъжника в случаите, когато настъпването на вредите е в причинна връзка и с поведение на кредитора. В чл. 83, ал. 1 ЗЗД е реграментирано съпричиняването на вредите от длъжника и от кредитора, при наличието на което причинната връзка между неизпълнението на длъжника и настъпването на вредите не е изключена, но неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. При доказване на фактическия състав по чл. 83, ал. 1 ЗЗД на съда е предоставена възможност по своя преценка да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност изцяло.

В случаите по чл. 83, ал. 2 ЗЗД единствената причина за настъпване на вредите е бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за отстраняването или ограничаването им, като между тези вреди и поведението на длъжника липсва причинна връзка, а освобождаването от отговорност на длъжника в този случай е по силата на закона – при настъпване на предпоставките за това.

В настоящия случай ответникът въвежда възражение за неизпълнение на договорното си задължение именно поради причина, за която изцяло отговаря кредитора, при което на преценка подлежи налице ли е хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД .

Последната изисква активно поведение от кредитора в съответствие с принципа на добросъвестността, за ограничаване на вредите чрез полагане на дължимата грижа.

По делото не се доказа по категоричен начин и обстоятелство, че имуществената вреда възникнала в патримониума на ищеца, изразяваща се в непредставянето на идейния проект е в пряка и непосредствена последица единствено от виновно неизпълнение на задължения по твърдения договор за изработка от страна на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД , при договора за изработка поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а при изричната норма на чл. 264, ал. 2 – при приемането същият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно или некачествено изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които при обикновен преглед не могат да бъдат открити, или се появят по-късно, т. нар. скрити недостатъци. Ако не се направят възражения, предвид изричната разпоредба на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД , работата се счита за приета и одобрена – признание, че изработеното съответства на договора.

Според разпоредба на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД , в случаите на неизпълнение на договорно задължение длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин. В настоящия случай липсват твърдения, съответно доказателства, ищецът да е направил възражения за неправилно изпълнение на възложената работа пред ответното дружество при приемането на първия етап и намерение да прекрати договора поради неизпълнение. В този смисъл, следва да се приеме, че ищецът е приел, че изработеното съответства на договора, предвид разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД , / касаещо първия етап и с оглед подписваните анекси към договора, както и представянето на проекта по втория етап на 20.03.2025 г./, което от своя страна изключва последваща отговорност на изпълнителя във връзка със несъответствието на изработеното с уговореното в договора за изработка. В настоящия случай неполагането на дължимата от възложителя грижа при приемането на работата – да прегледа същата и да направи възраженията си за несъответствието й с договореното, предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД , изключва отговорността на изпълнителя и същият не дължи обезщетение за настъпили впоследствие вреди.

С оглед изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че настъпилата в патримониума на ищеца вреда, изразяваща се в не изпълнение на възложеното е претърпял вреди, с оглед и на обстоятелството, че крайният срок за предаване на проекта е март 2025 година, а иска е предявен на 28.01.2025 г., т.е. преди да е изтекъл срокът за изпълнение. В случая не е налице изключителна вина на ответното дружество, вследствие виновно неизпълнение на договорно задължение от последното. Предвид посоченото, съдът намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, право на разноски има ответното дружество.

Същото надлежно е претендирало присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 870.00 лева. По делото са представени доказателства за реалното му заплащане, като в приложения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025 г. е отбелязано, че договорено адвокатско възнаграждение е заплатено в брой на същата дата. Последният, съобразно постановките в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, служи за разписка и е доказателство за реалното извършване на този разход. Приложен е и списък с разноски по чл.80 ГПК.

Водим от горното, съдът