Решение № 114 от 20.8.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 452/2025 г.

Районен съд - Сандански20.08.2026reporting judge Иван Йорданов Филчев

Ruling

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №29/19.08.2025г., издадено от Директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Благоевград, с което на С. Б. Т., ЕГН••••••••••, с постоянен адрес в град Б., ул. „Т. м.“ №•••, вх. „•••“, ет.•••, ап.••• за нарушение на чл.223, ал.3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, на основание чл.294 от ЗЛПХМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.19, ал.3, вр. с чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. с чл.219, ал.2 от ЗЛПХМ, на основание чл.294 от ЗЛПХМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда лева/ и за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 и т.7, б. „в“ от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. с чл.233, вр. с чл.219, ал.1 и ал.2 от ЗЛПХМ, на основание чл.294 от ЗЛПХМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда лева/ като незаконосъобразно. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен Съд Благоевград. Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

Grounds

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от С. Б. Т., ЕГН••••••••••, с постоянен адрес в град Б., ул. „Т. м.“ №••, вх. „••“, ет.•••, ап.••• против Наказателно постановление /НП/ №29/19.08.2025г., издадено от Директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ Благоевград, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.223, ал.3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, на основание чл.294 от ЗЛПХМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.19, ал.3, вр. с чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. с чл.219, ал.2 от ЗЛПХМ, на основание чл.294 от ЗЛПХМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда лева/ и за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 и т.7, б. „в“ от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, вр. с чл.233, вр. с чл.219, ал.1 и ал.2 от ЗЛПХМ, на основание чл.294 от ЗЛПХМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда лева/. В жалбата се твърди маловажност на нарушенията, за които е санкционирана жалбоподателката, като се иска – предвид липсата на извършена преценка за маловажност на случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН да бъде отменено НП. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, представлява се от упълномощен представител. Същия поддържа жалбата, прави доказателствени искания. В хода на съдебните претендира допуснати в хода на административно наказателното производство съществени нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на жалбоподателката и обуславящи незаконосъобразност на АУАН и НП. Претендира се и липса на предвидения съгласно закона субективен елемент – умисъл в извършването на вменените нарушения. Иска отмяна на НП. Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт. Представителя оспорва жалбата като неоснователна и иска потвърждаване на НП. Участва в съдебното следствие. В хода на съдебните прения иска от съда да остави жалбата и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага доводи за безспорно установена фактическа обстановка, която правилно от АНО е квалифицирана като нарушение съгласно посочените в НП текстове и съгласно констатираните нарушения на жалбоподателката са наложени предвидените санкции в минимален размер. Излага доводи за извършена преценка от АНО по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН, твърдейки, че правилно от наказващия орган е преценено, че не са налице основания нарушенията да бъдат определени като маловажни. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след извършена преценка на доводите на страните и въз основа анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, приема следното от фактическа страна: В РЗИ Благоевград бил получен сигнал че в аптека, намираща се в град Сандански, на ул. „М.“ №•••, стопанисвана от „••••••“ ЕООД лицето Б. Г. А. работи като магистър фармацевт, без да притежава необходимата квалификация. Във връзка с получения сигнал от директора на РЗИ Благоевград била издадена Заповед № РД-02-158/03.06.2025г. с която била сформирана комисия в състав П. Я.и свидетелите , П. – М. и Я. - К., която на 04.06.2025г. да извърши проверка на дейността на аптеката. В изпълнение на заповедта на 04.06.2025г. комисията посетила аптека намираща се в град Сандански, на ул. „М.“ №•••. Първа в аптеката влязла свидетелката Я. К., която извършила покупка на лекарствено средство – „Тенаксум“ от 1mg без да има и да представи рецепта. Я. К. излязла от аптеката и впоследствие влезли всички членове на комисията. Служителите на РЗИ Благоевград се легитимирали и извършили проверка на място. Установили че в аптеката работи Б. А.- което лице е продало на свидетелката Я. К. лекарствено средство. Изискали документи за дейността на аптеката, от които установили, че същата се стопанисва от „•••“ ЕООД, чийто управител е лицето, работещо в аптеката – Б. Г. А.. Изискали от А. документи относно неговата квалификация. Същия представил Диплома №АВМ 0149637, регистрационен № Ф/0193358 издадена от Московската медицинска академия. А. не представил доказателства за признаването на представената диплома в страната, нито пък доказателства за регистрирането му като магистър – фармацевт. Заявил, че е подал документи за признаване на дипломата и вписването му в регистъра на фармацевтите в РБългария. От членовете на комисията била извършена проверка в Регистъра на Български фармацевтичен съюз, като името на А. не фигурирало в регистъра. Било установено, че като ръководител на аптеката е вписана магистър фармацевт С. Т., която не се намирала в аптеката. По данни от Б. А. Т. била в отпуск, като липсвали данни за това обстоятелство, както и лице, което е определено да я замества в нейно отсъствие. За установените при проверката обстоятелства бил съставен констативен протокол в присъствието на Б. А., който получил и препис от протокола. В самия протокол била отправена покана до ръководителя на аптеката – магистър фармацевт С. Т. – да се яви на 19.06.2025г. в РЗИ Благоевград. На посочената в КП дата Т. не се явила в офисите на РЗИ Благоевград, като междувременно – въпреки срока от две седмици – не бил направен никакъв опит за контакт с нея. На 19.06.2025г. свидетелката П. – М., в присъствието на свидетелките Я. – К. и Д. съставила АУАН №41 в отсъствие на жалбоподателката Т.. В АУАН била описана извършената проверка и направените констатации. Било прието от актосъставителя, че Т. е извършила нарушение на чл.223 от ЗЛПХМ, на чл.19, ал.3, вр. с чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствени продукти, вр. с чл.219, ал.2 от ЗЛПХМ и на чл.20, ал.1, т.7, б. „в“ от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствени продукти, вр. с чл.233, вр. с чл.219, ал.1 и ал.2 от ЗЛПХМ. АУАН бил изпратен за връчване на Т., като същия бил връчен на 09.07.2025г. Въз основа на съставените КП, АУАН и събраните писмени доказателства относно правоспособността на лицето Б. Г. А. на 19.08.2025г. от директора на РЗИ Благоевград било издадено обжалваното НП№29. В НП била изложена идентична на отразената в АУАН фактическа обстановка, като била приета и дадената от актосъставителя правна квалификация на претендираните нарушения. На основание чл.294 от ЗЛПХМ АНО наложил за всяко едно от нарушенията административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева. Липсват доказателства за момента на връчване на НП, но тъй като жалбата срещу него е подадена в 14-дневен срок от неговото издаване, съдът приема, че същата е подадена в срок. . При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление директор на РЗИ Благоевград е компетентно длъжностно лице да издава НП. Административно наказателното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение – АУАН – като за неговото съдържание за налице изрични изисквания съгласно чл.42, ал.1 от ЗАНН. Също така, законодателят е предвид че АУАН се съставя винаги в присъствието на нарушителя, като изключение се допуска когато извършителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Съгласно чл.84 от ЗАНН за призоваване, връчване на призовки и съобщения се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 180, ал.1 от НПК връчването на призовки, съобщения и книжа се удостоверява с разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. Ал.2 от чл.180 допуска възможност призовките, съобщенията и книжата да се връчат на трето лице, което обаче следва да поеме задължение да ги предаде… Наказателното постановление също следва да отговаря на установени от закона задължителни реквизити – чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя. Предвид изложеното относно начина на провеждане на административно наказателното производство настоящия състав констатира допускането на съществени нарушение на процедурата по установяване и наказване на претендираните нарушения, които обосновават извод за незаконосъобразност на атакуваното НП. На първо място и в АУАН и в НП е налице подробно, но общо описание на извършената проверка и установената при същата обстоятелства. Впоследствие и актосъставителя и АНО са приели, че от така описаната фактическа обстановка се установява извършването на три отделни нарушения от жалбоподателката Т. в качеството и на магистър фармацевт ръководител на проверената аптека. Липсва обаче конкретно и ясно посочване – диспозитив - на всяко едно действие или бездействие, което е прието за нарушение както от актосъставителя, така и от АНО. Дадена е правна квалификация на всяко от деянията, които контролните органи приемат като извършено нарушение, но липсва конкретно и ясно описания на фактите, които обосновават извода за това, че жалбоподателката е извършила именно това нарушение. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН в АУАН следва да бъде описано нарушението и обстоятелството, при които е било извършено. Макар в цитираната разпоредба да не е изрично посочено, то се презумира, че посоченото изискване за отнася до всяко едно нарушение, което се претендира да е извършено. Неспазването на посочената разпоредба относно задължителен реквизит на АУАН всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сходно е съдържанието и на разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН касаеща описание на нарушението в НП. Доколкото изложената в АУАН фактическа обстановка е дословно предадена и в обжалваното НП, то същото страда от същия порок – липса на прецизно и конкретно описание на всяко нарушение – диспозитив – и връзката му с дадената от АНО правна квалификация. Съдът приема, че още със съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото лицето, срещу което е бил съставен АУАН не е било уведомено по предвидения в ЗАНН и НПК начин. Отправянето на покана със съставения КП при условия че липсва пряка връзка между лицето, на което е връчен препис от КП и нарушителя и при липсата на изрично посочено съгласие от страна на това лице да уведоми нарушителя се явява съществено нарушения на процесуалните правила, водещо до ограничаване правата на наказаното лице. Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. Изложеното относно допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила относно съставяне на АУАН и издаване на НП от една страна обезмисля произнасянето от страна на съда по същество – за това, дали са установени и доказани претендираните нарушения и правилно ли е приложен материалния закон. От друга страна – липсата на ясно и прецизно описание на нарушенията, за които жалбоподателката е санкционирана възпрепятстват съда в задължението му да установи ясно и безспорно извършването на всяко едно нарушение, отговорното за извършването на нарушенията лице и неговата вина. С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода от производството съдът не дължи произнасяне по направените в хода на производството разноски. Жалбоподателката не претендира такива, а направеното от представителя на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Воден от изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. с ал.1, т.1 от ЗАНН, съдът,

Cited provisions

19