Решение № 18 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 36/2025 г.

Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН. Жалбоподателят – В. Д. Ж. от с.Крепост, общ.Димитровград е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 4113/12.08.2024 г. на Директора на РДГ - Кърджали, с което за това, че на 27.03.2024 г. в с. Крепост, община Димитровград с GPS координати 42.0,28.616;25.35,14.586 съхранява в двора на дома си 1пр.м3 дърва за горене от дървесен вид орех с дължина около 50см., немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка, с което за виновното нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 207 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН и поради липса на основание за прилагане на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Оспорва констатациите по НП. Не ставало ясно защо наказващият орган за едно и също нарушение, описано в констативен протокол, е издал два акта – две наказателни постановления. В съдебно заседание посочва, че не било изяснена фактическата обстановка по добиване на въпросната дървесина. Не било установено от къде били добити дърветата. Посоченият от тях свидетел разкрил начина, повода и какви по вид дървета били предадени на жалбоподателя, който нямал съзнание, че има нещо нередно, тъй като ги добивал пряко от лице пряко ангажирано с тази дейност. Имал служебна бележка от директора на училището, където се намирали. Случаят бил маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото стойността на дървата била 75 лева – абсолютно незначителна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. Административно-наказващият орган – Директор на РДГ – Кърджали чрез процесуалният си представител счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно. Безспорно било установено извършеното нарушение и вината на жалбоподателя. Неотносимо за спора било от къде точно е добита дървесината, намираща се в двора на жалбоподателя. При всички обстоятелства, следвало съхраняваната дървесина да бъде маркирана и да бъде придружена със съответния превозен билет, който доказва законния произход на дървесината. Счита се, че не е необходимо настъпването на вредоносен резултат. В конкретния случай с едно деяние се извършвали две нарушения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 63 б. „д“, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН и съгласно чл. 27 б. „е“ от Закона за правната помощ. Районна прокуратура - Хасково, ТО - Димитровград редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Съдът, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 27.03.2024 г., била предприета съвместна проверка, от служителите на РДГ-Кърджали М. Е. М. – горски инспектор, Д. С. П. и служителя на РУ- Димитровград Е. С. Г., по търговски обекти продаващи дървен материал за огрев и проверка на частни имоти за незаконно съхранение на дърва за огрев, в с.Крепост, общ.Димитровград. При обход забелязали, че в западната част на двора на В. Д. Ж. имало струпани дърва. Оградата била плътна но на места имало мрежа. Извършена била проверка, В. ги допуснал. Съхраняваните дърва били от дървесен вид орех, около 1 куб. м., с дължина около 50 см., които не били маркирани с контролна горска марка или общинска марка. Били отрязани с моторен трион. Лицето посочило, че ги докарало от гр.Симеоновград, но не казал точно от къде. Не представил документи за дървата. Първоначално обяснил, че ги е взел от някаква къща, а в последствие по прокурорската преписка, казал че ги е взел от двора на училище в Симеоновград. Горните констатации били обективирани в съставения при извършване на проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 130657 от същата дата – 27.03.2024 г., а на същия ден, въз основа на преценката за извършено нарушение на разпоредбите на Закона за горите, срещу жалбоподателя, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, Серия КOO, с бл. № 097618 за нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 207 от Закона за горите, както е посочено в съдържанието на АУАН. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му, подписал съставения АУАН. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения законов срок от връчването му не са депозирани. На базата на съставения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 4113/12.08.2024 г. на Директор на РДГ-Кърджали, с което за това, че на 27.03.2024 г. в с.Крепост, община Димитровград с GPS координати 42.0,28.616;25.35,14.586 съхранява в двора на дома си 1пр.м3 дърва за горене от дървесен вид орех с дължина около 50см., немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка. Дърветета са измерени с ролетка в присъствието на нарушителя – нарушение на ч.213, ал.1, т.1 и чл.207 от Закона за горите, поради което и на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и 2 ЗАНН е наложил на жалбоподателя административонаказание глоба в размер на 500 лева. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – М. М. и Е. Г.. В съдебно заседание по искане на жалбоподателя се допусна свид. Б.М.. Същият посочва, че работи в Община Симеоновград, като озеленител. Косели парковете, режели дърветата. Февруари месец се обадила директорката на училището и каза, че имало една изсъхнала слива и пречела, помолила да я окастри. Окастрили я, изкарали дърветата на тротоара. Камиона трябвало да ги хвърли, но чистили с него пазара, затова попитал Васко дали му трябват такива дървета, той казал, че му трябват и ще дойде да ги вземе. Самата слива била ниска и била изсъхнала, отрязали и един орех, който бил наклонен в двора. Тънките дървета ги хвърляли, а дебелите прибирали за общината и ги давали по селата, като се маркирали от горския, пускал пътен лист и ги карали с камиона. В. продавал зеленчуци и плодове на пазара. Представена е служебна бележка на СУ „Свети Климент Охридски“ гр.Симеоновград, съгласно която ръководството на СУ издава настоящата служебна бележка на В. Д.в Ж. – да получи отразяните клони и храстова растителност от почистването на училищния двор. Към преписката са приложени Заповед № РД49-171/23.05.2024 г. на министър на земеделието и храните, трудов договор за директор на РДГ- Кърджали, допълнително споразумение, дължностна характеристика на „специалист –горски инспектор, свидетелство за професионална квалификация. Съдът кредитира показанията на свид. М. и Г., а не кредитира тези на свид. М.. Показанията на първите са еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия. Докато показанията на свид. Б.М. са лишени от всякакво конкретика. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗГ, забраняват се покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. Според чл.207 от ЗГ - Дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказания е обявено от закона за наказуемо. При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, подписал акта. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ , нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свид. М. на длъжност "специалист горски инспектор" в РДГ – Кърджали, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, като е налице пълно и изчерпателно, макар и лаконично, описание на извършеното нарушение откъм всички негови съставомерни белези – дата, място и начин на извършване. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване формата, от орган, за който, предвид изложеното за наличието на положителен извод относно компетентността на актосъставителя, се явява овластен да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата н а чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ , а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, са установени от събраните по делото доказателства по необходимия и безпротиворечив начин. Ясно и категорично, въз основа на годни гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, кредитирани с доверие, е установен предметът на административно нарушение, неговото местонахождение и обстоятелството, че липсва поставена контролна марка върху дървата, с което тази деятелност попада в кръга от възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 207 от Закона за горите , както правилно е квалифицирано. В случая жалбоподателят излага твърдения за това, че дървата са придобити от лице, което работило като озеленител в Община Симеоновград, като били добити от окастряне на дървета в двора на училището. В случая не се представени каквито е да са доказателства за това, че действително лицето е работило като озеленител, респективно длъжностната му характеристика, или доказателства подкрепящи показаниято му относно времето и мястото на извършване на дейност по окастряне на дървета. Представената служебна бележка също не би могла да бъде отнесена към конкретната дървесина. Същественото за конкретния случай е това, че е без значение от къде е добита дървесината, дали от горски или извънгорски територии, като при всички случаи същата следва да бъде маркирана и да бъде придружена със съответния превозен билет, който да доказва законния й произход. На следващо място, в контекста на отправеното конкретно възражение, следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК , приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Както неведнъж е отбелязвано в други случаи, такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява случай с липсваща въобще или с незначителна степен на обществена опасност, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са всички обстоятелства, които могат да обосноват извод в тази насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват доказателства за предходни нарушения като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, предметът на нарушение е в малко количество, но същите не са от естество да доведат до извод за наличието на основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, а са от значение за преценката по отношение размера на наложеното административна санкция. С индивидуализирането на санкцията в размер на 500 лева, тоест съобразно установения специален минимум, съдът намира, че наказващият орган е действал обосновано от гледна точка изискванията на чл. 27 ЗАНН, като е отчел обществената опасност на деянието, както и че липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от налагане на административната санкция в размер, по – висок от минималния. Или, не е допуснат пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган. По така предложените аргументи, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление – законосъобразно издадено и правилно и следва да бъде потвърдено от съда. При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. С оглед обстоятелството, че пълномощникът на административно-наказващия орган не е проявил особена процесуална активност по делото, същото не е с особена фактическа и правна сложност, депозирано е единствено писмено становище по същото, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН , във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на РДГ-Кърджали следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро(80 лева). Мотивиран така, съдът