Решение № 483 от 15.4.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 351/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Производството по делото е образувано по жалба на С. М. с [ЕГН], подадена чрез адв. Р. от АК – Силистра, срещу Решение № 2153-18-22/ 07.11.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо Разпореждане № РНП-2-4-18-02058835/30.09.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Силистра, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получена сума за социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО в размер на 16946.51 лева, от които 13879.64 лева главница за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2025 г. и 3066.87 лв. дължима лихва, начислена на основание чл. 113 от КСО до датата на разпореждането. Жалбоподателката смята, че оспореното решение е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Счита, че не е била недобросъвестна, а незапозната с условията за отпускане на социална пенсия, посочвайки в тази насока, че не владее български нито писмено, нито говоримо. Твърди, че заявлението е било попълнено от служител, а самата тя само се е подписала. Изтъква, че нито тя, нито майка ѝ, която я е придружавала при подаването на заявлението, разбират български и могат да четат, поради което е следвало да ѝ бъде извикан преводач, който да съдейства при оформянето на документацията, акцентирайки, че не би предприела стъпки за отпускане на пенсията, ако е знаела за наличието на пречки за това. Счита, че ако е имала намерение да укрива преднамерено факта, че получава пенсия в друга държава, не би представила сама информацията за това, след като ѝ е била поискана. Моли за назначаване на съдебно-почеркова експертиза на декларацията за проверка дали „тикчетата“ и подписът са изпълнени с една и съща химикална паста и дали текстът е написан с един почерк. Моли до разпит да се допусне един свидетел при режим на довеждане, без да уточнява името му и без да посочва обстоятелствата, които ще установява с показанията му. Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. Н. Н. - Н., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: С ЕР на ТЕЛК № 91837/10.05.2023 г. на жалбоподателката е била определена 85 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с дата на инвалидизиране - 17.02.2022 г. и срок на инвалидност 01.05.2025 г. На следващия ден след издаването на решението на ТЕЛК жалбоподателката е подала Заявление № 2177-18-30/11.05.2023 г. за отпускане на пенсия за инвалидност. По подаденото заявление пенсионният орган се е произнесъл с Разпореждане № 4 /прот. № №02223/ 21.06.2023 г., с което на жалбоподателката е била отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 КСО, със срок на инвалидността до 01.05.2025 г. По повод извършено преосвидетелстване на лицето с ЕР на ТЕЛК № 90835/22.05.2025 г. към УМБАЛ „Света Марина-Варна“ ЕАД гр. Варна, с което му е определен по-висок процент ТНР, от пенсионния орган е била извършена справка в НБД „Население“, от която е установено, че настоящият адрес на жалбоподателката е бил променен от Република Турция в Република България на 11.05.2023 г., т. е. в деня на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. В тази връзка от жалбоподателката е изискан документ, издаден от съответната осигурителна институция на Република Турция, относно факта дали получава или не получава пенсия там. В указания срок жалбоподателката е представила документ с вх. № 2104-18-1278#2/09.07.2025 г., издаден от Институция за социално осигуряване, Областна дирекция социално подпомагане Истанбул, удостоверяващ, че получава в Република Турция пенсия за смърт в размер на 13692.99 турски лири, от 01.03.2018 г. По повод установяването на факта, че жалбоподателката получава наследствена пенсия в Република Турция, с Разпореждане № 2104-18-1278#3/14.07.2025 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква от КСО, е било отменено предходното Разпореждане № 4/ прот. № №02223/21.06.2023 г. и е било отказано отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО на лицето. Разпореждането е било обжалвано по административен ред и потвърдено с Решение № 2153-18- 17/27.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Силистра. След влизането му в сила е издадено Разпореждане № РНП-2-4-18- 02058835/30.09.2025 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Силистра, с което на основание чл. 98, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 113 и чл. 114 от КСО е било разпоредено възстановяване на недобросъвестно получена сума за социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. В разпореждането са били анализирани посочените по-горе обстоятелства, като е прието, че поради получаването на пенсия в Република Турция С. М. не е отговаряла на императивните изисквания на чл. 90а, ал. 1 от КСО и чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. Изтъкнато е, че пенсията в Република Турция е отпусната от 01.03.2018 г., т. е. преди подаването на заявление № 2177-18- 30/11.05.2023 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, но въпреки това лицето затаило информация при подаване на заявлението, като е декларирало, че не получава друга пенсия, включително пенсия от друга държава. Посочено е, че лицето не е изпълнило задължението по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПОС за уведомяване в едномесечен срок на органите по пенсионно осигуряване относно узнаването или настъпването на обстоятелства, водещи до спиране, прекратяване или изменение на пенсията, като не е посочила, че има отпусната пенсия от 01.03.2018 г. в Република Турция. Тези обстоятелства са обосновали извода за недобросъвестно получена сума за социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО, поради което е разпоредено възстановяване на главница за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2025 г. в размер на 13879.64 лв. и законна лихва в размер на 3066.87 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 30.09.2025 г. Разпореждането е оспорено по административен ред и потвърдено с Решение № 2153-18-22/ 07.11.2025 г.на Директора на ТП на НОИ – Силистра. За да потвърди разпореждането, ответният орган е възприел фактическите констатации на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, като въз основа на подробен анализ на фактите е счел за неоснователни доводите за добросъвестност на лицето. Коментирано е, че жалбоподателката е български гражданин, а официалният език в Република България, съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България, е българският, поради което не може да бъде кредитирано твърдението, че същата не знае и не разбира български език и това да се тълкува като оневиняващо основание за затаеният от нея факт. Като некоректно и вменяващо неоснователно вина е обсъдено твърдението в жалбата, че тикчетата с химикал върху декларативната част на заявлението, в която се отрича получаването на друга пенсия, не са били попълнени от жалбоподателката и/или нейната майка. В тази връзка е посочено, че отзивчивостта за подпомагане на гражданите, проявена от служителите на ТП на НОИ-Силистра, е обърната срещу тях чрез вменяване на действия в тяхна вреда, които не са били извършени. Изтъкнато е, че към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти, а в случая се касае за факти от обективната действителност, които са били известни за лицето - дали е получавало или не друга пенсия, включително от друга държава, а не дали е знаело или не че не може да получава социална пенсия за инвалидност в България, ако получава друга пенсия, включително от друга държава. Във връзка с доказването на твърденията в жалбата, че жалбоподателката не владее български нито писмено, нито говоримо и че заявлението е било попълнено от служител, а самата тя само се е подписала, С. М. се позовава на показанията на своята майка И. М.. От показанията на същата стана ясно, че именно тя е попълнила личната информация за дъщеря си в заявлението – имена, ЕГН, адрес, като отрича да е поставяла тикчета в декларацията и твърди, че поради неразбиране е оставила непопълнени полета при подаването на заявлението, но изрично заяви, че прави разлика между „получавам“ и „не получавам пенсия“. Свидетелката заявява, че заявлението е подписано от дъщеря ѝ, но не помни дали когато дъщеря ѝ е полагала подписа си, дописаният текст на втора страница (вида на пенсията и банката, в която е сметката на дъщеря ѝ) и тикчетата са били попълнени (показания на л. 84 от делото). Свидетелката изтъква, че поради заболяването на дъщеря ѝ движи всички документи, които я касаят, и я придружава навсякъде, а тя само се подписва. Като свидетел по делото е разпитана и служителката, която е приела заявлението – свидетеля А. И., като нейните показания са диаметрално противоположни. Същата си спомня жалбоподателката и нейната майка, които са били „много остри“ при подаването на документите, като уточнява, че комуникацията помежду им е била на български език само с майката и не помни дали двете са комуникирали помежду си и на какъв език. Според служителката е следвана обичайната процедура при приемане на документи със задаване на уточняващи въпроси, като от нейна страна са попълнени вида на пенсията и банката на заявителката, а останалата информация, в това число и отбелязванията в декларацията, са били попълнени. Законосъобразността на Решение № 2153-18-22/ 07.11.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра е предмет на разглеждане в настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона. Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра е валиден административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му, което позволява проверка на материалната му законосъобразност. Спорът в настоящото производство е съсредоточен около това налице ли е проява на недобросъвестност от жалбоподателката при получаването на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО, респ. налице ли са материалноправните предпоставки по чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяване на получената пенсия. Разпоредбата на чл. 114 от КСО регламентира възстановяването на неоснователно получени суми за осигурителни плащания, като ал. 1 на текста предвижда безусловно връщане на недобросъвестно получените суми заедно с лихвата по чл. 113, а ал. 2 изброява изчерпателно случаите, при които добросъвестно получени суми подлежат на възстановяване, като предвижда възстановяването на сумите да е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В настоящия случай органът се е позовал на хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, предвиждаща възстановяване на недобросъвестно получени суми. Следователно необходима законова предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното решение разпореждане е констатирано от административния орган недължимо получено осигурително плащане, като получателят следва да е бил недобросъвестен. Както ответният орган правилно е отбелязал в своето решение, макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Видно от фактическите съображения, изложени в обжалвания акт, административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателката е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, тъй като при подаването на заявлението за отпускане на пенсия е декларирала неверни данни относно факта дали получава друга пенсия, включително пенсия от друга държава. Доводите, които са изтъкнати в жалбата за опровергаване на извода за недобросъвестност, са допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не е бил назначен преводач, който да съдейства при оформяне на документацията при подаване на заявлението, което е довело до невярно деклариране, тъй като самата жалбоподателка не владее български език, а нейната майка говори съвсем малко, но не може да чете. Според настоящия състав изнесените в жалбата твърдения не обуславят желания от жалбоподателката резултат. На първо място прави впечатление, че твърденията относно това, че майката на жалбоподателката не владее български език, са необосновани. И. М. беше разпитана като свидетел и у съда не остана съмнение, че същата владее български език както говоримо, така и писмено, доколкото призна, че е попълнила ръкописния текст с данните на дъщеря си при подаването на заявлението. Няма данни жалбоподателката да е поставена под запрещение, същата е пълнолетна и дееспособна и се предполага, че съзнателно е гласувала доверие на своята майка, която да ѝ съдейства при подаването на заявлението за отпускане на социална пенсия и която очевидно е преценила като владееща достатъчно добре български език, за да ѝ превежда в производството, водено пред НОИ. Тъй като административното производство пред НОИ е започнало по заявление на лицето, в което не е изрично посочено, че то не владее български език, за административния орган по силата на чл. 14, ал. 1 и 4 от АПК не възниква задължение служебно да назначава преводач. За административният орган би възникнало задължение да осигури преводач на лице, което не владее български език, само в случаите когато бил уведомен, че лицето не владее български език и изрично е поискало назначаването на преводач за негова сметка (Определение № 13123 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12922/2018 г.). В случая дори не е имало белези, по които служителят, приел заявлението, да се усъмни относно обстоятелството, че лицето не е владеело български език – същото е български гражданин, с настоящ адрес в страната. Обстоятелството, че при подаване на заявлението жалбоподателката е била подпомагана от своята майка, само по себе си не означава, че лицето е било недееспособно или не знае езика, още повече, че не е направено искане за назначаване на преводач и лицето се е подписало лично под заявлението, т. е. не е било необходимо прилагане на пълномощно. Още в Разпореждане № 165/02.02.2026 г., постановено по делото, беше коментирано, че Заявление № 2177-18-30/11.05.2023 г. съставлява частен диспозитивен документ, с подаването на който е започнало производството за отпускане на пенсия, поради което съгласно чл. 180 ГПК документът се ползва от формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от автора му. В случая е налице признание относно автентичността на подписа, който финализира волеизявленията. Предвид характера на документа, не може да се оспорва верността му, нито пък със свидетелски показания да се опровергава съдържанието му (чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК). Дори да се счете, че бланката на заявлението не е била попълнена изцяло, то по общите правила относно доказателствата в процеса предаването на подписаното непопълнено заявление следва да се счете за овластяване за попълване с оглед на целта, за която се дава бланкетния документ, а в случая целта е да бъде отпусната социална пенсия за инвалидност, т. е. попълването е съобразно волята на този, който го е подписал и изявлението се смята за изявление на лицето, което е поставило предварително подписа си (в този смисъл проф. П. Венедиков в „Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес“, изд. „Сиби“ 1994 г., стр. 16). Нито изтъкнатото незнание на закона, регламентиращ условията за отпускане на социална пенсия, нито небрежността при попълването на заявлението (ако поставянето на тикчетата действително е пропуснато, както се твърди), са обстоятелства, които правят лицето добросъвестно, респ. опровергават изводите за недобросъвестно получени осигурителни плащания. Приемането на обратната теза би обусловило добросъвестно получаване на плащанията във всички случаи, в които подаващия заявление е проявил небрежност или изтъква незнанието на закона като причина за поведението си. В тази връзка съдът приема, че сумите за осигурителни плащания са получени от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 114, ал. 1 от КСО те да бъдат възстановени от същото, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Оспореното решение несъмнено съответства и на целта на закона. Разпоредбата на чл. 114 КСО цели защита на бюджета на държавното обществено осигуряване чрез създаване на механизъм за възстановяване на недължими плащания. Посредством решението тази цел ще бъде постигната, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. В заключение на изложеното съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи като се присъди такова в размер на 66,47 евро