Решение № 12579 от 1.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1343/2025 г.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, тъй като административният акт го засяга неблагоприятно. Оспорва се административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, пред териториално и материално компетентния да разгледа жалбата административен съд. Решение №РД-43/24.01.2025г. за налагане на финансова корекция е връчено на електронния адрес на дружеството на 05.06.2025г. с указания за реда за обжалването му в 14-дневен срок, което право е упражнено от дружеството с подадената на 19.06.2025г. жалба до съда.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В чл.2, ал.4 от Устройствения правилник на ИАРА, приет с ПМС № 95/18.05.2010 г., Агенцията е определена за Управляващ орган по отношение на средствата от Европейския фонд по рибарство на Европейския съюз, предназначени за прилагането на ОПРСР на Република България 2007 - 2013 г. Ръководител на Управляващия орган по аргумент от чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ и чл.4, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1 от Устройствения правилник, е изпълнителния директор на Агенцията. Той е одобрил проекта и подписал за УО договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което е компетентен да извърши финансовата корекция по чл.73 от ЗУСЕФСУ. В настоящия случай оспорения административен акт е издаден на основание чл.14 ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, съгласно който наличието или липсата на нередност се обективира в писмен акт на компетентния административен орган по чл.13, ал.1, т.1 или в съдебен акт, който представлява първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение впоследствие да бъде преразгледано или отменено в хода на развитието на административната или съдебната процедура. А съгласно чл.13 ал.1 т.1 от Наредбата компетентните органи по установяване на нередности са ръководителите на структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми, посочени в чл.2.

Съгласно чл.6, ал.1, т.1 от ЗРА, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА /осъществява дейностите по управление на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. съгласно Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство в качеството си на управляващ орган. Видно от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Устройственият правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, изпълнителната агенция се ръководи от изпълнителен директор, а съгласно чл.5, ал.1, т.1 от същия правилник изпълнителният директор ръководи дейността на агенцията, която по чл.2, ал.4 е определена за Управляващ орган по Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. Изрично чл.6, ал.4 от ЗРА оправомощава изпълнителния директор на агенцията да издава актове за определяне на финансови корекции по чл.70, ал.1 от ЗУСЕСФСУ като спазва разпоредбите на глава пета на закона. Издател на обжалвания в настоящото производство административен акт е именно изпълнителният директор на ИАРА, респ. УО на ОПРСР, и следователно актът е издаден от компетентен орган, поради което направеното възражение за нищожност на акта поради липса на компетентност се явява неоснователно.

Решението е издадено в писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискванията в чл.59, ал.2, т.4 от АПК от АПК. В него са изложени както фактическите установявания на органа, така и правните основания, въз основа на които е направен решаващият извод за осъществено от бенефициента нарушение в конкретната процедура, което е квалифицирано като нередност по смисъла на ДР на § единствен, чл.1 и чл.2 от НОПАНФИПСЕС, чл.3, буква „р“ от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г., както и за размера на наложената във връзка с тях финансова корекция и метода на определянето й. С оглед изложеното не са налице основания по чл.146, чл.1 и чл.2 от АПК за неговата отмяна, респ. за обявяването му за нищожно.

В производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са достатъчни, за да се обоснове извод за наличие на основание за отмяна на Решението на основание чл.146, т.3 от АПК. Принципът на правната сигурност изисква правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага. В съответствие с този принцип, законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по сигнал за нередност с вх. №Z-7711/23.11.2020г. Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. В тази връзка неоснователно е оплакването в жалбата, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради нередовно уведомяване на дружеството за откриване на производство по налагане на финансова корекция. От доказателствата по делото е видно, че ответният орган е правил опити за уведомяване на дружеството по реда на чл.18а, ал.8 от АПК чрез изпращане на писмо с обратна разписка на адреса на управление на дружеството, обявен в Търговския регистър. Поради връщане на писмото с отбелязване „преместен“, съобщението за започване на административното производство е било публикувано на интернет страницата на ИАРА и на таблата в ЦУ на ИАРА и в отдел „Структурни фондове по рибарство“, съгласно предвидената в чл.18а, ал.10 от АПК възможност. В случая обстоятелството, че органът е пристъпил към уведомяване по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, без преди това да е направил опит за уведомяване по реда на чл.18а, ал.9 от АПК не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като допускането му не възпрепятства възможността на адресата на акта да направи възражение в хода на съдебното производство. С подаването на жалбата до съда дружеството е упражнило правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено (в същия см. Решение № 12841 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2023 г., IV о.). Отделно от горното в хода на съдебното производство жалбоподателят не представи нови доказателства, които не са били събрани в хода на административното производство и от които би могло да се направи извод, че не са били налице основанията за издаване на заповедта. Още повече, че в открито съдебно заседание от 21.08.2025г. процесуалният представител на дружеството заяви, че смята нередовното връчване на уведомлението за съществено нарушение, „защото ако беше редовно уведомено за производството, дружеството щеше своевременно да упражни правото си на възражение, да изложим доводите, които излагаме в настоящата жалба - за давността на първо място“. На всички тези възражения съдът ще даде отговор по-долу в изложението.

Решението е издадено в изискуемата форма като е налице обоснованост и логическа връзка между описаните в мотивите на решението констатирани релевантни факти и обстоятелства и направените изводи от ответника, с оглед на които е формирана цитираната по-горе разпоредителната част на волеизявлението. В акта са дадени указания за реда и сроковете за оспорването му. При така проведеното производство по издаване на решението, което е подробно мотивиран акт е охранено правото на адресата му да упражни правото си на защита, като го оспори пред съда с жалба, в която да изложи твърденията си и да ги подкрепи с доказателства.

За да постанови процесната финансова корекция, административният орган е приел наличие на нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, изразяващо се в неизпълнение на ПП, заложена в таблица 4 от ИН, неразделна част от ЗК и ДБФП, което съставлява нередност по смисъла на чл.3, б. "р" от Регламент (ЕО) № 1198/2006, във връзка с параграф единствен, чл.1 и чл.2 от ДР на Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС.

Съгласно легалното определение по чл.3, б. "р" на Регламент (ЕО) № 1198/2006, "нередност" представлява всяко нарушение на разпоредба от законодателството на Общността, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход. Макар текстът на нормата да визира единствено нарушение на разпоредба от правото на Общността, съобразно практиката на СЕС в подобни хипотези понятието "нередност" следва да бъде тълкувано разширително — така, че да обхваща и нарушения на вътрешноправни разпоредби, приложими спрямо финансираните от структурните фондове дейности. Такова тълкуване съответства на духа и целите на Регламент (ЕО) № 1198/2006 и на цялостната нормативна рамка, насочена към гарантиране на добро управление на средствата на Съюза и опазване на неговите финансови интереси — извод, потвърден и от дефиницията за нередност по чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, към която препраща чл.3, т.1 от Регламент (ЕС) № 508/2014, отменящ на свой ред Регламент (ЕО) № 1198/2006, считано от 1 януари 2014 г. (чл.128 и чл.129 от Регламент (ЕС) № 508/2014). Изрично в съображенията на решението на СЕС по съединени дела C-260/14 и C-261/14 е застъпено становището, че при финансиране на проекти със средства на ЕС не бива да се изключва вероятността нередността да произтича именно от нарушаване на националното право, доколкото то допринася за правилното прилагане на правото на Съюза в съответната област. По силата на чл.96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 държавите членки носят задължение да предприемат необходимите финансови корекции и да осигуряват съответствие на операциите с всички приложими правила — както на равнище Съюз, така и на национално равнище. Оттук следва, че основанието за нередност не се изчерпва само с нарушения на общностното законодателство, а обхваща и всяко нарушение на националната нормативна уредба, застрашаващо ефективността на приноса на европейските фондове. С оглед на изложеното, съставът на нарушението по чл.3, б. "р" от Регламент (ЕО) № 1198/2006 включва два кумулативни елемента: първо — действие или бездействие на стопанския субект, представляващо нарушение на приложимото право на ЕС и/или на българското законодателство, и второ — това нарушение трябва да е причинило или да е било в състояние да причини вреда на бюджета на ЕС.

Приложимата в случая вътрешноправна уредба се съдържа в ЗУСЕФСУ, чието действие обхваща и приключилия програмен период по всички оперативни програми, както и в Наредба № 15 от 21.05.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1 "Развитие на рибарските области", подмярка 4.1.А "Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на текущите разходи на рибарските групи" по Приоритетна ос № 4 "Устойчиво развитие на рибарските области" от ОПРСР на РБ, финансирана от ЕФР за програмен период 2007 – 2013 г. (Наредба № 15), по чийто ред е сключен и процесният ДПБФП.

Общите категории нередности са очертани в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно тази разпоредба финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ подлежи на цялостна или частична отмяна чрез финансова корекция единствено на изчерпателно посочените правни основания. Следователно всяко от изброените в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ основания предпоставя нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би могло да има за последица нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят притежава качеството на икономически оператор по смисъла на чл.2, т.37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и § 1, т.10 от ДР на Наредба № 15, доколкото участва в осъществяването на подпомагането от ЕФР. Именно в това си качество — страна по договор за безвъзмездна финансова помощ — той е предприел действия по разходване на предоставеното финансиране.

Не се оспорва от страните и обстоятелството, че е налице 66.18 % неизпълнение на заложената в ИН производствена програма за 1-ва, 2-ра, 3-та и съответната част от 4-та производствени години. Спорният въпрос по делото е дали това неизпълнение отговаря на хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ и представлява нередност по смисъла на чл.3, б. "р" на Регламент (ЕО) № 1198/2006, обуславяща налагане на финансова корекция върху помощта.

Съгласно чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Тъй като законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "индикатор", съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път, при съобразяване на приложимите нормативни актове и съдебна практика.

Процесната финансова помощ е предоставена за изпълнение на проект по одобрено проектно предложение съгласно реда на Наредба № 15 от 21.05.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. "Развитие на рибарските области", подмярка 4.1.А. "Финансова подкрепа за прилагане на местните стратегии за развитие и покриване на текущите разходи на рибарските групи" по Приоритетна ос № 4 "Устойчиво развитие на рибарските области" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 - 2013 г. Съгласно § 1, т.9 от ДР на тази Наредба "проект" e заявление за кандидатстване, придружено от всички изискуеми документи, както и съвкупност от материални и нематериални активи и свързаните с тях дейности, заявени от кандидата и допустими за финансиране от ОПРСР. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвената от кандидата производствена програма, доказваща икономическата обосновка на инвестиционното намерение, т.е. неговата икономическа жизнеспособност и устойчивост, която съгласно § 1, т.22 от ДР на Наредба № 15 се изразява в определяне на икономическия ефект от инвестицията, измерен в положително парично изражение към началния момент на инвестиционния период. Следователно производствената програма е основание за одобряване на проекта и неразделна част от инвестиционното намерение, съответно от ДПБФП, поради което нейното неизпълнение обуславя и неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ до който извод, правилно и законосъобразно е достигнал и РУО на ОПРСР.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че посочените в ПП стойности като прогнозни, не са част от мониторинговите индикатори за изпълнението на проекта, които са релевантни за изпълнението на проекта и които са заложени в раздел ІІІ. Мониторингови индикатори на Инвестиционното намерение (Част А). Както беше посочено по-горе законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "индикатори", поради което и в съответствие с разпоредбите на чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието му следва да определи според общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 "индикатор" е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект (в този см. Решение № 8246 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 917/2026 г., VII о.).

Видно от доказателствата по делото, процесният проект е одобрен при точно определени параметри – инвестиционно намерение в две части, включващо стойности, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, анализ на приходите и разходите от реализацията на продукцията след реализация на инвестиционния проект. Тези компоненти на инвестиционното намерение, които са същността на одобрения проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма и в частност на процесната процедура, тъй като е с доказана икономическа жизнеспособност. Одобреният проект, в т.ч. и инвестиционното намерение в неговите две части, е не само част, той е предмет на договора за безвъзмездна помощ. Именно производствената програма е, това което при кандидатстване за одобрение мотивира органа да финансира проекта и точно тя е тази, която доказва ефекта от инвестицията. Задължението за изпълнение на производствената програма е пряко следствие на изпълнението на предмета на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно изричния текст на чл.20 от договора бенефициентът е длъжен да извърши изцяло одобрения проект в срока по договора и в съответствие с проектното предложение и техническата спецификация и/или количествените сметки. Според ал.5 на чл.20 за период от 5 години от сключването на договора бенефициентът е длъжен да използва придобитите при изпълнението на проекта и местната стратегия за развитие ДМА по предназначение. Заложените в ПП дейности и стойности съставляват Приложение №1 към договора, а липсата на постигане на заложения в него финансов резултат представлява неизпълнение на самия договор и на финансирания с него проект. Със сключването на договора получателят на помощта се е задължил не само да придобие предвидените в проекта ДМА, но и да съблюдава производствената програма за посочения в нея период, с оглед постигане на целите на одобрения проект. Само по себе си закупуването на необходимите за осъществяване на заложените дейности ресурси не може да оправдае отпускането на финансова помощ от ОПРСР, поради което преценката за изпълнението на одобрената инвестиция не се свежда единствено до констатацията за фактическото придобиване на активите. Съответствието на осъществената инвестиция с проекта се проверява преди изплащането на субсидията, но след това, за срок от 5 години от сключването на договора, бенефициентът остава задължен да спазва одобрения проект, като реализира предвидените в ИН услуги и приходи — в какъвто смисъл са и предвижданията на чл.56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006. Последователна е съдебната практика в насока, че заложените в ПП показатели представляват одобрени индикатори по смисъла на чл.37, ал.3, т.2 от ЗУСЕФСУ и, като част от одобрената инвестиция, подлежат на изпълнение от бенефициера (вж. решения на ВАС по адм. дела № 4297/2022 г.; 3282/2021 г.; 9555/2021 г.; 939/2022 г.; 252/2022 г., № 6943/2023 г. и др.). Липсата на реализация на предвидените в ИН прогнозни стойности води до липса на постигане на целите на проекта и до неефективност на вложените разходи. Предвид това, правилно и обосновано РУО е приел, че констатираното неизпълнение на ПП осъществява състава на нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ.

Правилно и законосъобразно установеното нарушение е квалифицирано и като нередност по смисъла на чл.3, б. "р" на Регламент (ЕО) № 1198/2006. Като елемент от националното законодателство, гарантиращо правилното управление на средствата от европейските фондове, разпоредбата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ е достатъчна сама по себе си, за да обоснове прилагането на тази дефиниция, без да е необходима обвързаност с друга нарушена норма от общностното право. Неизпълнението на проекта в одобрения му обем засяга неблагоприятно субсидираната с публични средства инвестиция. След като очакваните финансови резултати не са постигнати, икономическият оператор е причинил вреда на бюджета на ЕС, натоварвайки го с неоправдан разход. Следователно са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.3, б. "р" от Регламент (ЕО) № 1198/2006 и правилно административният орган е приел, че предоставената на дружеството безвъзмездна финансова помощ подлежи на частично възстановяване.

В решението си РУО подробно е обосновал начина на определяне на ФК съобразно критериите в Методиката, като е посочил приложимия метод и алгоритъма, по който са извършени изчисленията. Обосновано и в съответствие с установения обем на неизпълнение е прието, че ФК следва да се определи съгласно таблица 2 от раздел II, т.1.2 от Методиката, предвиждаща ФК в размер на 20 % върху изплатената субсидия при неизпълнение на ПП в границите от 50,01 до 70 %. Правилно административният орган е изчислил стойността на ФК, съобразявайки размера на предоставената помощ и периода на мониторинг.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че липсва законово основание за определяне на финансовата корекция, тъй като приложената от органа Методика не представлява нормативен акт по смисъла на ЗНА и е влязла в сила след приключване на изпълнението на проекта.

На първо място Методиката е утвърдена със Заповед № РД-01-142/31.03.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА и обнародвана в ДВ, бр. 38/24.04.2020 г. Тя притежава характеристиките на подзаконов нормативен акт и е издадена на основание делегиращата разпоредба на чл.6, ал.6 от ЗРА (в т.см. Решение № 8504/04.10.2022 г. по адм. дело № 4297/2022 г. по описа на ВАС). С нея се въвеждат единствено правилата за определяне на размера на финансовите корекции, а не и основанията за тяхното налагане. Основанията за налагане на финансови корекции са изрично уредени в чл.70 от ЗУСЕФСУ, към който препраща и чл.6, ал.4 от ЗРА, в съответните наредби по прилагане на мерките от ОПРСР 2007 – 2013 г., както и в сключените с бенефициентите договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което Методиката не съставлява материалноправна предпоставка за отмяна на финансовата подкрепа. В този смисъл са и решения на ВАС по сходни казуси — Решение № 3618/10.03.2020 г. по адм. дело № 14154/2019 г., Първо отделение на ВАС, и Решение № 15545/15.12.2020 г. по адм. дело № 8071/2020 г., 5-членен състав на ВАС.

На следващо място практиката на СЕС допуска прилагането на нормативно установена след извършване на нарушението ставка на ФК, представляваща действащата към момента на издаване на административния акт уредба, при условие че се касае за прилагане на правна уредба спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на предходна уредба — така решение на СЕС по съединени дела C-260/14 и C-261/14 и решение на СЕС по дело C-89/14. В настоящия случай обжалваното решение е издадено след обнародването на Методиката, поради което именно тя е приложимият акт за определяне на размера на ФК. С постановяването му РУО не е придал обратно действие на правилата на Методиката спрямо юридически факти, възникнали преди влизането  в сила, доколкото правните последици от допуснатото от бенефициентът нарушение са уредени в глава V, във вр. чл.37, ал.3 от Наредба № 15 и в чл.25, ал.1 и чл.30 от договора за предоставяне на БФП, в които изрично е предвидено задължение за връщане на помощта при неизпълнение на законовите и договорните задължения. Задължението за изпълнение на заложените в ПП показатели е част от предмета на договора, а отговорността за неговото неизпълнение произтича от самия договор и от нормативните актове по приложението на процесната мярка от ОПРСР 2007 – 2013 г., а не от Методиката, чиято цел е единствено да определи размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, съобразно естеството и тежестта на нарушението.

Неоснователно е и последното релевирано възражение за погасени по давност задължения. В Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) се определят общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като чрез него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по смисъла на чл.1 от Регламент № 2988/95. Нормата на чл.3, § 1, ал.1 от посочения регламент установява общо правило за давностния срок, приложимо в разглежданата материя, като определя продължителността на давността за производствата на четири години, считано от момента на извършване на нередността, а изрично е предвидено, че при трайно продължаваща или многократно повтаряща се нередност срокът за давност започва да тече от датата на прекратяването . Съгласно регламента, при наличие на многогодишна програма давностният срок във всички случаи продължава да тече, докато програмата не бъде изрично прекратена, като приложимо в тази хипотеза е застъпеното в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 разбиране относно понятието „многогодишна програма", момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок при подобни случаи.

Съобразно чл.3, § 1, ал.3 от Регламент № 2988/95, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая е налице неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 320 дни от периода на мониторинг от 2019г., т.е. налице е многогодишна програма, по която е допусната продължаваща нередност. От данните в обжалваното решение и събраните доказателства се установява, че тази нередност не е прекратена за целия период за изпълнение на договора и за целия мониторингов период, от което следва, че не е започнала да тече давност във връзка с прекратяване на нарушението. Следователно, най-ранната дата, от която е започнал да тече давностният срок по чл.3, § 1 от регламента е от изтичане на мониторинговия период, който е пет години от датата сключване на договора. От което следва, че давността е започнала да тече от датата на изтичане на мониторинговия период, а именно от 17.11.2019 г. Давността е прекъсната с откриването на административното производство по налагане на финансова корекция с писмо изх. рег. № 26-00-556/18.03.2021 г. на УО, както и с издаване на процесното решение, поради което към настоящия момент давностния срок не е изтекъл. Не е изтекъл и максималният, двукратен давностен срок от началния момент, в който е започнала да тече давността /17.11.2019 г./, съгласно чл.3 от Регламент на ЕО 2988/95 г., доколкото е налице наложена ФК. Предвид това процесното решението е издадено в предвидения в чл.3 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година давностен срок, тъй като и с откриване на производствата давността е прекъсвана.

Решението е издадено и при спазване на целта на закона. Наложената с него финансова корекция е насочена към отстраняване на последиците от неправомерно бездействие на бенефициентът, чрез възстановяване на незаконосъобразно предоставените средства съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

В обобщение на горното съдът намира, че констатациите на УО не бяха опровергани в настоящото производство и в тази връзка доводите в жалбата, че не е извършено нарушение в проведената от дружеството бенефициент процедура се явяват неоснователни и недоказани.

От всичко изложено се налага извода, че не е налице нито едно от основанията изброени в по чл.146 т.1- т.5 от АПК за обявяване нищожността, респ. за отмяна на Решение №РД-43/24.01.2025г. за налагане на финансова корекция. Поради това оспорването му с жалба се явява изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход от спора жалбоподателят няма право на разноски по делото, а ответникът не е претендирал такива, поради което суми за разноски не следва да му бъдат присъждани.

Водим от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът