Решение № 11631 от 12.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 53966/2024 г.

дело № 20241110153966 по описа за 2024 година Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ от „••••••••••“ АД, чрез адв. М. Г., против „••••••••••••••••••••••“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, за присъждане на сумите 1772, 20 лв. платено обезщетение за имуществени вреди и 25 лв, ликвидационни разноски за вреди, причинени при ПТП на 23.08.2022 г. на лек автомобил "••••••••", с рег. № ••••••• вследствие противоправно поведение на водач на автомобил "••••••••", с рег.№ ••• ••••••, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото. Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на 23.08.2022 г., в град •••••, в района на кръстовище с кръгово движение в кв.“••••••“ с бул.“•••••••••“, водачът на МПС марка „••••••••“, с рег. №•••••••• А., предприема маневра за тръгване и реализира удар - ПТП със спрелия пред него в лява лента за движение лека автомобил „••••••••“ с рег. № ••••••••••. Твърди, че към датата на събитието, лек автомобил марка „••••••••“, с рег. № •••••• е застрахован при ищцовото дружество по застраховка ••••••“, като след подадено уведомление при застрахователя е образувана щета № •••••. След извършени опис и оценка на щетите по увреденото имущество – задна броня и капаче теглич, с ликвидационен акт, застрахователят е одобрил изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 1 772.20 лв., преведено по сметка на автосервиз •••••••••, в който автомобилът бил ремонтиран. Ищецът сочи, че с оглед данните от съставения протокол за ПТП на 23.08.2022 г., произшествието е реализирано по вина на водача на МПС марка „••••••••“ с рег. № •••••••– А. А., чиято гражданска отговорност към датата на събитието е застрахована при ответното дружество. В тази връзка, твърди, че до ответника е изпратена покана за възстановяване на стойността на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1797.20 лв., с включени ликвидационни разходи на стойност 25,00 лв., като ответникът отказал да погаси претендираното регресно вземане. Съобразно изложеното е направено искане съдът да осъди ответното дружество да плати на ищеца сума в размер на 1 797.20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №••••••••, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. В законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на водача на МПС марка „••••••••“ с рег. № •••••••. Твърди, че по отношение на щетите по увреденото имущество не е налице пряка и причинноследствена връзка с настъпилото събитие. Счита, че стойността на претенцията е завишена и не кореспондира с размера на действително претърпените вреди. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача, застрахован при ищцовото дружество. Съобразно изложеното е направено искане съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира разноски. Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна: Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ : От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/. Безспорно е между страните, че на 23.08.2022 г. в гр. •••••е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „••••••••“, с рег. № ••••••, управляван от Г. Л. Р., и МПС марка „••••••••“ с рег. № ••••••, управляван от А. А., както и че към датата на ПТП лек автомобил „„••••••••“, с рег. № ••••• е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка •••••, полица № ••••••г. със срок на валидност: от 00:00 часа на 06.07.2022 г. до 23:59 часа на 05.07.2023 г. С уведомление за щета № •••••/24.08.2022 г. застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което е образувана процесната щета. От страна на ищеца в качеството на застраховател по имуществена застраховка „••••“ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 1 772.20 лв. Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС марка „••••••••“с рег. № ••••• е била застрахована при ответника. От заключението на САТЕ по делото се установява, че всички увреждания по лек автомобил „••••••••“,с рег. № •••••• са в причинна връзка с механизма на ПТП. Констатира се, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „••••••••“,с рег. № ••• по средни пазарни цени възлиза на сумата от 1 772.20 лв. В заключението си вещото лице е посочило, че водачът на МПС марка „••••••••“ с рег. №•••••е имал възможност да предотврати произшествието, при движение със скорост и безопасна дистанция, при която МПС ще спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност. Разяснил е и че лек автомобил „••••••••“,с рег. № •••••• не е имал възможност да предотврати удара, тъй като се е намирал пред ударилия го автомобил. Разпитан по делото е свидетелят Г. Л. Р., която в свидетелските си показания разказва, че си спомня за процесното ПТП, като описва, че ПТП-то станало в локалното платно на „•••••••“ преди кръговото движение на „••••••“. Тя била спряла в локалното и изчаквала да се включи в кръговото движение, когато водачът на МПС-то, което било зад нея, я ударил, като й обяснил, че не му работели спирачките. Разказва, че другият водач е поел вината за настъпването на процесното ПТП. Поддържа, че не е било възможно автомобилът й да тръгне назад, като МПС-то й било с автоматични скорости. След удара, водачът на „••••••••“ слязъл от колата и се извинил на свидетелката. При така установеното съдът намира от правна страна следното: По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно между страните обстоятелства, които изцяло се подкрепят от ангажираните писмени доказателства, като оспорванията на ответника в обратна посока се явяват изцяло неоснователни. Съдът цени така събраните свидетелски показания като последователни, взаимно допълващи се и съответни както помежду си, така и на останалите събрани по делото доказателства, поради което ги кредитира. Показанията на сивдетеля Р. намират потвърждение и в приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП. Макар същият да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, то в него са отразени предприетите от водачите маневри, в която част съдържанието на протокола намира потвърждение в свидетелските показания. Установяването на механизма на събитието почива и на приетото без възражения заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда. Предвид приетото от фактическа страна съдът приема, че произшествието е настъпило поради противоправно поведение на водача на МПС марка „••••••••“ с рег. № ••••••••, който е имал възможност да предприеме да се движи със съобразена скорост и безопасна дистанция, при която МПС ще спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност и така да предотврати произшествието. Не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД, като в тази връзка, съдът намира за недоказано въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ответното дружество. С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента. Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Установи се от заключението на САТЕ, че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 1 772.20 лв. По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид, на първо място, разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност, не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се купи друго от същия вид и качество. Същевременно, чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Изяснено е още, че към датата на застрахователното събитие (23.08.2022г.) процесният автомобил е бил на 1 година, 1 месец и 21 дни спрямо датата на неговата първоначална регистрация, посочена в преписката, а ищецът не твърди, нито ангажира доказателства увреденият автомобил да е бил в гаранция, което обстоятелство да е налагало неизбежното извършване на ремонт в лицензиран сервиз на вносителя. Ето защо съдът, намира, че изчислената от вещото лице стойност в размер на 1 772.20 лева представлява възстановителната стойност на увреденото имущество по средни пазарни цени към датата на ПТП, до който размер следва да бъде определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение. При това положение размерът на застрахователното обезщетение, определен съгласно правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, се равнява на 1 772.20 лева, като ответникът не отговаря за платеното над този размер, дори ищецът да е приел да заплати разликата. След прибавяне на ликвидационните разходи от 25 лева, на които ищецът има право съгласно чл. 411 КЗ, стойността на регресната претенция е в размер на 1 797.20 лева с еквивалент 920.89 евро. Поради което и исковата претенция следва да се уважи в пълен размер. Не се доказва опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства, извън поведението на застрахования при ответника водач, включително от действия или бездействия на другия участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение. Възражението за съпричиняване от ответника също остана недоказано, а и опровергано от целия събран по делото доказателствен материал. По разноските: С оглед изхода на спора, право за разноски възниква за ищеца. Същият е сторил разноски в общ размер от 470.14 евро, от които 36.76 евро – държавна такса, 127.82 евро – депозит за САТЕ, 25.56 евро – депозит за свидетел и 280 евро – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.02.2026 г., като в тази част договорът има характера на разписка. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 470.14 евро за сторените по делото разноски. Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Първо гражданско отделение, 171-ви състав,