Решение № 7719 от 27.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 56184/2025 г.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ. Ищецът „К.А.“ ЕООД твърди да е сключил с ответника З.Б.В.И.Г.“ договор за имуществено застраховане „Каско“ на л.а. „•••“ с ДК № •••, застрахователна полица № 4704241730300619, със срок на действие от 11.04.2024 г. до 10.04.2025 г. Твърди, че на 16.03.2025 г. по пътя към София, на с. Върбешница, л.а. „•••“ с ДК № •••, собственост на „К.А.“ ЕООД, с водач П.Д., попада на силна градушка, която уврежда автомобила. Ответникът образувал щета, по която определил и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1454,55 лв., а за ремонта на настъпилите увреждания по автомобила ищецът бил заплатил на сервиз сумата от 1585,28 лв. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 130,73 лв., равняваща са на 66,84 евро, представляваща остатък от дължимото от застрахователя обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2025 г., до плащането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 03.11.2025 г. по ч. гр. д. № 779/2025 г. по описа на Районен съд Ардино. Претендира разноски. Ответникът З.Б.В.И.Г.“ в законоустановения срок по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на застраховка „Каско Стандарт“ № 47042417303000619, сключена по отношение на МПС „•••“ с рег. № ••• за срок от 11.04.2024 г. до 10.04.2025 г. Не оспорва обстоятелството, че в З.Б.В.И.Г.“ е заведена щета № 470424252515942 по повод процесното застрахователно събитие. Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 1454,55 лв., до който размер счита, че е отговорността му. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размера на вредите. С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване в настоящото производство на основание чл. 146 вр. чл. 153 ГПК горните обстоятелства, с изключение размера на вредите. Съдът е отделил като безспорно и с това ненуждаещо се от доказване и заплащането на застрахователно обезщетение от ответника на ищеца в размер 1454,55 лв. по предявената извънсъдебно претенция. Всички факти, включени във фактическия състав на вземането, с изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Спорен между страните е въпросът в какъв размер е възникнало процесното вземане. За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази следното: За установяване размера на подлежащите на репариране имуществени вреди е прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. Според заключението стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1245 лв. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС) при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика. Обезщетението също така не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която се възприема от настоящия състав – например Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, както и Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Според общия принцип на имущественото застраховане, застрахователят следва да покрие действително понесените вреди (чл. 403, ал. 1 КЗ). Застрахователят по имуществената застраховка следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания покрит застрахователен риск. При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил в гаранция и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз), дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на кое да е от посочените две условия, т. е. ако автомобилът не е бил в гаранция или ремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален фирмен сервиз, щом това е условие за запазване на гаранцията. В този случай се приема, че автомобилът обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните (с оглед запазване на гаранцията на автомобила), дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца. От приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че към датата на застрахователното събитие – 16.03.2025 г., процесният лек автомобил е бил в експлоатация 11 месеца и 5 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 11.04.2024 г. По делото няма данни за пробега на автомобила към датата на ПТП. Установява се още, че за възстановяване на автомобила в състоянието отпреди настъпване на покрития застрахователен риск, е било необходимо да бъдат извършени дейности по демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване и боядисване, както и боя и материали т.е. без влагане на нови части и детайли. В исковата молба не са изложени фактически твърдения процесният автомобил да е бил в гаранция, нито сервизът, в който е ремонтиран – „Е.К.С.“ ООД, да е официален сервиз на марката. В съдебно заседание по искане на ищеца като писмени доказателства по делото са приети договор-поръчка за доставка на фабрично нов автомобил № ••• от 08.04.2024 г., сключен между „Б.М.“ ООД и ищеца за доставка на нов автомобил „•••“, както и документ, озаглавен „Б.М. ООД ГАРАНЦИОННА ПОЛИТИКА ЗА МОДЕЛ ••• ОТ ДАТА: 1 ноември 2022 г., ОБЩИ УСЛОВИЯ“, видно от който (макар и непредставен в цялост) „Б.М.“ ООД дава гаранция на превозните си средства при условия: 2 години (24 месеца) след датата на покупка или 30 000 км., което от двете настъпи първо, за посочените гаранционни части и 5 години или 60 000 км., което от двете настъпи първо, за батерия, електрически мотор и контролер. Както се посочи, по делото се установява, че процесният автомобил към датата на застрахователното събитие – 16.03.2025 г., е бил в експлоатация 11 месеца и 5 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 11.04.2024 г., но по делото няма нито твърдения, нито данни за изминатия пробег към датата на ПТП, поради което и въз основа на посочените по-горе документи, не може да бъде направен изводът, че процесният автомобил е бил в гаранция към датата на ПТП, доколкото няма данни за изминатия пробег към датата на ПТП. Освен изложеното, в исковата молба не се твърди, а и не се установява по делото „Е.К.С.“ ООД да е оторизиран сервиз на марката „•••“ – напротив, видно от публично достъпната информация на сайта на „Б.М.“ ООД, последният е официалният представител и оторизиран сервиз за марката „•••“ в България, поради което и не могат да бъдат споделени твърденията на ищеца, наведени едва в устни състезания, че ремонтирането на автомобила в „Е.К.С.“ ООД е било условия за запазване на гаранцията. В тази връзка следва да се посочи, че в отговора на вещото лице, даден в съдебно заседание от 22.04.2026 г., е възпроизведен въпросът, поставен от процесуалния представител на ищеца, поради което в отговора не се съдържа извод на вещото лице, че издалото процесната фактура дружество е официален сервиз за марката. Не на последно място, по делото се установява, че за възстановяването на автомобила не е било необходимо влагането на нови авточасти и детайли. Както се посочи, тежестта за доказване на размера на дължимото обезщетение е на ищеца. В случая, не се установява ремонтирането на автомобила в оторизиран сервиз на марката, нито същият да е бил в гаранционен срок, доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни за изминатия пробег към датата на ПТП, като същевременно се установява, че за възстановяване на автомобила не е било необходимо влагане на нови авточасти и детайли. Поради изложеното, обезщетението следва да се определи съобразно дадената от вещото лице по автотехническата експертиза рекапитулация по средни пазарни цени към датата на ПТП, която възлиза на сумата от 1245 лв. Тази стойност съответства на действителната стойност на вредата. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че дължимото обезщетение трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени за труд, т. е. да се приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел (в този смисъл Решение № 2931 от 16.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13300/2023 г., Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019 г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в, Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о. и други). Не се спори между страните, че ответното дружество по повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в размер на 1454,55 лв., която сума е по-голяма от размера на действителните вреди – 1245 лв., поради което предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът в размер на 202,26 евро, представляващи депозит за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, съдът