Решение № 2275 от 22.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2341/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110202341 по описа за 2026 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на "•••••" ЕАД, ЕИК ••••••••••, чрез юрк. П. Г., против Наказателно постановление № 70/17.12. 2 0 2 5 г., издадено от председател на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 335 вр. чл. 336 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 230 ал. 3 изр. 1 вр. ал. 2 ЗЕС.

С въззивната жалба се изтъква, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като в акта за установяване на нарушението е посочена единствено нарушената материалноправна разпоредба, но не и санкционната такава, която е упомената за първи път в наказателното постановление. Излагат се доводи, че с горното е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Сочи се и че в наказателното постановление не са съдържа ясно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Навежда се, че фактическата обстановка, приета от наказващия орган в обжалваното наказателно постановление, е неясна, непълна и не кореспондира на действителното фактическо положение. Излагат се аргументи за липса на осъществен състав на административно нарушение. В тази връзка се сочи, че валидността на условията за презареждане е била обявена на всички опаковки на предплатени пакети, като периодът на валидност на условията е бил удължен до 16.07.2025 г. Навежда се, че не е налице изменение в условията за презареждане, тъй като те не са част от условията на предплатения пакет, а дори да се приеме противното - те са били предлагани до 31.12.2024 г., поради което обвързващият дружеството срок е бил изтекъл още към момента на закупуване на предплатения пакет от крайния ползвател и към тази дата са били приложими условията за презареждане, налични на сайта на дружеството. Навежда се, че при активиране на допълнителен пакет с включени минути или със специална цена за разговор предоставянето на допълнителните условия при презареждане на кредит по предплатената карта се преустановява и се прилагат само условията на стандартния предплатен план на •••, от което се извежда извод, че това са специални условия, които могат да бъдат променяни от потребителя във всеки момент и не го обвързват. Излагат се доводи, че приложното поле на нормата на чл. 230 ЗЕС е само по отношение на срочните договори, тъй като прекратяването на предплатена услуга може да се осъществи по всяко време. Навежда се, че ако е осъществен състав на административно нарушение, същото е маловажно, предвид липсата на негативни последици, на утежняващи отговорността обстоятелства и на предходни нарушения от същия вид. По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В условията на евентуалност се отправя искане за отмяна на наказателното постановление и приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощен представител - юрк. П. Г. - Н., която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата. В допълнение изтъква следващо съществено процесуално нарушение, допуснато в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а именно неправилно посочена правна квалификация. Изтъква и че в случая новите условия са по - благоприятни за потребителя, тъй като срещу заплащане на по - висока с 0, 64 лева цена потребителят получава повече МВ на територията на страната и Европейския съюз.

Наказващият орган - председател на Комисия за регулиране на съобщения, редовно призован, се представлява от юрк. Е. М., който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Изтъква, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин и правото на защита на въззивника не е било ограничено. Сочи, че в ЗЕС не се прави разграничение между потребителите по предплатени и абонаментни услуги, както и че в конкретния случай изменението на условията по договора е неблагоприятно за потребителя. Навежда, че нарушението не е маловажно, доколкото дружеството - въззивник е един от трите водещи мобилни оператора в страната с множество абонати и общественият интерес от спазване на нарушената разпоредба е съществен.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН /видно от приложеното в материалите по административнонаказателната преписка известие за доставяне наказателното постановление е връчено на служител на дружеството - жалбоподател на 20.01.2026 г., а жалбата е подадена на 02.02.2026 г./, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - въззивен жалбоподател "•••••" ЕАД, ЕИК ••••••••••, със седалище •••••••••••••••••••, е предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и услуги на територията на Република България.

На 07.01.2025 г. "•••••" ЕАД предоставило на Д. И. В., ЕГН ••••••••••, предплатена гласова услуга "•••" с телефонен номер ••••••••••••.

Според условията за презареждане на предплатен план "•••" към 07.01.2025 г. при презареждане от 15, 00 лева или повече се дължи такса 10, 00 лева, като се предоставят:

• 600 минути в национални мрежи и в роуминг в зона ЕС;

• 600 минути в мрежата на •••;

• 20000 МВ за ползване в България.

• 6600 МВ за ползване в зона ЕС. На опаковката на предплатената карта бил посочен следния текст: "Посочените по - горе допълнителни условия при презареждане са валидни до 31.12.2024 г. След изтичане на първоначалния период ще ползвате условията на предплатен план ••• и актуалните условия при активиране и презареждане, в случай, че има такива, които са публикувани на •••.bg".

Впоследствие периодът на валидност на условията бил удължен до 16.07.2025 г. включително.

Считано от 17.07.2025 г. при презареждане със сума от 10, 76 лева до 15, 64 лева дължимата такса вече била 9, 78 лева, като за период от 14 дни на крайния ползвател се предоставяли:

• 600 минути в национални мрежи и в роуминг в зона ЕС;

• 600 минути в мрежата на •••;

• 15 000 МВ за ползване в България.

• 6500 МВ за ползване в зона ЕС.

В едномесечен срок преди 17.07.2025 г., т.е. до 16.06.2025 г., дружеството - въззивник не уведомило крайния ползвател Д. В. за промяната в условията за презареждане.

На 22.07.2025 г. при презареждане на предплатената карта потребителят В. установил, че условията за презареждане са променени, във връзка с което подал жалба, заведена с вх. № 14-00-1260/22.07.2025 г. в Комисията за регулиране на съобщенията.

По повод на постъпилата жалба на 18.08.2025 г. свидетелката О. К., заемаща длъжност държавен инспектор в Главна дирекция "Мониторинг и контрол на съобщенията" на КРС и Х. Н. Д. - държавен инспектор в КРС, извършили проверка на дружеството - жалбоподател. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № С - ОК - 160/18.08.2025 г.

На 08.10.2025 г. в присъствието на един свидетел - Х. Д., и на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател свидетелката О. К. съставила АУАН № С - 084/08.10.2025 г., с който повдигнала против дружеството - жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 230 ал. 3 изр. първо вр. ал. 2 ЗЕС, извършено на 17.06.2025 г. - затова, че в срок до 16.06.2025 г. включително не е уведомило крайния ползвател Д. В. с отправяне на едномесечно предизвестие за предстоящото изменение на договорните условия за ползване на предплатената гласова услуга. Актът бил подписан от свидетелката К. като актосъставител, от свидетеля по акта, както и от представляващия дружеството - въззивник, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу съставения АУАН било депозирано възражение от дружеството - жалбоподател чрез упълномощен представител, заведено с вх. № 10 - 03-34/14.10.2025 г. Във възражението срещу АУАН се излагали доводи, сходни с тези във въззивната жалба.

Въз основа на съставения АУАН № С - 084 /08.10.2025 г. на 17.12.2025 г. И. Д. - председател на КРС, издал обжалваното наказателно постановление № 70/17.12.2025 г., с което на основание чл. 335 вр. чл. 336 ЗЕС наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 500, 00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 230 ал. 3 изр. 1 вр. ал. 2 ЗЕС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелката О. К., и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - наказателно постановление № 70/17.12.2025 г., издадено от председател на Комисия за регулиране на съобщенията, известие за доставяне, АУАН № С - 084/08.10.2025 г., 2 броя пълномощни, констативен протокол № С - ОК - 160/18.08.2025 г., писмено сведение от "•••••" ЕАД, заявление за регистрация на номер •••••••••• от 07.01.2025 г., ведно със съгласие за обработка на данни, разпечатки от интернет страницата на ••• относно условия за презареждане на предплатени планове •••, ••• 2025, ••• ••• и ••• ••• 2025 до 17.07.2025 г., условия за презареждане на предплатени планове ••• ••• и ••• ••• 2025 до 17.07.2025 г., условия при активиране и презареждане на предплатена карта, разпечатка от интернет страницата на ••• относно предплатени пакети, жалба до КРС вх. № 14-00-1260/22.07.2025 г., възражение срещу АУАН вх. № 10-03-34/14.10.2025 г., заповед № РД - 07-485/26.08.2024 г., издадена от председателя на КРС.

Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си. Свидетелката О. К. е извършила проверката на дружеството - въззивник по повод на постъпилата в КРС жалба и пред съда възпроизвежда

обстоятелствата на извършената проверка и съобщава констатациите от същата. Заявеното от нея изцяло се подкрепя от наличните по делото писмени доказателства. Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства - както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи съгласно чл. 337 ал. 2 ЗЕС и чл. 337б ал. 1 ЗЕС. Съгласно чл. 337 ал. 2 ЗЕС нарушенията по чл. 324 - 334б, 334г - 335, 339, 339а, 340 и 343 се установяват с актове, съставени от оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители. Според чл. 312 ал. 1 ЗЕС за осъществяване на контрола върху електронните съобщения председателят на Комисията за регулиране на съобщенията оправомощава със заповед служители от администрацията. Видно от писменото доказателство - Заповед № РД - 07-485/26.08.2024 г. на председателя на КРС, свидетелката О. К. - държавен инспектор в отдел "Инспекция на съобщенията", главна дирекция "Мониторинг и контрол на съобщенията" е оправомощена от председателя на КРС да осъществява контрол върху електронните съобщения, да извършва проверки и да съставя актове по ЗАНН при констатиране на нарушения.

В съответствие с чл. 337б ал. 1 ЗЕС обжалваното наказателно постановление е издадено от председателя на КРС.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Обстоятелствата на твърдяното нарушение са

установени, респективно - нарушителят е открит, на 18.08.2025 г., когато е извършена проверката на дружеството - въззивник, видно от съставения констативен протокол за извършената проверка, АУАН е съставен на 08.10.2025 г., а НП е издадено на 17.12.2025 г.

При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на нарушението е съставен от свидетелката О. К., която е извършила проверка на дружеството - въззивник по повод на подадената от потребителя В. жалба, в присъствието на един свидетел - Х. Д., който е участвал и в извършването на проверката (видно от констативен протокол № С - ОК-160/18.08.2025 г.) и на упълномощен представител на дружеството - въззивник. Подписан е от съставителя, свидетеля и представляващия дружеството - жалбоподател, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис.

Както актът за установяване на нарушението, така и наказателното постановление, имат съдържанието съответно по чл. 42 ал. 1 ЗАНН и по чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът прецени като неоснователни. В АУАН и в НП са описани елементите от състава на твърдяното нарушение, посочена е датата на извършването му, подробно са изложени обстоятелствата по извършването му, като са посочени и нарушените разпоредби на ЗЕС. Не се споделят възраженията на въззивника за нарушено право на защита, тъй като в АУАН не е посочена санкционната разпоредба. Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 5 ЗАНН в АУАН трябва да се посочат законните разпоредби, които са нарушени. В случая според

административнонаказателното обвинение дружеството - въззивник е нарушило именно посочената в АУАН разпоредба на чл. 230 ал. 3 изр. първо вр. ал. 2 ЗЕС. С непосочване на санкционната разпоредба в АУАН по никакъв начин не е ограничено правото на дружеството - жалбоподател да разбере какво точно нарушение се твърди да е извършило, тъй като именно посочената материалноправна разпоредба урежда признаците от състава на съответното административно нарушение, поради което още в момента на образуване на административнонаказателното производство (със съставяне на АУАН) жалбоподателят е могъл да организира защитата си. Не се споделят възраженията и за неправилна правна квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, издадени от Комисия за регулиране на съобщенията, урежда начините за уведомяване, но не и задължението за уведомяване, уредено в чл. 230 ал. 3 ЗЕС, посочена като нарушена и в АУАН, и в НП.

Предвид гореизложеното, съдът намери, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на въззивника и да обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

Независимо от горния извод обаче, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 230 ал. 3 изр. 1 ЗЕС в случаите по ал. 2 доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия, включително промени в общите условия, в срок, не по-кратък от един месец преди влизането им в сила, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Случаите по ал. 2 на чл. 230 ЗЕС са случаите, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, уведоми крайните ползватели за предложени от него промени в договорните условия, включително промени в общите условия, освен когато предложените промени са изключително в интерес на крайния ползвател или са от административен характер и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от действащото законодателство, от правото на Европейския съюз или от компетентен орган.

Съдът намира, че изискването за уведомяване при промяна в договорните условия се отнася до случаите на сключени договори за абонаментни, но не и за предплатени гласови услуги. Съгласно § 344 от ДР на ЗИД на ЗЕС, обн. ДВ, брой 20 от 09.03.2021 г., със закона (ЗИД на ЗЕС, обн. ДВ, брой 20 от 09.03.2021 г. - бел. с.) се въвеждат изискванията на Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ, L 321/36 от 17 декември 2018 г.). С § 247 на ЗИД на ЗЕС, обн. ДВ, брой 20 от 09.03.2021 г., са въведени изменения и в разпоредбата на чл. 230 ЗЕС, вкл. и в посочената като нарушена в случая ал. 3 на чл. 230 ЗЕС. Разпоредбата на параграф 105 "Срок на договора и прекратяване" на Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, т. 4 гласи: "Крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номерà, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, освен когато предложените промени не са изключително в интерес на крайния ползвател, или са от чисто административно естество и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от правото на Съюза или националното право.

Доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия в срок, не по-кратък от един месец преди въвеждането им, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок от един месец след уведомлението. Държавите членки могат да удължат този срок с още три месеца. Държавите членки гарантират, че уведомяването се извършва по ясен и изчерпателен начин на траен носител.".

Видно е, че разпоредите на чл. 230 ал. 2 и ал. 3 ЗЕС възпроизвеждат параграф 105 т. 4 на Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения.

Изводът, че разпоредбата се отнася само до договорите за абонаментна услуга следва не само от заглавието на параграф 105 "Срок на договора и прекратяване" на Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, но и от тълкуването на т. 6 на разпоредбата, съгласно която: "Когато краен ползвател има правото да прекрати договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от междуличностна съобщителна услуга без номер, преди края на договорения срок на договора съгласно настоящата директива или други разпоредби на правото на Съюза или националното право, крайният ползвател не дължи друга компенсация, освен за запазеното субсидирано крайно устройство.". Разпоредбата на т. 1 пък предвижда, че "Държавите членки гарантират, че условията и процедурите за прекратяване на договор не представляват пречка за смяната на доставчик на услуга и че в договорите, сключени между потребителите и доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номерà, и различни от предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги машина-машина, не се предвижда период на обвързване по-дълъг от 24 месеца. Държавите членки могат да приемат или да запазват в сила разпоредби за по-кратка максимална продължителност на периода на договорно обвързване."

Т.е. видно е, че се визира договор с определен срок, при предсрочното прекратяване на който крайният ползвател поначало дължи заплащане на неустойка за неспазения срок на договора. При предплатените гласови услуги, както е в случая, липсва обвързващ договор, съобразно който крайният ползвател дължи заплащане на месечна такса; предоставянето на услугата се преустановява при изчерпване на кредита; не се изисква предизвестие за прекратяване, а услугата се спира чрез спиране на презарежданията. Предвид горното съдът намира, че изискването за уведомяване по чл. 230 ал. 3 ЗЕС не се отнася до крайните ползватели по предплатени услуги. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че съгласно чл. 230 ал. 3 ЗЕС доставчиците уведомяват ползвателите за правото им да прекратят договора в случай, че не приемат новите условия, без допълнителни такси, което право следва да упражнят в едномесечен срок от уведомяването. За крайните ползватели на предплатени услуги не съществува задължение за отправяне на предизвестие до доставчика за прекратяване на договора, а прекратяването на последния се осъществява чрез преустановяване на презареждането.

На следващо място от събраните в съдебното следствие доказателства се установи, че на опаковката на предплатената карта, закупена от крайния ползвател В., е бил посочен срока на валидност на обявените условия за презареждане - 31.12.2024 г., както и че след тази дата (когато е и датата на закупуване на картата от крайния ползвател) ще се прилагат други условия - на предплатен план ••• или актуалните условия, при активиране и презареждане, в случай, че има такива, които са публикувани на •••.bg. Още закупувайки предплатената карта на 07.01.2025 г., крайният ползвател В. е бил уведомен за срока на валидност на условията за презареждане посредством обозначаването му на опаковката. Установи се, че доставчикът "•••••" ЕАД е удължил срока им на валидност до 16.07.2025 г., което обстоятелство пък е било обявено на интернет страницата на доставчика, видно от приложените разпечатки. Обстоятелството, че различните условия за презареждане са започнали да се прилагат от по - късна дата (вместо от 01.01.2025 г., от 17.07.2025 г.) обаче не обуславя задължение за доставчика да уведоми крайния ползвател за промяната в условията за презареждане.

Предвид всички изложено съдът намери, че дружеството - въззивник не е осъществило административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на производството право на разноски на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, но същият не претендира присъждане на такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН, съдът