Решение № 10216 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 885/2024 г.

Производството е по глава десета раздел трети от АПК.

Образувано е по жалба на „Н. 13“ ЕООД – Поморие с ЕИК 147140939 и адрес – [населено място], улица „Тутракан“ № 10 против точка 6.1 и точка 6.2 към т. 6, точка 7.1 към т. 7, точка 8.1 към т. 8 и точка 9 от Приложение № 1 към Наредба № 6 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни, информационни и монументално декоративни елементи на градското обзавеждане и за рекламната дейност на територията на община Поморие, приети от Общински съвет – Поморие (ОбС) с решение № 101/13.03.2024 година (Наредба № 6).

С оспорените подточки и точка (лист 230) от Приложение № 1 към Наредба № 6 ОбС е установил в „Тарифа № 1“ местни такси, без ДДС, както следва:

• „за ползване на общински терен за разполагане на маси, столове, други съоръжения и елементи пред обекти за обществено хранене, търговски обекти, офиси и др. на кв. м “, съответно дължима „на месец“ и „на ден“, в [населено място] за периодите 01.06 - 30.09 и 01 - 31.05 при установяване на две, подробно описани, диференцирани зони (т. 6.1 и т. 6.2);

• „за разполагане на автомати за продажба на храни, напитки и играчки и други, на бр. “, дължими „на месец“ и „на ден“ за същите периоди - за всички населени места (т. 7.1);

• „за разполагане на фризери, грил, хладилни витрини, агрегати на климатици, хлад. Съоръжения, празни клетки и кожуси извън търговската площ на търговските обекти, офиси и др. на кв. м “, дължими „на месец“ и „на ден“ за същите периоди - за улица „Княз Борис I“, улица „Крайбрежна“, булевард „Яворов“, улица „Професор Стоянов“ (т. 8.1) и - „За ползване на терени общинска собственост за поставяне на слънцезащитни съоръжения, тенти, навеси, сенници и чадъри към ЗХР, магазини, търговски обекти, офиси и др. се събира такса по ЗМДТ – 1 лв./ кв.м на месец за периода 01.10/31.05 след одобрен проект на Гл. архитект на Община Поморие“ (т. 9) В жалбата се поддържа, че оспорените части от Приложение № 1 (съдържащо единствено Тарифа № 1) към Наредба № 6 са незаконосъобразни. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че като търговец, регистриран на територията на общината, може да извършва търговска дейност, за която би дължал заплащане на таксите, описани в Приложение № 1 към Наредба № 6, а тези такси са установени в нарушение на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В жалбата се сочи, че при приемане на Приложение № 1 е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, защото мотивите за приемането му са историческа справка за годишното нарастване на разходите на общината и не съдържат конкретна обосновка за материално – техническите и административни разходи, обуславящи увеличаване на цената на съответната услуга, в нарушение на чл. 7 ал. 1 и чл. 8 ал. 1 – 2 от ЗМДТ. Твърди се, че при приемането на оспорените части от Приложение № 1 към Наредба № 6 не са били изложени мотиви (т.е. липсва обективен финансов критерий) защо за дадени обекти таксата е определена на квадратен метър (т. 6.1, т. 6.2, т. 8.1 и т. 9), а за други – на брой (т. 7.1), както и че липсва обосновка защо за различните периоди на годината са определени различни размери на таксите. Материалната незаконосъобразност на текстовете от Наредба № 6 е обоснована с неяснотата дали новоустановените такси са с по – нисък или с по – висок (което е забранено) размер в сравнение с услугите, които се предоставят, по аргумент от чл. 8 ал. 3 от ЗМДТ. Твърди се, че оспорените норми на Приложение № 1 противоречат на чл. 8 ал. 2 от ЗМДТ и на чл. 79 ал. 2 от ЗМДТ, защото таксата следва да се определя в зависимост от размера на предоставено общинско място, а не от броя на съоръженията, които се разполагат върху него. Изтъква се, че създадената точка 9 от Приложение № 1 е неясна и създава възможност за субективизъм при определяне на дължимите такси, тъй като част от нормата се припокрива с нормата на т. 6.2 от Приложение № 1.

Иска се отмяна на оспорените текстове от Приложение № 1 към Наредба 6. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката по приемането на Приложение № 1 към Наредба № 6 през март 2024 година. В съдебното заседание излага становище за неоснователност на жалбата, а отделно представя и обстойни писмени бележки в тази насока.

Прокурорът дава становище за основателност на жалбата.

След като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното.

Оспорените части от Приложение № 1 към Наредба № 6 са приети през март 2024 година.

На 05.02.2024 година, на интернет - страницата на О. П. е публикувано съобщение за предложения проект за изменение на наредбата като в съобщението изрично е указано, че на основание чл. 26 ал. 3 – 4 от ЗНА, заинтересованите лица могат в 30-дневен срок да депозират предложения и становища по проекта. За извършеното действие по оповестяването на проекта служител от общинската администрация е съставил и констативен протокол (лист 262 стр. 2 – 263).

С докладна записка от 07.03.2024 година кметът на общината е направил предложение до общинския съвет за приемане на изменение на Наредба № 6. Кметът се е мотивирал с това, че в общинската администрация е бил извършен финансов анализ по счетоводни данни към 31.12.2023 година, който е показал значителен превес на извършваните от администрацията разходи над получаваните приходи от такси за ползване на общински тротоари, улични платна и терени с друго предназначение. Кметът е посочил, че при определянето на таксите са взети предвид вида и обема на извършваните дейности – поддръжка на инфраструктурата (тротоарни и улични настилки), поддръжка на улично и парково осветление, времето, необходимо за това, както и разходите за труд по обслужването на цитираната дейност. В докладната записка е припомнено, че размерът на таксите в Приложение № 1 не е актуализиран от 2012 година, докато за периода 2012 – 2023 година („драстично“) са се повишили цените на горивата, електроенергията и материалите, с които се поддържа инфраструктурата. В докладната записка е посочено, че предложеният размер на таксите е в съответствие с изискванията на чл. 5 от Наредба № 6 и въз основа на разходите по предоставяне на услугата, включващи преки и непреки трудови разходи; материални, режийни, консултантски и други непреки разходи, разходи за управление и контрол, разходи по събиране на таксите, инвестиционни разходи. Предложителят се е позовал на нормите на методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите към чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) и е описал по години изменението (увеличението) на разходите, които се включват в предоставянето на услугата – възнаграждения и осигурителни плащания (изчислени на базата на брой отработени часове), разходи за материали, капиталови разходи за остойностяваната услуга (поддръжка на тротоари и зелени площи, върху които се осъществява дейността), коефициента на инфлацията за 2012 – 2023 година. Кметът на общината е посочил, че предложението е съобразено с принципите на необходимост, на обоснованост, на пропорционалност, на предвидимост откритост и съгласуваност, като за всеки от тях се е мотивирал поотделно. В докладната са описани целите, които се преследват от администрацията с поисканото изменение на Наредба № 6 (възстановяване на пълните разходи за ползваните услуги, създаване на условия за разширяване на услугите и за повишаване на тяхното качество), финансовите средства за приемането на изменението (не са необходими такива), очакваните резултати (постигане на поставените цели), както и кратък анализ на съответствието на поисканото изменение на Наредба № 6 с приложимото законодателство на Е.. Към докладната записка е приложен проект приложението (лист 256 – 259 и 259 - 262).

На 11.03.2024 година постоянните комисии на ОбС са разгледали на свои заседания предложения проект за изменение на наредбата (в това число и за приемане на ново Приложение № 1), като в изготвения протокол от извършените обсъждания са направени предложения за промени и за поправка на технически грешки (лист 265 - 266).

На 13.03.2024 година ОбС е разгледал в свое открито заседание проекта, ведно с предварително внесената докладна записка на кмета и протокола на комисиите. ОбС е заседавал при необходимия кворум за приемане на решения – от общо 21 общински съветници, на заседанието са присъствали 19 общински съветници. Наредбата е приета с 13 гласа „за“, 6 гласа „против“ и нула гласа „въздържал се“, като със същото решение изрично е отменена и действалото до този момент Приложение № 1 общинската наредба (лист 225 - 232).

При така установените факти, от правна страна съдът прави следните изводи.

Жалбата е допустима.

Наредбата, част от чието Приложение № 1 е оспорено, е подзаконов нормативен акт – регулира правоотношения с местно значение, има неопределен кръг адресати и се характеризира с многократно и непрекъснато изпълнение във времето.

Съгласно чл. 186 ал.1 – 2 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта.

Подателят на жалбата е търговско дружество, което е с адрес на управление в [населено място]. Неговата дейност се регулира или може непосредствено да бъде регулирана от разпоредбите на Наредба № 6, в това число и относно таксите, които търговецът би дължал, при осъществяване на дейността си. Затова съдът приема, че „Н. 13“ ЕООД има правен интерес от обжалването на точка 6.1 и точка 6.2 към т. 6, точка 7.1 към т. 7, точка 8.1 към т. 8 и точка 9 от Приложение № 1 към Наредба № 6 В конкретния случай, законосъобразността на Наредба № 6 се разглежда въз основа на жалба, чието подаване не е ограничено с краен срок, по аргумент от чл. 187 ал.1 от АПК.

По основателността При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт - или на част от него, на първо място, съдът следва да установи дали същият е издаден от компетентен орган.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, приет от ОбС, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА и чл. 56 - 57 от ЗУТ.

Съобразно чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА, общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

Нормата на чл. 8 от ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗНА, съответно чл. 76 ал. 1 от АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.

Съгласно цитираните разпоредби на ЗНА и ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове – правилници и наредби, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В случая предмет на регламентация с оспорените разпоредби от Наредба № 6 са правилата за дължимост на такси в конкретни размери за разполагане на определени обекти за търговия, хранене и развлечение върху общински терени в [населено място]. Изложеното сочи на извод за наличие на материална и териториална компетентност на Общински съвет – Поморие за издаване, съответно - за изменение и допълване на оспорения по съдебен ред нормативен административен акт.

Наредба № 6 е съобразена с целта на закона, свързана с необходимостта от възмездяване на разходите на общинската администрация за услугите, които предоставя на граждани и организации.

При приемането на Приложение № 1 към Наредба № 6 не са допуснати нарушения на процесуални норми.

Съгласно чл. 26 ал. 2 от ЗНА, в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.

Нормата на чл. 26 ал. 3 от ЗНА предвижда, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет - страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

Според чл. 26 ал. 4 от ЗНА, срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.

Текстът на чл. 28 ал. 1 от ЗНА сочи, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. В ал. 2 от същата разпоредба се указва, че мотивите, съответно докладът към проекта за нормативен акт следва да съдържат: 1) причините, които налагат приемането, 2) целите, които се поставят, 3) финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата наредба, 4) очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и 5) анализ на съответствие на проекта с правото на Европейския съюз.

Според чл. 28 ал. 3 от ЗНА, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, които да отговарят на изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

Анализът на цитираните правни норми сочи извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед на гарантиране на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна.

В конкретния случай не се установяват твърдените в жалбата процесуални нарушения в административното производство по приемането на Приложение № 1 към Наредба № 6 през март 2024 година. В представената по делото административна преписка се съдържат доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА. Проектът за изменение и допълнение на Наредба № 6 е придружен от мотиви, изложени в докладната записка на кмета на общината. В тях, в изпълнение на изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, са посочени причините, които налагат изменение то на наредбата (приемането на Приложение № 1), както и целите, които се преследват с подзаконовия нормативен акт. Описани са очакваните резултати от действието на нормите, направен е анализ на съответствието на наредбата с приложимото право на Е.. Преди внасянето на проекта за обсъждане от ОбС, той е публикуван на интернет - страницата на О. П., като на заинтересованите лица е предоставен установения в закона срок от 30 дни за евентуални предложения и становища, в изпълнение изискването на чл. 26 ал. 2 и ал. 4 от ЗНА.

Съгласно чл. 11 ал. 3 от ЗНА, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Следователно, по силата на изрична правна норма актът, който изменя или допълва нормативен административен акт, има качеството на нормативен административен акт и следва да е изготвен и приет при зачитане на законовите изисквания. В настоящият случай са спазени законовите изисквания за изменение на Наредба № 6, станали именно по реда на чл. 11 ал. 3 от ЗНА. Решението за приемане на новото Приложение № 1 към Наредба № 6 е съобразено с изискванията на чл. 27 ал. 2 – 3 от ЗМСМА.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата в жалбата, че при приемане на Приложение № 1 е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила – необоснованост на мотивите, с които е предложено изменението, без да се съдържа конкретна обосновка за материално – техническите и административни разходи, обуславящи увеличаване на цената на съответната услуга, в нарушение на чл. 7 ал. 1 и чл. 8 ал. 1 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗМДТ, местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Според чл. 8 ал. 1 от ЗМДТ, общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

В докладната записка на кмета са изложени обстойни мотиви, които налагат исканото изменение – дългият период от време (2012 – 224 година), изминал от последното (предходното) определяне на цените на услуги в Приложение № 1 и междувременно настъпилото изменение в икономическите условия, при които работи общинската администрация – повишаване на цените на енергията и горивата, повишаване на разходите за труд и обществено осигуряване, повишаване на цените на материалите, натрупване на инфлация и необходимост от получаване на допълнителни средства, за да бъдат покрити реалните разходи по предоставяне на съответните услуги. В докладната записка е направен исторически паралел как са нараствали разходите (в процентно изражение) за възнаграждения и осигурителни плащания на служителите в администрацията и този подход е законосъобразен.

Съгласно чл. 3 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на ЗОАРАКСД и разходването им, приета с ПМС № 1/05.01.2012 година, разходите по чл. 2 се калкулират на базата на разходите, извършени от административния орган през предходната година, като разходите за отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация не се включват при калкулиране на остойностяваната услуга. Преките разходи по смисъла на чл. 2, ал. 1 се калкулират, както следва: 1. по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 - пропорционално на разпределението на разходите за предоставяне на съответните услуги въз основа на годишните разходи за възнаграждения и осигурителни плащания на служителите; преките материални разходи се пренасят директно в стойността на услугата въз основа на разходна норма, умножена по цената на придобиване; б) в случаите, когато не е възможно да се определи разходна норма, за определяне на преките материални разходи за определен вид услуга се изчислява съотношението между разходите за материали, присъщи за остойностяваната услуга, към броя на предоставените от администрацията за една година услуги от конкретния вид; в) ако методите по букви "а" и "б" не са приложими поради това, че не могат да се определят присъщите материални разходи за отделните видове услуги, се използва средният разход за материали, който отразява съотношението между общия брой услуги, предоставяни от администрацията, и разходите за материали, присъщи на предоставяните услуги за последната година; Разходите са пряко свързани с извършването на остойностяваната услуга; такива разходи са разходите за закупуване на специфичен софтуер, база данни, техника, транспортни средства и др., присъщи за услугата; те се пренасят в стойността на услугата по метода на амортизационните отчисления като съотношение между разходите за изброените дълготрайни активи, присъщи единствено и само на остойностяваната услуга, и броя на този вид услуги, предоставени през последната година. Разходите за външни услуги се пренасят изцяло в стойността на остойностяваната услуга в зависимост от броя на предоставените за последната година услуги от съответния вид. Разходите зависят пряко от броя на предоставените услуги и са лесно разграничими (например разходи за командировки в страната); тяхната стойност се пренася изцяло в стойността на услугата, когато в нормативен акт не е предвидено да се заплащат от ползвателя на услугата.

Цитираната норма показва, че при процедиране на изменение на цените на услугите по Приложение № 1 към Наредба № 6, предоставяни от администрацията, какъвто е настоящия случай, разходите за труд на администрацията са преки разходи, каквито са и преките материални (капиталови) разходи, отразявани директно в стойността на услугата въз основа на разходна норма, умножена по цената на придобиване. Отделно, с искането си кметът е мотивирал изменението и с натрупването на инфлация през периода 2012 – 2024 година. В този смисъл, подходът, избран от кмета на общината в докладната записка – за обосноваване на искането за увеличение на цените на услугите в Приложение № 1 – е законосъобразен (в противоречие с твърденията на жалбоподателя).

Действително, кметът на общината не е посочил конкретно какво налага изменението на цената на услугите в обхвата на конкретните улици и общинските имоти, посочени в т. 6.1, т. 6.2, т. 7.1, т. 8.1 и т. 9 от Приложение № 1, но по мнение на настоящия състав такава конкретика не е и необходима. Ако с докладната записка е било процедирано изменение на Приложение № 1 от наредбата единствено в частта по т. 6.1, т. 6.2, т. 7.1, т. 8.1 и т. 9, то тогава съответната конкретна обосновка би била абсолютно задължителна. В случая, обаче, кметът на общината е поискал приемането на изцяло ново Приложение № 1 към Наредба № 6, в което, освен цитираните от жалбоподателя услуги, са посочени и множество други услуги, които общинската администрация предоставя на гражданите и търговците. За тази съвкупност от услуги, описани в приложението, е направена обща обосновка в докладната записка от февруари 2024 година, отразяваща нарасналите разходи за предоставянето им, поради което тя е съобразена с разпоредбите на закона.

По материалната законосъобразност на т. 6.1, т. 6.2, т. 7.1, т. 8.1 и т. 9 от Приложение № 1 към Наредба № 6 Материалната незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредба № 6 е обоснована с неяснотата дали новоустановените такси са с по – нисък или с по – висок (което е забранено) размер в сравнение с услугите, които се предоставят, по аргумент от чл. 8 ал. 3 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 8 ал. 3 от ЗМДТ, размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.

В конкретния случай, в докладната записка на кмета изрично е посочено, че целта на поисканото увеличение на цената на услугите, представяни от общинската администрация, е да бъдат изравнени (овъзмездени) разходите, които общината извършва в тази насока – по поддръжка на инфраструктурата, за персонал и материали. Тези законосъобразни мотиви са достатъчни за извършване на изменението. Жалбоподателят не твърди, че новите цени на услуги надхвърлят разходите за предоставянето им (което обстоятелство би следвало да докаже), а поддържа единствено немотивираност на докладната в тази насока. Доколкото в докладната се съдържат надлежни мотиви и тя е приета, без оспорване, като доказателство по делото, настоящият състав я кредитира и приема, че не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на закона.

Едновременно с изложеното, съдът констатира основателност на жалбата в частта, в която се поддържа, че начинът на формулиране на отделните оспорени текстове в Наредба № 6 създава възможност за субективизъм при определяне на дължимите местни такси и неравноправно третиране от администрацията на различни правни субекти при идентични обстоятелства - в нарушение на основни принципи на административния процес, прогласени с нормите на чл. 8 ал. 2 (равенство) и чл. 6 ал. 1 (добросъвестност при упражняване на правомощията) в АПК.

Съгласно т. 6.1 и т. 6.2 от Приложение № 1 към Наредба № 6, за ползване на общински терен за разполагане на маси, столове, други съоръжения и елементи пред обекти за обществено хранене, търговски обекти, офиси „ и др. на кв. м “ се предвижда такса, съответно дължима „на месец“ и „на ден“, в [населено място] за периодите 01.06 - 30.09 и 01 - 31.05 при установяване на две, подробно описани, диференцирани зони.

В т. 7.1 от Приложение № 1 към наредбата е посочено, че такса се дължи за разполагане на автомати за продажба на храни, напитки и играчки „и други на бр.“, дължима „на месец“ и „на ден“ за същите периоди - за всички населени места.

Според т. 8.1 от Приложение № 1 към Наредба № 6, таксата се дължи за разполагане на фризери, грил, хладилни витрини, агрегати на климатици, хлад. съоръжения, празни клетки и кожуси извън търговската площ на търговските обекти, офиси „и др. на кв. м“, дължими „на месец“ и „на ден“ за същите периоди - за улица „Княз Борис I“, улица „Крайбрежна“, булевард „Яворов“, улица „Професор Стоянов“.

Нормата на т. 9 от Приложение № 1 към Наредба № 6 предвижда, че такса се дължи за „ползване на терени общинска собственост за поставяне на слънцезащитни съоръжения, тенти, навеси, сенници и чадъри към ЗХР, магазини, търговски обекти, офиси и др. “ в размер 1 лв./кв.м на месец за периода 01.10/31.05 след одобрен проект на „Гл. архитект на Община Поморие“.

Изброяването на обектите, за които се дължи такса (в различен размер за различните зони, за различни съоръжения и за различни периоди) във всички цитирани точки е неизчерпателно. Така избраният (икономически логичен) подход създава значителна правна несигурност за гражданите и организациите, адресати на наредбата. Така напр. за разполагане на съоръжение за защита от слънчева светлина, както и да се нарича то, пред/до заведение за хранене и развлечение администрацията би могла да събере от съответното лице както такса по т. 6.1 и т. 6.2, защото това се явява друго „съоръжение“ или „елемент“ пред/до обекта, така и такса по т. 8.1, защото в нея изброяването е неизчерпателно, но общата свързваща черта на обектите, които са описани, е, че те са разположени извън търговската площ на обектите, т.е. съвсем спокойно биха могли да са и на улицата, където е мястото на подобно съоръжение. Разбира се, администрацията би могла да таксува разполагането на такъв обект и по реда на т. 9 от Приложение № 1 към Наредба № 6, като изиска от заявителя предварително одобряване на проект от главния архитект на общината, обременявайки го с допълнителни задължения и разноски – нещо, което не е необходимо, ако обектът на съответното лице бъде подведен под нормите на т. 6.1, 6.2 и 8.1. Възможността за събирането на различни по размер такси за предоставянето на една и съща услуга, за разполагането на едно и също съоръжение, представлява нарушение на основния принцип на равенство на субектите в административния процес, както и създава предпоставки за нарушение на принципа на добросъвестност от органа при упражняване на правомощията му по предоставяне на общински терени за ползване (чл. 6 ал. 1 и чл. 8 от АПК).

Съдът споделя тезата на жалбоподателя, че във фактическите мотиви за приемане на Приложение № 1 към Наредба № 6 липсва съответна обосновка за определяне на дължимата такса за разполагане за някои обекти – на брой (автомати за продажба на различни артикули – т. 7.1), за сметка на определяне на таксата за други – на квадратен метър (маси, столове и т.н.). В тази си част приложението не е обосновано. Действително, при определянето на таксите за различните обекти, които може да бъдат разположени върху общински терени, администрацията действа при условията на оперативна самостоятелност. Това обстоятелство, обаче, не я освобождава от задължението да мотивира надлежно решението, което приема. Доколкото в приложената административна преписка не се съдържат никакви релевантни доводи защо за някои обекти таксата за разполагане се определя „на брой“, а за други на „квадратен метър“, оспорените норми се явяват незаконосъобразни, поради липса на мотиви.

Съгласно нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗМДТ, за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

В конкретния случай, в обжалваните части на Приложение № 1 от Наредба № 6 е предвидено събиране на такса за една – единствена услуга – предоставянето на общински терен за ползване от определени лица във връзка с извършваната от тях дейност. От анализа на нормите, оспорени по делото, може да бъде направен извод, че те допускат определянето на няколко отделни (самостоятелни) такси за използването на една и съща конкретна площ общински терен (т.е. за предоставянето на една услуга от общината). Така напр. действието на нормата на т. 9 от Приложение № 1 задълженото лице би следвало да заплати една такса за използването на конкретна част от общински терен, върху която е разположило свое слънцезащитно съоръжение (т.9), втора такса за разполагане на маси и столове върху същия терен – под слънцезащитното съоръжение (т.6.1 и 6.2), трета такса за разполагане на автомат за продажба на напитки (напр.), поставен на същото място под съоръжението (т. 7.1) и отделна четвърта такса, ако върху същия терен разположи хладилна витрина (т.8.1). В мотивите на кмета на общината, с които в ОбС – Поморие е представен проекта за ново Приложение № 1 към Наредба № 6, липсва каквато и да е обосновка за подобен подход – определяне на различни, самостоятелни, такси, които може да бъдат събирани за извършването на една и съща услуга – предоставянето за ползване на един и същ участък от общински имот. В случая липса, а и не се твърди от ответника, извършване на различни дейности от общината, във връзка с услугата - предоставянето на съответния терен, което да налага и определяне на различни такси за различните елементи на услугата (такса за маса, такса за столове, такса за чадър, такса за фризер и т.н.), като част от едно цяло. В този смисъл, обжалваните норми на т. 6.1, т.6.2, т.7.1, т.8.1 и т. 9 от Приложение № 1 към Наредба № 6 са в противоречие с нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗМДТ и следва да бъдат отменени, и на това основание.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството.

От жалбоподателя са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса от 50 лева - за разглеждане на спора по същество и 60 лева – за обнародване на оспорването, както и договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024 година, от който се установява, че дружеството – жалбоподател е заплатило на процесуалния си представител в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, т.е. общият размер на дължимите разноски възлиза на 1110 (хиляда сто и десет) лева (лист 13, 14 и 299). Заплащането на разноските се дължи от Община Поморие – юридическо лице, разпределител на бюджетни средства, предвид обстоятелството, че ответникът – Общински съвет – Поморие, е орган на местното самоуправление, няма собствен бюджет и функционира в рамките на общината.

С оглед на изложеното, на основание чл. 193 ал.1 от АПК, съдът